Не спират да тласкат Великобритания към пропастта
Тереза Мей показва за триумф проектите си за " мек " Brexit, само че даже не е несъмнено дали тя ще оцелее в тежката ѝ битка с хардлайнерите. Битката за превъзходство в Лондон води страната към пропастта, написа Барбара Везел за " Дойче Веле ".
Първи оставка подаде министърът за Brexit Дейвид Дейвис, а след него си потегли и основният мотор на Brexit Борис Джонсън (на снимката). Те разрушиха на пух и прахуляк опитите на Тереза Мей да сплоти кабинета си към проекта за едно по-меко излизане от Европейски Съюз.
Координираната оставка на двама от най-заклетите идеолози на Brexit хвърля държавното управление на Мей в същински безпорядък и разрушава очакванията, че през идващите седмици най-накрая ще стартират съдържателни диалози за изискванията на развода и за бъдещите връзки.
Само преди няколко дни Тереза Мей се опита да притисне до стената изпокараните си министри и по този начин да ги докара до някакво съглашение. Но този опит трагично се провали, както виждаме сега. Сред английските консерватори царува тежък разнобой по въпроса какви въобще да бъдат връзките с Европейски Съюз след Brexit.
Привържениците на твърдия курс не одобряват никакви взаимни отстъпки, до момента в който умерените депутати в Долната камара считат, че плануваният от съперниците им " корав Brexit " е същинска полуда. Над тази бездна не може да се трансферира никакъв мост. Премиерката се е вкопчила във властта, само че никой не знае дали въобще ще оцелее при един възможен избор на доверие. Пази я само убеждението, че сега никой различен с изключение на нея не е в положение да поеме отровната ѝ работа.
Хаос и невъзможност
Привържениците на твърдия курс нямат задоволително парламентарна поддръжка. Ситуацията наподобява патова и безизходна. Цари безпорядък, а в Народното събрание непрестанно има брожения, които надали укрепват доверието на хората.
Brexit раздира Англия и Консервативната партия и трови политическия спор. Европейски Съюз към този момент от месеци приканва английското държавно управление да беседва освен между тях, а и с Брюксел. А сега нещата отиват на още по-зле.
Въпреки това Тереза Мей твърди, че проектите ѝ за по-меко излизане от Евросъюза били същински пробив. Да не забравяме обаче, че тези проекти изхождат само от английските ползи и в този смисъл могат да послужат само като някаква основа за бъдещи договаряния. Те са пъстра комбинация сред малко митнически съюз и късче общ пазар по английски усет и в тази си форма не е допустимо да получат утвърждение в Европейски Съюз. За да се оформи решение, което страните от Евросъюза могат да преглътнат, ще бъдат нужни спомагателни английски отстъпки и договаряния за детайлите. Тоест, даже да оцелее в сегашната борба против хардлайнерите, в един по-късен миг Тереза Мей може въпреки всичко да се препъне в нежеланието на Брюксел да ѝ даде всичко, което тя желае.
За самия Европейски Съюз продължаващата бъркотия в английското държавно управление е едно излишно и нежелано в допълнение задължение. В момента има по-важни неща от това да се занимаваш с трайните разпри на другите английски фракции по въпроса за Brexit. Будещата доста паники среща на върха на НАТО с американския президент Тръмп, не по-малко застрашителната среща сред Тръмп и Путин, разногласията към бежанската политика и възходът на популистите в Полша, Италия и Австрия в действителност би трябвало да обхванат цялото внимание и политическите сили на огромните страни от Европейски Съюз.
Вместо това обаче безплодните диспути към Brexit изсмукват доста сила и време. А твърдите съперници на Европейски Съюз във Англия като че ли въобще не схващат международните процеси и в ентусиазъм на безгранично самонадценяване имат вяра, че могат сами да се оправят с всички провокации.
Напред към пропастта?
Правителството в Лондон към момента не е в положение да каже кой има думата по въпроса за Brexit и кой тъкмо съставлява английската позиция в Брюксел. А до момента в който трае това състояние няма никакъв смисъл да се не престават договарянията. Ако обаче в този момент властта вземе някой от действителните идеолози на Brexit, Европа може да се елементарни с всевъзможни очаквания за работещо съглашение. Защото тези идеолози желаят единствено едно: Англия да напусне Европейски Съюз с гръм и тропот, без никакво съглашение. Част от ръководещата партия в Лондон като че ли като сомнамбул се движи към пропастта и никой в Европа не е в положение да я защищити да не скочи в нея.
Редактор: Деница Райкова
Първи оставка подаде министърът за Brexit Дейвид Дейвис, а след него си потегли и основният мотор на Brexit Борис Джонсън (на снимката). Те разрушиха на пух и прахуляк опитите на Тереза Мей да сплоти кабинета си към проекта за едно по-меко излизане от Европейски Съюз.
Координираната оставка на двама от най-заклетите идеолози на Brexit хвърля държавното управление на Мей в същински безпорядък и разрушава очакванията, че през идващите седмици най-накрая ще стартират съдържателни диалози за изискванията на развода и за бъдещите връзки.
Само преди няколко дни Тереза Мей се опита да притисне до стената изпокараните си министри и по този начин да ги докара до някакво съглашение. Но този опит трагично се провали, както виждаме сега. Сред английските консерватори царува тежък разнобой по въпроса какви въобще да бъдат връзките с Европейски Съюз след Brexit.
Привържениците на твърдия курс не одобряват никакви взаимни отстъпки, до момента в който умерените депутати в Долната камара считат, че плануваният от съперниците им " корав Brexit " е същинска полуда. Над тази бездна не може да се трансферира никакъв мост. Премиерката се е вкопчила във властта, само че никой не знае дали въобще ще оцелее при един възможен избор на доверие. Пази я само убеждението, че сега никой различен с изключение на нея не е в положение да поеме отровната ѝ работа.
Хаос и невъзможност
Привържениците на твърдия курс нямат задоволително парламентарна поддръжка. Ситуацията наподобява патова и безизходна. Цари безпорядък, а в Народното събрание непрестанно има брожения, които надали укрепват доверието на хората.
Brexit раздира Англия и Консервативната партия и трови политическия спор. Европейски Съюз към този момент от месеци приканва английското държавно управление да беседва освен между тях, а и с Брюксел. А сега нещата отиват на още по-зле.
Въпреки това Тереза Мей твърди, че проектите ѝ за по-меко излизане от Евросъюза били същински пробив. Да не забравяме обаче, че тези проекти изхождат само от английските ползи и в този смисъл могат да послужат само като някаква основа за бъдещи договаряния. Те са пъстра комбинация сред малко митнически съюз и късче общ пазар по английски усет и в тази си форма не е допустимо да получат утвърждение в Европейски Съюз. За да се оформи решение, което страните от Евросъюза могат да преглътнат, ще бъдат нужни спомагателни английски отстъпки и договаряния за детайлите. Тоест, даже да оцелее в сегашната борба против хардлайнерите, в един по-късен миг Тереза Мей може въпреки всичко да се препъне в нежеланието на Брюксел да ѝ даде всичко, което тя желае.
За самия Европейски Съюз продължаващата бъркотия в английското държавно управление е едно излишно и нежелано в допълнение задължение. В момента има по-важни неща от това да се занимаваш с трайните разпри на другите английски фракции по въпроса за Brexit. Будещата доста паники среща на върха на НАТО с американския президент Тръмп, не по-малко застрашителната среща сред Тръмп и Путин, разногласията към бежанската политика и възходът на популистите в Полша, Италия и Австрия в действителност би трябвало да обхванат цялото внимание и политическите сили на огромните страни от Европейски Съюз.
Вместо това обаче безплодните диспути към Brexit изсмукват доста сила и време. А твърдите съперници на Европейски Съюз във Англия като че ли въобще не схващат международните процеси и в ентусиазъм на безгранично самонадценяване имат вяра, че могат сами да се оправят с всички провокации.
Напред към пропастта?
Правителството в Лондон към момента не е в положение да каже кой има думата по въпроса за Brexit и кой тъкмо съставлява английската позиция в Брюксел. А до момента в който трае това състояние няма никакъв смисъл да се не престават договарянията. Ако обаче в този момент властта вземе някой от действителните идеолози на Brexit, Европа може да се елементарни с всевъзможни очаквания за работещо съглашение. Защото тези идеолози желаят единствено едно: Англия да напусне Европейски Съюз с гръм и тропот, без никакво съглашение. Част от ръководещата партия в Лондон като че ли като сомнамбул се движи към пропастта и никой в Европа не е в положение да я защищити да не скочи в нея.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ