Тероризмът няма религия. Терорист е онзи, който посяга на цивилни

...
Тероризмът няма религия. Терорист е онзи, който посяга на цивилни
Коментари Харесай

Атентатът в Нова Зеландия или как омразата ражда омраза

Тероризмът няма вяра. Терорист е оня, който протяга ръка на цивилни жители, без значение към коя вяра те принадлежат. В този ред на мисли не би било подходящо атентаторът от Нова Зеландия Брентън Тарант, който по първични данни аргументи гибелта на петдесет мюсюлмани по време на петъчна молитва да бъде наименуван „ християнски терорист “, както не е вярно офанзивите против кулите близнаци на 11 септември да се окачествяват като „ ислямски тероризъм “.

Популистките политики, радикализацията и надигащият се расизъм заплашват мира и спокойствието в актуалния свят. Повлиян от всичко това някакъв си маниак умъртви десетки души богомолци в две джамии, което е симптоматично събитие. Омразата ражда ненавист.

Независимо от това каква религия изповядва даден човек, никой не може да бъде убиван или подлаган на принуждение. Правото да вярваш или да не вярваш е измежду главните човешки права. Религиозната независимост допуска почитателите на всички религии да имат равни права. Погледнато обратно в историята дискриминирането на религиозна основа е причинявала единствено несгоди на хората. Но нещастието в Крайстчърч демонстрира, че човечеството не извлича поука от историята. Независимо дали жертвите са мюсюлмани, християни, юдеи или атеисти болките и страданията на хората не олекват от това.

Атентатът в Нова Зеландия още един път демонстрира, че религията може да се употребява за благородни цели, само че с нея може и да се злоупотребява. С други думи, човешкият фактор дефинира обществената роля на религията. От тази позиция, може да се каже, че редица събития, ориентирани към публичната съсипия в Близкия Изток породиха доста тежки проблеми. Особено варварските действия като обезглавяването на заложниците, изгарянето на живи хора, превръщането на млади девойки в робини, които ИДИЛ извършваше сякаш в името на исляма нанесоха голямо проваляне върху самият ислям и рецепцията за исляма на Запад. Ислямският свят би трябвало да забележи този факт, вместо да си заравя главата в пясъка.

В съвремието ни ислямският свят е раздиран от редица проблеми като човешките права и свободи, равенството сред половете, неграмотността, ролята на дамата в обществото, многоженството и така нататък Но тези проблеми не са проблемите на 21 век, тъй като значително западните общества ги взеха решение през миналия 20-и в. ИДИЛ години наред продаваше дами в териториите, които владееше и най-страшното е, че постоянно намираше някакъв мотив за дейностите си в източниците на исляма. Но за какво нито едно мощно течение в ислямския свят не се изправи против дейностите на ИДИЛ?

След атентата в Нова Зеландия бяха направени обобщаващи заключения от страна на някои мюсюлмани, че на Запад царува ислямофобия. Разбира се, че никой не оспорва злокобния мащаб на този атентат и че претекстовете на атентатора са крайни и расистки. Но, въпреки това, на Запад има голям брой хора, които изгубиха живота си, останаха инвалиди или претърпяха контузии вследствие на терористичните офанзиви, осъществени в името на исляма и варварските способи за изтезания на ИДИЛ.

Освен атентатите против кулите близнаци Ал Кайда извърши още други набези, които предизвикаха гибелта на стотици хора и раниха още толкоз. Много бойци от армиите на западните страни бяха обезглавени в Ирак и Сирия от ислямистките групировки. Това е горчивата истина.

Атентатите, осъществени от Андерс Брейвик в Норвегия и от Брентън Тарант в Нова Зеландия не би трябвало да водят до обобщаващия извод, че немюсюлманите атакуват мюсюлманите, тъй като когато биват подложени на репресии в личните си страни, мюсюлманите не бягат към ислямския свят, а търсят леговище в западните демократични страни. От друга страна, не е изключено даже и в най-цивилизованото общество да се появи някакъв социопат, който е откъснат от социума. Не може да се загърби фактът, че на Запад мюсюлманите се облагодетелстват от религиозната независимост. В западните страни ислямът се проповядва свободно, само че до каква степен представителите на останалите религии имат същата независимост в страните от ислямския свят е друга тематика за полемика.

Защо в ислямския свят реториката и посланията на главните течения съдържат ненавист и принуждение, вместо апел към приемливост и разговор? Това е значимият въпрос.

Б. ред. - Авторът е основен редактор на сайта www.obzornews.bg.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР