Домашното посещение на лекаря се завръща – онлайн
Телемедицината, форсирана от пандемичните ограничавания, наподобява като че ли възкресява персоналното посещаване на доктора
Някои неща, които лекарите търсят, са по-реални у дома, в сравнение с в кабинета
(снимка: CC0 Public Domain)
Там някъде през 1880-те, няколко години след изобретяването на телефона, футуристите са си представяли по какъв начин модерният доктор, безграничен от времето и пространството, лекува своите пациенти отвред. „ Този експерт ще седи измежду мрежа от проводници “, гласи описанието, „ и ще следи пулса на нацията “. Години и десетилетия по-късно здравната процедура остава все същата – с черна чанта в ръка, цялостна с всевъзможни принадлежности, лекарят броди, на кон или в автомобил, от пациент при пациент, по домовете. Към средата на 20 век обаче концепцията внезапно се променя и лекарите престават да вървят от домакинство на домакинство.
„ Старата школа на домашното посещаване е просто непрактична “, споделя Чарлс Оуенс, шеф на Центъра за проучвания в региона на публичното здраве към Южния университет в Джорджия, Съединени американски щати. Автомобилите, публичният превоз и разпръснатите болнични системи в последна сметка преобразуват домашните визити от стандарт за грижата в някаква екзотика. Пациентите стартират да се тълпят пред лекарските кабинети. Днес домашното посещаване от доктор е разкош.
Сега телемедицината, форсирана от пандемичните ограничавания, наподобява като да възкресява домашното посещаване на лекаря. Виртуалната среща с доктора е малко по-малко интимна от момента, в който той сяда на ръба на леглото на болния, само че въпреки всичко е доста по-лично прекарване от това да приказваш с доктора в кабинет, пред чиято врата има цяла манифестация.
Ползи от домашния уют
„ Лекарският кабинет е стресиращо място за всички “, споделя Марк Фендрик, доктор в Michigan Medicine, представен от The Atlantic. „ Някои неща, които ние, лекарите, търсим, са по-изкуствени в лекарския кабинет и по-реални у дома “.
Проучванията демонстрират да вземем за пример, че измерванията на кръвното налягане, направени, когато пациентът седи самичък на безшумно място, са доста по-точни. Хората със боязън от болничната конюнктура имат по-високо кръвно налягане в клинични условия вследствие на безпокойствие или боязън. Домашните проби, сподели Фендрик, могат по-добре да уловят нормалното кръвно налягане на индивида.
По същия метод наподобява, че някои пациенти се оправят по-добре с когнитивните проби при телемедицински тест за деменция, споделя Джулия Лоевентал, доктор от Бостънската болница в Бригъм. Тестовете в лекарския кабинет могат да дадат изкривени резултати, тъй като пациентите там са обезпокоени, на непознато място са и може да се усещат дезориентирани, може да са изморени, изтощени, нервни, раздразнителни. А това въздейства зле на концентрацията и вниманието им. У дома същите пациенти са по-спокойни и по-добре настроени. „ Това понижава тревогата при теста “, споделя Лоевентал.
Разговорите с психолозите също могат да се окажат по-добро решение, когато се вършат отдалечено. Кристина Диеркес, 37-годишна, нормално се опасява от края на всячески сесия на своята психо-терапия. „ Оголваш душата си пред този човек… а след това се сблъскваш с някого в асансьора или седиш в колата, плачеш и шофираш към къщи “. От март тя приказва с терапевта си по телефона – поради пандемията. „ Аз съм си у дома, в личното си пространство, в личния си пуловер. По-лесно ми е да си показва, че приказвам със себе си или с някой, с който се усещам в действителност в сигурност “, споделя тя.
още по тематиката
Сюзън Кресли, педиатър в Пенсилвания, споделя, че пациентите, които постоянно са тревожни и уплашени в кабинета ѝ, са спокойни и бъбриви, когато беседват с нея от своите спални. „ Когато преместите игралното поле в домашната конюнктура на детето, то е по-спокойно и нещата се получават доста по-добре “.
Екранът на компютъра отваря по-широк прозорец към личността на всяко дете, споделя Кресли. Кара ли то моторетката, която се вижда на назад във времето, играе ли си с кучето, което тича на открито и се вижда през прозореца? Какво има на рафта? „ Изведнъж сътворяваме персонална връзка с тях като хора “, споделя тя. „ Ние надникваме вътре в действителността на това, в което пациентите прекарват доста време “.
Не за всекиго и не за всичко
Предимството на телемедицината, несъмнено, до известна степен е субективно. Дейвид Бобър, 51-годишен, се затруднява да откри умерено място вкъщи, където няма да бъде подслушан или пресечен по време на психиатричните си сесии. Предпочита лечението на място, в кабинета. „ Ще се веселя да седнал съм на 4 стъпки, на другия завършек на стаята, и да нося маска “, споделя той.
Необходимостта от вербализиране на телесните неволи пред лекаря, който не може да допре или прегледа пациента си от близко, също може да бъде източник на дискомфорт. Джон Джонс, 54-годишен, споделя, че е имал телемедицински обзор през април. „ Мина добре, само че какво ще стане, в случай че ме боли или нещо не е наред? Бих се тормозил какъв брой добре разказвам признаците си “.
Липсата на наблюдаване
Липсата на директно наблюдаване може да лиши лекаря от скъпа информация за пациента и това може да е проблем при телемедицината. Семейният доктор Карман Чирво, да вземем за пример, споделя, че не може да ревизира пулса на пациента си през екрана. Трудно е за лекаря да долови и други значими белези, които би могъл да открие в среща онлайн, а те могат да са скъп източник на „ улики “ за заболявания – да вземем за пример жълтеникав цвят на кожата, сенки под очите, трептене на ръцете – сходни прояви са признаци, които е мъчно да се виждат добре през екрана.
Дори и при най-качествени камери обликът, който лекарят вижда, може да бъде килнат – да вземем за пример поради неприятна светлина. Също по този начин няма по какъв начин да бъдат видяни признаци като походка, стойка на тялото – други знаци, които лекарят може да долови при среща онлайн. „ Самото наблюдаване по какъв начин човек се изкачва по стълбите може да ви даде богата информация “, споделя Чирво.
Не е за гледане
Фактор, който безспорно оказва въздействие, е терзанието на пациентите, че телемеицинската връзка може да разкрие за тях неща, които не биха желали да демонстрират. Както акцентира медицинският историк от университета в Канзас Сити Кирби Рандолф, запазването на персоналния живот в загадка от време на време е повода хората да избират сами да идат в лекарски кабинет.
„ Много пациенти не желаят лекарят да вижда домашната им среда, тъй като се смущават “, споделя тя. Те се боят, че ще бъдат упрекнати за някои детайли от средата си – да вземем за пример в случай че лекарят съгледа на масата пепелник или пък опаковка от чипс “.
Технологичната назадничавост
В целия спор към модерното посещаване на лекаря посредством компютъра би трябвало да се взема поради общественото неравноправие, което поражда вследствие на софтуерната „ бездна “. Много постоянно хора, които се нуждаят от домашно посещаване на лекаря, нямат нужната техническа база за един телемедицински обзор. С особена мощ това се отнася за възрастни хора, които мъчно боравят с модерните технологии, и за небогати, които нямат компютри с качествени камери и високоскоростни интернет-връзки. Проблематични са и районите с неприятно интернет покритие.
Във всички тези случаи лекарят няма по какъв начин да организира пълностоен телемедицински обзор. Това на процедура значи, че софтуерната назадничавост се явява и социално-икономическа пропаст.
Някои неща, които лекарите търсят, са по-реални у дома, в сравнение с в кабинета
(снимка: CC0 Public Domain)
Там някъде през 1880-те, няколко години след изобретяването на телефона, футуристите са си представяли по какъв начин модерният доктор, безграничен от времето и пространството, лекува своите пациенти отвред. „ Този експерт ще седи измежду мрежа от проводници “, гласи описанието, „ и ще следи пулса на нацията “. Години и десетилетия по-късно здравната процедура остава все същата – с черна чанта в ръка, цялостна с всевъзможни принадлежности, лекарят броди, на кон или в автомобил, от пациент при пациент, по домовете. Към средата на 20 век обаче концепцията внезапно се променя и лекарите престават да вървят от домакинство на домакинство.
„ Старата школа на домашното посещаване е просто непрактична “, споделя Чарлс Оуенс, шеф на Центъра за проучвания в региона на публичното здраве към Южния университет в Джорджия, Съединени американски щати. Автомобилите, публичният превоз и разпръснатите болнични системи в последна сметка преобразуват домашните визити от стандарт за грижата в някаква екзотика. Пациентите стартират да се тълпят пред лекарските кабинети. Днес домашното посещаване от доктор е разкош.
Сега телемедицината, форсирана от пандемичните ограничавания, наподобява като да възкресява домашното посещаване на лекаря. Виртуалната среща с доктора е малко по-малко интимна от момента, в който той сяда на ръба на леглото на болния, само че въпреки всичко е доста по-лично прекарване от това да приказваш с доктора в кабинет, пред чиято врата има цяла манифестация.
Ползи от домашния уют
„ Лекарският кабинет е стресиращо място за всички “, споделя Марк Фендрик, доктор в Michigan Medicine, представен от The Atlantic. „ Някои неща, които ние, лекарите, търсим, са по-изкуствени в лекарския кабинет и по-реални у дома “.
Проучванията демонстрират да вземем за пример, че измерванията на кръвното налягане, направени, когато пациентът седи самичък на безшумно място, са доста по-точни. Хората със боязън от болничната конюнктура имат по-високо кръвно налягане в клинични условия вследствие на безпокойствие или боязън. Домашните проби, сподели Фендрик, могат по-добре да уловят нормалното кръвно налягане на индивида.
По същия метод наподобява, че някои пациенти се оправят по-добре с когнитивните проби при телемедицински тест за деменция, споделя Джулия Лоевентал, доктор от Бостънската болница в Бригъм. Тестовете в лекарския кабинет могат да дадат изкривени резултати, тъй като пациентите там са обезпокоени, на непознато място са и може да се усещат дезориентирани, може да са изморени, изтощени, нервни, раздразнителни. А това въздейства зле на концентрацията и вниманието им. У дома същите пациенти са по-спокойни и по-добре настроени. „ Това понижава тревогата при теста “, споделя Лоевентал.
Разговорите с психолозите също могат да се окажат по-добро решение, когато се вършат отдалечено. Кристина Диеркес, 37-годишна, нормално се опасява от края на всячески сесия на своята психо-терапия. „ Оголваш душата си пред този човек… а след това се сблъскваш с някого в асансьора или седиш в колата, плачеш и шофираш към къщи “. От март тя приказва с терапевта си по телефона – поради пандемията. „ Аз съм си у дома, в личното си пространство, в личния си пуловер. По-лесно ми е да си показва, че приказвам със себе си или с някой, с който се усещам в действителност в сигурност “, споделя тя.
още по тематиката
Сюзън Кресли, педиатър в Пенсилвания, споделя, че пациентите, които постоянно са тревожни и уплашени в кабинета ѝ, са спокойни и бъбриви, когато беседват с нея от своите спални. „ Когато преместите игралното поле в домашната конюнктура на детето, то е по-спокойно и нещата се получават доста по-добре “.
Екранът на компютъра отваря по-широк прозорец към личността на всяко дете, споделя Кресли. Кара ли то моторетката, която се вижда на назад във времето, играе ли си с кучето, което тича на открито и се вижда през прозореца? Какво има на рафта? „ Изведнъж сътворяваме персонална връзка с тях като хора “, споделя тя. „ Ние надникваме вътре в действителността на това, в което пациентите прекарват доста време “.
Не за всекиго и не за всичко
Предимството на телемедицината, несъмнено, до известна степен е субективно. Дейвид Бобър, 51-годишен, се затруднява да откри умерено място вкъщи, където няма да бъде подслушан или пресечен по време на психиатричните си сесии. Предпочита лечението на място, в кабинета. „ Ще се веселя да седнал съм на 4 стъпки, на другия завършек на стаята, и да нося маска “, споделя той.
Необходимостта от вербализиране на телесните неволи пред лекаря, който не може да допре или прегледа пациента си от близко, също може да бъде източник на дискомфорт. Джон Джонс, 54-годишен, споделя, че е имал телемедицински обзор през април. „ Мина добре, само че какво ще стане, в случай че ме боли или нещо не е наред? Бих се тормозил какъв брой добре разказвам признаците си “.
Липсата на наблюдаване
Липсата на директно наблюдаване може да лиши лекаря от скъпа информация за пациента и това може да е проблем при телемедицината. Семейният доктор Карман Чирво, да вземем за пример, споделя, че не може да ревизира пулса на пациента си през екрана. Трудно е за лекаря да долови и други значими белези, които би могъл да открие в среща онлайн, а те могат да са скъп източник на „ улики “ за заболявания – да вземем за пример жълтеникав цвят на кожата, сенки под очите, трептене на ръцете – сходни прояви са признаци, които е мъчно да се виждат добре през екрана.
Дори и при най-качествени камери обликът, който лекарят вижда, може да бъде килнат – да вземем за пример поради неприятна светлина. Също по този начин няма по какъв начин да бъдат видяни признаци като походка, стойка на тялото – други знаци, които лекарят може да долови при среща онлайн. „ Самото наблюдаване по какъв начин човек се изкачва по стълбите може да ви даде богата информация “, споделя Чирво.
Не е за гледане
Фактор, който безспорно оказва въздействие, е терзанието на пациентите, че телемеицинската връзка може да разкрие за тях неща, които не биха желали да демонстрират. Както акцентира медицинският историк от университета в Канзас Сити Кирби Рандолф, запазването на персоналния живот в загадка от време на време е повода хората да избират сами да идат в лекарски кабинет.
„ Много пациенти не желаят лекарят да вижда домашната им среда, тъй като се смущават “, споделя тя. Те се боят, че ще бъдат упрекнати за някои детайли от средата си – да вземем за пример в случай че лекарят съгледа на масата пепелник или пък опаковка от чипс “.
Технологичната назадничавост
В целия спор към модерното посещаване на лекаря посредством компютъра би трябвало да се взема поради общественото неравноправие, което поражда вследствие на софтуерната „ бездна “. Много постоянно хора, които се нуждаят от домашно посещаване на лекаря, нямат нужната техническа база за един телемедицински обзор. С особена мощ това се отнася за възрастни хора, които мъчно боравят с модерните технологии, и за небогати, които нямат компютри с качествени камери и високоскоростни интернет-връзки. Проблематични са и районите с неприятно интернет покритие.
Във всички тези случаи лекарят няма по какъв начин да организира пълностоен телемедицински обзор. Това на процедура значи, че софтуерната назадничавост се явява и социално-икономическа пропаст.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ