Терънс Малик, носител на Златна палма“ от Кан за Дървото

Терънс Малик, притежател на „ Златна палма “ от Кан за „ Дървото на живота “ (2011) е считан за най-мистериозният и загадъчен американски режисьор, само че също и за един от най-големите живи майстори на киното. За разлика от свои събратя като Спайк Лий или Тарантино да вземем за пример, които с наслада вършат шоу (Тарантино загрява), той отхвърля всевъзможни изявленията и не се явява пред обективите. Може би ще е някъде в Кан, само че не се надявайте да го видите на аления килим, подсказа несигурно Фремо.

Филмът, с който влиза в надпреварата, е юридически дълго и за разлика от „ Дървото на живота “ е по-традиционен, с линеарен сюжет и заземен крепко във времето и пространството. Историческият декор е Втората международна война, само че няма кръв и борби. Войната участва с малко черно-бели архивни фрагменти, в издирван контрастност с хипнотично красивото цветно изображение. „ Скрит живот “, с дълготрайност 173 минути, е въодушевен от същински случай и засяга живота на Франц Йегерщетер (1907-1943), разгласен за благословен от папа Бенедикт XVI през 2007. Историята се базира на писмата, писани до брачната половинка му от пандиза. Франц е мирен австрийски фермер, татко на три дъщери, който отхвърля да носи оръжие, да даде клетва за абсолютно послушание на Хитлер и да се бие на страната на Третия райх. Оттам стартира и нещастието му, която минава през затвор, закани, унижения и разумно стига до екзекуция. Основият живописен способ на Малик е контрастът сред идиличното живеене в сърцето на австрийските Алпи и мрачната действителност на хитлеристките затвори. Природата е снимана монументално, с религиозно поклонение, с анаморфотни обективи и на необятен екран – алпийските върхове, скатове и поляни са огледани от всички вероятни ъгли, във всяко време от денонощието и през всеки сезон от една флуидна камера, която на моменти сама става воин в действието. Величествените пейзажи по самата си същина се опълчват на парадокса и жестокостите на войната, разрушила идиличното благополучие на фамилията.

Безметежното всекидневие е проследено през детайлите на селския обичай: сеитба, беритба, гледане на животни, доене на крави, печене на самун... Войната е отричане на този натурален ред и по тази причина затова Франц отхвърля да се бие. Той отстоява високо хуманистичната си идея безшумно и настойчиво, без експанзия, приемайки философски ориста си и знаейки следствията. Опора му дава безусловната поддръжка и обич на жена му. Постепенно филмът се издига до внушението на морална алегория, в която са вплетени и религиозни и метафизичен претекстове. Без да се подчертава, държанието на Франц буди асоциации с живота на Христос – един човек непринудено се жертва, с цел да отстои концепцията си и да се опълчи на злото. Малик декларира първоначално, че историята е по същински случай, само че не загатва името на Франц Йегерщетер. Заглавието е взето от текст на Джордж Елиът и в действителност филмът е отдаден на „ тези, които живеят във честност един прикрит живот и почиват в гробове, които никой в никакъв случай не посещава “.

Стилът на описа е приповдигнат и сантиментален, което ще остави част от публиката на отдалеченост. Както и дължината на кино лентата, съвсем три часа. Някои фенове ще се подразнят от многото повторения на спиращи дъха пейзажи, като че ли режисьорът не може да се откъсне от омагьосващата им хубост. От „ Либерасион “ много безпардонно го упрекнаха във „ образна логорея “. Но това е стилът Терънс Малик – или влизаш в него, или не. Дистанцията, която този филм въпреки всичко основава, се дължи ненапълно и на актьорската игра, прекомерно сдържана, на австрийския артист Аугуст Дил в ролята на Франц. Любопитен подробност – при Тарантино в „ Гадни копилета “ той е играл противоположното – есесовец. Във кино лентата ще забележим и последната роля на огромния Бруно Ганц като немски офицер.

Кадър от „ Младият Ахмед “.

Митичните белгийски братя Жан-Пиер и Люк Дарден с 8 участия в състезанието през годините и две „ Златни палми “ за „ Розета “ (1999) и „ Детето “ (2005) с новия си филм „ Младият Ахмед “ приказват за религиозното индоктриниране, само че без клишетата за икономическите и обществени условия. Героят им Ахмед е момче от обикновено смесено семейство, единствено дето има погубен братвчед-джихадист, който счита за воин. „ Не искахме да демонстрираме гамен, минал през пандиза, преди да се радикализира... Затова избрахме момче на 13 години, което влиза в юношеството. То търси идеалите си отвън фамилията и е съблазнено от един коренен имам. “ Той му внушава, че „ гибелта е единствено захапване от комар “ и Ахмед го приема безусловно... Преди да стартират кино лентата, режисьорите слушат уеб сайтове с проповеди на имами-екстремисти и настояват, че те прелъстяват почтените души с доброта и податливост и знаят по какъв начин да внушат схващане за грях, за пъкъла и за парадайса. За съветник канят преподавател по мюсюлманска вяра, който споделя, че джихадът за него е една загадка. „ Така мислим и ние. Никоя идея, която изяснява фанатизвма, не е задоволителна, с цел да го изясни. “

Какво става в този извънредно елементарен и непретенциозен, само че мощно въздействащ филм? Ахмед, обладан от фиксидеята за „ непорочност “ във всяко отношение, приема безусловно проповедите на имама и стига до такава степен, че пробва да убие с нож учителката си, „ неверница “, живееща с евреин. Тя упорства той да се ръкува с нея, а докосването до жена за момчето наподобява като осквернение. Ахмед желае да я накаже, с цел да потвърди верността си към Аллах. Вкарват го в център за превъзпитание, само че той не се отхвърля от налудната си концепция и обезверено се стреми да продължи „ делото “. Повтаря опита си... „ Искахме да слезем до нещастието му, тъй като го обичаме – изясняват братята. - Ако не го обичахме, нямаше да създадем този филм. Опитваме се по някакъв метод да го спасим, да го извадим от омразата... Не го преглеждаме като жертва. Във фанатизма има пристрастеност, въпреки това да е блян на омразата. Обратно – ние сме израснали с идеалите на любовта, братството... “ На финала фанатизираният боец-мюсюлманин още веднъж става дете... В ролята братята са снимали момчето Идир Бен Ади и споделят, че им е харесало да го гледат по какъв начин става артист, до момента в който го снимат. То не играе, а живее на екрана.

Много се е писало и говорило за „ стила Дарден “, лишен умишлено и коренно от резултати като музика, изразителна камера от ръка, естетски хватки. Наричат го „ кино без жанр “, само че в действителност той влияе таман с простотата и минимализма си. С документалната истина във всеки подробност. И чувството е, че пред очите ни протича самият живот, само че това е лъжливо, тъй като резултатът за цялостна достоверност се реализира с доста старания. Преди началото на фотосите са били нужни 3-4 седмици подготовки с актьорите в декора. Братята настояват, че в последна сметка това е най-важният миг за тях - снимат всичко с видеокамера и тези фрагменти са нещо като бележник с чернови. „ Струва ни се, че това са моментите, когато се ражда ритъмът на бъдещия филм “ – признават те. Като ни демонстрират по какъв начин религията може да се извращава като се употребява за задачите на джихада и какъв е трагичния резултат от това върху младите съзнания, те вършат доста мощно предизвестие за заплахата, надвиснала над Западния свят.
Американецът Малик и белгийските братя Дарден - единият експресивно-ефектно и огромно, другите документално-сдържано повдигат дебата за моралните устои на актуалния човек и демонстрират борбата в и за съзнанието. Малик изследва стоицизма на индивида, намерил сили да се изправи самичък против гигантското зло на войната и слага философския въпрос за християнската религия, несъвпадаща безусловно с религията. Дарден преглеждат почтеното схващане, доведено до фанатизъм от зле тълкувания ислям. И двата кино лентата демонстрират че човек не може да се оправи без вярата в нещо по-висше. Показват изгубеният парадайс, опустошен от война и тероризъм.