В лечението на инсулта България изостава с 15 г. |
" Терапията при инсулт в България изостава с 15 година Апелирам инвазивната кардиология да се включи в битката с исхемичния инсулт – това е единственият метод за обезпечаване на налично модерно лекуване и ровнопоставеност на хората по райони “.
Това сподели доцент доктор Васил Велчев от УМБАЛ „ Св. Анна “, дм, ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC) на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, проведена от Дружеството на кардиолозите в България.
Участниците във форума се сплотиха към извода, че България незабавно се нуждае от Национален проект за сърдечносъдово здраве , който да включва и стратегии за профилактика, и нововъведения в лекуването.
Срещата се провежда в отговор на апела на Eвропейското кардиологично сдружение за обединени незабавни дейности, ориентирани към понижаване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и превъзмогване на неравенствата в здравните грижи и индикатори.
„ В Източна Европа, в това число и България, равнището на преждевременната гибел в резултат на ССЗ се задържа в плато, до момента в който в западните страни понижава. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент “, сподели чл.-кор. проф. доктор Асен Гудев, дмн, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
„ България към момента няма решение във връзка с и да бъдат спасявани хора със синдрома на неочаквана сърдечна гибел. Този въпрос би трябвало най-сетне да бъде решен и подготвени хора, които не е належащо да бъдат лекари, да могат да оказват помощ. Другият проблем е, че хората със сърдечносъдови болести би трябвало да се лекуват най-вече в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг обезпечава план на БЧК за 500 души в региона на Враца, който е пред старт “, сподели доктор Надежда Тодоровска, зам.-генерален шеф на БЧК.
„ Обобщен разбор на здравната система в България – национални здравни индикатори “ показа доцент доктор Михаил Околийски, специалист в СЗО. Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации плануват справяне с избрани проблеми до 2030 година, като подчертават върху понижаване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, в това число и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, потреблението на сол, физическа интензивност. Най-високата стандиртизарана смъртност е във Видин, най-ниската е в София – това е знак за неравномерно разпределена здравна помощ , изясни доцент Околийски.
„ Профилактичните прегледи са наложителни, само че единствено 38% от популацията ги организира, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, единствено 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни болести “, добави той. Недостатъчната осведоменост на популацията по отношение на правата и уговорките е измежду главните недостатъци на бранша.
Хоспитализациите у нас са 315 на 1000 души, неведнъж над междинното за Европейски Съюз. Липсват клинични пътеки за предварителна защита на хипертония, изострен коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на персоналните заплащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разноски на глава от популацията отрежда на България 4-о място в Европейски Съюз.
По тематиката „ Секторна здравна тактика – риск-базирани стратегии за първична и вторична предварителна защита “ приказва проф. доктор Арман Постаджиян, дм, ръководител на Българската лига по хипертония. „ И в този момент е написано обвързване на персоналния доктор да образува група на риска измежду пациентите си, само че при неналичието на финансиране тази мярка няма естествено продължение допълнително проучвания и достъп до профилирана помощ за тези пациенти “, сподели той.
Високата заболеваемост води до по-високи разноски за медикаменти и повече дни неработоспособност, сподели доцент Зорница Миткова от Центъра по подготвеност и здравни разбори към МУ-София. Програмите за предварителна защита водят дълготрайно до спестени разноски.
„ Терапията за сърдечносъдови болести като цяло е налична за пациентите в работоспобна възраст, само че се следи нараснало изписване на избрани медикаменти. Разходите на НЗОК нарастват, макар че цените на медикаментите са непроменени. Контролът на хипертонията и предварителната защита водят до 300 000 лева спестявания на НЗОК годишно, а понижението на гликирания хемоглобин с 1% води до 20 000 млн. спестени разноски за 4 година “, добави тя.
„ Ролята на пациента става все по-важна в обществото, а той самият стартира от ден на ден да се осведоми. Здравето е персонална отговорност, само че влиза и в по-голямата рамка на публичното опазване на здравето. При сърдечносъдовите болести прескачаме границите на персоналната отговорност “, сподели адв. Христина Николова от Сдружението за развиване на българското опазване на здравето, член на Народно събрание на НЗОК. Според нея предварителната защита на сърдечносъдовите болести би трябвало да стартира на по-ниска възраст у нас и да ангажира необятен кръг институции и организации, освен здравните.
„ Нововъведенията би трябвало да оказват помощ на пациентите, само че и да разсънят интереса и ентусиазма у младите, тъй като е налице всеобщо прегаряне. Или ще приемем провокациите на 21 век, или ще се помиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено в този момент “, заключи чл.-кор. проф. Гудев.
Това сподели доцент доктор Васил Велчев от УМБАЛ „ Св. Анна “, дм, ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC) на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, проведена от Дружеството на кардиолозите в България.
Участниците във форума се сплотиха към извода, че България незабавно се нуждае от Национален проект за сърдечносъдово здраве , който да включва и стратегии за профилактика, и нововъведения в лекуването.
Срещата се провежда в отговор на апела на Eвропейското кардиологично сдружение за обединени незабавни дейности, ориентирани към понижаване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и превъзмогване на неравенствата в здравните грижи и индикатори.
„ В Източна Европа, в това число и България, равнището на преждевременната гибел в резултат на ССЗ се задържа в плато, до момента в който в западните страни понижава. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент “, сподели чл.-кор. проф. доктор Асен Гудев, дмн, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
„ България към момента няма решение във връзка с и да бъдат спасявани хора със синдрома на неочаквана сърдечна гибел. Този въпрос би трябвало най-сетне да бъде решен и подготвени хора, които не е належащо да бъдат лекари, да могат да оказват помощ. Другият проблем е, че хората със сърдечносъдови болести би трябвало да се лекуват най-вече в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг обезпечава план на БЧК за 500 души в региона на Враца, който е пред старт “, сподели доктор Надежда Тодоровска, зам.-генерален шеф на БЧК.
„ Обобщен разбор на здравната система в България – национални здравни индикатори “ показа доцент доктор Михаил Околийски, специалист в СЗО. Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации плануват справяне с избрани проблеми до 2030 година, като подчертават върху понижаване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, в това число и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, потреблението на сол, физическа интензивност. Най-високата стандиртизарана смъртност е във Видин, най-ниската е в София – това е знак за неравномерно разпределена здравна помощ , изясни доцент Околийски.
„ Профилактичните прегледи са наложителни, само че единствено 38% от популацията ги организира, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, единствено 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни болести “, добави той. Недостатъчната осведоменост на популацията по отношение на правата и уговорките е измежду главните недостатъци на бранша.
Хоспитализациите у нас са 315 на 1000 души, неведнъж над междинното за Европейски Съюз. Липсват клинични пътеки за предварителна защита на хипертония, изострен коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на персоналните заплащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разноски на глава от популацията отрежда на България 4-о място в Европейски Съюз.
По тематиката „ Секторна здравна тактика – риск-базирани стратегии за първична и вторична предварителна защита “ приказва проф. доктор Арман Постаджиян, дм, ръководител на Българската лига по хипертония. „ И в този момент е написано обвързване на персоналния доктор да образува група на риска измежду пациентите си, само че при неналичието на финансиране тази мярка няма естествено продължение допълнително проучвания и достъп до профилирана помощ за тези пациенти “, сподели той.
Високата заболеваемост води до по-високи разноски за медикаменти и повече дни неработоспособност, сподели доцент Зорница Миткова от Центъра по подготвеност и здравни разбори към МУ-София. Програмите за предварителна защита водят дълготрайно до спестени разноски.
„ Терапията за сърдечносъдови болести като цяло е налична за пациентите в работоспобна възраст, само че се следи нараснало изписване на избрани медикаменти. Разходите на НЗОК нарастват, макар че цените на медикаментите са непроменени. Контролът на хипертонията и предварителната защита водят до 300 000 лева спестявания на НЗОК годишно, а понижението на гликирания хемоглобин с 1% води до 20 000 млн. спестени разноски за 4 година “, добави тя.
„ Ролята на пациента става все по-важна в обществото, а той самият стартира от ден на ден да се осведоми. Здравето е персонална отговорност, само че влиза и в по-голямата рамка на публичното опазване на здравето. При сърдечносъдовите болести прескачаме границите на персоналната отговорност “, сподели адв. Христина Николова от Сдружението за развиване на българското опазване на здравето, член на Народно събрание на НЗОК. Според нея предварителната защита на сърдечносъдовите болести би трябвало да стартира на по-ниска възраст у нас и да ангажира необятен кръг институции и организации, освен здравните.
„ Нововъведенията би трябвало да оказват помощ на пациентите, само че и да разсънят интереса и ентусиазма у младите, тъй като е налице всеобщо прегаряне. Или ще приемем провокациите на 21 век, или ще се помиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено в този момент “, заключи чл.-кор. проф. Гудев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ