Тереза Мей предложи да подаде оставка: какво следва по-нататък?
Тереза Мей разгласи, че ще се отдръпна като министър председател на Англия преди идната фаза на договарянията за Брекзит. Ето какво знаем до момента.
Какво сподели министър-председателката?
Мей сподели пред така наречен Комитет 1922 от редови депутати консерватори, че ще се отдръпна, в случай че нейният проект бъде утвърден от Народното събрание: " Зная, че има предпочитание за нов метод - и ново управление - през втората фаза от договарянията за Брекзит, и няма да преча на това. " Тя сподели още, че е " чула доста ясно настроението на парламентарната група на партията ", в желанието й това да се случи.
Кога ще си тръгне тя?
От оповестеното й изявление пред Комитет 1922 това не излиза наяве, само че съгласно депутати, говорили по-късно пред кореспонденти, те са наясно, че това значи, че тя ще задвижи този развой на 22 май - съгласуваната с Европейски Съюз дата на напускането на Англия, в случай че съглашението мине в Народното събрание. Това обаче ще бъде единствено начало на борбата за нов водач и правоприемник няма да има до лятото. Очакванията, както се твърди, са това да стане през юли.
Какво ще стане, в случай че нейното съглашение бъде отхвърлено?
Както наподобява, тя ще остане (на поста си). Водещият " брекзитър ", депутатът Джейкъб Рийс-Мог, сподели след срещата, че в случай че съглашението на Мей бъде отхвърлено и при трето гласоподаване, " тя би имала цялостно право да продължи " (да заема премиерския пост). Това, несъмнено, може да се промени доста бързо, в случай че политическият напън (върху нея) още веднъж се ускори.
Как ще бъде определен идващият водач?
Според разпоредбите на Консервативната партия - същите, по които Мей смени Дейвид Камерън - процесът има два стадия.
През първия депутатите консерватори организират поредност от гласувания, с цел да сведат първичната група от претенденти до двама. Официално отпадането от групата става един по един: след всяко гласоподаване, в което всеки народен представител може да гласоподава за един претендент, последният отпада. На процедура обаче отпадането става по-бързо, в случай че самите претенденти схванат, че нямат шансове да завоюват. През 2016 година, да вземем за пример, последните двама съгласно резултата от първото гласоподаване - Стивън Краб и Лиъм Фокс - се отхвърлиха.
Според разпоредбите двамата останали на финала претенденти отиват на гласоподаване измежду партийните членове. През 2016 година не се стигна до това, тъй като Андреа Ледсъм - другата кандидатка, останала дружно с Тереза Мей - се отдръпна. Когато пък Камерън бе определен за водач през 2005 година, той елементарно се наложи над Дейвид Дейвис, получавайки 68 на 100 от членските гласове. През 2001 година Иън Дънкан Смит победи Кен Кларк с сходна разлика.
Кои ще бъдат кандидати?
По-добър въпрос е: кой няма да се кандидатира? Повече от дузина министри и редови депутати са споменавани като вероятни претенденти, чака се да се появят и други. Мнозина обаче няма да се кандидатират - нормално много хора се отхвърлят малко преди да стартират гласуванията на депутатите, като трансферират поддръжката си на различен народен представител с подразбиращата се вяра да получат порядъчен министерски пост при положение на триумф.
Една ясна разграничителна линия ще бъде тази сред депутатите, подкрепящи Брекзит, и тези, които, в една или друга степен, поддържат оставането (в ЕС). Сред първите, явни любимци най-вероятно ще бъдат някогашните министри Борис Джонсън и Доминик Рааб, а може би и министърът на околната среда Майкъл Гоув. Стивън Баркли, министърът за Брекзит, както и министърката за интернационалното развиване Пени Мордънт също могат да преценяват, че имат шансове.
В " по-малко Брекзит " лагера се чака претенденти да бъдат външният министър Джереми Хънт, който в този момент публично е " новороден " брекзитър, както и вътрешният министър Саджид Джавид. Има и други, които биха могли да се включат в конкуренцията - Мат Ханкок, който смени Хънт като здравен министър, и Амбър Ръд, министърката на труда и пенсиите. Могат да опитат шанса си и някои от редови депутати - да вземем за пример Джордж Фриймън или Джони Мърсър. /БТА
Какво сподели министър-председателката?
Мей сподели пред така наречен Комитет 1922 от редови депутати консерватори, че ще се отдръпна, в случай че нейният проект бъде утвърден от Народното събрание: " Зная, че има предпочитание за нов метод - и ново управление - през втората фаза от договарянията за Брекзит, и няма да преча на това. " Тя сподели още, че е " чула доста ясно настроението на парламентарната група на партията ", в желанието й това да се случи.
Кога ще си тръгне тя?
От оповестеното й изявление пред Комитет 1922 това не излиза наяве, само че съгласно депутати, говорили по-късно пред кореспонденти, те са наясно, че това значи, че тя ще задвижи този развой на 22 май - съгласуваната с Европейски Съюз дата на напускането на Англия, в случай че съглашението мине в Народното събрание. Това обаче ще бъде единствено начало на борбата за нов водач и правоприемник няма да има до лятото. Очакванията, както се твърди, са това да стане през юли.
Какво ще стане, в случай че нейното съглашение бъде отхвърлено?
Както наподобява, тя ще остане (на поста си). Водещият " брекзитър ", депутатът Джейкъб Рийс-Мог, сподели след срещата, че в случай че съглашението на Мей бъде отхвърлено и при трето гласоподаване, " тя би имала цялостно право да продължи " (да заема премиерския пост). Това, несъмнено, може да се промени доста бързо, в случай че политическият напън (върху нея) още веднъж се ускори.
Как ще бъде определен идващият водач?
Според разпоредбите на Консервативната партия - същите, по които Мей смени Дейвид Камерън - процесът има два стадия.
През първия депутатите консерватори организират поредност от гласувания, с цел да сведат първичната група от претенденти до двама. Официално отпадането от групата става един по един: след всяко гласоподаване, в което всеки народен представител може да гласоподава за един претендент, последният отпада. На процедура обаче отпадането става по-бързо, в случай че самите претенденти схванат, че нямат шансове да завоюват. През 2016 година, да вземем за пример, последните двама съгласно резултата от първото гласоподаване - Стивън Краб и Лиъм Фокс - се отхвърлиха.
Според разпоредбите двамата останали на финала претенденти отиват на гласоподаване измежду партийните членове. През 2016 година не се стигна до това, тъй като Андреа Ледсъм - другата кандидатка, останала дружно с Тереза Мей - се отдръпна. Когато пък Камерън бе определен за водач през 2005 година, той елементарно се наложи над Дейвид Дейвис, получавайки 68 на 100 от членските гласове. През 2001 година Иън Дънкан Смит победи Кен Кларк с сходна разлика.
Кои ще бъдат кандидати?
По-добър въпрос е: кой няма да се кандидатира? Повече от дузина министри и редови депутати са споменавани като вероятни претенденти, чака се да се появят и други. Мнозина обаче няма да се кандидатират - нормално много хора се отхвърлят малко преди да стартират гласуванията на депутатите, като трансферират поддръжката си на различен народен представител с подразбиращата се вяра да получат порядъчен министерски пост при положение на триумф.
Една ясна разграничителна линия ще бъде тази сред депутатите, подкрепящи Брекзит, и тези, които, в една или друга степен, поддържат оставането (в ЕС). Сред първите, явни любимци най-вероятно ще бъдат някогашните министри Борис Джонсън и Доминик Рааб, а може би и министърът на околната среда Майкъл Гоув. Стивън Баркли, министърът за Брекзит, както и министърката за интернационалното развиване Пени Мордънт също могат да преценяват, че имат шансове.
В " по-малко Брекзит " лагера се чака претенденти да бъдат външният министър Джереми Хънт, който в този момент публично е " новороден " брекзитър, както и вътрешният министър Саджид Джавид. Има и други, които биха могли да се включат в конкуренцията - Мат Ханкок, който смени Хънт като здравен министър, и Амбър Ръд, министърката на труда и пенсиите. Могат да опитат шанса си и някои от редови депутати - да вземем за пример Джордж Фриймън или Джони Мърсър. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ