Защо Каракачанов е прав за руската техника?
Тези дни мярнах публикация, която питаше по какъв начин по този начин натовска България ще налее близо 200 млн. лева във военната индустрия на руснаците. Идеше тирада за проектите на министър Красимир Каракачанов да ремонтира съветските ни изтребители МиГ-29 и щурмовите самолети СУ-25. Забравих коя медия беше, не помня и името на създателя. Подобни изяви зачестиха в последно време. Странно е, че по военната тематика постоянно се упражняват сътрудници (господа и дами), които са виждали жив боец единствено по парадите на Гергьовден. Но на дамите, по-добрата половина на света, им е простено. Бил съм очевидец на куриозни случки по какъв начин доближена на боен министър не може да направи разлика сред танк и гаубица, само че забелязала, че нещо стърчи. В МО говореха за нея, че обича всичко що стърчи. Но нямам пояснение за мъжете, които не са яли войнишки самун, само че обичат да взимат „ умело “ отношение по военни проблеми. Обикновено такива трудове се поръчват, само че това е друга тематика.
В общия хор да се откажем тутакси от съветската техника пеят и някогашни номенклатурчици. Познавам множеството от тях. Някои бяха партийни секретари и комсомолски деятели в армията, даже и делегати на изключителния 14-и конгрес на Българска комунистическа партия след 10 ноември 1989 година, когато споделяха: „ Другарят Джуров ни вика. “
Други учеха във военни академии, не на Русия, а на Съюз на съветските социалистически републики, в това число и най-висшата – на Генералния щаб. До които простосмъртните редови офицери нямаха достъп, тъй като там пращаха по почитане. Имаше и такива, които бяха включени в специфични описи на военния отдел на Централен комитет за ускорено развиване на офицери. След 10-и, когато се обърна политическата палачинка, тези хора се преориентираха стремително и започнаха да перат биографиите си. Да разграждат ускорено това, което остана от армията.
Не съм юрист на Каракачанов, даже имам учредения да съм запазен. Ако в миналото инцидентно седнем на люта македонска ракия, ще му кажа, тъй като при започване на мандата си направи известни пропуски. Които не утвърждавам, а можеше да ги избегне.
Иначе решението му да се ремонтира съветската техника, с цел да може армията да действа, е безусловно вярно в сегашната обстановка. А за какво се стигна до нея след серия неверни стъпки на няколко държавни управления, също е друга тематика.
Да не мислите, че на военния министър не му се желае войската ни да има нови съвременни оръжия. Кой българин не го желае! Но това няма по какъв начин да се случи с магическа пръчка. Днес махаме остарялата техника и осъмваме със западни изтребители, танкове и нови кораби, както призоваваше неотдавна в мрежата един от някогашните номенклатурчици, за които стана дума. И който упрекна министъра в назадничавост, русофилство и впрочем недомислици. А в този момент си представете, че от раз се откажем от съветската техника, която в действителност е остаряла, само че още прави работа. Знаете ли какви ще са последствията? Армията ще спре на процедура да действа. Ударът ще е най-тежък върху авиацията. Военновъздушни сили ще блокират и няма да могат да извършват конституционните си отговорности по защита на въздушните ни граници. Ще останем без летци, тъй като няма да има на какво да поддържат тренинг.
Бойният водач би трябвало нон-стоп да лети. Дори, с цел да седне в кабината на различен вид аероплан, би трябвало да има привикване, което трае месеци. Да речем, че през днешния ден подписваме контракта за доставка на нови изтребители. Нали се сещате, че на никое място и никой не държи нови самолети на склад и чака купавач. Това не са картофи или консерви. Самолети се създават единствено след подписан договор. Но да допуснем, че Народното събрание гласоподава контракта, а на другия ден ни ги доставят. За да станат оперативно подготвени и встъпят в бойно дежурство, са нужни към 3 година, до момента в който ги усвоят летците и техническият състав. Времето е належащо и за замяна на летищната инфраструктура. А през това време какво ще вършим? В същата патова обстановка ще изпадне и пехотата, тъй като при нея главните оръжия са единствено съветски. Подобна е обстановката и във Военноморски сили. Наистина войската ще блокира и страната ще остане без войска. Да не е вманиачен Каракачанов да предприеме такава рискована стъпка, която ще срине националната сигуност. Армията ни ще се превъоръжи, нужно е самообладание. Това не става на мига, откакто близо 30 година въоръжените ни сили са редовно недофинансирани. А през последните 10 бюджетът на армията е по-малък от този на полицията, което е международен абсурд. Дори бюджетът на столицата е с половин милиард повече от военния. Мисля си, че решението да бъдат отпуснати близо 4 милиарда лева за превъоръжаване е тъй като ножът е опрял до кокала и е просрочен жест на гузна съвест.
Никой не може да упрекна Полша в русофилство, а даже в противоположното. Преди години поляците взеха решение шоково да се освободят от съветската военна техника и да я подменят със западна. Дръпнаха чертата и схванаха, че ще им трябват кеш сред 55 и 60 милиарда $ и се отхвърлиха. В момента още употребяват 2 ескадрили осъвременени по натовски стандарти МиГ-29, с които охраняват на ротационен принцип Прибалтийските страни в НАТО. Получиха ги от Германия по линия на каскадирането за 1 евро. Преди това немците ги предлагаха на нас, само че едно „ демократично “ държавно управление ги отхвърли.
Какво ще почешем с 200 млн. лева
Естествено съветската военна индустрия не разчита на нашите 200 млн. лева За нейните мащаби това даже не са и джобни пари. Най-много леко да я почешем с тях. България не е атрактивен оръжеен пазар. Мащабите ни са дребни. Със поръчка за десетина нови самолета и 1-2 кораба не сме магнит за огромните акули в този отрасъл. Между другото, с изключение на натовска Полша и други съдружници като Словакия, Турция, Гърция, Чехия, Унгария, Румъния, Хърватска, Албания, Литва, Латвия и Естония още употребяват съветски оръжейни системи.
В общия хор да се откажем тутакси от съветската техника пеят и някогашни номенклатурчици. Познавам множеството от тях. Някои бяха партийни секретари и комсомолски деятели в армията, даже и делегати на изключителния 14-и конгрес на Българска комунистическа партия след 10 ноември 1989 година, когато споделяха: „ Другарят Джуров ни вика. “
Други учеха във военни академии, не на Русия, а на Съюз на съветските социалистически републики, в това число и най-висшата – на Генералния щаб. До които простосмъртните редови офицери нямаха достъп, тъй като там пращаха по почитане. Имаше и такива, които бяха включени в специфични описи на военния отдел на Централен комитет за ускорено развиване на офицери. След 10-и, когато се обърна политическата палачинка, тези хора се преориентираха стремително и започнаха да перат биографиите си. Да разграждат ускорено това, което остана от армията.
Не съм юрист на Каракачанов, даже имам учредения да съм запазен. Ако в миналото инцидентно седнем на люта македонска ракия, ще му кажа, тъй като при започване на мандата си направи известни пропуски. Които не утвърждавам, а можеше да ги избегне.
Иначе решението му да се ремонтира съветската техника, с цел да може армията да действа, е безусловно вярно в сегашната обстановка. А за какво се стигна до нея след серия неверни стъпки на няколко държавни управления, също е друга тематика.
Да не мислите, че на военния министър не му се желае войската ни да има нови съвременни оръжия. Кой българин не го желае! Но това няма по какъв начин да се случи с магическа пръчка. Днес махаме остарялата техника и осъмваме със западни изтребители, танкове и нови кораби, както призоваваше неотдавна в мрежата един от някогашните номенклатурчици, за които стана дума. И който упрекна министъра в назадничавост, русофилство и впрочем недомислици. А в този момент си представете, че от раз се откажем от съветската техника, която в действителност е остаряла, само че още прави работа. Знаете ли какви ще са последствията? Армията ще спре на процедура да действа. Ударът ще е най-тежък върху авиацията. Военновъздушни сили ще блокират и няма да могат да извършват конституционните си отговорности по защита на въздушните ни граници. Ще останем без летци, тъй като няма да има на какво да поддържат тренинг.
Бойният водач би трябвало нон-стоп да лети. Дори, с цел да седне в кабината на различен вид аероплан, би трябвало да има привикване, което трае месеци. Да речем, че през днешния ден подписваме контракта за доставка на нови изтребители. Нали се сещате, че на никое място и никой не държи нови самолети на склад и чака купавач. Това не са картофи или консерви. Самолети се създават единствено след подписан договор. Но да допуснем, че Народното събрание гласоподава контракта, а на другия ден ни ги доставят. За да станат оперативно подготвени и встъпят в бойно дежурство, са нужни към 3 година, до момента в който ги усвоят летците и техническият състав. Времето е належащо и за замяна на летищната инфраструктура. А през това време какво ще вършим? В същата патова обстановка ще изпадне и пехотата, тъй като при нея главните оръжия са единствено съветски. Подобна е обстановката и във Военноморски сили. Наистина войската ще блокира и страната ще остане без войска. Да не е вманиачен Каракачанов да предприеме такава рискована стъпка, която ще срине националната сигуност. Армията ни ще се превъоръжи, нужно е самообладание. Това не става на мига, откакто близо 30 година въоръжените ни сили са редовно недофинансирани. А през последните 10 бюджетът на армията е по-малък от този на полицията, което е международен абсурд. Дори бюджетът на столицата е с половин милиард повече от военния. Мисля си, че решението да бъдат отпуснати близо 4 милиарда лева за превъоръжаване е тъй като ножът е опрял до кокала и е просрочен жест на гузна съвест.
Никой не може да упрекна Полша в русофилство, а даже в противоположното. Преди години поляците взеха решение шоково да се освободят от съветската военна техника и да я подменят със западна. Дръпнаха чертата и схванаха, че ще им трябват кеш сред 55 и 60 милиарда $ и се отхвърлиха. В момента още употребяват 2 ескадрили осъвременени по натовски стандарти МиГ-29, с които охраняват на ротационен принцип Прибалтийските страни в НАТО. Получиха ги от Германия по линия на каскадирането за 1 евро. Преди това немците ги предлагаха на нас, само че едно „ демократично “ държавно управление ги отхвърли.
Какво ще почешем с 200 млн. лева
Естествено съветската военна индустрия не разчита на нашите 200 млн. лева За нейните мащаби това даже не са и джобни пари. Най-много леко да я почешем с тях. България не е атрактивен оръжеен пазар. Мащабите ни са дребни. Със поръчка за десетина нови самолета и 1-2 кораба не сме магнит за огромните акули в този отрасъл. Между другото, с изключение на натовска Полша и други съдружници като Словакия, Турция, Гърция, Чехия, Унгария, Румъния, Хърватска, Албания, Литва, Латвия и Естония още употребяват съветски оръжейни системи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ