Тенденция на затопляне в България се забелязва от средата на

Тенденция на стопляне в България се вижда от средата на предишния век. Това демонстрират измерванията на Института по метеорология и хидрология. Най-отчетливо е стоплянето след 80-те години. Не всяка година обаче е по-топла от предходната, защото процесът е еволюционен. Лятото и зимата са сезоните, които търпят най-големи климатични промени, съгласно климатологa Симеон Матев.

 
Лятото се е затоплило с към 1,5 градуса до 2 градуса тук-там, като по-голямо е това стопляне в северна България, а по-малко в Южна. Другият сезон, който се е изменил по-съществено е зимата, където покачването на междинните температури е с към 1 градус до 1,3 градуса.
Симеон Матев, климатолог

Европа е един от най-бързо затоплящите се континенти. Процесът се следи от север на юг. Като част от него, температурите в България също относително бързо се покачват все пак страната ни скоро няма да попадне в субтропичната зона, счита климатологът.

Бих споделил, че няма да е през този век. Ако наклонността се резервира на покачване на температурите, най-вероятно през 22 век ще имаме близки условия на субтропичните. Когато естествената растителност стане субтропична тогава можем да кажем, че в действителност е настъпила смяна към по-топлите условия.
2019 година е била най-топлата в България, откогато се вършат метеорологични измервания. А от началото на 21 век единствено две зими са били същински студени – през 2012 и 2017 година

Зимният сезон се е скъсил, на процедура в доста елементи на страната напряко липсва. Има деца на 6-7 години, които не знаят какво е същински сняг, в случай че не са отишли в планините. Промяната в климата поразява най-много земеделието. При скептичен сюжет до 2100 година се чака преваляванията да намалеят с към 20%. Пороите обаче ще се усилят с 4 до 6%.

 
Част от нашите обичайни култури избират по-честите, въпреки и не толкоз значителни превалявания, а когато тях ги няма, те ще страдат, добивите ще падат, тъй че може би максимален резултат от климатичните промени ще има агробизнеса. Затова би трябвало акомодация, да се търсят средства да се приспособяват и да открият кои типове ще се приспособят към тези условия.
Симеон Матев, климатолог

За Сергей Петров пчеларството е занаят към този момент 10 години. Той признава, че измененията в климата основават провокации в метода, по който работят пчеларите „ През последните няколко години в България акацията постоянно бива измивана от изобилните дъждове през юни месец и надлежно пчеларите привикваме, че акациевият мед става по-условен “, споделя той.

Климатичните промени се отразяват и върху пчелите, те са извънредно значими за човечеството, защото 1/3 от храната ни зависи от тях, съгласно данни на Организация на обединените нации. „ Те в действителност опрашват и много от фуража на нашия добитък, тъй че към 70% от хранителната верига зависи от опрашването на тези наши дребни другари. Ние имаме много сериозен проблем наименуван паразит, който би трябвало да се борим целия свят против него и когато изпуснеш едно отнасяне, това резултира в по-висока смъртност на пролет “, споделя пчеларят.

Затоплянето ще принуди хиляди български производители да трансформират методите си на работа със земята и добитъка. Въпреки че климатът се трансформира гладко, някои промени като значителни дъждове, последвани от по-дълги интервали на суша, оказват въздействие и в обитаемоте места.