Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните

Теория на относителността е физическа доктрина на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.
Терминът доктрина на относителността е въведен от Макс Планк през 1906 година за да подчертае ролята на правилото на относителността в специфичната доктрина на относителността (и по-късно на общата доктрина на относителността). Понякога се употребява като еквивалент на понятието „ релативистка физика “.
В по-тесен смисъл това е сборен термин, който се отнася за специфичната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн. Специалната доктрина на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата доктрина на относителността е доктрина на гравитацията, която обобщава Нютоновата.
В историята на физиката терминът доктрина на относителността се употребява от време на време за разграничение на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните почитатели, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни прародители като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.