Темата Македония още дълго ще бъде водеща новина в дневния

Темата " Македония " още дълго ще бъде водеща вест в дневния ред освен на медиите и политиците, само че и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи значително от позицията на България и салдото, който политици и историци от двете прилежащи страни би трябвало да намерят. Дали обаче политиците в двете страни търсят допирни точки и взаимни отстъпки или употребяват разногласието за личен политически ПР? Медалът постоянно има две страни. Чрез рубриката " Мостът София- Скопие " ще се срещнем гледната точка на един македонски колумнист.

В следващия си разбор, нашият създател разсъждава по тематиката за какво македонците се нервират на въпроса: " Абе, вие българи ли сте? ". Той е наясно, че на база историята, която към този момент няколко генерации македонци учат, няма по какъв начин някой от тях да реши, че е българин. Хората, които пък са наясно с обективните обстоятелства, са малцинство.

В света съществуват доста мистерии. От това по какъв начин са издигнати пирамидите в Египет, па къде се намира гробницата на Клеопатра, за какво и по какъв начин във Бермудския триагълник изчезват самолети и кораби...

Но от всички мистерии в света, има една тайнственост която доста ни изтезава тук локално в Македония. Когато пристигна някой от България в Македония и изключително в случай че е това за първи път, на първо време както и постоянно текат диалози за това кое какво е в страната, кое къде се намира, какво хубаво и какво любопитно може да се види в Македония... Почти всеки един българин непроменяемо стартира да пита за българският надпис от времето на Йоан Владислав, който се намира в музеят в Битоля. Незабавно по-късно се задава и въпроса дали знаем кой е бил Димитър Талев, къде е роден и кои романи ги написал, дали знаем къде му е къщата в Прилеп...

А най-сетне наложително задава въпроса: АБЕ, ВИЕ БЪЛГАРИ ЛИ съдебна техническа експертиза? И естествено, македонците стартират да питат за какво би трябвало да са българи. А българите дават отговор: " ами българин и македонец това е едно и също, тъй като историята ни е била обща, а и езика ни е еднакъв т.е. македонският е акцент на българския език ". Ето това са причините на българите, които идват на разходка в Македония.

Скъпи българи оттатък Деве Баир, този въпрос е непотребен! Също по този начин и тези причини са изцяло непотребни! Това е по този начин, тъй като през днешния ден в Република Северна Македония съществуват осъзнати етнически македонци, които въпреки и с български генезис, се усещат разнообразни от българите, които приказват македонски език, който не е напълно същият като българския!

Но не е единствено до обстоятелството, че македонците приказват разнообразни езици. Днес етническите македонци считат, че те като народ, макар че са близки със българите, постоянно са били друг етнос!

Защо това е по този начин? Причините са доста, само че ще се опитам да обясня кое кара македонците да се усещат разнообразни. Например, още в главното учебно заведение (от времето на Комунистическа Югославия, та и до днес) децата УЧАТ, че словенските племена, които са живели на територията на Македония, са били македонски племена; че в средата на 10ти век по-голямата част от Македония е била в състава на Българската страна. Така 969 година в югозападната част на Македония синовете на князът Никола, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил са вдигнали въстание против българската власт. Децата в Македония учат, че те, комитопулите са се освободили от българската власт и са основали самостоятелна македонска страна. След гибелта на византийския император Йован I Цимиский, в 976 година комитопулите още веднъж са се вдигнали на въстание против византийската власт и със това въстание Македония още веднъж е станала самостоятелна страна.

Тя е била ръководена от четиримата комитопули. Столицата на самостоятелната македонска страна на Давид, Мойсей, Арон и Самиул е била в Преспа на островът Св. Ахил, а след коронацията на Самуил за цар, столица на това царство е бил Охрид.

Значи изводът, който се образува у младите и който остава за цялостен живот е, че македонците и македонската страна постоянно са били разнообразни от българите и българската страна и са воювали едни против други.

Децата в главното учебно заведение също по този начин УЧАТ, че от втората част на 19ти век стартира битката за национален македонски език, т.е. че оттогава в Македония стартира развой на културна равноправност на македонският народ, че по килийните учебни заведения в Македония се учи македонски национален език и че в този интервал прилежащите балкански страни (с единствена цел – асимилация на македонският народ) са отворили гърцки (патриаршиски), български (екзархийски), сръбски и влашки (румънски) учебни заведения.

Това са нещата, които се учат в македонските учебни заведения и българските жители би трябвало да ги знаят. И не биват да имат сантиментални ИЛЮЗИИ, че македонците внезапно ще загърбят всичко, което са учили в учебно заведение и ще осъзнаят точните и същинските исторически обстоятелства. За да знае с кого договаря, България би трябвало да има поради обстоятелствата, а не при договарянията да спи във приказен и сантиментален сън.

21 век сме и не може да се постанова кой какъв да бъде. Македонците към този момент съществуват като независим етнос, като независим народ със независим език – македонски. Вярно, че има исторически аргументи, това да се случи, само че такава е действителността.

Въпросът „ БЪЛГАРИ ЛИ съдебна техническа експертиза “, който хората на изток от Деве Баир задават на македонците, единствено ги кара да се отдалечават македонците и макар очевидните близости сред хората, основава скука, а постоянно ненавист и непоносимост.

Хората в Македония, които четат историята и отвън формалните исторически учебници (които към момента са с македонистичен разказ), имат такава еднаквост, каква са имали и Дамян Груев, Христо Татарчев, Гоце Делчев, Димитър и Константин Миладинови, Йоаким Кърчовски, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други.

Но тези хора не са болшинство. И мъдрият метод изисква да се съобразяваме с действителностите. За да се разчупят ледовете, България и елементарните българи имат рационален метод към хората в Македония, който се основава на действителната обстановка, а не на романтиката, която постоянно води до илюзия.

Владо.