Как асфалтът може да поскъпне
Законови промени плануват битумът, от който се прави асфалт, да влезе в листата с горива, за които се пазят наложителни резервиСега към 50% от търсенето на суровината се обезпечава от вносСпоред представители на пазара съхранението на ресурси ще усложни и оскъпи в допълнение бизнес Малко първични материали са по-неприятни от битума. Тези, които работят ежедневно с него, ще го нарекат придирчив или просто " гадна работа ". За изработката му се употребяват най-тежките фракции на петрола, а маржовете са надалеч по-неатрактивни от тези на бензина и дизела. За поддържането му е належащо да се обезпечи среда с температура 160 градуса, а изстине ли в камиона, цялата цистерна " отпътува ". Горещото черно лепило обаче е неизменима част от изработката на асфалта, а сурогат все още няма.
От няколко години насам обезпечаването на битум за българския пазар се оказва сложна задача. Според представители на бранша 50% от потреблението (общо към 200 хиляди тона на година) е от импорт, като през 2017 година той е даже 100%. Затова и всяка спънка пред покупката на битум от други страни би затруднила в допълнение построяването на всички национални и общински инфраструктурни планове.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според търговци и строители обаче тъкмо това е напът да се случи. Вносът на суровината ще се трансформира в задача с още по-голяма компликация, в случай че бъдат признати готвените промени в Закона за запасите от петрол и нефтопродукти (ЗЗНН). Те плануват битумът да бъде включен в листата с горивата, за които би трябвало да има 90-дневни ресурси.
" Отчитайки метода, по който е написан ЗЗНН, това на процедура значи, че няма да има законен импорт в България. Подобен проблем от дълго време има при горивата, а в този момент ще е реалност и за битума ", настояват представители на пазара. Изчисленията им демонстрират, че в случай че се вкара условието за бранене на запас, това ще оскъпи суровината от сегашните към 800 лева на звук с 30 - 40 лева на звук. Сметката ще се заплати от всички, защото главният гарант на асфалт са страната и общините.
Дупки в асфалта
По време на социализма България е огромен производител на строителната суровина. Сега произвеждане може да има единствено в рафинерията в " Лукойл - Нефтохим Бургас ". То обаче зависи от интензивността на инфраструктурните планове и това прави поръчките нерегулярни. А и битумът е сезонен артикул и теоретично производството му стартира от средата на март - началото на април и завършва в края на ноември - средата на декември. От сектора разясняват, че най-силният интервал за битума е бил през 2007 - 2009 година В последните няколко години обаче пазарът става все по-труден .
Бургаската рафинерия влага 1.5 милиарда $ в апаратура за хидрокрекинг на гудрон. Тя разрешава по-дълбочинна преправка на най-тежката секта на петрола, тъй че от него да могат да се създават по-голямо количество светли горива - бензин и дизел. И надлежно да се понижи делът на битума. Това е световна наклонност - сходни съоръжения вършат рафинериите по-ефективни, защото цената на светлите горива е доста по-висока от тази на битума. Затова и той не е предпочитан артикул.
Така през 2017 година рафинерията не създава никакъв битум, предходната въпреки всичко има някакви количества, а през тази стартира със забавяне - след 20 април. Отделно, защото смяната на работата на инсталацията е комплициран софтуерен развой, всяко произвеждане на битум изисква време за подготовка, като от рафинерията желаят авансово да са си обезпечили избран размер поръчки, с цел да има смисъл от задвижването му (400 - 500 тона на ден).
Тези индустриални дупки се запълват от импорт. Той идва главно от рафинериите в Солун, от тази на " Газпром петрол " в Сърбия, от Унгария и Босна и Херцеговина. Терминали за битум има и в румънското пристанище Констанца, като там той се доставя в кораби.
През тази година обстановката в допълнение се усложнява, защото рафинерията в Сърбия също стартира по-късно производството на битум по софтуерни аргументи.
" От началото на годината два месеца се работеше единствено с вносен битум, и то от много надалеч. Има непрестанен дефицит от началото на годината до в този момент и продължава да има ", споделя Стефан Джамбазов, притежател на " Вая 7 ". " И в Сърбия не им стига. Същото нещо се случи и с рафинерията в Солун и ние се принуждавахме да караме от Атина или от Унгария единствено и единствено да не се стопира работата с пътното строителство ", споделя още той, като добавя, че доставката на битум е цяло премеждие. " Трябва да го транспортираш парещ. Ако изстине, би трябвало да си хвърлиш камиона на боклука и е неблагодарна работа от позиция на логистиката ", добавя Джамбазов.
Резерви към запаса
В този подтекст се появяват и измененията в Закона за запасите от петрол и нефтопродукти. Те са оповестени на strategy.bg, като публичното разискване завърши на 27 април. Основната част от текстовете в проектозакона, направен от Държавния запас, е отдадена на ускоряването на правосъдните каузи, ако дадена компания не е изпълнила задължението си да пази запаси от горива. Това несъмнено са нужни ремонти.
Измежду основните промени обаче е вкарана и концепцията да се разшири описът с артикули, за които да се пазят запаси. Така производителите и вносителите на смазочни масла (в това число базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран и сяра ще би трябвало да пазят наложителни 90-дневни ресурси за изключителни обстановки под формата на котелно гориво. От запаса обясниха, че условията са по европейска инструкция, макар че е неразбираем въпросът по какъв начин ще се складира този битум.
Основният смисъл на регламента за 90-дневните ресурси е да се подсигуряват енергийните потребности на страната и това допуска съществуване на запас на артикули, които дават сила, изяснява Стефан Джамбазов, който разгласява и мнение по законопроекта. " Идеята е, в случай че страната закъса енергийно, да може да издържи избран интервал от време. Битумът е строителен материал и няма по какъв начин да дава сила ", разсъждава той.
Той прави и малко изследване в чужбина, като желае информация какви петролни артикули се пазят в запас в Германия - най-големият консуматор на битум в Европейски Съюз. " Изпратиха ми формален отговор: артикули за отопление, за превоз и самолетно гориво. Това значи, че никаква европейска регулация не вменява сходни отговорности и у нас ", споделя Джамбазов.
Сервира се горещо
Най-вероятно заради температурната трудност да се съхранява битум в измененията в закона е планувано той да се обезпечава, като вместо него се пази котелно гориво, т.е. артикул, който по никакъв метод не е опция на битума, показват от пазара на горива.
" За да обезпечим градежа на пътища в България, би трябвало да пазим котелно гориво. Със същия триумф можем да пазим и фураж и отново няма да създадем път от него. На процедура хранилища за котелно гориво с размер, отговарящ на вноса на битум, не съществуват в България ", споделят търговци на горива. А и котелното гориво е тип връщане в предишното - доста от предприятията трансформираха горивната си база, залагайки на по-екологични способи.
Срещу включването на битума в листата с артикули, за които би трябвало да се пазят запаси, се оповестиха и от Камарата на строителите в България. Оттам са изпратили писмо до ръководителя на Държавната организация " Държавен запас и военновременни ресурси " Станимир Пеев, в което показват, че включването на битума в листата " на процедура ще затрудни и оскъпи построяването на всички републикански и общински пътни инфраструктурни планове ". А това надали е задачата на страната, само че както от време на време се случва в администрацията - едната ръка не знае какво прави другата. Кой е не пазара
Компаниите, които работят с битум, са няколко вида. Едните са строители клиенти, които поръчват битума и вършат от него асфалт в базите си. Друга част са компании като " Пътприбор ", които имат произвеждане на артикули за пътно строителство, и " Изомакс ", производител на разнообразни типове изолации. В бизнеса са и петролните компании, които оферират битума на пазара, като " Нафта трейдинг ", " Сакса ", " ОМВ България " и така нататък На пазара на горива има и мощно профилирани в нишата като " Вая 7 ". Дружеството има производството на полимерно модифицирани битуми. Модификацията се прави в две индустриални бази, ситуирани в Бургас и Нови Хан, като се употребяват френски и испански добавки за по-добри индикатори на суровината. Друг вид играчи на пазара са компании като " Омикс " - една от по-големите, занимаващи се с превоз на битум. Фирмата се е фокусирала единствено върху транспортната активност, като има 15 профилирани цистерни.
От няколко години насам обезпечаването на битум за българския пазар се оказва сложна задача. Според представители на бранша 50% от потреблението (общо към 200 хиляди тона на година) е от импорт, като през 2017 година той е даже 100%. Затова и всяка спънка пред покупката на битум от други страни би затруднила в допълнение построяването на всички национални и общински инфраструктурни планове.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според търговци и строители обаче тъкмо това е напът да се случи. Вносът на суровината ще се трансформира в задача с още по-голяма компликация, в случай че бъдат признати готвените промени в Закона за запасите от петрол и нефтопродукти (ЗЗНН). Те плануват битумът да бъде включен в листата с горивата, за които би трябвало да има 90-дневни ресурси.
" Отчитайки метода, по който е написан ЗЗНН, това на процедура значи, че няма да има законен импорт в България. Подобен проблем от дълго време има при горивата, а в този момент ще е реалност и за битума ", настояват представители на пазара. Изчисленията им демонстрират, че в случай че се вкара условието за бранене на запас, това ще оскъпи суровината от сегашните към 800 лева на звук с 30 - 40 лева на звук. Сметката ще се заплати от всички, защото главният гарант на асфалт са страната и общините.
Дупки в асфалта
По време на социализма България е огромен производител на строителната суровина. Сега произвеждане може да има единствено в рафинерията в " Лукойл - Нефтохим Бургас ". То обаче зависи от интензивността на инфраструктурните планове и това прави поръчките нерегулярни. А и битумът е сезонен артикул и теоретично производството му стартира от средата на март - началото на април и завършва в края на ноември - средата на декември. От сектора разясняват, че най-силният интервал за битума е бил през 2007 - 2009 година В последните няколко години обаче пазарът става все по-труден .
Бургаската рафинерия влага 1.5 милиарда $ в апаратура за хидрокрекинг на гудрон. Тя разрешава по-дълбочинна преправка на най-тежката секта на петрола, тъй че от него да могат да се създават по-голямо количество светли горива - бензин и дизел. И надлежно да се понижи делът на битума. Това е световна наклонност - сходни съоръжения вършат рафинериите по-ефективни, защото цената на светлите горива е доста по-висока от тази на битума. Затова и той не е предпочитан артикул.
Така през 2017 година рафинерията не създава никакъв битум, предходната въпреки всичко има някакви количества, а през тази стартира със забавяне - след 20 април. Отделно, защото смяната на работата на инсталацията е комплициран софтуерен развой, всяко произвеждане на битум изисква време за подготовка, като от рафинерията желаят авансово да са си обезпечили избран размер поръчки, с цел да има смисъл от задвижването му (400 - 500 тона на ден).
Тези индустриални дупки се запълват от импорт. Той идва главно от рафинериите в Солун, от тази на " Газпром петрол " в Сърбия, от Унгария и Босна и Херцеговина. Терминали за битум има и в румънското пристанище Констанца, като там той се доставя в кораби.
През тази година обстановката в допълнение се усложнява, защото рафинерията в Сърбия също стартира по-късно производството на битум по софтуерни аргументи.
" От началото на годината два месеца се работеше единствено с вносен битум, и то от много надалеч. Има непрестанен дефицит от началото на годината до в този момент и продължава да има ", споделя Стефан Джамбазов, притежател на " Вая 7 ". " И в Сърбия не им стига. Същото нещо се случи и с рафинерията в Солун и ние се принуждавахме да караме от Атина или от Унгария единствено и единствено да не се стопира работата с пътното строителство ", споделя още той, като добавя, че доставката на битум е цяло премеждие. " Трябва да го транспортираш парещ. Ако изстине, би трябвало да си хвърлиш камиона на боклука и е неблагодарна работа от позиция на логистиката ", добавя Джамбазов.
Резерви към запаса
В този подтекст се появяват и измененията в Закона за запасите от петрол и нефтопродукти. Те са оповестени на strategy.bg, като публичното разискване завърши на 27 април. Основната част от текстовете в проектозакона, направен от Държавния запас, е отдадена на ускоряването на правосъдните каузи, ако дадена компания не е изпълнила задължението си да пази запаси от горива. Това несъмнено са нужни ремонти.
Измежду основните промени обаче е вкарана и концепцията да се разшири описът с артикули, за които да се пазят запаси. Така производителите и вносителите на смазочни масла (в това число базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран и сяра ще би трябвало да пазят наложителни 90-дневни ресурси за изключителни обстановки под формата на котелно гориво. От запаса обясниха, че условията са по европейска инструкция, макар че е неразбираем въпросът по какъв начин ще се складира този битум.
Основният смисъл на регламента за 90-дневните ресурси е да се подсигуряват енергийните потребности на страната и това допуска съществуване на запас на артикули, които дават сила, изяснява Стефан Джамбазов, който разгласява и мнение по законопроекта. " Идеята е, в случай че страната закъса енергийно, да може да издържи избран интервал от време. Битумът е строителен материал и няма по какъв начин да дава сила ", разсъждава той.
Той прави и малко изследване в чужбина, като желае информация какви петролни артикули се пазят в запас в Германия - най-големият консуматор на битум в Европейски Съюз. " Изпратиха ми формален отговор: артикули за отопление, за превоз и самолетно гориво. Това значи, че никаква европейска регулация не вменява сходни отговорности и у нас ", споделя Джамбазов.
Сервира се горещо
Най-вероятно заради температурната трудност да се съхранява битум в измененията в закона е планувано той да се обезпечава, като вместо него се пази котелно гориво, т.е. артикул, който по никакъв метод не е опция на битума, показват от пазара на горива.
" За да обезпечим градежа на пътища в България, би трябвало да пазим котелно гориво. Със същия триумф можем да пазим и фураж и отново няма да създадем път от него. На процедура хранилища за котелно гориво с размер, отговарящ на вноса на битум, не съществуват в България ", споделят търговци на горива. А и котелното гориво е тип връщане в предишното - доста от предприятията трансформираха горивната си база, залагайки на по-екологични способи.
Срещу включването на битума в листата с артикули, за които би трябвало да се пазят запаси, се оповестиха и от Камарата на строителите в България. Оттам са изпратили писмо до ръководителя на Държавната организация " Държавен запас и военновременни ресурси " Станимир Пеев, в което показват, че включването на битума в листата " на процедура ще затрудни и оскъпи построяването на всички републикански и общински пътни инфраструктурни планове ". А това надали е задачата на страната, само че както от време на време се случва в администрацията - едната ръка не знае какво прави другата. Кой е не пазара
Компаниите, които работят с битум, са няколко вида. Едните са строители клиенти, които поръчват битума и вършат от него асфалт в базите си. Друга част са компании като " Пътприбор ", които имат произвеждане на артикули за пътно строителство, и " Изомакс ", производител на разнообразни типове изолации. В бизнеса са и петролните компании, които оферират битума на пазара, като " Нафта трейдинг ", " Сакса ", " ОМВ България " и така нататък На пазара на горива има и мощно профилирани в нишата като " Вая 7 ". Дружеството има производството на полимерно модифицирани битуми. Модификацията се прави в две индустриални бази, ситуирани в Бургас и Нови Хан, като се употребяват френски и испански добавки за по-добри индикатори на суровината. Друг вид играчи на пазара са компании като " Омикс " - една от по-големите, занимаващи се с превоз на битум. Фирмата се е фокусирала единствено върху транспортната активност, като има 15 профилирани цистерни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ