Телевизионният театър почита Григор Вачков
Телевизионният спектакъл уважава Григор Вачков на 16 март със „ Заповед за ликвидиране “ от Робърт Шекли. Пиесата на американския фантазьор, притежател на премиите „ Хюго “ и „ Небюла “, е режисирана от Роза Янева. В другите функции са Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Хиндо Касимов, Никола Анастасов, Константин Коцев, Саркиз Мухибян. От всички тях единствено извънредно виталната и именита със своя позитивизъм Лолова ще гледа онлайн спектакъла.
Това е история за Земята, която е превзела Космоса. На дребната планета Нови Делавър, колония на Земята, живеят хора, които не познават човешките пороци. Там няма обири, неистини, закононарушения, няма затвори и полиция. След като е мълчало цели 200 години междупланетното радио донася новината, че от Земята ще пристигна контрольор, с цел да ревизира съблюдават ли се земните обичаи и закони. От този миг животът на жителите на Нови Делавър се прекатурва. Кметът подрежда да се извадят всички книги от мазетата, които описват за живота на Земята, тъй като на Делавър нищо не е като на земята. И делавърци би трябвало да открият поща, полиция, затвор. Назначени са и началници, само че за пандиза би трябвало и нарушител. Кметът назначава героя на Григор Вачков за нарушител, който да бъде арестуван за обири и ликвидиране. Така сандъкът на Пандора е отворен. Пороците стават част от живота на Делавър, а Инспекторът – първата им жертва.
Григор Вачков напуща този свят преди 40 години на 18 март, до момента в който снима като Постол челник в „ Мера съгласно мера “ на Георги Дюлгеров. Режисьорът го кани, откакто го гледа неотдавна в „ Мъжки времена “ на Едуард Захариев, където Гришата прави може би най-силното си трагично преобразяване. Дюлгеров е изумен от мощните му тъмни очи, изпълнени с спорни усеща. И зарязва първичното си концепция да търси образна аналогия с Постол Войвода. По сюжет героят на Гришата би трябвало да се появи в 20 подиуми от лентата. Той е бащата и патрирахът на македонското четническо придвижване, който в един миг влиза в спор с основния воин Дилбер Танас. Снимат единствено две подиуми – в едната, на чардака, Постол съди провинилите се, а в другата е провел засада на четата, с цел да гръмнат Вели Пехливан. Дюлгеров и до през днешния ден споделя, че в случай че беше послушал Вачков да снимат още повторения, е щял да ги употребява и в останалата част на сагата. Но на предлагането на Гришата режисьорът дава отговор: „ Ти си талантлив, няма потребност от повече “. След гибелта му не желае да извика различен, който да облече костюма на Постол. Защото само Вачков е майсторът на „ нечовешките “ функции, както споделя Таня Лолова. Всъщност Вачков дебютира в киното с дребна роля без думи – като механик в немския „ Звезди “ на Конрад Волф по сюжет Анжел Вагенщайн, който излиза през 1958-а и печели специфичната премия на журито в Кан през 1959-а. Първият му същински трагичен облик е Александър Карев в „ Гибелта на Александър Велики “ на Владислав Икономов и Любомир Левчев - чорбаджия на огромен строителен обект, който се опълчва на соцсистемата и по тази причина тя го отстрани безпощадно. Като дъщерята на Карев се изявява 8-годишната тогава Мартина Вачкова.
Снимките на „ Мера съгласно мера “ стартират на 3 март. Гришата, който е наясно, че няма да доживее внуци поради другите си диагнози, постоянно е зареден с доста хапчета. Той все си мисли, че сърцето ще му изиграе някой номер, само че при аутопсията се оказва, че то е най-здравият му орган. На 8 март продукцията полива женския празник, а на 10 март Гришата натиска газта към София.
На 12 март Силвия Вачкова звъни на Дюлгеров да качи Мартина, която е Лимбийката в „ Мера съгласно мера “, на автомобил за София, тъй като татко й е получил тежък инсулт и е закаран в Правителствена болница. На 18 март великият артист се придвижва в парадайса без да пристигна в схващане. Неговата известност може да се съпоставя единствено с тази на обичания му другар и повече от брат Стефан Данаилов. Йордан Радичков, с който също са неразделни, получава инфаркт, откакто схваща, че Вачков си е отишъл. Именно великият сладкодумец го разказва във „ Всеки ден в гората “, където действието се развива на Пловдивския панаир. „ Беше доста неловко, тъй като Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него. Подир артиста вървеше цяла тайфа мургави хлапаци, а три дами се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: „ Глей, ма! Глей, ма! “ Те по този начин извъртат главите си, с цел да гледат Гришата, че падат в дупка пред инсталираната навън австрийска валцова мелница. „ Насреща ни се зададе колоездач, и той изкривил врата си, сходно на египетска рисунка, с цел да може да гледа Григор Вачков, и така както въртеше педалите и се носеше с велосипеда си като египетска рисунка, се блъсна в стоманен дирек “, написа Радичков.
Това е история за Земята, която е превзела Космоса. На дребната планета Нови Делавър, колония на Земята, живеят хора, които не познават човешките пороци. Там няма обири, неистини, закононарушения, няма затвори и полиция. След като е мълчало цели 200 години междупланетното радио донася новината, че от Земята ще пристигна контрольор, с цел да ревизира съблюдават ли се земните обичаи и закони. От този миг животът на жителите на Нови Делавър се прекатурва. Кметът подрежда да се извадят всички книги от мазетата, които описват за живота на Земята, тъй като на Делавър нищо не е като на земята. И делавърци би трябвало да открият поща, полиция, затвор. Назначени са и началници, само че за пандиза би трябвало и нарушител. Кметът назначава героя на Григор Вачков за нарушител, който да бъде арестуван за обири и ликвидиране. Така сандъкът на Пандора е отворен. Пороците стават част от живота на Делавър, а Инспекторът – първата им жертва.
Григор Вачков напуща този свят преди 40 години на 18 март, до момента в който снима като Постол челник в „ Мера съгласно мера “ на Георги Дюлгеров. Режисьорът го кани, откакто го гледа неотдавна в „ Мъжки времена “ на Едуард Захариев, където Гришата прави може би най-силното си трагично преобразяване. Дюлгеров е изумен от мощните му тъмни очи, изпълнени с спорни усеща. И зарязва първичното си концепция да търси образна аналогия с Постол Войвода. По сюжет героят на Гришата би трябвало да се появи в 20 подиуми от лентата. Той е бащата и патрирахът на македонското четническо придвижване, който в един миг влиза в спор с основния воин Дилбер Танас. Снимат единствено две подиуми – в едната, на чардака, Постол съди провинилите се, а в другата е провел засада на четата, с цел да гръмнат Вели Пехливан. Дюлгеров и до през днешния ден споделя, че в случай че беше послушал Вачков да снимат още повторения, е щял да ги употребява и в останалата част на сагата. Но на предлагането на Гришата режисьорът дава отговор: „ Ти си талантлив, няма потребност от повече “. След гибелта му не желае да извика различен, който да облече костюма на Постол. Защото само Вачков е майсторът на „ нечовешките “ функции, както споделя Таня Лолова. Всъщност Вачков дебютира в киното с дребна роля без думи – като механик в немския „ Звезди “ на Конрад Волф по сюжет Анжел Вагенщайн, който излиза през 1958-а и печели специфичната премия на журито в Кан през 1959-а. Първият му същински трагичен облик е Александър Карев в „ Гибелта на Александър Велики “ на Владислав Икономов и Любомир Левчев - чорбаджия на огромен строителен обект, който се опълчва на соцсистемата и по тази причина тя го отстрани безпощадно. Като дъщерята на Карев се изявява 8-годишната тогава Мартина Вачкова.
Снимките на „ Мера съгласно мера “ стартират на 3 март. Гришата, който е наясно, че няма да доживее внуци поради другите си диагнози, постоянно е зареден с доста хапчета. Той все си мисли, че сърцето ще му изиграе някой номер, само че при аутопсията се оказва, че то е най-здравият му орган. На 8 март продукцията полива женския празник, а на 10 март Гришата натиска газта към София.
На 12 март Силвия Вачкова звъни на Дюлгеров да качи Мартина, която е Лимбийката в „ Мера съгласно мера “, на автомобил за София, тъй като татко й е получил тежък инсулт и е закаран в Правителствена болница. На 18 март великият артист се придвижва в парадайса без да пристигна в схващане. Неговата известност може да се съпоставя единствено с тази на обичания му другар и повече от брат Стефан Данаилов. Йордан Радичков, с който също са неразделни, получава инфаркт, откакто схваща, че Вачков си е отишъл. Именно великият сладкодумец го разказва във „ Всеки ден в гората “, където действието се развива на Пловдивския панаир. „ Беше доста неловко, тъй като Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него. Подир артиста вървеше цяла тайфа мургави хлапаци, а три дами се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: „ Глей, ма! Глей, ма! “ Те по този начин извъртат главите си, с цел да гледат Гришата, че падат в дупка пред инсталираната навън австрийска валцова мелница. „ Насреща ни се зададе колоездач, и той изкривил врата си, сходно на египетска рисунка, с цел да може да гледа Григор Вачков, и така както въртеше педалите и се носеше с велосипеда си като египетска рисунка, се блъсна в стоманен дирек “, написа Радичков.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ