Икономическият растеж на БВП е 3,1 процента през 2018 г.
Темпът на стопански напредък на брутния вътрешен артикул (БВП) понижава от 3.6 % през 2017 година на 3.1 % през 2018 година Това се показва в Годишния отчет 2019 "Икономическо развиване и политика в България: оценки и упования. Тема на фокус: Структурни несъответствия и опасности за стопанската система " от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Въпреки забавянето, растежът остава над междинния за страните от Европейски Съюз, само че е измежду най-ниските всред новите страни-членки. Независимо от общо взето позитивните стопански вероятности, запазването на актуалните темпове на стопански напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. Увеличенията на заплатите и усъвършенстваните упования на семействата оказват позитивно влияние върху частното ползване - потреблението на семействата се усилва с 6.3 на 100, подкрепено от продължаващо повишаване на приходите, нарастване на заетостта и покачване на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в обществения бранш също е по-силен, в сравнение с през предходните години, отразявайки основно повишаването на разноските за личен състав и прехрана, се отбелязва в отчета.
Инвестициите гладко се възвръщат - след спада от 6.6 на 100 през 2016 година, през 2017 година брутообразуването в главен капитал нараства с 3.2 на 100, а през 2018 година се форсира до 6.5 на 100. Нетният експорт, който допреди няколко години е главен мотор на растежа, към този момент е с негативен принос към общия напредък. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, по този начин и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху размерите на вноса, в това число и на потребителски артикули. Затвърждава се наклонността от последните години на изтриване на разрива сред фактическия и евентуалния Брутният вътрешен продукт.
Неблагоприятна констатация е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма осезаемо влияние върху намаляването на бедността и икономическите и обществени неравенства. Равнищата на беднотия и неравноправие на приходите са най-високите в Европейски Съюз. Данъчната система, учредена на пропорционалното облагане на приходите, освен че не спомага за понижаване на неравенството в пазарните приходи, а даже спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, смятат от Института за стопански проучвания.
В отчета написа още, че структурата на данъчните доходи остава общо взето непроменена - има единствено незначителни промени в относителните дялове по обособените групи. Икономическата доктрина постулира, че облагането на облагата и самостоятелните приходи има по-силно изразен отрицателен резултат върху икономическия напредък, спрямо налозите върху потреблението (косвените данъци). Това може да се пояснява като мотив в интерес на косвените налози. В същото време би трябвало да се напомни, че огромният минус на косвените налози е тяхната евентуална регресивност, което не разрешава постигането на по-голяма правдивост при разпределението на данъчното задължение. От тази позиция все по-наложително е да се дискутират възможни промени в посока на увеличение на каузи на директните налози за сметка на косвените и преосмисляне на пропорционалното облагане.
Сравнението със структурата на данъчните доходи в страните от Европейски Съюз е мощен мотив в тази посока - ясно се вижда, че структурата сред директните и косвени разноски в България съществено се разминава с тази в страните от Европейски Съюз. Докато приблизително за Европейски Съюз данъчната тежест е отмерено разпределена сред директни и косвени налози, в България косвените налози имат сериозен превес. Доколкото осигурителните вноски са регресивни (предвид съществуването на оптимален застрахователен доход), а подоходното облагане е съразмерно, превесът на косвените налози в допълнение ускорява регресивността на цялата данъчна система.
В годишния отчет от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките акцентират, че ефикасната данъчна ставка в България е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-ниските в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, а това ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. За страдание, нищо, или доста малко, от желанията беше осъществено. Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за така наречен догонващо развиване, което да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз.
Преките задгранични вложения освен не се усилват, само че даже понижават през последните години. Подоходното неравноправие в обществото (измерено с коефициента на Джини 10) пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета и други Към това би трябвало да се добави задълбочаването на демографската рецесия, което основава съществено напрежение върху общественото обезпечаване и възходяща потребност от бюджетно финансиране. За трета поредна година бюджетът завърши годината с остатък, като и през трите години беше плануван недостиг. За разлика от 2016 година обаче, когато разходната част на бюджета не беше изпълнена (което докара до остатък в размер на 1.6 на 100 от БВП), през миналата година с решаващо значение за остатъка беше приходната част (изпълнение 103.8 процента), до момента в който разходната част беше съвсем колкото плануваната (изпълнение 100.5 процента), допълват от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
След първичния срив на задграничните вложения във финансовия бранш в следствие от рецесията, те остават на стабилно ниско ниво. Слабият задграничен интерес към финансовия бранш в страната е обвързван както с общите трендове в Европейски Съюз, по този начин и с регулаторния напън и подозренията за нараснал риск в бранша. В изискванията на обилни опасности пред европейската банкова система, с която българската е тясно обвързвана, както и растящата нужда от усилване на финансовата конструкция на банките, свиването на външните вложения в бранша ще забави консолидацията и по-нататъшното капитализиране на системата с всички произлизащи от това опасности. В заключението на годишния отчет от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките акцентират, че направеният разбор на външните и вътрешните провокации при закъснение на икономическата интензивност в страната демонстрира, че утежняването на външната среда би оказало доста повече резултати от систематичен темперамент, в сравнение с има директни финансови измерения, както при международната финансова и икономическа рецесия от 2008 година
Финансовият бранш в световен проект към този момент се стабилизира и не се чакат значими опасности, които биха породили нова финансова и след това прерастваща в икономическа рецесия, защото аргументите и характера на забавянето на международната и европейската стопанска система са разнообразни от към този момент следените, заради което и каналите за транспорт на циклични съмнения са на първо място свързани с чисто стопански процеси, с друг обсег и резултат върху обособените стопански системи. Същевременно са налице и избрани структурни недостатъци на българската стопанска система (нисък, нестабилен и небалансиран напредък в страната; незадоволителни вътрешни и задгранични вложения при предпочитаното им ориентиране към нетъргуемия бранш на икономиката; стесняване на фирмената облага и разполагаемия приход за инвестиране; струпване на обилни отговорности в държавните предприятия, общините и нереформираните браншове с преобладаваща държавна собственост), които значително са присъщи за всички страни с догонващо развиване от Централна и Източна Европа и оказват въздействие върху нейното положение, без значение от въздействието на външните фактори.
Ограничените вложения - локални частни вложения, директни задгранични вложения и капиталов заем - не могат да бъдат изцяло обезщетени от нискоефективните обществени вложения, които в своята огромна част зависят от притока на европейски средства, и да обезпечат задоволително устойчива на циклични съмнения вътрешна икономическа среда. В огромната си част структурата на стопанската система остава непроменена, макар смяната на модела на икономическо развиване, задвижвано главно от притока на задгранични вложения в интервала 2004-2007 година, към експортноориентиран стопански напредък през 2010-2016 година и до напредък, движен от вътрешното търсене след 2017 година Това още веднъж демонстрира, че разпознатите уязвимости на българската стопанска система всъщност са нейни структурни характерности, чието проявяване не зависи от съответната фаза на икономическия цикъл, а е належащо да бъдат търсени дълготрайни решения за тяхното превъзмогване посредством реализиране на структурни промени. Още повече, че в следкризисното възобновяване българската стопанска система доближава евентуален напредък на доста по-ниски нива от предкризисния интервал, което демонстрира, че опциите за превъзмогване на забавянето в процеса на догонване на европейската стопанска система при настоящата конструкция на стопанската система са към този момент изчерпани. Не единствено ниските темпове на икономическия напредък, само че и неговата нестабилност и небалансираност, са съществени провокации, чието адресиране изисква доста повече от общоприетите политики за ръководство на търсенето, което се демонстрира и от наложената преобладаваща роля на нетъргуемия бранш в страната при доста по-ниска степен на развиване на перспективните браншове като ИКТ и индустриално произвеждане.
Изглежда обаче, че обсегът на тези структурни недостатъци редовно се подценява и доста повече се подчертава на външните фактори както за ускорение, по този начин и за закъснение на икономическия напредък в страната. Въпреки че интернационалните институции като Европейска комисия, ЕЦБ, МВФ и рейтинговите организации се концентрират точно върху нуждата от структурни промени, към момента икономическата политика на локално равнище си остава най-вече насочена към превъзмогване на усложнения и проблеми от преходен темперамент, което има капацитета в допълнение да задълбочи неподходящите външни резултати, приключва отчетът на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Въпреки забавянето, растежът остава над междинния за страните от Европейски Съюз, само че е измежду най-ниските всред новите страни-членки. Независимо от общо взето позитивните стопански вероятности, запазването на актуалните темпове на стопански напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. Увеличенията на заплатите и усъвършенстваните упования на семействата оказват позитивно влияние върху частното ползване - потреблението на семействата се усилва с 6.3 на 100, подкрепено от продължаващо повишаване на приходите, нарастване на заетостта и покачване на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в обществения бранш също е по-силен, в сравнение с през предходните години, отразявайки основно повишаването на разноските за личен състав и прехрана, се отбелязва в отчета.
Инвестициите гладко се възвръщат - след спада от 6.6 на 100 през 2016 година, през 2017 година брутообразуването в главен капитал нараства с 3.2 на 100, а през 2018 година се форсира до 6.5 на 100. Нетният експорт, който допреди няколко години е главен мотор на растежа, към този момент е с негативен принос към общия напредък. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, по този начин и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху размерите на вноса, в това число и на потребителски артикули. Затвърждава се наклонността от последните години на изтриване на разрива сред фактическия и евентуалния Брутният вътрешен продукт.
Неблагоприятна констатация е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма осезаемо влияние върху намаляването на бедността и икономическите и обществени неравенства. Равнищата на беднотия и неравноправие на приходите са най-високите в Европейски Съюз. Данъчната система, учредена на пропорционалното облагане на приходите, освен че не спомага за понижаване на неравенството в пазарните приходи, а даже спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, смятат от Института за стопански проучвания.
В отчета написа още, че структурата на данъчните доходи остава общо взето непроменена - има единствено незначителни промени в относителните дялове по обособените групи. Икономическата доктрина постулира, че облагането на облагата и самостоятелните приходи има по-силно изразен отрицателен резултат върху икономическия напредък, спрямо налозите върху потреблението (косвените данъци). Това може да се пояснява като мотив в интерес на косвените налози. В същото време би трябвало да се напомни, че огромният минус на косвените налози е тяхната евентуална регресивност, което не разрешава постигането на по-голяма правдивост при разпределението на данъчното задължение. От тази позиция все по-наложително е да се дискутират възможни промени в посока на увеличение на каузи на директните налози за сметка на косвените и преосмисляне на пропорционалното облагане.
Сравнението със структурата на данъчните доходи в страните от Европейски Съюз е мощен мотив в тази посока - ясно се вижда, че структурата сред директните и косвени разноски в България съществено се разминава с тази в страните от Европейски Съюз. Докато приблизително за Европейски Съюз данъчната тежест е отмерено разпределена сред директни и косвени налози, в България косвените налози имат сериозен превес. Доколкото осигурителните вноски са регресивни (предвид съществуването на оптимален застрахователен доход), а подоходното облагане е съразмерно, превесът на косвените налози в допълнение ускорява регресивността на цялата данъчна система.
В годишния отчет от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките акцентират, че ефикасната данъчна ставка в България е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-ниските в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, а това ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. За страдание, нищо, или доста малко, от желанията беше осъществено. Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за така наречен догонващо развиване, което да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз.
Преките задгранични вложения освен не се усилват, само че даже понижават през последните години. Подоходното неравноправие в обществото (измерено с коефициента на Джини 10) пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета и други Към това би трябвало да се добави задълбочаването на демографската рецесия, което основава съществено напрежение върху общественото обезпечаване и възходяща потребност от бюджетно финансиране. За трета поредна година бюджетът завърши годината с остатък, като и през трите години беше плануван недостиг. За разлика от 2016 година обаче, когато разходната част на бюджета не беше изпълнена (което докара до остатък в размер на 1.6 на 100 от БВП), през миналата година с решаващо значение за остатъка беше приходната част (изпълнение 103.8 процента), до момента в който разходната част беше съвсем колкото плануваната (изпълнение 100.5 процента), допълват от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
След първичния срив на задграничните вложения във финансовия бранш в следствие от рецесията, те остават на стабилно ниско ниво. Слабият задграничен интерес към финансовия бранш в страната е обвързван както с общите трендове в Европейски Съюз, по този начин и с регулаторния напън и подозренията за нараснал риск в бранша. В изискванията на обилни опасности пред европейската банкова система, с която българската е тясно обвързвана, както и растящата нужда от усилване на финансовата конструкция на банките, свиването на външните вложения в бранша ще забави консолидацията и по-нататъшното капитализиране на системата с всички произлизащи от това опасности. В заключението на годишния отчет от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките акцентират, че направеният разбор на външните и вътрешните провокации при закъснение на икономическата интензивност в страната демонстрира, че утежняването на външната среда би оказало доста повече резултати от систематичен темперамент, в сравнение с има директни финансови измерения, както при международната финансова и икономическа рецесия от 2008 година
Финансовият бранш в световен проект към този момент се стабилизира и не се чакат значими опасности, които биха породили нова финансова и след това прерастваща в икономическа рецесия, защото аргументите и характера на забавянето на международната и европейската стопанска система са разнообразни от към този момент следените, заради което и каналите за транспорт на циклични съмнения са на първо място свързани с чисто стопански процеси, с друг обсег и резултат върху обособените стопански системи. Същевременно са налице и избрани структурни недостатъци на българската стопанска система (нисък, нестабилен и небалансиран напредък в страната; незадоволителни вътрешни и задгранични вложения при предпочитаното им ориентиране към нетъргуемия бранш на икономиката; стесняване на фирмената облага и разполагаемия приход за инвестиране; струпване на обилни отговорности в държавните предприятия, общините и нереформираните браншове с преобладаваща държавна собственост), които значително са присъщи за всички страни с догонващо развиване от Централна и Източна Европа и оказват въздействие върху нейното положение, без значение от въздействието на външните фактори.
Ограничените вложения - локални частни вложения, директни задгранични вложения и капиталов заем - не могат да бъдат изцяло обезщетени от нискоефективните обществени вложения, които в своята огромна част зависят от притока на европейски средства, и да обезпечат задоволително устойчива на циклични съмнения вътрешна икономическа среда. В огромната си част структурата на стопанската система остава непроменена, макар смяната на модела на икономическо развиване, задвижвано главно от притока на задгранични вложения в интервала 2004-2007 година, към експортноориентиран стопански напредък през 2010-2016 година и до напредък, движен от вътрешното търсене след 2017 година Това още веднъж демонстрира, че разпознатите уязвимости на българската стопанска система всъщност са нейни структурни характерности, чието проявяване не зависи от съответната фаза на икономическия цикъл, а е належащо да бъдат търсени дълготрайни решения за тяхното превъзмогване посредством реализиране на структурни промени. Още повече, че в следкризисното възобновяване българската стопанска система доближава евентуален напредък на доста по-ниски нива от предкризисния интервал, което демонстрира, че опциите за превъзмогване на забавянето в процеса на догонване на европейската стопанска система при настоящата конструкция на стопанската система са към този момент изчерпани. Не единствено ниските темпове на икономическия напредък, само че и неговата нестабилност и небалансираност, са съществени провокации, чието адресиране изисква доста повече от общоприетите политики за ръководство на търсенето, което се демонстрира и от наложената преобладаваща роля на нетъргуемия бранш в страната при доста по-ниска степен на развиване на перспективните браншове като ИКТ и индустриално произвеждане.
Изглежда обаче, че обсегът на тези структурни недостатъци редовно се подценява и доста повече се подчертава на външните фактори както за ускорение, по този начин и за закъснение на икономическия напредък в страната. Въпреки че интернационалните институции като Европейска комисия, ЕЦБ, МВФ и рейтинговите организации се концентрират точно върху нуждата от структурни промени, към момента икономическата политика на локално равнище си остава най-вече насочена към превъзмогване на усложнения и проблеми от преходен темперамент, което има капацитета в допълнение да задълбочи неподходящите външни резултати, приключва отчетът на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ