Вирусът на дигиталното слабоумие
Текстовете от вида „ не правете по този начин “ надали реализират огромен триумф. Съмнявам се и в успеваемостта на препоръките, примерно, „ пет метода да откажем цигарите “. Всичко в последна сметка опира до персоналния избор и храброст. Няма друго. И се нервирам на хората, които мрънкат. И не става дума за нискообразовани и първосигнални люде. Говоря за земляни със средностатистическо IQ, което е към 100. Те сами са си избрали нещо, след това мрънкат на висок глас и декларират какъв брой са ощетени и излъгани. Те сами са взели решение да конфигурират тв приемник в детската стая. Те сами избират да купят на детето смарт телефон. Никой не ги кара принудително да задоволяват прищевките му.
Проблемът потегля от там, че липсва просвета по отношение на софтуерната заплаха. Ще има такава, само че след половин век може би. Сега е 0. „ Какво толкоз, някаква игра “, махват с ръка и заплащат таблета. Има и различен модел родители: „ в случай че не му купя, ще му се подиграват съучениците, ще се почувства малоценен и потиснат, ще го тормозят “. И по този начин нататък, оправданията са досадни.
Който е играл на компютъра цяла нощ в младежките си години знае доста добре какво е чувството за взаимозависимост и привързаност. Първата run and jump игра, която видях, се споделяше „ Пандемониум “ и вървеше на компютрите преди към двайсет години. Графиката тогава ни се струваше реалистична, нищо, че през днешния ден наподобява дървено на картинките. Нямаше режим в мрежа. Играехме сами и по цели нощи. Човечето тичаше, скачаше, преодоляваше трудности, печелеше някакви „ вълшебства “, с които след това поразяваше трудностите и по този начин от равнище в равнище. Около месец отнемаше на човек да я превърти. После, несъмнено, става безинтересна. Демоните си бяха взели своето и те изплюваха. Чувстваш се като парцал, като в абстинентна рецесия, празно и жалко ти е. Те са настроени да крадат време. Името на играта в превод е „ всички демони “ и мисля, че приляга напълно навръх всяка една електронна игра. Пасва безусловно към всеки един апаш на време. И като приказвам за „ демони “, имам поради напълно съответни „ поднебесни духове на злобата “, безплътни същества, чиято задача е да разсейват индивида от неговото основно предопределение.
Когато майката купува таблета и смарт телефона на детето си, тя в действителност насочва покана на тези невидими сили да се настанят в техния комфортен дом. Нищо по-малко. Писмено единодушие с персонален автограф. После идват проблемите. Родителите не могат да проумеят от кое място се взимат тези напълно забележими резултати. Агресия, доста безпричинна експанзия, стигаща даже до физическо принуждение от страна на детето по отношение на неговите близки. Разсеяност, липса на внимание, загуба наизуст, ниско равнище на самоконтрол, подтиснатост и меланхолия.
Звучи ли ви познато? А детето е единствено на 7, 8, 9 или 13 години. По-късно в пубертета става още по-страшно. Захлопва се една врата, която родителите като че ли нямат късмет да отворят. Има провеждани медицински проучвания върху деца, страдащи от вируса на цифровото малоумие. Симптомите и индикаторите наподобяват ранен етап на деменция или черепно-мозъчна контузия. И единствено в случай че осъзнаете какъв брой огромна е заплахата, ще можете да вземете ограничения.
А душата и мозъкът на детето би трябвало да бъдат защитавани, съхранявани, поддържани, развивани, хранени с подобаваща храна. Живеем в страшни времена, когато врагът е незабележим, прикрит, замаскиран, а провалите от него ще дадат плодове в бъдеще. Във властта на родителя е да не разреши достъп до цифрови устройства. Шокова терапия. На първия ден ще пореве и ще се потръшка, само че всеки естествен човек може да изтърпи такова мрънкане. Ще му стане скучно? Ще го натиснете с книготерапия. Роалд Дал да вземем за пример е основал десетки детски произведения, които са с огромни букви и се четат бързо, увличат, т.е., съвършени са като за начало. Роалд Дал е детският Джон Гришам, да речем. Лесно е да го препоръчам, само че като знам в какъв брой домове на състоятелни и умни хора с високи заплати няма даже един рафт с книги, си оставам песимистичен.
Личен избор и храброст, да го повторя, с цел да не остане нищо неразбираемо. Ако желаете да излекувате детето си. А в случай че не желаете, не мрънкайте. И не се учудвайте. То просто ще попадне посред трети епизод на „ Игра на тронове “. Толкова доста демони на едно място още никой не беше изобразявал. Увеличават се гадините.
Проблемът потегля от там, че липсва просвета по отношение на софтуерната заплаха. Ще има такава, само че след половин век може би. Сега е 0. „ Какво толкоз, някаква игра “, махват с ръка и заплащат таблета. Има и различен модел родители: „ в случай че не му купя, ще му се подиграват съучениците, ще се почувства малоценен и потиснат, ще го тормозят “. И по този начин нататък, оправданията са досадни.
Който е играл на компютъра цяла нощ в младежките си години знае доста добре какво е чувството за взаимозависимост и привързаност. Първата run and jump игра, която видях, се споделяше „ Пандемониум “ и вървеше на компютрите преди към двайсет години. Графиката тогава ни се струваше реалистична, нищо, че през днешния ден наподобява дървено на картинките. Нямаше режим в мрежа. Играехме сами и по цели нощи. Човечето тичаше, скачаше, преодоляваше трудности, печелеше някакви „ вълшебства “, с които след това поразяваше трудностите и по този начин от равнище в равнище. Около месец отнемаше на човек да я превърти. После, несъмнено, става безинтересна. Демоните си бяха взели своето и те изплюваха. Чувстваш се като парцал, като в абстинентна рецесия, празно и жалко ти е. Те са настроени да крадат време. Името на играта в превод е „ всички демони “ и мисля, че приляга напълно навръх всяка една електронна игра. Пасва безусловно към всеки един апаш на време. И като приказвам за „ демони “, имам поради напълно съответни „ поднебесни духове на злобата “, безплътни същества, чиято задача е да разсейват индивида от неговото основно предопределение.
Когато майката купува таблета и смарт телефона на детето си, тя в действителност насочва покана на тези невидими сили да се настанят в техния комфортен дом. Нищо по-малко. Писмено единодушие с персонален автограф. После идват проблемите. Родителите не могат да проумеят от кое място се взимат тези напълно забележими резултати. Агресия, доста безпричинна експанзия, стигаща даже до физическо принуждение от страна на детето по отношение на неговите близки. Разсеяност, липса на внимание, загуба наизуст, ниско равнище на самоконтрол, подтиснатост и меланхолия.
Звучи ли ви познато? А детето е единствено на 7, 8, 9 или 13 години. По-късно в пубертета става още по-страшно. Захлопва се една врата, която родителите като че ли нямат късмет да отворят. Има провеждани медицински проучвания върху деца, страдащи от вируса на цифровото малоумие. Симптомите и индикаторите наподобяват ранен етап на деменция или черепно-мозъчна контузия. И единствено в случай че осъзнаете какъв брой огромна е заплахата, ще можете да вземете ограничения.
А душата и мозъкът на детето би трябвало да бъдат защитавани, съхранявани, поддържани, развивани, хранени с подобаваща храна. Живеем в страшни времена, когато врагът е незабележим, прикрит, замаскиран, а провалите от него ще дадат плодове в бъдеще. Във властта на родителя е да не разреши достъп до цифрови устройства. Шокова терапия. На първия ден ще пореве и ще се потръшка, само че всеки естествен човек може да изтърпи такова мрънкане. Ще му стане скучно? Ще го натиснете с книготерапия. Роалд Дал да вземем за пример е основал десетки детски произведения, които са с огромни букви и се четат бързо, увличат, т.е., съвършени са като за начало. Роалд Дал е детският Джон Гришам, да речем. Лесно е да го препоръчам, само че като знам в какъв брой домове на състоятелни и умни хора с високи заплати няма даже един рафт с книги, си оставам песимистичен.
Личен избор и храброст, да го повторя, с цел да не остане нищо неразбираемо. Ако желаете да излекувате детето си. А в случай че не желаете, не мрънкайте. И не се учудвайте. То просто ще попадне посред трети епизод на „ Игра на тронове “. Толкова доста демони на едно място още никой не беше изобразявал. Увеличават се гадините.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ