Темата за периода на османското владичество в България е особено

Темата за интервала на османското господство в България е изключително сензитивна тематика и с нея не трябва да се вършат лекомислени заигравки.
В днешно време е съвременно да се прави " нов прочит " на историческите събития. Завоалирано като " университетски дискурси` се стартира доста рисков танц по струните на търпението на българското общество. Попринцип то е много търпеливо към какви ли не далавери и корупционни схеми, само че всяко нещо си има граница, с изключение на може би вселената и човешката нелепост.
Разсъжденията върху самата формулировка на робството, не трансформират неговото наличие. А то е повече от известно, освен от българската възрожденска литература, само че и от разнообразни припокриващи се исторически извори. Няма по какъв начин еничарството, подбудено от по този начин нареченият кръвен налог, да бъде представяно като " непринуден акт за обществено издигане ". Нагло и обидно е!
Но точно за такива опити за пренаписване на българската история, сигнализираха от Движение " Възраждане ". Нещо повече - за открити закани към българските учители, в случай че не съблюдават новата теория.
Подобни опити за " преразглеждане на историята " не са нещо ново. Те са правени и преди, както и опитите за по-радикални промени в учебници по литература, свързани с исторически събития.
Основните изникващи въпроси са кой и за какво желае сходни промени. Нека си напомним прословутия откъс на Оруел " Който управлява сегашното, управлява предишното. А който управлява предишното - управлява бъдещето ". Именно в този подтекст всякакви анализатори обосновават такива промени. Мотивите са " да се оттърве българинът от робската си душeвност " и да " не таи завист към другите нации ". Но тези причини губят тежест пред историческата истина, колкото и мъчителна да е тя.
Какво ще стане, в случай че на следващия ден същите пишман-реформатори изискат да отменим паметните събития във връзка Баташкото кръвопролитие да вземем за пример? Да поискат  да извадим Епопея на забравените от Вазов или стиховете на Ботев от учебниците, употребявайки същите причини?
Истината е, че историята ни е нужна освен като горделивост, само че памет на грешките. Защото в случай че беше запомнен заветът на хан Кубрат със снопа пръчки, може би нямаше да се стигне до рухването на България нито под византийска, нито под османска власт.
Причината да се трансформират определенията и представянето на историческите събития е точно тази - да се не помнят някой уроци. И тук би трябвало да отговорим на другият значим въпрос - кой цели тези промени. Логичният отговор е този, който има изгода от тях.
Очевидно става въпрос за външно въздействие, само че под благосклонното единодушие на българското държавно управление. Защото въпросните " обучители на учители " развиват активността си под егидата на МОН.
Нека напомним, че не толкоз от дълго време Народното събрание на България одобри да опрости задълженията на вероизповеданията, като най-вече бяха тези на Главно Мюфтийство. Впоследствие под недоволството на множеството българи се реши, те да бъдат разсрочени. Стана ясно, че решението за опрощаването е станало след позвъняване от турски външен министър.Между това събитие и пренаписването на историята ни има нещо общо - наподобява като пробутване на непознати въздействия и липса на автономия при взимане на решенията. Затова е редно да попитаме - българската история на непознати посолства и фондации ли ще се базира или на историческата истина. Отговорът в огромна степен ще е индикативен и за бъдещия суверенитет на България!