Блъфове и безразборно харчене: как властта в България си купува време
Тези дни ГЕРБ в Монтана роди вица на седмицата, като на страницата си във Facebook качи фотография на суперфутуристично пътно оборудване (каквито вероятно могат да се видят в Съединени американски щати или в Китай), с голям брой преплитащи се на разнообразни равнища разклонения във всички направления, озаглавена „ НОВИЯТ ПЪТЕН ВЪЗЕЛ КРАЙ МЕЗДРА!!!!!! “. Фалшификацията стремително доби голяма известност и провокира стотици подигравателни мнения и колажи на тематика " забележимите резултати " от ръководството на ГЕРБ.
Властта се клати
Дейците на партията в Монтана споделиха, че ставало дума за неволна неточност, само че на мен по-скоро ми наподобява, че просто са се престарали в желанието си да се подмажат и да подражават на началника си в хвалбите и хиперболите. Докато инспектира с джипката си пътни градежи из страната, министър председателят не стопира да приказва за тях по този начин, като че ли не става дума за рутинно обвързване на всяка власт и за обществени (най-вече европейски) вложения, а за някакъв всеизвестен героизъм в спокойно време, финансиран от ръководещите с техни персонални средства.
Раздуването на небивалици, несъмнено, е непрекъсната характерност на това ръководство, която в последно време се ускори за опълчване на митингите и удържане на властта. Освен че е много комично, това въпреки всичко е ненапълно безобидно на фона на по-сложни и завоалирани пропагандни блъфове и неистини като: „ време е за рестарт “, план за нова конституция, Велико национално заседание, „ мафията ми желае оставката “ и прочие... С две думи: властта се клати и всевъзможни средства за подпирането ѝ явно са разрешени.
За всекиго по нещо
Например: 55 милиона лв. за постоянно губещите „ Мини Марица-изток “. За полугодието те регистрират 10 милиона загуба, 20% по-малко свършена работа и също с толкоз понижени доходи. Но вместо да усъвършенстват и преструктурират активността, разноските и личния състав си, получават пари наготово, с цел да усилят заплатите. Подаръкът наподобява още по-абсурден, като се има поради непреклонно наближаващата нерадостна вероятност - поетапно затваряне както на въглищните електроцентрали, по този начин и на захранващите ги с гориво мини. Въпросните 55 милиона, естествено, в никакъв случай няма да бъдат върнати и просто ще потънат в продънената каца на едно мръсно, неефективно и постоянно нереформирано произвеждане. Затова пък синдикатите са усмирени - на фона на уличните митинги на ръководещите им липсваше единствено една миньорска стачка.
В тази обстановка има за всекиго по нещо - освен за трудещите се, само че и за бизнеса. Така в края на предходната седмица Министерството на финансите разгласи, че стартира процедура по анулация на въведените преди две години нови условия към софтуерите за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти (прословутото СУПТО). Вече са импортирани промени в закона, следва и анулация на омразната за огромна част от бизнеса Наредба Н-18. Така изразходваните през тези две години колосална социална сила и стотици милиони лв. отиват напразно. Заедно с цялата концепция за стягане на контрола върху оборотите на търговците.
В същия род е и опитът на премиера безусловно да счупи пазара на газ, като еднолично (през министъра си на енергетиката) и незаконно анулира повишаването на газа от 1 септември, с цел да „ не се налива масло в огъня на митингите “. Тази стъпка изправи на нокти за дни наред целия бранш, като сътвори юридически вакуум и блокира всички разплащания. Но пък „ неприятната вест “ бе отсрочена за близо половин месец, с цел да не съвпадне с първото и второто " Велико национално въстание ".
Безразборно харчене
Същевременно единствено в деня на първото „ въстание “ държавното управление изсипа 140 милиона лв. за повишение на заплати и за дотации в разнообразни браншове. Само за август пък гласуваните от държавното управление спомагателни разноски възлизат на цялостен милиард. Значителна част от тях отидоха за 30-процентно покачване на заплати в държавната администрация. Отделно някои министерства също откриха запаси за по-високи заплати, а и за бонуси. Като Министерството на финансите да вземем за пример, което през август раздаде близо 17 милиона на чиновниците си „ за реализирани резултати “ (интересно какви). Три месеца пък всеки пенсионер получава по 50 лв. от горната страна „ в поддръжка на най-уязвимите в изискванията на пандемията “, въпреки да е изцяло неразбираемо по какъв начин тъкмо пенсионерите са потърпевши в тези условия.
Разбира се, не желая да кажа, че работещите в администрацията и пенсионерите не заслужават по-високи заплати и пенсии. Само че това изключително нарастване е явно конюнктурно и политически стимулирано, късогледо и безконтролно. Както и цялото безсистемно харчене в изискванията на рецесия, която, както настояват самите ръководещи, занапред ще се задълбочава.
Те обаче си купуват още време във властта, без да се интересуват от цената. А сметката я плащаме всички.
Автор: Ясен Бояджиев,
Властта се клати
Дейците на партията в Монтана споделиха, че ставало дума за неволна неточност, само че на мен по-скоро ми наподобява, че просто са се престарали в желанието си да се подмажат и да подражават на началника си в хвалбите и хиперболите. Докато инспектира с джипката си пътни градежи из страната, министър председателят не стопира да приказва за тях по този начин, като че ли не става дума за рутинно обвързване на всяка власт и за обществени (най-вече европейски) вложения, а за някакъв всеизвестен героизъм в спокойно време, финансиран от ръководещите с техни персонални средства.
Раздуването на небивалици, несъмнено, е непрекъсната характерност на това ръководство, която в последно време се ускори за опълчване на митингите и удържане на властта. Освен че е много комично, това въпреки всичко е ненапълно безобидно на фона на по-сложни и завоалирани пропагандни блъфове и неистини като: „ време е за рестарт “, план за нова конституция, Велико национално заседание, „ мафията ми желае оставката “ и прочие... С две думи: властта се клати и всевъзможни средства за подпирането ѝ явно са разрешени.
За всекиго по нещо
Например: 55 милиона лв. за постоянно губещите „ Мини Марица-изток “. За полугодието те регистрират 10 милиона загуба, 20% по-малко свършена работа и също с толкоз понижени доходи. Но вместо да усъвършенстват и преструктурират активността, разноските и личния състав си, получават пари наготово, с цел да усилят заплатите. Подаръкът наподобява още по-абсурден, като се има поради непреклонно наближаващата нерадостна вероятност - поетапно затваряне както на въглищните електроцентрали, по този начин и на захранващите ги с гориво мини. Въпросните 55 милиона, естествено, в никакъв случай няма да бъдат върнати и просто ще потънат в продънената каца на едно мръсно, неефективно и постоянно нереформирано произвеждане. Затова пък синдикатите са усмирени - на фона на уличните митинги на ръководещите им липсваше единствено една миньорска стачка.
В тази обстановка има за всекиго по нещо - освен за трудещите се, само че и за бизнеса. Така в края на предходната седмица Министерството на финансите разгласи, че стартира процедура по анулация на въведените преди две години нови условия към софтуерите за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти (прословутото СУПТО). Вече са импортирани промени в закона, следва и анулация на омразната за огромна част от бизнеса Наредба Н-18. Така изразходваните през тези две години колосална социална сила и стотици милиони лв. отиват напразно. Заедно с цялата концепция за стягане на контрола върху оборотите на търговците.
В същия род е и опитът на премиера безусловно да счупи пазара на газ, като еднолично (през министъра си на енергетиката) и незаконно анулира повишаването на газа от 1 септември, с цел да „ не се налива масло в огъня на митингите “. Тази стъпка изправи на нокти за дни наред целия бранш, като сътвори юридически вакуум и блокира всички разплащания. Но пък „ неприятната вест “ бе отсрочена за близо половин месец, с цел да не съвпадне с първото и второто " Велико национално въстание ".
Безразборно харчене
Същевременно единствено в деня на първото „ въстание “ държавното управление изсипа 140 милиона лв. за повишение на заплати и за дотации в разнообразни браншове. Само за август пък гласуваните от държавното управление спомагателни разноски възлизат на цялостен милиард. Значителна част от тях отидоха за 30-процентно покачване на заплати в държавната администрация. Отделно някои министерства също откриха запаси за по-високи заплати, а и за бонуси. Като Министерството на финансите да вземем за пример, което през август раздаде близо 17 милиона на чиновниците си „ за реализирани резултати “ (интересно какви). Три месеца пък всеки пенсионер получава по 50 лв. от горната страна „ в поддръжка на най-уязвимите в изискванията на пандемията “, въпреки да е изцяло неразбираемо по какъв начин тъкмо пенсионерите са потърпевши в тези условия.
Разбира се, не желая да кажа, че работещите в администрацията и пенсионерите не заслужават по-високи заплати и пенсии. Само че това изключително нарастване е явно конюнктурно и политически стимулирано, късогледо и безконтролно. Както и цялото безсистемно харчене в изискванията на рецесия, която, както настояват самите ръководещи, занапред ще се задълбочава.
Те обаче си купуват още време във властта, без да се интересуват от цената. А сметката я плащаме всички.
Автор: Ясен Бояджиев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ