Дългият път до върха. Тео Шишманов от Тоника СВ
Тео Шишманов е роден през 1956 година в Плевен, където живее до петгодишна възраст. Тогава татко му почива и фамилията се мести при родителите на майка му в Троян. И до ден сегашен артистът споделя, че е от Троян – там прекарва незабравимите си детски и юношески години, в които е мъчно, само че въпреки всичко хубаво. Не липсват игрите на открито с другите деца – футбол, фунийки и всевъзможни бели. Истинските, трайни другарства той основава там.
„ Детството ми беше хубаво, тъй като когато отидох да пребивавам там, Троян беше градче с към четири-пет хиляди поданици. Съществуваха си патриархалните нрави към момента. Комунизмът… - доколкото в този момент мога да си дам сметка и от дистанцията на значително години към този момент – беше следващата власт. После нещата почнаха да стават много по-сериозни “, споделя той и споделя опита на дядо си, чието дружество, а и след това и къща са национализирани.
„ Баба и дядо бяха тъжни хора. Ние с брат ми сме расли с тъжни хора. Въпреки това се честваха празници, грижили са се за нас – не съм усещал, че нямам баща… Е, да, усещал съм, и то доста, само че по-скоро по прочувствена линия. Щото майка ми имаше хубава работа. Беше доктор с две специалности и завеждащ на рентгенологичното поделение в локалната болница, което сътвори съвсем сама. Тя в действителност си даде здравето за нас. Но най-важното, което мога да кажа и за нея, и за родителите й е, че ние с брат ми – който е малко по-малък от мен – не сме разбрали какво се е случвало с дядо ми и баба ми, до момента в който отидохме в гимназията. Поне аз. Просто пред нас се мълчеше – каквото имаха да си приказват, си го говореха между тях, аз дори не съм ги и чувал… “
Когато стартират гимназиалните му години, дядо му го кани на диалог. Двамата сядат и дядото споделя на Тео за национализацията, за властта и за това, че дребният мъж би трябвало да бъде квалифициран за едно неособено леко бъдеще. Просто е бил извънредно проникновен и ме приготви за доста неща, които ми се случиха след това, спомня си Теодор Шишманов.
До момента, в който Тео стартира девети клас, фамилията живее в къща с двор в Троян, дадена им от общината. „ Общо взето не мога да се оплача от детството си. Чак в гимназията към този момент почнах да чувствам – другите деца отиват на море, аз – не – тъй като няма кой да ме финансира. Иначе играехме по през целия ден на открито. Жал ми е за днешните деца! Имахме другари, а не компютри “, споделя той, който се научил да чете още на пет и посвещавал значително време на книгите.
Преди да тръгне на учебно заведение майка му го завела при Владимир Парушев – изключителна персона, огромен човек с голям принос към Троян като град и към израстването на Теодор. Парушев преподавал музика в локалното читалище, а също и британски език, имал три висши образования. „ И аз се научих да пиша на британски, преди да се науча да пиша на български. “ Когато постъпва в първи клас, момчето чете безпрепятствено, без да срича и е пламенно палаво дете, което става мотив за диалози сред учителката и майка му. Но скоро по-късно е трансфериран непосредствено в трети клас и това е първият случай, в който се отнасят с него като с феномен.
Тео като дете
През 1973 година Теодор Шишманов приключва троянската гимназия с отличен триумф. Не получава орден, тъй като е бунтовник – върви с дълга коса, слуша рокендрол, събира се с всякакви момчета и около тях – цигари, алкохол и какички.
Любимата му учителка е по български език, следват колежката й по история и учителят по математика. Владимир Парушев остава отвън класацията, преди всичко пред всички останали. В продължение на шест години Тео свири на тимпани в неговия акордеонен симфоничен оркестър и през днешния ден споделя, че груповото музициране основава освен музикална просвета, само че и умения за работа в екип. Тогава свирят типичен творби, като първа част на Пета симфония на Бетовен. Паралелно с игрите и учебното заведение, той посещава уроци по пиано в детската музикална школа при Бонка Минева. „ Та, ползата към музиката ми е първо, от майка ми, която до последно доста обичаше класическа и оперна музика, и от Парушев – класическа музика и джаз. А през 1965-та година чух Бийтълс и с помощта на това приключих британска лингвистика. “
Майка му остава вдовица на 35 години – през 1961 година Тя дълго време питала сина си какво висше обучение ще кандидатства. Първо Тео желал да следва Външна търговия, само че за тази компетентност се желало позволение от Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. И защото дядо му е имал връзки с националната власт, това нямало по какъв начин да се случи. След това поискал да учи постановка във ВИТИЗ, само че по сходни съображения се оказало, че и това няма да стане. Младият мъж се върнал от абитуриентския си бал в дребните часове на денонощието и лежащ да спи. Когато се събудил, видял майка си и й споделил, че е решил какво ще кандидатства – британска лингвистика и математика. Тя, която си отишла от този свят през тази година, тогава се подпряла на масата, сетне седнала и споделила просто: щом си решил…
„ Какво да ми каже, аз от петнадесет–шестнадесет годишен съм поел отговорността за себе си. И върша каквото си желая, обаче давам отговор за следствията. На изпита по британски, без да пристигам от езикова гимназия, изкарах 4,5. Което – след това ми споделиха преподаватели, при които отидох – е все едно девет по шестобалната система. Без езикова гимназия, британски съм учил единствено при Парушев. А имах оценка по британски в дипломата, тъй като всяко лято като свършехме учебно заведение, ходех при другарката Летиция Чернева в Ловеч и тя ме изпитваше. Шестица имах. “
Но защото по това време конкуренцията е сериозна, тази оценка се оказва незадоволителна и Теодор не е признат в СУ. Приет е да следва математика в Пловдивския университет. След една година обаче се трансферира в София, където изкарва втори курс. И по време на първия учебен срок на трети курс се разболява тежко, което става причина да се върне при майка си в Троян за известно време и да прекъсне следването си. „ И като минаха коледните и новогодишните празници, майка ми сподели - моето момче, здрав си към този момент, откри си някаква работа, тъй като няма да издържим! Винаги съм взимал някаква стипендия. Намерих си работа в едно училище… “
И редом с това основават тайфа – Тео като вокал, двама негови другари китаристи и един барабанист, с който се сприятелява след това. С групата свирят и пеят по кръчмите – тайфа без име, която извършва сръбски и гръцки части, а с Теодор - обичания му рокендрол. „ Пеех и желаех да изсвирвам на пиано, само че позицията беше заета. Винаги съм желал да изсвирвам на пиано, само че все не ми се е уреждал въпросът. И то по простата причина, че не съм имал пиано у дома – това продължава да ме боли “, споделя той през днешния ден. Тогава имали и няколко авторски части, а участията преливали в пиянство на ракийка и сладки диалози с другари, най-вече в „ Бирхалето “ на Троян.
След това – когато нещата към този момент са малко по-улегнали – Тео споделя на майка си, че не му се връща да учи математика, а ще опитва да се трансферира британска лингвистика. И съумява без усложнения, просто тъй като е бил добър студент. Първите контролни по британски му носят най-вече двойки, само че след това оценките последователно се повишават и с доста учене в края на първи курс на всички контролни той има шестици. „ И там ме размахваха като някакъв феномен. За повторно в живота си се почувствах като феномен – откакто от първи в трети клас ме трансферираха като феномен… От двойка до шестица. От нищо до върха. “
Тео с брат си Димитър
Малко по-рано – през 1968-а година – фамилията на Теодор е преместено да живее от хубавата къща с обичания му двор в доста дребен апартамент. В двете стаички се настаняват петте члена на фамилията – майка му, брат му и той в хола, а баба му и дядо му – в спалнята, в която като се изключи че е тясно, са и мебелите от национализирания им дом. „ А ние младежи! Пубертет! Как са ни издържали тези хора, не знам! И три години сме живели по този начин, след това баба умря – безконечна й памет… “ Двуетажната къща на дядо му, нелегално отнета през 1950, е върната през 1993 година
„ Та, нямам друго – това ми е детството, това ми е младостта. Единственото хубаво е, че бяхме деца и след това младежи. Като си спомня по какъв начин съм си търсил книги, които ми трябват за следването…! Беше премеждие да си намериш книга – книга, която ти би трябвало за образованието! Страшно беше! “, споделя Теодор Шишманов.
Той подписва брак, когато е във втори курс, и му се ражда дете. По гледище на тогавашните му тъст и тъща отпътува със жена си в Румъния, където двамата съпрузи следват британска лингвистика и румънски език като втора компетентност. Там Теодор прекарва една година и взема решение да се върне. Следва бърз бракоразвод.
Следва на стр.2
Страница на публикацията: 010203
„ Детството ми беше хубаво, тъй като когато отидох да пребивавам там, Троян беше градче с към четири-пет хиляди поданици. Съществуваха си патриархалните нрави към момента. Комунизмът… - доколкото в този момент мога да си дам сметка и от дистанцията на значително години към този момент – беше следващата власт. После нещата почнаха да стават много по-сериозни “, споделя той и споделя опита на дядо си, чието дружество, а и след това и къща са национализирани.
„ Баба и дядо бяха тъжни хора. Ние с брат ми сме расли с тъжни хора. Въпреки това се честваха празници, грижили са се за нас – не съм усещал, че нямам баща… Е, да, усещал съм, и то доста, само че по-скоро по прочувствена линия. Щото майка ми имаше хубава работа. Беше доктор с две специалности и завеждащ на рентгенологичното поделение в локалната болница, което сътвори съвсем сама. Тя в действителност си даде здравето за нас. Но най-важното, което мога да кажа и за нея, и за родителите й е, че ние с брат ми – който е малко по-малък от мен – не сме разбрали какво се е случвало с дядо ми и баба ми, до момента в който отидохме в гимназията. Поне аз. Просто пред нас се мълчеше – каквото имаха да си приказват, си го говореха между тях, аз дори не съм ги и чувал… “
Когато стартират гимназиалните му години, дядо му го кани на диалог. Двамата сядат и дядото споделя на Тео за национализацията, за властта и за това, че дребният мъж би трябвало да бъде квалифициран за едно неособено леко бъдеще. Просто е бил извънредно проникновен и ме приготви за доста неща, които ми се случиха след това, спомня си Теодор Шишманов.
До момента, в който Тео стартира девети клас, фамилията живее в къща с двор в Троян, дадена им от общината. „ Общо взето не мога да се оплача от детството си. Чак в гимназията към този момент почнах да чувствам – другите деца отиват на море, аз – не – тъй като няма кой да ме финансира. Иначе играехме по през целия ден на открито. Жал ми е за днешните деца! Имахме другари, а не компютри “, споделя той, който се научил да чете още на пет и посвещавал значително време на книгите.
Преди да тръгне на учебно заведение майка му го завела при Владимир Парушев – изключителна персона, огромен човек с голям принос към Троян като град и към израстването на Теодор. Парушев преподавал музика в локалното читалище, а също и британски език, имал три висши образования. „ И аз се научих да пиша на британски, преди да се науча да пиша на български. “ Когато постъпва в първи клас, момчето чете безпрепятствено, без да срича и е пламенно палаво дете, което става мотив за диалози сред учителката и майка му. Но скоро по-късно е трансфериран непосредствено в трети клас и това е първият случай, в който се отнасят с него като с феномен.
Тео като дете
През 1973 година Теодор Шишманов приключва троянската гимназия с отличен триумф. Не получава орден, тъй като е бунтовник – върви с дълга коса, слуша рокендрол, събира се с всякакви момчета и около тях – цигари, алкохол и какички.
Любимата му учителка е по български език, следват колежката й по история и учителят по математика. Владимир Парушев остава отвън класацията, преди всичко пред всички останали. В продължение на шест години Тео свири на тимпани в неговия акордеонен симфоничен оркестър и през днешния ден споделя, че груповото музициране основава освен музикална просвета, само че и умения за работа в екип. Тогава свирят типичен творби, като първа част на Пета симфония на Бетовен. Паралелно с игрите и учебното заведение, той посещава уроци по пиано в детската музикална школа при Бонка Минева. „ Та, ползата към музиката ми е първо, от майка ми, която до последно доста обичаше класическа и оперна музика, и от Парушев – класическа музика и джаз. А през 1965-та година чух Бийтълс и с помощта на това приключих британска лингвистика. “
Майка му остава вдовица на 35 години – през 1961 година Тя дълго време питала сина си какво висше обучение ще кандидатства. Първо Тео желал да следва Външна търговия, само че за тази компетентност се желало позволение от Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. И защото дядо му е имал връзки с националната власт, това нямало по какъв начин да се случи. След това поискал да учи постановка във ВИТИЗ, само че по сходни съображения се оказало, че и това няма да стане. Младият мъж се върнал от абитуриентския си бал в дребните часове на денонощието и лежащ да спи. Когато се събудил, видял майка си и й споделил, че е решил какво ще кандидатства – британска лингвистика и математика. Тя, която си отишла от този свят през тази година, тогава се подпряла на масата, сетне седнала и споделила просто: щом си решил…
„ Какво да ми каже, аз от петнадесет–шестнадесет годишен съм поел отговорността за себе си. И върша каквото си желая, обаче давам отговор за следствията. На изпита по британски, без да пристигам от езикова гимназия, изкарах 4,5. Което – след това ми споделиха преподаватели, при които отидох – е все едно девет по шестобалната система. Без езикова гимназия, британски съм учил единствено при Парушев. А имах оценка по британски в дипломата, тъй като всяко лято като свършехме учебно заведение, ходех при другарката Летиция Чернева в Ловеч и тя ме изпитваше. Шестица имах. “
Но защото по това време конкуренцията е сериозна, тази оценка се оказва незадоволителна и Теодор не е признат в СУ. Приет е да следва математика в Пловдивския университет. След една година обаче се трансферира в София, където изкарва втори курс. И по време на първия учебен срок на трети курс се разболява тежко, което става причина да се върне при майка си в Троян за известно време и да прекъсне следването си. „ И като минаха коледните и новогодишните празници, майка ми сподели - моето момче, здрав си към този момент, откри си някаква работа, тъй като няма да издържим! Винаги съм взимал някаква стипендия. Намерих си работа в едно училище… “
И редом с това основават тайфа – Тео като вокал, двама негови другари китаристи и един барабанист, с който се сприятелява след това. С групата свирят и пеят по кръчмите – тайфа без име, която извършва сръбски и гръцки части, а с Теодор - обичания му рокендрол. „ Пеех и желаех да изсвирвам на пиано, само че позицията беше заета. Винаги съм желал да изсвирвам на пиано, само че все не ми се е уреждал въпросът. И то по простата причина, че не съм имал пиано у дома – това продължава да ме боли “, споделя той през днешния ден. Тогава имали и няколко авторски части, а участията преливали в пиянство на ракийка и сладки диалози с другари, най-вече в „ Бирхалето “ на Троян.
След това – когато нещата към този момент са малко по-улегнали – Тео споделя на майка си, че не му се връща да учи математика, а ще опитва да се трансферира британска лингвистика. И съумява без усложнения, просто тъй като е бил добър студент. Първите контролни по британски му носят най-вече двойки, само че след това оценките последователно се повишават и с доста учене в края на първи курс на всички контролни той има шестици. „ И там ме размахваха като някакъв феномен. За повторно в живота си се почувствах като феномен – откакто от първи в трети клас ме трансферираха като феномен… От двойка до шестица. От нищо до върха. “
Тео с брат си Димитър
Малко по-рано – през 1968-а година – фамилията на Теодор е преместено да живее от хубавата къща с обичания му двор в доста дребен апартамент. В двете стаички се настаняват петте члена на фамилията – майка му, брат му и той в хола, а баба му и дядо му – в спалнята, в която като се изключи че е тясно, са и мебелите от национализирания им дом. „ А ние младежи! Пубертет! Как са ни издържали тези хора, не знам! И три години сме живели по този начин, след това баба умря – безконечна й памет… “ Двуетажната къща на дядо му, нелегално отнета през 1950, е върната през 1993 година
„ Та, нямам друго – това ми е детството, това ми е младостта. Единственото хубаво е, че бяхме деца и след това младежи. Като си спомня по какъв начин съм си търсил книги, които ми трябват за следването…! Беше премеждие да си намериш книга – книга, която ти би трябвало за образованието! Страшно беше! “, споделя Теодор Шишманов.
Той подписва брак, когато е във втори курс, и му се ражда дете. По гледище на тогавашните му тъст и тъща отпътува със жена си в Румъния, където двамата съпрузи следват британска лингвистика и румънски език като втора компетентност. Там Теодор прекарва една година и взема решение да се върне. Следва бърз бракоразвод.
Следва на стр.2
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ