За вирусите и заразените патриотизми
Темите за патриотизма и вирусите в едно изречение и една теза от дълго време ми се въртят в главата, само че в някаква степен съм се въздържала да разясня, а и дозата почит, която храня към родолюбието по принцип, ме е възпирала да си разреша едноредно да слага тези две думи и понятия.
Вчера, точно на националния ни празник 3 март обаче не какъв да е, а президентът Румен Радев си разреши да направи това, а и освен това... Отново от почит и кардинално почитание към институциите, изтъквам началото на словото на президента Румен Радев на Шипка, както то бе публикувано от пресцентъра на президентството:
Благодаря ви, че на Трети март още веднъж сте хиляди на Шипка, този храм на българската героизъм.
Тук, на този връх, " затрупан с бели кости и с кървясъл мъх ", се взема решение изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и бойците от Брянския и Орловския полк. Техният подвиг ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен...
Преди това Румен Радев се заяде с управляващите за формалната анулация на церемонията на връх Шипка, заявявайки с подигравка, че решението е " голям принос към международната медицина ", защото по този метод се изолират два варианта на грип - единият рисков, който е на Шипка, а другият очевидно безопасен и в София, откакто всевъзможни мероприятия навън остават разрешени.
Няколко забележки към първото по време изявление на президента, даже не и от научна позиция, защото не изисквам да съм експерт нито по вирусология, нито по гражданска отбрана. Отмяната на едните празнувания и неотмяната на други следва логиката на събиране на голям брой - връх Шипка на 3 март ще събере огромно количество хора от цяла България, това се случва по традиция и изключително засилено в последните години. На паметника пред Незнайния боец в София ще дойдат най-вероятно толкоз или, хайде да кажем - два пъти повече, най-вече софиянци, т.е. такива, които по този начин или другояче обитават сега в града, без значение столица или не. Сигурно толкоз ще минат и през някой от моловете през днешния ден. Във всеки случай на площада в София за 3 март няма да дойдат стотина бургазлии, стотина пловдивчани и стотина варненци - областите, където към този момент има зараза от грип В. А България към този момент втора седмица тръпне в очакване и на по този начин страховития ковид. Т.е. вероятността на Шипка да се качи някой българин от емигрантите ни, пристигнал си за отпуската в родината и минал през летище в Италия, е много по-голяма, в сравнение с, даже и да се намира в София сега, да отиде да следи почетния строй и издигането на знамето. Затова и анулацията на празненствата на Шипка следва в действителност стоманена логичност, научна и статистическа.
Със поръчката си да посети Шипка още предния ден президентът в действителност подкопа не Борисов и ГЕРБ, както най-вероятно целеше, а удари по престижа на Националния щаб за противопоставяне на разпространяването на ковид у нас. Ще напомня единствено три имена, които влизат в него и които са най-известните: Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА, Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания, и Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор. Не единствено известни обществено, само че и на първо място лекари, медицински лица, здравни служащи. Не, не са политици и до този миг нито един от тях не си е разрешил да прави каквито и да е политически изявления или вметки, макар че несъмнено и те си имат своите пристрастия. Та - като се изключи че е транспарантно и за неспециалисти, решението им да се анулират формалните мероприятия на връх Шипка най-вероятно е подплатено и с много числа, статистика, регламенти и опит. А и още нямаме никакво съображение да подозираме в решението политически учредения. И тримата са лекари и всяка заран и следобяд застават пред целия български народ и рапортуват работата си.
Тезата - анулират Шипка, щото там ще се изрича президентът, само че не анулират церемонията в София, щото там ще се изричат министър председателят или военният министър - би била освен несериозна, граничещо с детска, само че и рискова, защото допуска следващата интрига и то в миг, в който освен българската, а и огромна част от света, е с зловонен от неуравновесеност мозък поради новия вирус. Та, някак си, но по никакъв начин не отива от най-високо държавно равнище да се подкопава доверието и престижа на тези, на които не фундаментално, а безусловно животоспасяващо се крепи системата и обществото ни. Не отива на институцията, не отива и на Румен Радев, даже и в персонално естество. Но и това да остане като тематика за размисъл. Дребно заяждане би било да продължим тезата, само че към този момент с констатацията, че експертизата на президентството пък е открила, че вариантът на Шипка е безопасен.
Не, в тази посока не бих желала да се изтъркаля този текст.
Самият Румен Радев обаче продължи да упорства върху тезите за вирусите и в словото си там на върха.
" Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? " - четири пъти, настоятелно повторено " вирус ". Повтарянето и потретването на думата " вирус " слага акцент точно върху физическото, телесното наличие там, горе, на Балкана, и отдалечава възприемането й като метафора за разяждането на човешкия дух от подозрения, уязвимост, боязън - неща повече от човешки, прекомерно човешки. Изписването на " вирус " в кавички не подкрепя реторическото продължение в обръщението към публиката: те, множеството от българи, даже хиляди както оповестиха медии, те са устоялите и неподдалите се... на вирусите.
" Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен... "
Значи те, днешните българи, които макар грипа, макар ковид, макар... властта на ГЕРБ, Борисов, операциите на Мутафчийски, Кантарджиев, Кунчев, международните конспирации и така нататък и тъй наречените са изкачили стъпалата към паметника на Шипка и поради това, те са почтени да бъдат съпоставени с опълченците.
Не самото великолепие на подвига на нашите предци там на Шипка и поклонението пред него е събрало множеството в този ден. Оказва се и, че единствено устойчивите, неподдалите се на вирусите, здравите телесно и преодолелите, също телесно, са достойните и никакъв вирус не би могъл да ги спре да изкачат стъпалата на светия и безвъзвратен дълг.
Чувайки, а по-късно и прочитайки тези фрази, упованието ми за естественото продължение бе: " Грабвайте телата! ", някой си изкряска..., " само че да не намесваме и дядо Вазов в целия безпорядък на сегашното ни. Той за вируси не е писал, въпреки и да е пописал много и за страха, и за слабоволието, и за примирението, а даже и за операцията и подправените вести. Добре е да се чете Вазов повече и в целокупност и да не се слуша единствено на 3-ти март и там, под паметника на Шипка.
Обръщението към и сравнението с опълченците на присъстващите на Шипка българи слага освен въпроса за останалите, неприсъствали и решили, че ще се подчинят на рекомендацията на лекарите и няма да развяват флагове на върха през днешния ден. По линията на опълчването горе/върха/опълченците против долу/низината/поробителите можем да стигнем даже и до друго опълчване: горе/здравите - долу/болните. Но това тъкмо ще спестя, изцяло целеустремено, с цел да не стигам до операции, макар че метафориката за вирусите подготвя.
Поощряването на показния, изпъчения, крещящия национализъм, някои го назовават патриотарщина, не отива на едно слово на държавен глава. Не отива и на празника, нито на паметта на тези, множеството изцяло безименни българи, дали живота си за един блян, в който ние имаме щастието да живеем.
Развяването на флагове, носенето на плакати, татуирането на ликовете на Левски, Ботев, Караджата, присъединяване във възстановки, маршируването с факли, скандирането под и към монументи, шествията с мотори, шествия без мотори - всичко това не е опълченско, но по никакъв начин. Към всичко това можем да прибавим и тропкането на хорце тук-таме и сегиз-тогиз, потреблението на националните ни знаци в това число и мъм футбола, а да, да не се не помни - и торти за изяждане с картата на България и какво ли още не.
Тази повсеместна приложимост на историята ни, на националните ни знаци и облици изтърква същинските смисли, които май сме престанали да търсим.
А използването на Националния ни празник за дребно политическо заяждане, настоящо с тематиката за вирусите и карантината, и това за повторно - след партийния протест към паметника на Левски преди две седмици - слага към този момент доста настоящо въпроса и за това до каква степен е налично осъзнаването на функционалността и ролята на институцията Президентство. (Много надалеч съм от концепцията за президента обединител на нацията)
А другояче Левски и Ботев, Караджата, Стамболов, Раковски... и нашите опълченци, нашите националния герои, заслужават малко повече от политическа обстановка, президентска тирада и всякаква тирада, малко повече, да вземем за пример малко смълчаване, примирение и почит от своите наследници, които са устояли единствено на един вирус.
И с цел да завърша в стилистиката на президентството: Вирусът, който аз открих на Шипка, е доста рисков и с доста съществени последствия.
Вчера, точно на националния ни празник 3 март обаче не какъв да е, а президентът Румен Радев си разреши да направи това, а и освен това... Отново от почит и кардинално почитание към институциите, изтъквам началото на словото на президента Румен Радев на Шипка, както то бе публикувано от пресцентъра на президентството:
Благодаря ви, че на Трети март още веднъж сте хиляди на Шипка, този храм на българската героизъм.
Тук, на този връх, " затрупан с бели кости и с кървясъл мъх ", се взема решение изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и бойците от Брянския и Орловския полк. Техният подвиг ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен...
Преди това Румен Радев се заяде с управляващите за формалната анулация на церемонията на връх Шипка, заявявайки с подигравка, че решението е " голям принос към международната медицина ", защото по този метод се изолират два варианта на грип - единият рисков, който е на Шипка, а другият очевидно безопасен и в София, откакто всевъзможни мероприятия навън остават разрешени.
Няколко забележки към първото по време изявление на президента, даже не и от научна позиция, защото не изисквам да съм експерт нито по вирусология, нито по гражданска отбрана. Отмяната на едните празнувания и неотмяната на други следва логиката на събиране на голям брой - връх Шипка на 3 март ще събере огромно количество хора от цяла България, това се случва по традиция и изключително засилено в последните години. На паметника пред Незнайния боец в София ще дойдат най-вероятно толкоз или, хайде да кажем - два пъти повече, най-вече софиянци, т.е. такива, които по този начин или другояче обитават сега в града, без значение столица или не. Сигурно толкоз ще минат и през някой от моловете през днешния ден. Във всеки случай на площада в София за 3 март няма да дойдат стотина бургазлии, стотина пловдивчани и стотина варненци - областите, където към този момент има зараза от грип В. А България към този момент втора седмица тръпне в очакване и на по този начин страховития ковид. Т.е. вероятността на Шипка да се качи някой българин от емигрантите ни, пристигнал си за отпуската в родината и минал през летище в Италия, е много по-голяма, в сравнение с, даже и да се намира в София сега, да отиде да следи почетния строй и издигането на знамето. Затова и анулацията на празненствата на Шипка следва в действителност стоманена логичност, научна и статистическа.
Със поръчката си да посети Шипка още предния ден президентът в действителност подкопа не Борисов и ГЕРБ, както най-вероятно целеше, а удари по престижа на Националния щаб за противопоставяне на разпространяването на ковид у нас. Ще напомня единствено три имена, които влизат в него и които са най-известните: Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА, Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания, и Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор. Не единствено известни обществено, само че и на първо място лекари, медицински лица, здравни служащи. Не, не са политици и до този миг нито един от тях не си е разрешил да прави каквито и да е политически изявления или вметки, макар че несъмнено и те си имат своите пристрастия. Та - като се изключи че е транспарантно и за неспециалисти, решението им да се анулират формалните мероприятия на връх Шипка най-вероятно е подплатено и с много числа, статистика, регламенти и опит. А и още нямаме никакво съображение да подозираме в решението политически учредения. И тримата са лекари и всяка заран и следобяд застават пред целия български народ и рапортуват работата си.
Тезата - анулират Шипка, щото там ще се изрича президентът, само че не анулират церемонията в София, щото там ще се изричат министър председателят или военният министър - би била освен несериозна, граничещо с детска, само че и рискова, защото допуска следващата интрига и то в миг, в който освен българската, а и огромна част от света, е с зловонен от неуравновесеност мозък поради новия вирус. Та, някак си, но по никакъв начин не отива от най-високо държавно равнище да се подкопава доверието и престижа на тези, на които не фундаментално, а безусловно животоспасяващо се крепи системата и обществото ни. Не отива на институцията, не отива и на Румен Радев, даже и в персонално естество. Но и това да остане като тематика за размисъл. Дребно заяждане би било да продължим тезата, само че към този момент с констатацията, че експертизата на президентството пък е открила, че вариантът на Шипка е безопасен.
Не, в тази посока не бих желала да се изтъркаля този текст.
Самият Румен Радев обаче продължи да упорства върху тезите за вирусите и в словото си там на върха.
" Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? " - четири пъти, настоятелно повторено " вирус ". Повтарянето и потретването на думата " вирус " слага акцент точно върху физическото, телесното наличие там, горе, на Балкана, и отдалечава възприемането й като метафора за разяждането на човешкия дух от подозрения, уязвимост, боязън - неща повече от човешки, прекомерно човешки. Изписването на " вирус " в кавички не подкрепя реторическото продължение в обръщението към публиката: те, множеството от българи, даже хиляди както оповестиха медии, те са устоялите и неподдалите се... на вирусите.
" Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен... "
Значи те, днешните българи, които макар грипа, макар ковид, макар... властта на ГЕРБ, Борисов, операциите на Мутафчийски, Кантарджиев, Кунчев, международните конспирации и така нататък и тъй наречените са изкачили стъпалата към паметника на Шипка и поради това, те са почтени да бъдат съпоставени с опълченците.
Не самото великолепие на подвига на нашите предци там на Шипка и поклонението пред него е събрало множеството в този ден. Оказва се и, че единствено устойчивите, неподдалите се на вирусите, здравите телесно и преодолелите, също телесно, са достойните и никакъв вирус не би могъл да ги спре да изкачат стъпалата на светия и безвъзвратен дълг.
Чувайки, а по-късно и прочитайки тези фрази, упованието ми за естественото продължение бе: " Грабвайте телата! ", някой си изкряска..., " само че да не намесваме и дядо Вазов в целия безпорядък на сегашното ни. Той за вируси не е писал, въпреки и да е пописал много и за страха, и за слабоволието, и за примирението, а даже и за операцията и подправените вести. Добре е да се чете Вазов повече и в целокупност и да не се слуша единствено на 3-ти март и там, под паметника на Шипка.
Обръщението към и сравнението с опълченците на присъстващите на Шипка българи слага освен въпроса за останалите, неприсъствали и решили, че ще се подчинят на рекомендацията на лекарите и няма да развяват флагове на върха през днешния ден. По линията на опълчването горе/върха/опълченците против долу/низината/поробителите можем да стигнем даже и до друго опълчване: горе/здравите - долу/болните. Но това тъкмо ще спестя, изцяло целеустремено, с цел да не стигам до операции, макар че метафориката за вирусите подготвя.
Поощряването на показния, изпъчения, крещящия национализъм, някои го назовават патриотарщина, не отива на едно слово на държавен глава. Не отива и на празника, нито на паметта на тези, множеството изцяло безименни българи, дали живота си за един блян, в който ние имаме щастието да живеем.
Развяването на флагове, носенето на плакати, татуирането на ликовете на Левски, Ботев, Караджата, присъединяване във възстановки, маршируването с факли, скандирането под и към монументи, шествията с мотори, шествия без мотори - всичко това не е опълченско, но по никакъв начин. Към всичко това можем да прибавим и тропкането на хорце тук-таме и сегиз-тогиз, потреблението на националните ни знаци в това число и мъм футбола, а да, да не се не помни - и торти за изяждане с картата на България и какво ли още не.
Тази повсеместна приложимост на историята ни, на националните ни знаци и облици изтърква същинските смисли, които май сме престанали да търсим.
А използването на Националния ни празник за дребно политическо заяждане, настоящо с тематиката за вирусите и карантината, и това за повторно - след партийния протест към паметника на Левски преди две седмици - слага към този момент доста настоящо въпроса и за това до каква степен е налично осъзнаването на функционалността и ролята на институцията Президентство. (Много надалеч съм от концепцията за президента обединител на нацията)
А другояче Левски и Ботев, Караджата, Стамболов, Раковски... и нашите опълченци, нашите националния герои, заслужават малко повече от политическа обстановка, президентска тирада и всякаква тирада, малко повече, да вземем за пример малко смълчаване, примирение и почит от своите наследници, които са устояли единствено на един вирус.
И с цел да завърша в стилистиката на президентството: Вирусът, който аз открих на Шипка, е доста рисков и с доста съществени последствия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ