Теди Салпаров пред Sportal.bg: Ралица превърна всичко негативно в позитивно
Теодор Салпаров е един от огромните любимци на волейболните почитатели. Националът е прочут освен с уменията си на игрището, само че и с купищата почитателки, които се захласват по сините му очи. За тяхно страдание сърцето му е окупирано от очарователната актриса Ралица Паскалева. Пред Sportal.bg либерото на Газпром-Югра (Сургут) приказва искрено по какъв начин красивата брюнетка го е трансформирала, по кое време осъзнава за първи път, че е прочут и какъв брой постоянно плаче.
- Как те промени твоята красива половинка Ралица?
- Много позитивно. Всичко, което е било отрицателно, го трансформира в положително. Така бих го оприличил в резюме.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Когато виждам фамилията си щастливо, се усмихвам. Това ме радва, тъй като в последна сметка това, което човек прави и парите, които изкарва са, с цел да може фамилията му да се усеща добре и да бъде щастливо. Това ме прави пълностоен в същото време.
- Кога за последно се смя от сърце?
- По принцип постоянно се дръзвам с другари и то от сърце, тъй като такава ми е натурата. Не си припомням тъкмо по кое време беше последният път, само че сигурно не е било доста много от дълго време.
- Често ли плачеш?
- Емоционален съм и се насълзявам от малко нещо. Може да ме трогне клошар на улицата, филм, остарял мач с националния тим. Разбира се, децата постоянно ме разплакват, когато вършат нещо, от което се усещам горделив с тях.
- Какво толкоз ти дава волейболът, че не можеш да се откажеш от него?
- Волейболът ми е дал съвсем всичко. Благодарен съм на Бог, че съм попаднал на верния спорт, тъй като всичко, което завоювах, дисциплината и страстите, които получих като играч с националния тим и на клубно равнище, това е нещо несравнимо. Особено, когато се окичиш с орден, качиш се на стълбичката и звучи химнът на България, тогава си казвша, че си заслужава всичко това, което си дал, от което си се лишил. Аз съм в края на кариерата си и не скърбя за нищо. Само би трябвало да съм признателен на Господ, че ми даде да бъда здрав и да съумея да реализира такива неповторими триумфи на клубно и национално равнище.
- В този ред на мисли, какъв брой мъчно е да кажеш „ Сбогом” на националния тим?
- Ако действително погледна на нещата, не е толкоз мъчно, тъй като не си отивам рано от националния тим, в противен случай. Дадох повече от оптималното, с цел да има националният тим огромни триумфи, само че в последна сметка би трябвало да се сложи точка. Не съм първа младост и в действителност триумфите, които изживях с националния тим са несравними страсти. От една страна ще е тежко може би, когато виждам мачове на националния тим, само че от друга съм реалист и знам, че в случай че не се класираме в Берлин за олимпиадата, вярното е да спра.
- Парите и властта трансформират ли хората?
- Мен особено не, само че имам в живота си доста образци за противоположното.
- Това ли е огромният проблем на ръководещите волейбола в България?
- Темата е доста деликатна. Със сигурност няма един отговорен. Има доста отговорни за неуспехите. Не може да се нарочи един човек, че той единствен е отговорен за нещо.
- Като коя страна искаш да бъде България във волейболно отношение?
- През 2006-та година направихме огромния взрив на огромната сцена с поляците. Играхме полуфинал с тях. Те станаха втори, ние трети. Сами, вие публицистите можете да извършите прилика от 2006 до 2019 година къде са те и къде сме ние на клубно равнище, както и организация на националния тим. Винаги съм давал това за образец. Не, че те са ми супер симпатични, само че просто това, от което ние трябаше да се възползваме, те го направиха по най-хубавия метод, до момента в който ние не съумяхме пълноценно да се въползваме от триумфа.
- Какво се приказва за българските волейболисти в Русия?
- Само хубаво. Не съм чувал за кажат нещо неприятно за някого. Това приказва ужасно добре, че всеки, който е минал от там се е показал на равнище е оставил положителни усещания като човек и като състезател. Това ме радва.
- Кое е най-известното име на български волейболист в Русия?
- Не е едно. Със сигурност доста хора са оставили диря там. Някои в по-силни тимове, някои в по-слаби, само че в последна сметка без значение къде са играли, не трябав да се каже един състезател и да се омаловажава трудът на останалите.
- Коя е най-голямата неточност на гениите в България?
- Поколенията се менят, животът се мени, технологиите се менят. Всичко в живота се случва с доста бързи темпове и е доста елементарно да съдиш поколението след теб. Както може би поколението преди нас е съдило нас по-младите. Животът се развива със страшна скорост в позитивна посока и доста мъчно се дава отговор на този въпрос. Но особено за българските гении ненапълно скърбя, че спортните школи, през които аз съм минал като ЦСКА, огромните школи и тези в провинцията не действат както преди. Говоря огромно за всички, не съответно за една. Това е неприятно, тъй като от там потегля А и Б за гениите, които би трябвало да бъдат подготвени за националния тим.
- Разпознават ли те в Русия?
- Да. В тима, в който в този момент се намирам съм играл преди 15 години и към момента се помни моето име. Хората очевидно наблюдават волейбола, тъй като след Сургут кариерата ми потегли много възходящо. В Русия играех в топ тимове и завоювах безусловно всичко. Това значи, че хората се интересуват от волейбол. Спират ме, питат по какъв начин съм, радват се, че съм се върнал още веднъж. Разчитат доста на моите качества. Това е позитивно и е готино, тъй като на всеки му е прелестно, когато го стопират, заговарят и не са го не запомнили, макар, че е минало срашно доста време.
- Кои са най-големите звезвди в спорта в Русия?
- Безспорно хокеистите и футболистите, също по този начин баскетболистите и волейболистите. Хокеят и футболът несъмнено са водещите спортове, само че баскетболът и волейболът, за разлика от България, доста повече се наблюдават и маркетингово стоят доста по-добре от нас. Иначе е ясно, че футболът в целия свят е спорт №1, само че пък другите не изостават със страшни темпове.
- Коя е най-голямата звезда в спорта в Русия?
- Трудно може да се каже, тъй като във всеки спорт си има по някоя звезда. Определено в хокея Овечкин е нещо несравнимо, във волейбола Тетюхин е като икона. Всеки един спорт си има неговата звезда.
- Ходиш ли да гледаш хокей?
- От малко време съм в Сургут и не съм ходил, само че по принцип най-вече ходех, когато бях в Зенит Казан. Ходил съм 7-8 пъти на хокей, 15 пъти на баскетбол и несъмнено 20 пъти на футбол.
- Кога осъзна, че си прочут?
- След 2006-та година, когато спечелихме бронзовия орден с националния тим. След като се върнахме от Япония беше явно, че хората ме стопират по улиците, на всички места ме познаваха.
- Какво не харесваш в това, че си прочут?
- Ако би трябвало да съм почтен, няма нещо, което да не ми харесва. Със сигурност не ми харесва това, че на всички места могат да те разясняват. И ние сме хора, вървим по молове, по заведения за хранене, постоянно някой може да те изкоментира. Но аз съм на правилото, че всички сме хора. И аз като видя някой по-известен човек мога да изкоментирам нещо, тъй че в това отношение съм ок.
- Кое е обичаното ти място?
- Любимото ми място е там, където е фамилията ми. Напоследък някъде из родните ни места – Вършец, където съм израснал, на морето, където имам парцели или пък при родителите на Ралица. София остава встрани, поради огромния трафик. Тези неща започнаха да ме тормозят с годините, към този момент обичам повече спокойствието.
- Какво искаш да можеш да правиш, а не можеш?
- Да бъда повече с околните ми хора. Спортът пречи на това нещо. Моят път във волейбола е към края, само че несъмнено, като съм физически добре ще се стремя да играя на клубно равнище, само че като цяло към този момент се виждам на финалната праза. Ще имам опция да им обръщам повече внимание, тъй като през годините това ми липсваше.
- Ако не беше волейболът, какъв щеше да бъдеш?
- Нямам никаква концепция. Радвам се, че е волейболът. Не желая да си мисля, в случай че не беше той какъв щях да бъда, тъй като в нашата страна не малко хора потеглят по неприятния път.
- Това ли е животът, за който си мечтал?
- Абсолютно съм благополучен от това, което имам досега и което Господ ми е дал, тъй че бих споделил твърдо Да!
Мая Димитрова
- Как те промени твоята красива половинка Ралица?
- Много позитивно. Всичко, което е било отрицателно, го трансформира в положително. Така бих го оприличил в резюме.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Когато виждам фамилията си щастливо, се усмихвам. Това ме радва, тъй като в последна сметка това, което човек прави и парите, които изкарва са, с цел да може фамилията му да се усеща добре и да бъде щастливо. Това ме прави пълностоен в същото време.
- Кога за последно се смя от сърце?
- По принцип постоянно се дръзвам с другари и то от сърце, тъй като такава ми е натурата. Не си припомням тъкмо по кое време беше последният път, само че сигурно не е било доста много от дълго време.
- Често ли плачеш?
- Емоционален съм и се насълзявам от малко нещо. Може да ме трогне клошар на улицата, филм, остарял мач с националния тим. Разбира се, децата постоянно ме разплакват, когато вършат нещо, от което се усещам горделив с тях.
- Какво толкоз ти дава волейболът, че не можеш да се откажеш от него?
- Волейболът ми е дал съвсем всичко. Благодарен съм на Бог, че съм попаднал на верния спорт, тъй като всичко, което завоювах, дисциплината и страстите, които получих като играч с националния тим и на клубно равнище, това е нещо несравнимо. Особено, когато се окичиш с орден, качиш се на стълбичката и звучи химнът на България, тогава си казвша, че си заслужава всичко това, което си дал, от което си се лишил. Аз съм в края на кариерата си и не скърбя за нищо. Само би трябвало да съм признателен на Господ, че ми даде да бъда здрав и да съумея да реализира такива неповторими триумфи на клубно и национално равнище.
- В този ред на мисли, какъв брой мъчно е да кажеш „ Сбогом” на националния тим?
- Ако действително погледна на нещата, не е толкоз мъчно, тъй като не си отивам рано от националния тим, в противен случай. Дадох повече от оптималното, с цел да има националният тим огромни триумфи, само че в последна сметка би трябвало да се сложи точка. Не съм първа младост и в действителност триумфите, които изживях с националния тим са несравними страсти. От една страна ще е тежко може би, когато виждам мачове на националния тим, само че от друга съм реалист и знам, че в случай че не се класираме в Берлин за олимпиадата, вярното е да спра.
- Парите и властта трансформират ли хората?
- Мен особено не, само че имам в живота си доста образци за противоположното.
- Това ли е огромният проблем на ръководещите волейбола в България?
- Темата е доста деликатна. Със сигурност няма един отговорен. Има доста отговорни за неуспехите. Не може да се нарочи един човек, че той единствен е отговорен за нещо.
- Като коя страна искаш да бъде България във волейболно отношение?
- През 2006-та година направихме огромния взрив на огромната сцена с поляците. Играхме полуфинал с тях. Те станаха втори, ние трети. Сами, вие публицистите можете да извършите прилика от 2006 до 2019 година къде са те и къде сме ние на клубно равнище, както и организация на националния тим. Винаги съм давал това за образец. Не, че те са ми супер симпатични, само че просто това, от което ние трябаше да се възползваме, те го направиха по най-хубавия метод, до момента в който ние не съумяхме пълноценно да се въползваме от триумфа.
- Какво се приказва за българските волейболисти в Русия?
- Само хубаво. Не съм чувал за кажат нещо неприятно за някого. Това приказва ужасно добре, че всеки, който е минал от там се е показал на равнище е оставил положителни усещания като човек и като състезател. Това ме радва.
- Кое е най-известното име на български волейболист в Русия?
- Не е едно. Със сигурност доста хора са оставили диря там. Някои в по-силни тимове, някои в по-слаби, само че в последна сметка без значение къде са играли, не трябав да се каже един състезател и да се омаловажава трудът на останалите.
- Коя е най-голямата неточност на гениите в България?
- Поколенията се менят, животът се мени, технологиите се менят. Всичко в живота се случва с доста бързи темпове и е доста елементарно да съдиш поколението след теб. Както може би поколението преди нас е съдило нас по-младите. Животът се развива със страшна скорост в позитивна посока и доста мъчно се дава отговор на този въпрос. Но особено за българските гении ненапълно скърбя, че спортните школи, през които аз съм минал като ЦСКА, огромните школи и тези в провинцията не действат както преди. Говоря огромно за всички, не съответно за една. Това е неприятно, тъй като от там потегля А и Б за гениите, които би трябвало да бъдат подготвени за националния тим.
- Разпознават ли те в Русия?
- Да. В тима, в който в този момент се намирам съм играл преди 15 години и към момента се помни моето име. Хората очевидно наблюдават волейбола, тъй като след Сургут кариерата ми потегли много възходящо. В Русия играех в топ тимове и завоювах безусловно всичко. Това значи, че хората се интересуват от волейбол. Спират ме, питат по какъв начин съм, радват се, че съм се върнал още веднъж. Разчитат доста на моите качества. Това е позитивно и е готино, тъй като на всеки му е прелестно, когато го стопират, заговарят и не са го не запомнили, макар, че е минало срашно доста време.
- Кои са най-големите звезвди в спорта в Русия?
- Безспорно хокеистите и футболистите, също по този начин баскетболистите и волейболистите. Хокеят и футболът несъмнено са водещите спортове, само че баскетболът и волейболът, за разлика от България, доста повече се наблюдават и маркетингово стоят доста по-добре от нас. Иначе е ясно, че футболът в целия свят е спорт №1, само че пък другите не изостават със страшни темпове.
- Коя е най-голямата звезда в спорта в Русия?
- Трудно може да се каже, тъй като във всеки спорт си има по някоя звезда. Определено в хокея Овечкин е нещо несравнимо, във волейбола Тетюхин е като икона. Всеки един спорт си има неговата звезда.
- Ходиш ли да гледаш хокей?
- От малко време съм в Сургут и не съм ходил, само че по принцип най-вече ходех, когато бях в Зенит Казан. Ходил съм 7-8 пъти на хокей, 15 пъти на баскетбол и несъмнено 20 пъти на футбол.
- Кога осъзна, че си прочут?
- След 2006-та година, когато спечелихме бронзовия орден с националния тим. След като се върнахме от Япония беше явно, че хората ме стопират по улиците, на всички места ме познаваха.
- Какво не харесваш в това, че си прочут?
- Ако би трябвало да съм почтен, няма нещо, което да не ми харесва. Със сигурност не ми харесва това, че на всички места могат да те разясняват. И ние сме хора, вървим по молове, по заведения за хранене, постоянно някой може да те изкоментира. Но аз съм на правилото, че всички сме хора. И аз като видя някой по-известен човек мога да изкоментирам нещо, тъй че в това отношение съм ок.
- Кое е обичаното ти място?
- Любимото ми място е там, където е фамилията ми. Напоследък някъде из родните ни места – Вършец, където съм израснал, на морето, където имам парцели или пък при родителите на Ралица. София остава встрани, поради огромния трафик. Тези неща започнаха да ме тормозят с годините, към този момент обичам повече спокойствието.
- Какво искаш да можеш да правиш, а не можеш?
- Да бъда повече с околните ми хора. Спортът пречи на това нещо. Моят път във волейбола е към края, само че несъмнено, като съм физически добре ще се стремя да играя на клубно равнище, само че като цяло към този момент се виждам на финалната праза. Ще имам опция да им обръщам повече внимание, тъй като през годините това ми липсваше.
- Ако не беше волейболът, какъв щеше да бъдеш?
- Нямам никаква концепция. Радвам се, че е волейболът. Не желая да си мисля, в случай че не беше той какъв щях да бъда, тъй като в нашата страна не малко хора потеглят по неприятния път.
- Това ли е животът, за който си мечтал?
- Абсолютно съм благополучен от това, което имам досега и което Господ ми е дал, тъй че бих споделил твърдо Да!
Мая Димитрова
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ