Телевизионният театър пуска на 30 март две представленя по световни

Телевизионният спектакъл пуска на 30 март две представленя по международни класици с присъединяване на титани от БГ сцената. „ Трагедията на лекар Фауст “ от Кристофър Марлоу е сложена през 1970 година от Павел Павлов с оператор Алеко Кузов. В основните функции са Иван Кондов - лекар Фауст, Николай Бинев – Мефистофел, Илка Зафирова, Жана Стоянович, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова - Смъртните грехове, Домна Ганева – Ангелът. Кристофър Марлоу е британски драматург, стихотворец и преводач от Елизабетинската ера. Роден е през 1564-а – същата година, в която се ражда и Уилям Шекспир. Според доста откриватели, точно Марлоу е създател на шекспировите драми. Между 1588 и 1593-а Марлоу написа в Лондон „ Трагическата история за живота и гибелта на лекар Фаустус “ - първото трагично произведение, което показва легендата за учения, продал душата си на дявола. Йохан Фауст на Марлоу е самозванец, атеист, дръзновен алхимик, захласнат от жаждата за познание и власт над света и природата. В припадък на яд против малотрайното си битие Фауст се отхвърля от бога и приканва Принца на мрака. Появява се Мефистофел, с който подписва контракт за 40 години – да получи търсеното скрито познание, само че да продаде душата си на Сатаната. Напразно положителният ангел и студентите на Фауст се пробват да му оказват помощ да устои на изкушението, само че нищо не оказва помощ. След поредност от подиуми, представящи изумителния живот на богоотстъпника, Марлоу изобразява последното празненство на Фауст. Със силата на заклинанията си той извиква прелестната Елена и нейното обладание е последното титанично дело на живота му. Но идва краят. „ Звездите бързат, времето тече, часовникът дванайсет ще удари… “ Фауст се разкайва, само че би трябвало да извърши своята част от контракта. Сделката на Фауст с Мефистофел завършва с думите на Христос „ Свърши се! “, което за времето се смята за непростимо осквернение. Пада гръм и Мефистофел отнася душата на Фауст. Още с появяването си творбата на Марлоу провокира възторг и получава репутацията на „ проклета пиеса “, а ранните й зрелищни представления, в които по сцената бродят дяволи, демони и ангели - предизвикват същински безпорядък, смут и полуда измежду публиката.



„ Две тъжни истории за любовта “ от Чехов са сложени през 1971-а от Петър Янков, Галина Волчек и Христо Обрешков. В основните функции са Виолета Гиндева и Апостол Карамитев, Росица Данаилова и Любомир Кабакчиев.  Героите неизбежно се разминават, разделят и страдат – обичаната тематика на великия драматург за невъзможното благополучие. А в случай че любовта постоянно е жестока и разрушителна, за това не е отговорна тя, а разликите и неравенството сред хората. Защото щастието се крепи на равновесието, когато двама еднообразно се обичат. Смешни и тъжни, буйни и сантиментални, загадъчни и вълнуващи, героите обезверено търсят любовта, само че в никакъв случай в подобаващия и за двамата миг. Тя признава любовта си, той не е подготвен за нея. След време той ще съжалява и ще я търси, само че тя ще е надалеч.