Тенденциите от най-новия рейтинг на българските университети не са изненадващи

...
Тенденциите от най-новия рейтинг на българските университети не са изненадващи
Коментари Харесай

Студентите намаляват, но стават по-рационални

Тенденциите от най-новия рейтинг на българските университети не са изненадващи - студентите понижават, само че се насочват към по-търсени от пазара специалности

[Pexels] Броят на студентите в България понижава, като ползата в най-масовите специалности стопанска система и администрация спада съществено, до момента в който ползата към специалности като медицина, инженерни стратегии, свързани с осведомителните технологии и педагогика се усилва. Безработицата на приключилите висше обучение е на рекордно ниско равнище, като отразява цялостното положение на пазара на труда сега. За пръв път от основаването на рейтинга, дялът от приключилите, които се осъществят в позиции изискващи висше обучение минава 50%. Това демонстрират данните от рейтинга на българските висши учебни заведения за 2019, който Министерството на образованието (МОН) разгласява за девета поредна година. Изводите от него не са изненадващи и в действителност са продължение на трендовете от 2018 година

Рейтингът се оказва един от най-важните и потребни принадлежности, както за евентуалните консуматори на българското висше обучение, по този начин и като източник от значими статистически индикатори, въз основата на които МОН може да прави структурни промени във висшето обучение. Рейтингът дава информация за всички висши образователни заведения в страната по над 40 индикатора, които включват престижа на институциите, качеството на преподаване, в кои от 52-те публично приети професионални посоки са положителни учениците, какви заплати могат да чакат приключилите разнообразни специалности и още. Можете да си поиграете с другите знаци, които рейтингът предлага тук.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Важните трендове

" В Софийски университет и в УНСС през днешния ден се образоват по-малко студенти, в сравнение с е общия спад в броя студентите в системата от 2014 година насам. " Така заключи данните за 2019 година Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Института " Отворено общество ", който стои в основата на основаването и обновяването на рейтинга дружно с компанията " Сирма солюшънс ". Студентите в България не престават да понижават, като в безспорен брой са със 6000 по-малко от предходната година и с 45 000 по отношение на 2014 година Това понижение води и до преразпределение към по-различни професионални посоки.

" Във висшите образователни заведения има повече лекари, повече инженери и повече учители и по-малко икономисти, по-малко адвокати и по-малко админи ". Според Стойчев данните сочат към продължаваща модернизация на систематизиране на студентите в посоки, по-близки до пазара на труда. Въпреки че стопанската система и администрацията си остават направленията с максимален интерес, той въпреки всичко е понижен по отношение на предходни години, като в двете посоки в този момент учат с 31 000 по-малко студенти в сравнение с през 2014 година В същото време по отношение на данните отпреди 5 години броят студенти по медицина се е нараснал със 76%, военно дело - със 60%, стоматология със 41%, педагогика с 36% и ветеринарна медицина със 26%.

Интересът към инженерни и механически дипломи, свързани с осведомителните технологии също се е повишил, като броят студенти в двете водещи механически специалности в листата надвишава този на учащите администрация. Според Стойчев данните демонстрират бягство на студентите от професионални посоки с неприятна реализация или пренасищане на пазара на труда към посоки с добра реализация.

Безработицата на младите висшисти (тези, които са приключили през последните 5 години) е 2.2%, което отразява както усъвършенстване в съвпадението сред потребностите на пазара и резултатите от висшето обучение, по този начин и ниската цялостна безработица в страната и изнемогването за фрагменти. Положително развиване е, че за пръв път реализацията на приключилите в позиции, които изискват висше обучение надминава 50%, по-точно 50.27%. Това въпреки всичко значи, че съвсем половината от българските висшисти не се осъществят по предопределение или на равнището, за което са учили.

Разбивката е по-драматична, в случай че гледаме бакалаври и магистри - единствено 36% от приключилите с бакалавърска степен се осъществят на работа, изискваща висше обучение. Този % се подвига до над 60% за приключилите с магистърска степен. Това несъмнено зависи и от специалността. Докато съвсем 96% от студентите по медицина разумно се осъществят по предопределение, единствено 20.4% от студентите по туризъм си намират работа, в която се изисква дипломата им. За първи път и делът на приключилите, които се осъществят на формалния български трудов пазар, надминава 80%. Тази цифра не е еднопосочна, само че съгласно Стойчев може би въпреки всичко отразява и понижение в дяла приключили студенти, които търсят реализация в чужбина.

Професионалните посоки с осведомителни технологии и математика за поредна година са с най-голям растеж на възнагражденията (виж графиката).

СУ за следващ път води в класацията

Софийският университет е първи в 21 професионални посоки. Технически университет София е първи в шест посоки. Медицински университет София е първи в четири. Американският университет, Лесотехническият университет и Химико-технологичният и металургичен университет в София са първи в по три. Тракийският университет и Аграрният университет в Пловдив са първенци по две професионални посоки и други 11 висши учебни заведения са първи в най-малко едно професионално направление.

Важно е да се посочи обаче, че заради другия размер и профил на университетите не е правилно да се прави " ранглиста " единствено по този брой. Ако един университет предлага 30 посоки и е водещ в 4, а различен университет предлага 4 и е водещ в 3, не е ясно, че първият е по-добър.

Важно е да се спомене и че университетите в София водят по всички с изключение на 8 от 52-те професионални посоки, разпознати от МОН. Тези осем са разпределени по следния метод: четири в Пловдив, две в Благоевград и две в Стара Загора. Подобно систематизиране сочи към явно неравноправие в качеството на висшите образователни заведения и приключване на експерти към София, което не е изненадващо, само че не е и стабилно за бъдещето на образованието.

Къде е УНСС?

УНСС липсва от листата на водещи университети, който Стойчев изброи, макар че е вторият максимален университет в страната. " УНСС най-често разясняват, че оценката им в рейтингът е незаслужено ниска. Тя е ниска, по-ниска от на Софийски университет, защото образоват доста студенти. Като обучаваш доста студенти ти пада и междинната стойност, което е изцяло разумно. Ако образоват по-малко студенти, ще им се увеличи междинната стойност, ще им се увеличи и оценката в рейтинговата система и коефициентът, който им се дава за увеличение на финансирането, " изясни министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той добави, че министерството предизвиква пониженият банкет в направление стопанска система поради пренасищането на пазара на труда с икономисти, само че в това време подвига коефициентите на финансиране за качество и за обособен студент по стопанска система. Той обаче означи, че явно ще лишават няколко години на университетите да се нагласят към концепцията, че могат да получават повече средства като одобряват по-малко студенти и вместо това подчертават на качеството - урок, който УНСС явно още не е научил.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР