Теодора Георгиева: Пиша, за да се срещна с Икар
Теодора Георгиева е огромната победителка от тазгодишния лиричен конкурс „ Петя Дубарова ”. Родената през 2002-ра година поетеса е лауреат на редица литературни състезания, а на 10 май журито на състезанието единомислещо реши да ѝ връчи пластиката „ Полет ” за своите стихотворения „ На метър от нас ” и „ Сянка ”. Младата авторка е от Силистра, отличничка в локалната математическа гимназия, а с изключение на с писане, се занимава съществено с изобразително изкуство и пеене. Ето какво съобщи тя пред Actualno.com:
Най-напред поздравления за премията! Вече изминаха няколко дни от този миг, с какви страсти те заварваме през днешния ден?
Благодаря! Днес съм спокойна. Денят е спокоен и топъл като чаша чай.
Ти си на същите години, в които и самата Петя Дубарова е писала своите стихове. Какво значат тя и тази премия за теб?
За мен Петя Дубарова е нежна, преди малко поникнала фиданка, върху която към този момент зреят вишни. Такава е била, такава е и такава ще бъде. А този конкурс не беше просто книжовен. За мен той съумя да разгърне освен тематики, засягащи младите писатели, а и живота като цяло – фамилията, любовта, релефа на мислите, силата на човешката воля, усета на носталгията.
Откъде ти пристигна вдъхновението за стихотворението, с което завоюва състезанието?
От желанието ми да срещна своя Икар, с цел да ми подари крила. Но в действителност Икар е във всеки от нас и чака да полети.
Кои създатели най-вече са те вдъхновявали с творбите си?
Дино Будзати, Джордж Оруел, Рей Бредбъри, Салваторе Куазимодо, Константин Паустовски, Дафинка Станева, Рутхер Копланд, Катрин Мансфийлд, Стивън Дън, Били Колинс, Джузепе Унгарети, Томас Стърнз Елиът, Федерико Гарсия Лорка и още доста, в действителност.
Ако имаше едно кафе време за диалог с обичан публицист (жив или мъртъв) - кой/коя щеше да той/тя и какво щеше да му/ѝ кажеш?
Трудно ще избера един, само че през днешния ден бих избрала Били Колинс, с цел да го попитам по какъв начин съгласно него наподобява индивидът, влюбил се за първи път в тъгата.
Как се ражда поезията?
Тя не се ражда в несъмнено време и час, само че когато се роди, би трябвало да внимаваш да не я убиеш. Поезията е нежно тяло, насочиш ли я към слънцето – ще грее, хвърлиш ли я в леда – ще замръзне. Тя попива всичко към теб. Поезията е съсредоточено възприятие в няколко реда. Тя може да ти даде чувство за няколко романа в един стих. И най-важното поезията няма тъкмо определение. Не можеш да контролираш раждането ѝ, макар че ти си нейния родител. И се ражда от разнообразни места – от време на време от вишневата пъпка, от време на време вали сред снежинките, само че персонално за мен постоянно се крие под напуканите есенни листа.
фото: Миро Петров
А коя е най-важната ѝ цел?
Да те накара да чувстваш. Поезията е чувство, тя не е буквализъм. Правилната аудитория за нея е тази, която усеща, усеща и вижда отвън общоприетите рамки.
Коя е първата и коя е последната книга, която те разплака?
Често рева на книги. Първата книга, която ме разплака, беше „ Братята с лъвски сърца ”, която с баба четохме, когато бях в действителност дребна, а последната – „ На изток от парадайса ”.
А какво четеш сега?
“Крадецът на книги ” и ежедневна доза лирика.
Какво ти дава сила да пишеш и какво те изтощава?
Отговорът е един и за двете - всекидневието.
Какви други тематики оттатък литературата те вълнуват най-вече?
Освен от литература се интересувам от изобразително изкуство и музика. Рисувам, откогато се помня. Напоследък от ден на ден се въодушевявам от прерафаелитите и кубизма. Също се занимавам с джаз пеене от няколко години.
Какво би споделила на хората, които не четат книги?
Че в никакъв случай не е късно да стартират да четат. Според мен човек би трябвало да бъде възпитаван с обич към книгите и словото. Е, не всички книги, несъмнено, тъй като в последно време от ден на ден се появяват известни, доста тиражирани книги, които обаче имат цената на чалга текст. Благодарение на книгите можем да усетим непознати до момента усети, да разлистим въображението си, да забележим магията. И това е единствено една дребна част от функционалностите им – въпреки че за някои хора те се изчерпват единствено с носенето им върху главата като упражнение за изправен тил.
__
На метър от нас
Нашият Икар ни чака оцапан с кръв на скалата,
протегнал шепа цялостна с восък,
а ние се носим в железно хвърчило,
търсещо босите южни лъчи.
Нашият Икар разцепва скалите,
раните му зеят до синьо
и умира под перата на разрушените
в самолета ни
птици.
Но те се излюпват още веднъж в децата
и летят, пеят за усета на дъгите.
Икар се изправя
и с вяра показва красивата градина
на юг от скалата.
Сянка
С взор троша хляба на две
идентични половини
и депозирам къшей на сянката ми,
с цел да не си замине,
с цел да е постоянно на хапка от мен.
Тя е звукът на лъжичката и порцелана,
тя е дъхът на удавените в чашата русалки.
Върви с мене и събира
всички летни целувки зад тила ми,
събира звуци, цветове, трошици
и скришно ги пъха в лулата,
където плуват стритите въздишки.
Ще бъде с мен
и през последната ми зима,
до момента в който спра да виждам хляба
и легнем слети в мрака
двете.
Интервю на Георги Андонов
Най-напред поздравления за премията! Вече изминаха няколко дни от този миг, с какви страсти те заварваме през днешния ден?
Благодаря! Днес съм спокойна. Денят е спокоен и топъл като чаша чай.
Ти си на същите години, в които и самата Петя Дубарова е писала своите стихове. Какво значат тя и тази премия за теб?
За мен Петя Дубарова е нежна, преди малко поникнала фиданка, върху която към този момент зреят вишни. Такава е била, такава е и такава ще бъде. А този конкурс не беше просто книжовен. За мен той съумя да разгърне освен тематики, засягащи младите писатели, а и живота като цяло – фамилията, любовта, релефа на мислите, силата на човешката воля, усета на носталгията.
Откъде ти пристигна вдъхновението за стихотворението, с което завоюва състезанието?
От желанието ми да срещна своя Икар, с цел да ми подари крила. Но в действителност Икар е във всеки от нас и чака да полети.
Кои създатели най-вече са те вдъхновявали с творбите си?
Дино Будзати, Джордж Оруел, Рей Бредбъри, Салваторе Куазимодо, Константин Паустовски, Дафинка Станева, Рутхер Копланд, Катрин Мансфийлд, Стивън Дън, Били Колинс, Джузепе Унгарети, Томас Стърнз Елиът, Федерико Гарсия Лорка и още доста, в действителност.
Ако имаше едно кафе време за диалог с обичан публицист (жив или мъртъв) - кой/коя щеше да той/тя и какво щеше да му/ѝ кажеш?
Трудно ще избера един, само че през днешния ден бих избрала Били Колинс, с цел да го попитам по какъв начин съгласно него наподобява индивидът, влюбил се за първи път в тъгата.
Как се ражда поезията?
Тя не се ражда в несъмнено време и час, само че когато се роди, би трябвало да внимаваш да не я убиеш. Поезията е нежно тяло, насочиш ли я към слънцето – ще грее, хвърлиш ли я в леда – ще замръзне. Тя попива всичко към теб. Поезията е съсредоточено възприятие в няколко реда. Тя може да ти даде чувство за няколко романа в един стих. И най-важното поезията няма тъкмо определение. Не можеш да контролираш раждането ѝ, макар че ти си нейния родител. И се ражда от разнообразни места – от време на време от вишневата пъпка, от време на време вали сред снежинките, само че персонално за мен постоянно се крие под напуканите есенни листа.
фото: Миро Петров
А коя е най-важната ѝ цел?
Да те накара да чувстваш. Поезията е чувство, тя не е буквализъм. Правилната аудитория за нея е тази, която усеща, усеща и вижда отвън общоприетите рамки.
Коя е първата и коя е последната книга, която те разплака?
Често рева на книги. Първата книга, която ме разплака, беше „ Братята с лъвски сърца ”, която с баба четохме, когато бях в действителност дребна, а последната – „ На изток от парадайса ”.
А какво четеш сега?
“Крадецът на книги ” и ежедневна доза лирика.
Какво ти дава сила да пишеш и какво те изтощава?
Отговорът е един и за двете - всекидневието.
Какви други тематики оттатък литературата те вълнуват най-вече?
Освен от литература се интересувам от изобразително изкуство и музика. Рисувам, откогато се помня. Напоследък от ден на ден се въодушевявам от прерафаелитите и кубизма. Също се занимавам с джаз пеене от няколко години.
Какво би споделила на хората, които не четат книги?
Че в никакъв случай не е късно да стартират да четат. Според мен човек би трябвало да бъде възпитаван с обич към книгите и словото. Е, не всички книги, несъмнено, тъй като в последно време от ден на ден се появяват известни, доста тиражирани книги, които обаче имат цената на чалга текст. Благодарение на книгите можем да усетим непознати до момента усети, да разлистим въображението си, да забележим магията. И това е единствено една дребна част от функционалностите им – въпреки че за някои хора те се изчерпват единствено с носенето им върху главата като упражнение за изправен тил.
__
На метър от нас
Нашият Икар ни чака оцапан с кръв на скалата,
протегнал шепа цялостна с восък,
а ние се носим в железно хвърчило,
търсещо босите южни лъчи.
Нашият Икар разцепва скалите,
раните му зеят до синьо
и умира под перата на разрушените
в самолета ни
птици.
Но те се излюпват още веднъж в децата
и летят, пеят за усета на дъгите.
Икар се изправя
и с вяра показва красивата градина
на юг от скалата.
Сянка
С взор троша хляба на две
идентични половини
и депозирам къшей на сянката ми,
с цел да не си замине,
с цел да е постоянно на хапка от мен.
Тя е звукът на лъжичката и порцелана,
тя е дъхът на удавените в чашата русалки.
Върви с мене и събира
всички летни целувки зад тила ми,
събира звуци, цветове, трошици
и скришно ги пъха в лулата,
където плуват стритите въздишки.
Ще бъде с мен
и през последната ми зима,
до момента в който спра да виждам хляба
и легнем слети в мрака
двете.
Интервю на Георги Андонов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ