Теодора Димова е сред най-известните и четени писатели. Авторка е

Теодора Димова е измежду най-известните и четени писатели. Авторка е на 9 пиеси - " Без кожа ", " Змийско мляко ", " Кучката ", " Любовници ", " Невинните " - играни в български и международни театри. Романите ѝ " Емине ", " Майките ", " Адриана " и " Марма, Мариам ", повестта й " Последният рожден ден " печелят родни и интернационалните оценки. „ Майките “ има 11 издания в България, издадена е на 9 езика - немски, френски, съветски, полски, маджарски, словенски.... " Адриана " е преведена във Франция и в Чехия. " Влакът за Емаус " (2013) получи премията за прозаичност на портал Култура за 2014-а, най-новият ѝ разказ,   " Поразените ", излезе през август на 2019-а.  

- Госпожо Димова, по какъв начин минава един ваш ден в изолираност?

- Оказва се, че за един публицист самоизолирането не е ново и причудливо събитие. Хората не са привикнали да живеят сами измежду четири стени, сами по през целия ден в една стая, а за писателя е всекидневие. Това е само вероятното време за разсъждение,  писане, четене... Не можеш да бъдеш публицист и да не си привикнал да живееш самичък в стаята си, самичък пред компютъра си. Разбира се, чувството за тестването е реалност, тъй като обществената изолираност има още доста измерения.

- Спогаждате ли се с другите членове на фамилията в рестриктивните мерки, наложени от тази толкоз непредвидена " корона "?

- Няма метод да не сме напрегнат, да не сме изнервени, на моменти унили, изплашени. Това е напълно човешко и разбираемо. Но точно в този момент е време да демонстрираме самодисциплина, хладнокръвие, самонаблюдателност, да щадим хората към себе си, да им даваме сили и кураж, да ги разсмиваме. Има хора, които се държат по този начин, сякаш преди малко са получили персонално от военачалник Мутафчийски есемес, че са смъртни, че подлежат на тление. Като че ли въпросът за гибелта едвам в този момент е достигнал до съзнанието им - не могат да овладеят нервността си, подлагат на унищожителна рецензия всичко и всички.

- Какво ви впечатлява от " опашките " пред супермаркетите - тези съвсем единствени арени на обществено другарство, въпреки и с отдалеченост?

- Има хора, които съблюдават дистанцията. И такива, които по неразбираема причина се доближават до теб сякаш преднамерено и когато им направиш забележка, стартират да ти изясняват, че каквото имало да стане, щяло да стане. Подобно държание няма по какъв начин да не те разгневява. Прави ми усещане също, че множеството хора станаха по-дисциплинирани, по-сдържани, по-внимателни.

- Започнахме ли да ставаме по-малко нападателни и изпълнени с повече състрадание - или ни трябват още няколко седмици в този режим?

- Удивлявам се, трогват ме до разплакване прояви на емпатия, на състрадание. Стотиците доброволци, хората на първа линия, момченцето, което отвори касичката си, в която си е спестявало пари за тротинетка и ги подари на болница. В същото време нападателните станаха по-агресивни - т.е. всеки демонстрира това, което е без маска, даже да носи маска.

- Кои, съгласно вас, са качествата у българина, които го съхраняват в сходни сериозни моменти?

- Здрав, доста здрав разсъдък и възприятие за комизъм. И двете се демонстрират във възхищението, което изпитваме пред военачалник Мутафчийски и в смешките за него. Повечето от тях са очарователни, незлобни, съобразителни, в действителност разсмиващи. Лекарите демонстрираха най-хубавите страни от своята хуманна специалност. Полицаите също печелят повече благосклонности и поддръжка, учителите съумяха да се нагодят към напълно необикновена за тях обстановка. Телевизионните стратегии станаха по-малко комерсиални. Обществото ни се активизира и солидаризира, а тъкмо това ни липсваше преди рецесията.

- Дали тази пандемия беше единствената опция на Вселената и на Бога да ни напомнят, че не сме безсмъртни и би трябвало да се позасрамим, че се държим като безсмъртни?

- Аз съм срещу това да намесваме Бога, да приказваме от Негово име. По-добре би било да обърнем взор към себе си. Да осъзнаем в какви излишества сме живели, да разберем какъв брой малко ни е задоволително. Но съм съгласна, че тестванията и компликациите ни оказват помощ да се приближим до Бога. По един абсурден метод човек открива, че е вечен тогава, когато осъзнае, че е смъртен.

 -  Вярвате ли, че най-маститите потребители на материални и морални разточителства ще се затворят у дома и в себе си, а след това внезапно ще бъдат осенени от духовни прозрения, както ни дават обещание гурутата на приложната логика на психиката?

 - Тъй като не съм гуру, чак подобен оптимизъм не мога да изразя. Човек се трансформира мъчно. Точно тези категории хора, които споменахте, се трансформират още по-трудно. Кризите и злополуките постоянно са били и време за развихряне на измамниците и шарлатаните. Но те по принцип са дребен % от обществото, а в сложни времена болшинството хора стават по-нетърпими към шарлатаниите.

- В пости сме, наближават светли празници - Цветница, Великден: смирихме ли се, имаме ли " очи " да чакаме Възкресението?

- Това е разтърсване за всички ни, своего рода насилствен пост - даже за тези, които не постят. Но християнинът постоянно живее с облика на кръста, а това значи лицемерен живот - живот по едно и също време и със гибелта, и с възкресението. Затова ми се коства, че хората, които носят вярата в сърцата си, посрещат удара доста по-леко - при тях унизителният боязън от гибелта не е по този начин изчерпателен, а насладата от тези празници е доста по-дълбока и светла.

 - Баща ви - изключителният и неосъществим романист Димитър Димов, разказва в " Осъдени души " зараза от тиф, на чиито декор пристрастеностите и конфликтите сред героите наподобяват още по-обречени, още по-безсмислени - дали сегашната пандемия ще влезе в литературни творения?

- Колко парадоксално нещо е литературата! Без войната и епидемията от тиф в лагера Пеня Ронда, този разказ нямаше да бъде по този начин магнетичен! Иначе си представям каква лавина от романи и филми ще се появи, когато всичко това завърши. Защото писателите живеят точно в тези духовни разтърсвания - за един публицист точно те са неговият дом, неговите улици и площади, неговата храна. Сигурно ще се появят доста литературни произведения на тази тематика, нека да има и на равнището на " Осъдени души ".

- Споделете някои от смешките в Интернет, които ви накараха да се усмихнете...

- Янка Рупкина: Излел е Дельо Хайдутин.

  Генерал Мутафчийски: Днес няма да излиза!