Как европейските лидери могат да оставят забавянето на растежа да прерасне в криза?
Темповете на напредък на европейската стопанска система не престават да се забавят. Европейската централна банка (ЕЦБ) предвижда растеж от 1,1% на брутния вътрешен артикул (БВП) за тази година и не повече от 1,2% за идната при предишна прогноза от надлежно 1,2% и 1,4%.
На фона на по-песимистичните упования Старият континент е изправен и пред възходяща неустановеност, обвързвана с готвените от Щатите мита против вноса от Европейски Съюз, както и риска от Брекзит без договорка.
През последните месеци ЕЦБ, както и други интернационалните организации, като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо съдействие и развиване приканиха Брюксел за нови фискални тласъци за предотвратяването на криза. Правителствата на огромните стопански системи в Еврозоната обаче остават " глухи " за тези апели.
Какво приказват цифрите?
Най-сериозни са терзанията към водещата европейска стопанска система Германия. В началото на седмицата формалната статистика сподели нов спад в поръчките през август с 0,6% дружно с ненадейно стесняване на вътрешното търсене.
Икономика номер 1 на Стария континент се приближава до рецесията, а упованията за 2019 година са за напредък от едвам 0,5% и 0,6% за 2020 година.
Междувременно всички страни от Еврозоната са изложени на рисковете, произлизащи от задълбочаващата се комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай.
Какво ѝ е нужно на Европа?
Фискалните тласъци са нужни за Еврозоната, а също по този начин са нещо, което тя би могла да си разреши, считат специалисти от Market Watch.
През предишния месец ЕЦБ пристъпи към в допълнение орязване на исторически ниските лихви и нова стратегия за изкупуване на облигации. Действията на финансовата институция са още един удар върху банковия бранш.
Междувременно фискалната политика в Еврозоната към момента остава неутрална. Общият фискален недостиг на страните в нея за предходната година е в размер на 0,5 от Брутният вътрешен продукт, демонстрират данните на Евростат.
" В условия на нулеви или даже негативни лихви увеличението на кредитирането не значи безусловно и растеж на дълга ", показва някогашният основен икономист на МВФ Оливие Бланшард.
По оценката на някои анализатори сега Брюксел се нуждае от по-големи разноски под формата на обществени вложения в инфраструктура, зелени енергийни планове или на принадлежности за по-нататъшно консолидиране на паричния съюз.
Политиката на страните от Еврозоната
Страните с високи равнища на държавния дълг - Италия (над 130% от БВП) и Франция (близо 100% от БВП), няма по какъв начин да продължат да поемат нови отговорности даже при ниските равнища на лихвите. А тези, които са съумели да реализират доста понижение на дълга си през последните години, в тази ситуация с Германия и Холандия, са внимателни във връзка с харчовете си.
От MarketWatch показват, че въпреки всичко главната причина за пасивността в това отношение е повече политическа и по-малко финансова. Що се отнася до Еврозоната, предлагането за основаване на общ бюджет, който да бъде употребен при положение на рецесия, пропадна.
В случая с Германия нито една от двете партии, влизащи в ръководещата коалиция, не желае да се трансформира в тази, нарушила бюджетният принцип, прочут като scwarze null или " черна нула ". Според него държавното управление в Берлин се води от концепцията да събира по-голяма сума, в сравнение с да харчи. /money.bg
На фона на по-песимистичните упования Старият континент е изправен и пред възходяща неустановеност, обвързвана с готвените от Щатите мита против вноса от Европейски Съюз, както и риска от Брекзит без договорка.
През последните месеци ЕЦБ, както и други интернационалните организации, като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо съдействие и развиване приканиха Брюксел за нови фискални тласъци за предотвратяването на криза. Правителствата на огромните стопански системи в Еврозоната обаче остават " глухи " за тези апели.
Какво приказват цифрите?
Най-сериозни са терзанията към водещата европейска стопанска система Германия. В началото на седмицата формалната статистика сподели нов спад в поръчките през август с 0,6% дружно с ненадейно стесняване на вътрешното търсене.
Икономика номер 1 на Стария континент се приближава до рецесията, а упованията за 2019 година са за напредък от едвам 0,5% и 0,6% за 2020 година.
Междувременно всички страни от Еврозоната са изложени на рисковете, произлизащи от задълбочаващата се комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай.
Какво ѝ е нужно на Европа?
Фискалните тласъци са нужни за Еврозоната, а също по този начин са нещо, което тя би могла да си разреши, считат специалисти от Market Watch.
През предишния месец ЕЦБ пристъпи към в допълнение орязване на исторически ниските лихви и нова стратегия за изкупуване на облигации. Действията на финансовата институция са още един удар върху банковия бранш.
Междувременно фискалната политика в Еврозоната към момента остава неутрална. Общият фискален недостиг на страните в нея за предходната година е в размер на 0,5 от Брутният вътрешен продукт, демонстрират данните на Евростат.
" В условия на нулеви или даже негативни лихви увеличението на кредитирането не значи безусловно и растеж на дълга ", показва някогашният основен икономист на МВФ Оливие Бланшард.
По оценката на някои анализатори сега Брюксел се нуждае от по-големи разноски под формата на обществени вложения в инфраструктура, зелени енергийни планове или на принадлежности за по-нататъшно консолидиране на паричния съюз.
Политиката на страните от Еврозоната
Страните с високи равнища на държавния дълг - Италия (над 130% от БВП) и Франция (близо 100% от БВП), няма по какъв начин да продължат да поемат нови отговорности даже при ниските равнища на лихвите. А тези, които са съумели да реализират доста понижение на дълга си през последните години, в тази ситуация с Германия и Холандия, са внимателни във връзка с харчовете си.
От MarketWatch показват, че въпреки всичко главната причина за пасивността в това отношение е повече политическа и по-малко финансова. Що се отнася до Еврозоната, предлагането за основаване на общ бюджет, който да бъде употребен при положение на рецесия, пропадна.
В случая с Германия нито една от двете партии, влизащи в ръководещата коалиция, не желае да се трансформира в тази, нарушила бюджетният принцип, прочут като scwarze null или " черна нула ". Според него държавното управление в Берлин се води от концепцията да събира по-голяма сума, в сравнение с да харчи. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ