Анализ: Какви са възможностите за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй?
Темата за създаване на на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ още веднъж е на дневен ред. Правителството разгласи, че ще даде мандат на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за диалози с разнообразни американски компании, за изследване строителството на нови енергийни блокове в АЕЦ „ Козлодуй “.
Действията на България би трябвало да бъдат ориентирани в осъществяването на тази задача, тъй като идното извеждане от употреба на забележителна част от въглищния парк ще породи потребността от заместващи мощности в електроенергийната система на страната. Освен това преходът към нискоемисионни енергийни източници е реалност, а енергийната промяна на българската електроенергетика минава през построяването на нов нуклеарен потенциал, написа в собствен разбор за енергийният специалист Борислав Боев.
![Енергийната промяна: Има ли България теория в навечерието на смяната?]( "Енергийната промяна: Има ли България теория в навечерието на смяната?")
Енергийната промяна: Има ли България теория в навечерието на смяната?
България се намира в навечерието на вземането на съдбовни решения за посоката, по която ще поеме електроенергетиката в идващите някол...
Какви са опциите за създаване на нови нуклеарни мощности в Козлодуй?
Възможностите за създаване на нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “ са свързани както с реализирането на план за общоприет нуклеарен блок (1000 MW), по този начин и със строителството на новаторски технологии като дребните модулни реактори (ММР). Важно е да се означи, че получените лицензии за 7 блок в лицето на отчет за Оценка на въздействието върху околната среда и Заповед за одобрение на площадка към сегашния миг се отнасят за строителството на общоприет нуклеарен блок с номинална мощ 1000 MW. Това значи, че теоретично може да се употребява доставеното съоръжение за плана „ Белене “ (ВВЕР-1000) или да се построи чисто нов блок като AP1000 на Westinghouse. В актуалната регулаторна обстановка, реализацията на план с ММР може да откри място като осми блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
Идеята за създаване на нови мощности в Козлодуй безспорно е позитивен знак както за развиването на нуклеарната енергетика в България, по този начин и за работещите в централата, тъй като по този метод се подсигурява бъдещето ѝ в един по-дългосрочен небосвод, след края на експлоатационния живот на 5 и 6 блок. Поставеният акцент върху строителството на нуклеарни реактори от ново потомство като ММР придава напълно нов подтекст при развиването на нуклеарната енергетика в България.
За разлика от обичайните „ огромни “ реактори, ММР се отличават със своя стилен дизайн, благоприятни условия за всеобщо произвеждане на обособените съставни елементи и работа в режим „ следване на товара “. Това значи, че построяването им на доктрина би било обвързвано със доста по-ниски финансови разноски, а присъединяване им в електроенергийната система на страната би донесло изгоди освен като базова, само че и като маневрираща мощ, която да контролира и балансира системата според от товаровата динамичност. Последното е извънредно значимо с оглед процесите по либерализация на пазарите, построяването на междусистемна съгласуваност и турболентните процеси в електропотреблението в подтекста на икономическата рецесия обвързвана с пандемията от COVID-19.
Кога може да се случи?
![България направи още една значима стъпка за енергетиката си]( "България направи още една значима стъпка за енергетиката си")
България направи още една значима стъпка за енергетиката си
През последния месец дебатите за нуклеарната енергетика в България още веднъж се разгорещиха около концепцията за рестартиране на плана " Белене "...
Трябва да се означи, че процедурите за лицензиране на нова нуклеарна мощ по принцип са тромави, тъй като са свързани с голям брой оценки както по технико-технологичната част, по този начин и по икономическата. Освен спазването на българското законодателство, България би трябвало да се преценява и с контракта за Евратом и всички останали подписани интернационалните съглашения и конвенции. Важното в тази ситуация е, че процедурата за седми блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е в ход, като сега плана има актуален Оценка на въздействието върху околната среда и Заповед за одобрение на площадка от нуклеарния регулатор.
Изграждането на един нуклеарен блок и стартирането му в промишлена употреба нормално лишава сред 8 и 10 години, и то при положение, че няма спомагателни административни или политически спънки. В този смисъл най-голямата опасност пред построяването на нови мощности обичайно е обвързвана с административно-регулаторната рамка и политическите фактори. С оглед на действителностите в енергетиката, реалистичните хоризонти за стартирането на нови нуклеарни блокове са след 2030 година, когато се чака и стартирането на процеса по извеждане от употреба на някои от въглищните централи.
Какви са провокациите?
Обявяването желанията за създаване на нов нуклеарен потенциал на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ дават значим сигнал за развиването на нуклеарната енергетика в България както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Идеята за създаване на реактори от ново потомство като ММР демонстрира, че наред с добре познатите и одобрени технологии, България все по-смело гледа към новаторските разработки в нуклеарния бранш. За да се случи един нуклеарен план обаче, изключително в днешната нестабилна геополитическа среда, са нужни доста старания както от ръководителите в енергетиката, по този начин и от целия политически хайлайф на страната. В този ред на мисли най-големият риск пред реализирането на нуклеарните планове в България, е политическия.
Именно неналичието на потенциал при систематичното ръководство на енергетиката и яловата енергийна дипломация бяха в основата на пропадането на редица значими планове в българската енергетика. И до момента в който в предишното страната ни можеше да си разреши тези провали, даже и с цената на колосални финансови загуби, през днешния ден България няма право на сходни неточности. Енергийната промяна към този момент е тук, а политиките на Европейския съюз в региона на енергетиката ще стават все по-рестриктивни във връзка с въглеродно-интензивните производства. Така потребността от замяната на въглищата, изключително в електроенергийния бранш, е належаща, а прехода към нискоемисионна енергийна система в България няма по какъв начин да се случи без нови нуклеарни мощности.
![Ядрената енергетика - ключът към нискоемисионния енергиен преход]( "Ядрената енергетика - ключът към нискоемисионния енергиен преход")
Ядрената енергетика - ключът към нискоемисионния енергиен преход
Предстоят забавни времена за българската електроенергетика. Страната ни би трябвало час по-скоро да вземе съдбоносни решения, свързани с б...
Действията на България би трябвало да бъдат ориентирани в осъществяването на тази задача, тъй като идното извеждане от употреба на забележителна част от въглищния парк ще породи потребността от заместващи мощности в електроенергийната система на страната. Освен това преходът към нискоемисионни енергийни източници е реалност, а енергийната промяна на българската електроенергетика минава през построяването на нов нуклеарен потенциал, написа в собствен разбор за енергийният специалист Борислав Боев.
България се намира в навечерието на вземането на съдбовни решения за посоката, по която ще поеме електроенергетиката в идващите някол...
Какви са опциите за създаване на нови нуклеарни мощности в Козлодуй?
Възможностите за създаване на нови мощности в АЕЦ „ Козлодуй “ са свързани както с реализирането на план за общоприет нуклеарен блок (1000 MW), по този начин и със строителството на новаторски технологии като дребните модулни реактори (ММР). Важно е да се означи, че получените лицензии за 7 блок в лицето на отчет за Оценка на въздействието върху околната среда и Заповед за одобрение на площадка към сегашния миг се отнасят за строителството на общоприет нуклеарен блок с номинална мощ 1000 MW. Това значи, че теоретично може да се употребява доставеното съоръжение за плана „ Белене “ (ВВЕР-1000) или да се построи чисто нов блок като AP1000 на Westinghouse. В актуалната регулаторна обстановка, реализацията на план с ММР може да откри място като осми блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
Идеята за създаване на нови мощности в Козлодуй безспорно е позитивен знак както за развиването на нуклеарната енергетика в България, по този начин и за работещите в централата, тъй като по този метод се подсигурява бъдещето ѝ в един по-дългосрочен небосвод, след края на експлоатационния живот на 5 и 6 блок. Поставеният акцент върху строителството на нуклеарни реактори от ново потомство като ММР придава напълно нов подтекст при развиването на нуклеарната енергетика в България.
За разлика от обичайните „ огромни “ реактори, ММР се отличават със своя стилен дизайн, благоприятни условия за всеобщо произвеждане на обособените съставни елементи и работа в режим „ следване на товара “. Това значи, че построяването им на доктрина би било обвързвано със доста по-ниски финансови разноски, а присъединяване им в електроенергийната система на страната би донесло изгоди освен като базова, само че и като маневрираща мощ, която да контролира и балансира системата според от товаровата динамичност. Последното е извънредно значимо с оглед процесите по либерализация на пазарите, построяването на междусистемна съгласуваност и турболентните процеси в електропотреблението в подтекста на икономическата рецесия обвързвана с пандемията от COVID-19.
Кога може да се случи?
През последния месец дебатите за нуклеарната енергетика в България още веднъж се разгорещиха около концепцията за рестартиране на плана " Белене "...
Трябва да се означи, че процедурите за лицензиране на нова нуклеарна мощ по принцип са тромави, тъй като са свързани с голям брой оценки както по технико-технологичната част, по този начин и по икономическата. Освен спазването на българското законодателство, България би трябвало да се преценява и с контракта за Евратом и всички останали подписани интернационалните съглашения и конвенции. Важното в тази ситуация е, че процедурата за седми блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е в ход, като сега плана има актуален Оценка на въздействието върху околната среда и Заповед за одобрение на площадка от нуклеарния регулатор.
Изграждането на един нуклеарен блок и стартирането му в промишлена употреба нормално лишава сред 8 и 10 години, и то при положение, че няма спомагателни административни или политически спънки. В този смисъл най-голямата опасност пред построяването на нови мощности обичайно е обвързвана с административно-регулаторната рамка и политическите фактори. С оглед на действителностите в енергетиката, реалистичните хоризонти за стартирането на нови нуклеарни блокове са след 2030 година, когато се чака и стартирането на процеса по извеждане от употреба на някои от въглищните централи.
Какви са провокациите?
Обявяването желанията за създаване на нов нуклеарен потенциал на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ дават значим сигнал за развиването на нуклеарната енергетика в България както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Идеята за създаване на реактори от ново потомство като ММР демонстрира, че наред с добре познатите и одобрени технологии, България все по-смело гледа към новаторските разработки в нуклеарния бранш. За да се случи един нуклеарен план обаче, изключително в днешната нестабилна геополитическа среда, са нужни доста старания както от ръководителите в енергетиката, по този начин и от целия политически хайлайф на страната. В този ред на мисли най-големият риск пред реализирането на нуклеарните планове в България, е политическия.
Именно неналичието на потенциал при систематичното ръководство на енергетиката и яловата енергийна дипломация бяха в основата на пропадането на редица значими планове в българската енергетика. И до момента в който в предишното страната ни можеше да си разреши тези провали, даже и с цената на колосални финансови загуби, през днешния ден България няма право на сходни неточности. Енергийната промяна към този момент е тук, а политиките на Европейския съюз в региона на енергетиката ще стават все по-рестриктивни във връзка с въглеродно-интензивните производства. Така потребността от замяната на въглищата, изключително в електроенергийния бранш, е належаща, а прехода към нискоемисионна енергийна система в България няма по какъв начин да се случи без нови нуклеарни мощности.
Предстоят забавни времена за българската електроенергетика. Страната ни би трябвало час по-скоро да вземе съдбоносни решения, свързани с б...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ