Стоянова: Намаляват несъбираемите приходи, агенциите работят
Тези 5,4 милиарда лв. са за 18 години. Тези несъбираеми доходи последователно понижават, с цел да стигнат през 2017 година до 270 млн. лв..
Това демонстрира, че непрекъснато се усъвършенства работата на приходните организации, сподели ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова в изявление за предаването „ Неделя 150 “ по БНР.
5.4 милиарда лв. е сумата на несъбираемото Данък добавена стойност за интервала от 2000 до 2017 година, оповестиха от Национална агенция за приходите в отговор на изказванието на на гражданско съдружие "Боец ", че страната не е съумяла да събере над 16 милиарда лева от Данък добавена стойност за тези години.
Една част от тези несъбираеми доходи са в следствие и на това, че приходната организация прави проверка на лица, които доста добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите. Това са нормално тези по веригата за източване на Данък добавена стойност и те са тъкмо основани, с цел да източват Данък добавена стойност и да не може от тях да бъде събрано, само че Национална агенция за приходите прави проверка на тези лица, с цел да потвърди, че там източване на Данък добавена стойност и за това не е заплатен налог, разяснява Стоянова. По думите й в последна сметка има опция Национална агенция за приходите да потърси този налог от крайния ползвател на така наречен прикрит налог Данък добавена стойност. Но, с цел да се случи това чисто софтуерно, би трябвало да се направи проверка на останалите, за които още през цялото време е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите.
Наред с това би трябвало да се има поради, че при всички тези случаи Национална агенция за приходите алармира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата, би трябвало да се разбере за каква сума е нанесена вреда на бюджета и тогава прокуратурата разпорежда на Национална агенция за приходите още веднъж да направи проверка и да каже какъв брой са източени.
Така че част от тези 5 милиарда са точно на такава база.
Стоянова акцентира, че координацията сред данъчните, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата се е засилила извънредно доста в последните години. Председателят на бюджетната комисия съобщи, че всички законодателни промени за по-добра данъчна събираемост срещат голям отпор. Тя посочи, че подмяната на софтуера за ръководство на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на стопанската система.
Всички знаем, че се укриват обороти и те се укриват точно посредством тази система за ръководство на софтуера, която е обвързвана с касовия уред, която дава опция една касова записка да бъде издадена, а по-късно да не отиде към Национална агенция за приходите, посочи Стоянова.
Около половината от компаниите в страната ще би трябвало да подменят напълно апаратите си, а компаниите, които са закупили апаратите си през последните три години, ще би трябвало да обновят софтуера си.
Стоянова разяснява още и задлъжнялостта на общинските лечебни заведения. По думите й, тя не би трябвало да повлияе на държавния бюджет.
Те в последна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че множеството от общините не реализират нито надзор, нито контрол върху активността на лечебните заведения от позиция на финансите. Затова доста постоянно натрупват съществени задължения. За мен обаче там, където лечебните заведения натрупват задължения, се прави източване, счита Менда Стоянова.
Тя предвижда, че някои лечебни заведения могат да изпаднат в неплатежоспособност, само че това допуска стъпки за възстановяване на активността.
Това демонстрира, че непрекъснато се усъвършенства работата на приходните организации, сподели ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова в изявление за предаването „ Неделя 150 “ по БНР.
5.4 милиарда лв. е сумата на несъбираемото Данък добавена стойност за интервала от 2000 до 2017 година, оповестиха от Национална агенция за приходите в отговор на изказванието на на гражданско съдружие "Боец ", че страната не е съумяла да събере над 16 милиарда лева от Данък добавена стойност за тези години.
Една част от тези несъбираеми доходи са в следствие и на това, че приходната организация прави проверка на лица, които доста добре знаят, че няма да бъдат събрани приходите. Това са нормално тези по веригата за източване на Данък добавена стойност и те са тъкмо основани, с цел да източват Данък добавена стойност и да не може от тях да бъде събрано, само че Национална агенция за приходите прави проверка на тези лица, с цел да потвърди, че там източване на Данък добавена стойност и за това не е заплатен налог, разяснява Стоянова. По думите й в последна сметка има опция Национална агенция за приходите да потърси този налог от крайния ползвател на така наречен прикрит налог Данък добавена стойност. Но, с цел да се случи това чисто софтуерно, би трябвало да се направи проверка на останалите, за които още през цялото време е ясно, че няма да бъдат събрани там приходите.
Наред с това би трябвало да се има поради, че при всички тези случаи Национална агенция за приходите алармира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Отивайки обаче в прокуратурата, би трябвало да се разбере за каква сума е нанесена вреда на бюджета и тогава прокуратурата разпорежда на Национална агенция за приходите още веднъж да направи проверка и да каже какъв брой са източени.
Така че част от тези 5 милиарда са точно на такава база.
Стоянова акцентира, че координацията сред данъчните, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата се е засилила извънредно доста в последните години. Председателят на бюджетната комисия съобщи, че всички законодателни промени за по-добра данъчна събираемост срещат голям отпор. Тя посочи, че подмяната на софтуера за ръководство на продажбите и касовите апарати е стъпка към изсветляване на стопанската система.
Всички знаем, че се укриват обороти и те се укриват точно посредством тази система за ръководство на софтуера, която е обвързвана с касовия уред, която дава опция една касова записка да бъде издадена, а по-късно да не отиде към Национална агенция за приходите, посочи Стоянова.
Около половината от компаниите в страната ще би трябвало да подменят напълно апаратите си, а компаниите, които са закупили апаратите си през последните три години, ще би трябвало да обновят софтуера си.
Стоянова разяснява още и задлъжнялостта на общинските лечебни заведения. По думите й, тя не би трябвало да повлияе на държавния бюджет.
Те в последна сметка са отговорност на техния принципал. Трябва да кажа, че множеството от общините не реализират нито надзор, нито контрол върху активността на лечебните заведения от позиция на финансите. Затова доста постоянно натрупват съществени задължения. За мен обаче там, където лечебните заведения натрупват задължения, се прави източване, счита Менда Стоянова.
Тя предвижда, че някои лечебни заведения могат да изпаднат в неплатежоспособност, само че това допуска стъпки за възстановяване на активността.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ