Испания на кръстопът: Какви подводни камъни крие кризата в страната?
Тези дни Испания се пробва да не се разцепва по шевовете. Богатата провинция Каталуния се кани да разгласи самостоятелност след спорен референдум и цивилен конфликти с полицията в Барселона. Какви подводни камъни за Европа крие рецесията в Испания с взор от Мадрид и Барселона – вижте в материала на Цветана Кръстева.
Сблъсъкът сред Каталуния и формален Мадрид може елементарно може да излезе отвън границите ѝ. Да поддържат сепаратистите в Барселона на референдума предходната неделя са пристигнали техни съидейници от цяла Европа.
Лир Уилиамс, Уелс, Англия: Тук сме с повече от 100 младежи от други националности без страна в Европа - от Уелс, от Шотландия, от други места, с цел да покажем поддръжката си и солидарността си за демокрацията в Каталуния.
Франсиско де Борха Ласерас, шеф на мадриския офис на Европейския съвет по външна политика, счита, че каталонският образец ще бъде инфекциозен в Европа. И вижда аргументите в увеличаващия се популизъм в европейската политика.
Франсиско де Борха Ласерас, шеф на мадриския офис на Европейския съвет по външна политика: Това се дължи на възходящото икономическо неравноправие, на увеличаващата се неустановеност, страхът от ислямски джихадисти. В Германия видяхме стъписваща поддръжка за крайно-десните „ Алтернатива за Германия “. Виждаме това и във Франция. Макар че Макрон завоюва, въпреки всичко 35 на 100 от гласоподавателите отидоха да гласоподават за Марин льо Пен. Част от детайлите, които подтикват отцепническите настроения в Каталуния, са популистки - концепцията, че на следващия ден хората ще бъдат по-добре в самостоятелна Каталуния като Дания, макар че няма съществени полемики във връзка независимостта. Да не приказваме следствията от това - че ще бъде по-зле както за Каталуния, по този начин и за Испания, камо ли за Европа.
Ако сепаратистите в богата Каталония могат да са ентусиазъм за сходни придвижвания от Шотландия, Уелс до Корсика и Белгия, то Франсиско де Борха Ласерас, баск по народност, е техен корав съперник. Може би и тъй като към този момент се е сблъсквал с крайни форми на шовинизъм.
Франсиско де Борха Ласерас : В моя район имаше тероризъм. Почти 1000 души убити, хиляди ранени. Мой професор беше погубен край университета, магазини бяха опожарявани, езикът на омразата и заклеймяването бяха повсеместни. Това популярност Богу се промени в Страната на баските. Но за злощастие по някои детайли Каталония стартира да наподобява на нея. Макар и да не ги виждате измежду хората на улицата, в Каталония има хора, които се опасяват да кажат мнението си поради боязън от последици... По някакви аргументи ние още не разбираме за какво тази марка каталунски шовинизъм би трябвало да се показва като хубав, до момента в който се твърди, че останалият европейски шовинизъм - не. В Каталония са показани едни от най-лошите образци за шовинизъм - политици са обиждани като фашисти, публицисти имат потребност от бодигардове.
Това обаче, което целият свят гледа по малкия екран, са доста стачкуващи по улиците на Барселона и доста бити стачкуващи от полицията.
Франсиско де Борха Ласерас : Прилагането в действие на решението на Конституционния съд за възбрана на референдума, тъй като е в нарушаване на испанската конституция трябваше да бъде осъществено от каталунската полиция, което те направиха на някои места, само че не бяха показани по малкия екран. Мирно взеха урните и бюлетините. На други места не съумяха да го създадат и желаеха подкрепление от испанската полиция. Това докара до принуждение и на някои места то беше допълнително. То би трябвало да се проверява.
На мнозина каталунци обаче им се коства, че от Мадрид ги виждат през криви огледала.
Хуан Коскубела, народен представител от Народното събрание на Каталуния: Защо част от каталунското общество желае самостоятелност. По доста аргументи. Първо, тъй като те желаят да вземат решение своето лично бъдеще, второ - тъй като самостоятелната област от 1978 година се изчерпа като социална конструкция и трето, тъй като господин Рахой беше доста безконтролен като не предложи решение.
Сепаратистите в Барселона отхвърлят, само че мнението на мнозина анализатори е, че те целеустремено ескалират обстановката, за политически цели.
Франсиско де Борха Ласерас : Ако този референдум бeше позволен, това щеше да докара до отнемане от права на повече от половината от популацията на Каталуния, което не желае самостоятелност. Това е сложено на карта. Не съм сигурен по какъв начин другите европейски страни биха реагирали следователно, когато е нарушен конституционният им ред. Но считам, че това ще се случи и в други страни също.
По подигравка на ориста до момента в който Испания се пробва да не се раздра по шевовете, тези дни в Германия отбелязваха 27 години от обединяването на страната.
Франсиско де Борха Ласерас : Европейският съюз беше основан като общественост, ръководена от жителите за интеграция и очистване на национални граници. Ако стартираме в този момент да сътворяваме национални граници изключително по този противен метод, това ще е краят на Съюза.
Испания е на кръстопът, а управляващите в Мадрид като че ли са попаднали личния си капан. От изхода в спора със сепаратистите зависи дали и в други региони на страната, а и в останала Европа, няма да се разсънят националисти.
Сблъсъкът сред Каталуния и формален Мадрид може елементарно може да излезе отвън границите ѝ. Да поддържат сепаратистите в Барселона на референдума предходната неделя са пристигнали техни съидейници от цяла Европа.
Лир Уилиамс, Уелс, Англия: Тук сме с повече от 100 младежи от други националности без страна в Европа - от Уелс, от Шотландия, от други места, с цел да покажем поддръжката си и солидарността си за демокрацията в Каталуния.
Франсиско де Борха Ласерас, шеф на мадриския офис на Европейския съвет по външна политика, счита, че каталонският образец ще бъде инфекциозен в Европа. И вижда аргументите в увеличаващия се популизъм в европейската политика.
Франсиско де Борха Ласерас, шеф на мадриския офис на Европейския съвет по външна политика: Това се дължи на възходящото икономическо неравноправие, на увеличаващата се неустановеност, страхът от ислямски джихадисти. В Германия видяхме стъписваща поддръжка за крайно-десните „ Алтернатива за Германия “. Виждаме това и във Франция. Макар че Макрон завоюва, въпреки всичко 35 на 100 от гласоподавателите отидоха да гласоподават за Марин льо Пен. Част от детайлите, които подтикват отцепническите настроения в Каталуния, са популистки - концепцията, че на следващия ден хората ще бъдат по-добре в самостоятелна Каталуния като Дания, макар че няма съществени полемики във връзка независимостта. Да не приказваме следствията от това - че ще бъде по-зле както за Каталуния, по този начин и за Испания, камо ли за Европа.
Ако сепаратистите в богата Каталония могат да са ентусиазъм за сходни придвижвания от Шотландия, Уелс до Корсика и Белгия, то Франсиско де Борха Ласерас, баск по народност, е техен корав съперник. Може би и тъй като към този момент се е сблъсквал с крайни форми на шовинизъм.
Франсиско де Борха Ласерас : В моя район имаше тероризъм. Почти 1000 души убити, хиляди ранени. Мой професор беше погубен край университета, магазини бяха опожарявани, езикът на омразата и заклеймяването бяха повсеместни. Това популярност Богу се промени в Страната на баските. Но за злощастие по някои детайли Каталония стартира да наподобява на нея. Макар и да не ги виждате измежду хората на улицата, в Каталония има хора, които се опасяват да кажат мнението си поради боязън от последици... По някакви аргументи ние още не разбираме за какво тази марка каталунски шовинизъм би трябвало да се показва като хубав, до момента в който се твърди, че останалият европейски шовинизъм - не. В Каталония са показани едни от най-лошите образци за шовинизъм - политици са обиждани като фашисти, публицисти имат потребност от бодигардове.
Това обаче, което целият свят гледа по малкия екран, са доста стачкуващи по улиците на Барселона и доста бити стачкуващи от полицията.
Франсиско де Борха Ласерас : Прилагането в действие на решението на Конституционния съд за възбрана на референдума, тъй като е в нарушаване на испанската конституция трябваше да бъде осъществено от каталунската полиция, което те направиха на някои места, само че не бяха показани по малкия екран. Мирно взеха урните и бюлетините. На други места не съумяха да го създадат и желаеха подкрепление от испанската полиция. Това докара до принуждение и на някои места то беше допълнително. То би трябвало да се проверява.
На мнозина каталунци обаче им се коства, че от Мадрид ги виждат през криви огледала.
Хуан Коскубела, народен представител от Народното събрание на Каталуния: Защо част от каталунското общество желае самостоятелност. По доста аргументи. Първо, тъй като те желаят да вземат решение своето лично бъдеще, второ - тъй като самостоятелната област от 1978 година се изчерпа като социална конструкция и трето, тъй като господин Рахой беше доста безконтролен като не предложи решение.
Сепаратистите в Барселона отхвърлят, само че мнението на мнозина анализатори е, че те целеустремено ескалират обстановката, за политически цели.
Франсиско де Борха Ласерас : Ако този референдум бeше позволен, това щеше да докара до отнемане от права на повече от половината от популацията на Каталуния, което не желае самостоятелност. Това е сложено на карта. Не съм сигурен по какъв начин другите европейски страни биха реагирали следователно, когато е нарушен конституционният им ред. Но считам, че това ще се случи и в други страни също.
По подигравка на ориста до момента в който Испания се пробва да не се раздра по шевовете, тези дни в Германия отбелязваха 27 години от обединяването на страната.
Франсиско де Борха Ласерас : Европейският съюз беше основан като общественост, ръководена от жителите за интеграция и очистване на национални граници. Ако стартираме в този момент да сътворяваме национални граници изключително по този противен метод, това ще е краят на Съюза.
Испания е на кръстопът, а управляващите в Мадрид като че ли са попаднали личния си капан. От изхода в спора със сепаратистите зависи дали и в други региони на страната, а и в останала Европа, няма да се разсънят националисти.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ