Темповете на растеж на европейската икономика продължават да се забавят.

Темповете на растеж на европейската икономика продължават да се забавят. ...

Как европейските лидери могат да оставят забавянето на растежа да прерасне в криза?.

Темповете на растеж на европейската икономика продължават да се забавят. Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозира ръст от 1,1% на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година и не повече от 1,2% за следващата при предходна прогноза от съответно 1,2% и 1,4%.

На фона на по-песимистичните очаквания Старият континент е изправен и пред нарастваща несигурност, свързана с готвените от Щатите мита срещу вноса от ЕС, както и риска от Брекзит без сделка.

През последните месеци ЕЦБ, както и други международни организации, като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие призоваха Брюксел за нови фискални стимули с цел предотвратяването на рецесия. Правителствата на големите икономики в Еврозоната обаче остават "глухи" за тези призиви.

Какво говорят цифрите?

Най-сериозни са притесненията около водещата европейска икономика Германия. В началото на седмицата официалната статистика показа нов спад в поръчките през август с 0,6% заедно с неочаквано свиване на вътрешното търсене.

Икономика номер 1 на Стария континент се доближава до рецесията, а очакванията за 2019 година са за растеж от едва 0,5% и 0,6% за 2020 година.

Междувременно всички страни от Еврозоната са изложени на рисковете, произтичащи от задълбочаващата се търговска война между САЩ и Китай.

Какво ѝ е нужно на Европа?

Фискалните стимули са необходими за Еврозоната, а също така са нещо, което тя би могла да си позволи, смятат експерти от Market Watch.

През миналия месец ЕЦБ пристъпи към допълнително орязване на исторически ниските лихви и нова програма за изкупуване на облигации. Действията на финансовата институция са още един удар върху банковия сектор.

Междувременно фискалната политика в Еврозоната все още остава неутрална. Общият фискален дефицит на държавите в нея за миналата година е в размер на 0,5 от БВП, показват данните на Евростат.

"В условия на нулеви или дори отрицателни лихви увеличаването на кредитирането не означава непременно и ръст на дълга", посочва бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшард.

По оценката на някои анализатори в момента Брюксел се нуждае от по-големи разходи под формата на публични инвестиции в инфраструктура, зелени енергийни проекти или на инструменти за по-нататъшно интегриране на паричния съюз.

Политиката на страните от Еврозоната

Страните с високи нива на държавния дълг - Италия (над 130% от БВП) и Франция (близо 100% от БВП), няма как да продължат да поемат нови задължения дори при ниските нива на лихвите. А тези, които са успели да постигнат значително намаление на дълга си през последните години, в случая с Германия и Холандия, са предпазливи по отношение на харчовете си.

От MarketWatch посочват, че все пак основната причина за пасивността в това отношение е повече политическа и по-малко финансова. Що се отнася до Еврозоната, предложението за създаване на общ бюджет, който да бъде използван в случай на криза, пропадна.

В случая с Германия нито една от двете партии, влизащи в управляващата коалиция, не иска да се превърне в тази, нарушила бюджетният принцип, известен като scwarze null или "черна нула". Според него правителството в Берлин се води от идеята да събира по-голяма сума, отколкото да харчи. /money.bg

Източник: dnesplus.bg