Старите карти „говорят“
Територията е една и съща, само че нищо върху нея не е еднообразно през другите интервали от развиването на Стария континент. Преместват се хора, а с тях и границите. Как и по кое време – това разкрива изложбата “Европа в старите карти”, която бе открита нощес в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Тя показва част от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 година и дало основата на днешната ни богата картографска сбирка (10 700 единици).
Подредените в Централното предверие карти обгръщат времето от XIII до XIX век. Те са направени в влиятелни ателиета от най-хубавите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те истински географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 година Сред тях са Карта на Древна Тракия, направена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на успехите на съветската войска по време на войната против Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и други
В обособени витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и стопански процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.
Почетно място в експозицията заема кътът, отдаден на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят персонални движимости, фотоси и изявления от архива на донора. За първи път се демонстрират фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант във връзка книгата „ Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са истинските негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на произведения от Александър Добринов, свързани с активността на Любен Божков като ръководител и гуверньор на Ротари клуб-България.
“Днешният ден е доста друг и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и концепцията за “Европа в старите карти”. Но всичко това изискуем на една изключителна персона – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има благосклонност, споменът се връща. И по този начин, от 1953 година, едвам в този момент за пръв път се приказва за неговото скъпо дарение”, съобщи на откриването на изложбата шефът доцент доктор Красимира Александрова.
Юлия Карадачка, началник на екипа, подготвил изложбата, напомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който съумява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 година, той е същински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е именуван “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за построяването на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е освен бизнесмен, а и академик, академични учител, картограф и филантроп.
“Страшно съм благополучен, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един огромен българин. Представете си единствено какво доверие е имал той към тази институция, с цел да подари точно на нея своята сбирка от карти”, показа Иван Сариев, шеф на фондация “Пчелен кошер”, сътрудник в реализирането на календара и изложбата.
Цвятко Кадийски напомни активността на инж. Божков като изтъкнат ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуща тази друга страна от живота на донора.
Нека напомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай близък си, радей за града си. Бъди добър и угодлив жител в специалността и обществото, бъди честен в делата си, бъди отечестволюбец. Търси сред другите нации хора с благосклонност, търси сплотяване, с цел да има на земята мир и сред человеците снизхождение.”
Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 година – дни, преди да бъде разгласен за член-кореспондент на Българска академия на науките. Изложбата с карти от неговото подаяние може да се прегледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 година
Подредените в Централното предверие карти обгръщат времето от XIII до XIX век. Те са направени в влиятелни ателиета от най-хубавите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те истински географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 година Сред тях са Карта на Древна Тракия, направена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на успехите на съветската войска по време на войната против Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и други
В обособени витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и стопански процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.
Почетно място в експозицията заема кътът, отдаден на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят персонални движимости, фотоси и изявления от архива на донора. За първи път се демонстрират фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант във връзка книгата „ Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са истинските негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на произведения от Александър Добринов, свързани с активността на Любен Божков като ръководител и гуверньор на Ротари клуб-България.
“Днешният ден е доста друг и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и концепцията за “Европа в старите карти”. Но всичко това изискуем на една изключителна персона – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има благосклонност, споменът се връща. И по този начин, от 1953 година, едвам в този момент за пръв път се приказва за неговото скъпо дарение”, съобщи на откриването на изложбата шефът доцент доктор Красимира Александрова.
Юлия Карадачка, началник на екипа, подготвил изложбата, напомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който съумява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 година, той е същински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е именуван “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за построяването на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е освен бизнесмен, а и академик, академични учител, картограф и филантроп.
“Страшно съм благополучен, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един огромен българин. Представете си единствено какво доверие е имал той към тази институция, с цел да подари точно на нея своята сбирка от карти”, показа Иван Сариев, шеф на фондация “Пчелен кошер”, сътрудник в реализирането на календара и изложбата.
Цвятко Кадийски напомни активността на инж. Божков като изтъкнат ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуща тази друга страна от живота на донора.
Нека напомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай близък си, радей за града си. Бъди добър и угодлив жител в специалността и обществото, бъди честен в делата си, бъди отечестволюбец. Търси сред другите нации хора с благосклонност, търси сплотяване, с цел да има на земята мир и сред человеците снизхождение.”
Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 година – дни, преди да бъде разгласен за член-кореспондент на Българска академия на науките. Изложбата с карти от неговото подаяние може да се прегледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ