Как Тереза Мей може да се измъкне от ада на своя Брекзит?
Тереза Мей би трябвало към този момент да е привикнала да се връща от Брюксел с празни ръце. Но откакто се изправи пред вота на съмнение, пожелан от депутати в личната й партия, който тя завоюва, и предвид на задънената улица, в която попадна утвърждението на договорката за Брекзит в английския парламент, министър председателят може би се надяваше, че европейските водачи ще са малко по-конструктивни, в сравнение с бяха на срещата на върха на Европейския съвет.
Вместо това, Жан-Клод Юнкер, ръководителят на Европейската комисия, насочи невиждани рецензии против английския министър председател в първия ден на европейския конгрес, като назова нейната тактика за договаряния „ мъглява и неточна “ – което разгневи Мей – и даде ясно да се разбере, че няма място за в допълнение предоговаряне на съглашението за излизане на Лондон от Европейски Съюз, което бе подписано предишния месец.
След малко повече от 100 дни Англия би трябвало да напусне Европейски Съюз, а Мей към момента е хваната в клопката на Брекзит рецесията. Въпреки това, тя има излаз.
Първо, тя би трябвало да спре да слуша торите, подкрепящи Брекзит, които желаят „ твърда “ договорка – такава, която ще отслаби и даже отстрани защитния механизъм в Северна Ирландия, даже, в случай че това значи да няма договорка. Тя „ игра по свирката им “ повече от две години, откакто пое премиерския пост. Тези членове на Консервативната партия в Народното събрание се пробваха да я смъкват с вота на съмнение предходната сряда.
Въпреки че една трета от торите гласоподаваха против нея те изгубиха. Сега те не могат да внесат искане за свалянето й през идната най-малко една година. Позицията й бе отслабена, само че Мей не беше повалена изцяло. Въпреки това министър председателят им разреши да продължат да задават тона на договарянията, откакто след вота се завърна в Брюксел и се опита да реализира законово обвързващо увещание, че Англия може да се измъкне от защитния механизъм – едно от основните претенции на поддръжниците на Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия, на чиято поддръжка Мей разчита, с цел да получи болшинство в Народното събрание. Провалът на вътрешнопартийния прелом демонстрира, че поддръжниците на корав Брекзит не са толкоз мощни, колкото „ Даунинг стрийт “ 10 си мисли, че са.
Казано напряко – поддръжниците на Брекзит в никакъв случай няма да се откажат от защитния механизъм. А Европейски Съюз, който е квалифициран да даде уверения, че мярката ще е краткотрайна, няма да промени позицията си, че защитната уговорка би трябвало да бъде включена в съглашението за отдръпване, тъй като по този метод ще се избегне „ твърдата “ граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия – страна, която остава скъп член на еврообщността.
Дъблин в никакъв случай няма да се съгласи границата да бъде отстранена. Още повече, че в никакъв случай няма да има болшинство в Народното събрание за съглашение по Брекзит, без защитния механизъм. Мей просто би трябвало да одобри предлагането и уверенията от Брюксел и да продължи напред.
Второ, Мей би трябвало да се отдалечи от дясноцентристите и да се насочи към политическия център, с цел да се опита да откри ново парламентарно болшинство за „ по-мек “ Брекзит. Вместо да се тревожи за това какво мисли Демократичната юнионистка партия, тя би трябвало да подаде ръка на лейбъристите, главната опозиционна партия, с цел да се опита да откри консенсус и да реализира договорка, която ще бъде гласувана в Камарата на представителите идващия месец – договорка,която ще бъде допустима и за Европейски Съюз.
Европейските водачи няма да се откажат от защитния механизъм, само че има капацитет за заобикаляне на идващия стадий от процеса – бъдещото комерсиално съглашение, което Мей може да употребява, с цел да завоюва междупартийна поддръжка в Камарата на представителите. А това значи да предприеме напълно друг метод за договаряния към евролидерите – подобен, по който те са подготвени да договарят.
Което ни води към третото нещо, което Мей може да направи: да подсети на Брюксел, че до момента в който не направи някакви отстъпки, Брекзит се е насочил към вид без договорка – излаз, който ще е освен гибелен за Англия, само че рискува да навреди стопански на Република Ирландия и на целия Европейски Съюз.
Това е извънредно значим миг, който остана неразгледан в рецесията с Брекзит – тъй като хората бяха толкоз захласнати от защитния механизъм – и Европейски Съюз ще направи всичко по силите си, в последна сметка, да избегне вид, при който Лондон напуща без съглашение. А сюжет, при който няма договорка, е нещо напълно допустимо и осезаемо на този стадий за Англия, в случай че и двете страни не се върнат на масата за договаряния с нови и свежи хрумвания.
Тази седмица ирландският министър председател Лео Варадкар, предизвести, че неналичието на договорка ще има изключително влияние върху Република Ирландия, и подреди на членовете на държавното управление си да изготвят проект за деяние при изключителна обстановка. Той даже предложи Член 50 от Договора от Лисабон да бъде анулиран, с цел да се даде повече време и на двете страни да сключат работещо споразумение- и да се избегне сюжети без договорка. В пространството, отворило се от ирландските страхове за излаз без договорка – страхове, които се усещат в Париж, Берлин и Брюксел, има плодородна почва за договаряния, без значение от това какво споделя Юнкер.
След като министър председателят се завърна във Англия, с цел да се приготви за Коледните празници, тя би трябвало да премисли цялата си тактика за Брекзит. Тя би трябвало да я размени с по-ясно и по-конструктивно предложение, което включва по-широк консенсус в английския парламент и Брюксел, в сравнение с с условията на малцинството тори, последователи на твърдия Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия.
Мей прекара над две години позволявайки нейната Брекзит тактика да бъде диктувана от група депутати, които в никакъв случай няма да се откажат – само че от които тя в никакъв случай повече не би трябвало да се опасява. След като разгласи през миналата седмица, че тя няма да се кандидатира за лидерския пост в партията си и откакто получи имунитет против избор на съмнение за една година, Мей няма какво да губи в подтекста на своята партия.
Ако тя продължава да разрешава на манията по Брекзит с защитната уговорка да господства нейната преговорна тактика с Брюксел, тя рискува да загуби просперитета на Англия като разреши излизането на страната си без договорка. Като откри консенсус за един по-мек Брекзит, има път за излизане от настоящата английска политическа рецесия, и тя би трябвало да поеме по него. /БГНЕС
…………………………………
Джейн Мерик, публицист в Си Ен Ен
Вместо това, Жан-Клод Юнкер, ръководителят на Европейската комисия, насочи невиждани рецензии против английския министър председател в първия ден на европейския конгрес, като назова нейната тактика за договаряния „ мъглява и неточна “ – което разгневи Мей – и даде ясно да се разбере, че няма място за в допълнение предоговаряне на съглашението за излизане на Лондон от Европейски Съюз, което бе подписано предишния месец.
След малко повече от 100 дни Англия би трябвало да напусне Европейски Съюз, а Мей към момента е хваната в клопката на Брекзит рецесията. Въпреки това, тя има излаз.
Първо, тя би трябвало да спре да слуша торите, подкрепящи Брекзит, които желаят „ твърда “ договорка – такава, която ще отслаби и даже отстрани защитния механизъм в Северна Ирландия, даже, в случай че това значи да няма договорка. Тя „ игра по свирката им “ повече от две години, откакто пое премиерския пост. Тези членове на Консервативната партия в Народното събрание се пробваха да я смъкват с вота на съмнение предходната сряда.
Въпреки че една трета от торите гласоподаваха против нея те изгубиха. Сега те не могат да внесат искане за свалянето й през идната най-малко една година. Позицията й бе отслабена, само че Мей не беше повалена изцяло. Въпреки това министър председателят им разреши да продължат да задават тона на договарянията, откакто след вота се завърна в Брюксел и се опита да реализира законово обвързващо увещание, че Англия може да се измъкне от защитния механизъм – едно от основните претенции на поддръжниците на Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия, на чиято поддръжка Мей разчита, с цел да получи болшинство в Народното събрание. Провалът на вътрешнопартийния прелом демонстрира, че поддръжниците на корав Брекзит не са толкоз мощни, колкото „ Даунинг стрийт “ 10 си мисли, че са.
Казано напряко – поддръжниците на Брекзит в никакъв случай няма да се откажат от защитния механизъм. А Европейски Съюз, който е квалифициран да даде уверения, че мярката ще е краткотрайна, няма да промени позицията си, че защитната уговорка би трябвало да бъде включена в съглашението за отдръпване, тъй като по този метод ще се избегне „ твърдата “ граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия – страна, която остава скъп член на еврообщността.
Дъблин в никакъв случай няма да се съгласи границата да бъде отстранена. Още повече, че в никакъв случай няма да има болшинство в Народното събрание за съглашение по Брекзит, без защитния механизъм. Мей просто би трябвало да одобри предлагането и уверенията от Брюксел и да продължи напред.
Второ, Мей би трябвало да се отдалечи от дясноцентристите и да се насочи към политическия център, с цел да се опита да откри ново парламентарно болшинство за „ по-мек “ Брекзит. Вместо да се тревожи за това какво мисли Демократичната юнионистка партия, тя би трябвало да подаде ръка на лейбъристите, главната опозиционна партия, с цел да се опита да откри консенсус и да реализира договорка, която ще бъде гласувана в Камарата на представителите идващия месец – договорка,която ще бъде допустима и за Европейски Съюз.
Европейските водачи няма да се откажат от защитния механизъм, само че има капацитет за заобикаляне на идващия стадий от процеса – бъдещото комерсиално съглашение, което Мей може да употребява, с цел да завоюва междупартийна поддръжка в Камарата на представителите. А това значи да предприеме напълно друг метод за договаряния към евролидерите – подобен, по който те са подготвени да договарят.
Което ни води към третото нещо, което Мей може да направи: да подсети на Брюксел, че до момента в който не направи някакви отстъпки, Брекзит се е насочил към вид без договорка – излаз, който ще е освен гибелен за Англия, само че рискува да навреди стопански на Република Ирландия и на целия Европейски Съюз.
Това е извънредно значим миг, който остана неразгледан в рецесията с Брекзит – тъй като хората бяха толкоз захласнати от защитния механизъм – и Европейски Съюз ще направи всичко по силите си, в последна сметка, да избегне вид, при който Лондон напуща без съглашение. А сюжет, при който няма договорка, е нещо напълно допустимо и осезаемо на този стадий за Англия, в случай че и двете страни не се върнат на масата за договаряния с нови и свежи хрумвания.
Тази седмица ирландският министър председател Лео Варадкар, предизвести, че неналичието на договорка ще има изключително влияние върху Република Ирландия, и подреди на членовете на държавното управление си да изготвят проект за деяние при изключителна обстановка. Той даже предложи Член 50 от Договора от Лисабон да бъде анулиран, с цел да се даде повече време и на двете страни да сключат работещо споразумение- и да се избегне сюжети без договорка. В пространството, отворило се от ирландските страхове за излаз без договорка – страхове, които се усещат в Париж, Берлин и Брюксел, има плодородна почва за договаряния, без значение от това какво споделя Юнкер.
След като министър председателят се завърна във Англия, с цел да се приготви за Коледните празници, тя би трябвало да премисли цялата си тактика за Брекзит. Тя би трябвало да я размени с по-ясно и по-конструктивно предложение, което включва по-широк консенсус в английския парламент и Брюксел, в сравнение с с условията на малцинството тори, последователи на твърдия Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия.
Мей прекара над две години позволявайки нейната Брекзит тактика да бъде диктувана от група депутати, които в никакъв случай няма да се откажат – само че от които тя в никакъв случай повече не би трябвало да се опасява. След като разгласи през миналата седмица, че тя няма да се кандидатира за лидерския пост в партията си и откакто получи имунитет против избор на съмнение за една година, Мей няма какво да губи в подтекста на своята партия.
Ако тя продължава да разрешава на манията по Брекзит с защитната уговорка да господства нейната преговорна тактика с Брюксел, тя рискува да загуби просперитета на Англия като разреши излизането на страната си без договорка. Като откри консенсус за един по-мек Брекзит, има път за излизане от настоящата английска политическа рецесия, и тя би трябвало да поеме по него. /БГНЕС
…………………………………
Джейн Мерик, публицист в Си Ен Ен
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ