Защо, въпреки всичко, маска трябва да носи ВСЕКИ
Текстът ни беше изпратен от нашия четец Орлин Маринов. Публикуван е в обществените мрежи на 26 март
Защо, все пак, маска би трябвало да носи ВСЕКИ
(както е в Словакия, Чехия, Китай, Хонконг, Южна Корея и др.) *
Кратък отговор: с цел да завърши всичко това час по-скоро и с най-малко жертви, да се върнем към естествен метод на живот (включително икономически), още веднъж да се разхождаме свободно на открито, да се събираме, да се любуваме на настъпилата пролет и идващото лято. А по отношение на маската – даже няма потребност да бъде здравна или скъпа. Следва цялостната версия на този отговор.
" Голямата неточност на Европа и Съединени американски щати е, че хората не носят маски " (Джордж Гао, шеф на Китайския център по болестите)
Първо, едно малко терминологично конкретизиране, тъй като даже огромни медии и публични държавни уеб сайтове от време на време смесват понятията, а това е объркващо за доста хора. Коронавирус (SARS-CoV-2, означаван първоначално като 2019-nCoV или HCoV-19) е самият вирус, който се придвижва от човек на човек, до момента в който COVID-19 (съкращение от COronaVIrus Disease 2019) е заболяването, която човек може да развие при излагане на задоволителна доза от вируса.
Коронавирусите са група от вируси, познати на медицината от над 50 години. Наречени са по този начин, тъй като върху сферичната си обвивка имат шиповидни израстъци, наподобяващи корона. В края на 2019 година в Китай (гр. Ухан, провинция Хубей) се появява нов вариант. Той е кръстен SARS-CoV-2, точно като правоприемник на първия SARS-CoV, предизвикал епидемията през 2003 година, която започва още веднъж от Китай. Настоящата пандемия е ненапълно предсказана от СЗО (Световната Здравна Организация) още през 2016 година
С какво тази зараза е по-различна? Не е ли като баналния сезонен грип, от който всяка година също се заразяват доста хора и има смъртни случаи?
Не е. Смъртността при грипа е към 0,1%, до момента в който при Коронавирус на този стадий се прави оценка приблизително на 1%, т.е. 10 пъти повече. По сходен метод стоят и нещата с хоспитализацията – близо 20% от случаите на Коронавирус изискват болнична помощ, по отношение на макс. 2% от диагностицираните със сезонен грип.
От тук идва и огромното предизвикателство за здравната система, чийто запас може да се окаже непълен като кревати, съоръжение и медици. Затова и постоянно може да чуете, че е належащо „ равнене на кривата “ (в графиката с общия брой случаи). Тоест, оптимално закъснение на разпространяването за лечебните заведения да завоюват време – да съумеят да поемат всички заболели и да има най-малко жертви.
Заразността на болесттите се мери посредством коефициента R0, който демонстрира какъв брой здрави индивида би заразил един болен. При грипа този показател е към 1,3 (един човек би заразил 1,3 други), а при Коронавирус е почти двоен – 2,5%-2,8%.
За грипа има добре проучени лекуване и ваксина, за Коронавирус към момента няма нито едно от двете.
Грипът отшумява през топлия сезон – нещо, за което няма гаранция при настоящата зараза. Също по този начин, една зараза би трябвало да дава отговор на избрани критерии, с цел да бъде оповестена от СЗО като пандемия (глобална епидемия), както е сега. Друго нещо, което постоянно се не помни, е че сезонните грипни епидемии годишно „ рестартират “ от многочислени и обособени местни огнища във всяка страна, до момента в който тук приказваме за пускане на чисто нова болест, освен това тръгнала от една-единствена точка (гр. Ухан) през декември и към този момент стигнала на всички места.
Хората, съгласно които броя на заболелите и жертвите в международен мащаб е пренебрежима по отношение на статистиките за грипа, би трябвало да си напомнят, че това е резултат от невиждани ограничения по целия свят. Иначе щяхме да сме очевидци на много по-страшни числа. Също по този начин, при сезонния грип не се строят рисково лечебни заведения за една седмица, нито спонтанни палаткови клиники по паркинги, нито са се преустройвали хотели в карантинни центрове и лаборатории.
Медицинската инсталация стига за всички, лекарите също, като на последните не се постанова да избират кого да лекуват и кого да оставят да почине, а труповете не се извозват с военни камиони. Това, което се случва сега, е повече от медиен звук.
Как се популяризира болестта?
Предимно по въздушно-капков път, само че също и по контактно-битов. Първият метод се реализира посредством така наречен респираторни (дихателни) капчици – дребни и невидими с просто око капки течност, които изхвърляме от устата и носа си при издишване, говорене, кихане, кашляне. Така, в случай че сме инфектирани, вирусът съдържащ се в капчиците може да се придвижи върху различен човек, попадайки на лицето му, и по-точно върху лигавицата (уста, нос, очи), откъдето прониква в организма.
При контактно-битовия път на предаване, преместването става посредством пипане с ръка на инфектирана повърхнина, и по-късно допиране със същата ръка, нормално несъзнателно, на личната лигавица на лицето (уста, нос, очи). Този метод е ненапълно продължение на първия, тъй като вирусът по всяка възможност е попаднал на въпросната повърхнина посредством нечии респираторни капчици преди този момент.
Според проучване, вирусните частици (вириони) могат да оцелеят върху разнообразни материали, и надлежно да съставляват опасност, от няколко часа във въздуха до няколко дни по твърди повърхности. Важна специфичност e и дългият инкубационен интервал на заболелите, който може да трае до към 14-21 дни – това е времето, през което човек е към този момент инфектиран с ковид, само че към момента не демонстрира забележими признаци на COVID-19.
През това време той е евентуален преносител на болестта. Освен това, при 81% от случаите болестта минава леко, което усилва вероятността болни да не потърсят лекарска помощ и да популяризират вируса. Отделно се допуска, че част от инфектираните в никакъв случай не развиват съществени положения – тези хора остават недокументирани и даже не подозират, че може да предават вируса на останалите.
Какви са формалните рекомендации за отбрана?
Както знаем, би трябвало да имаме висока персонална хигиена, да дезинфекцираме дома, да си мием постоянно ръцете със сапун за най-малко 20 секунди, а при неспособност – с дезинфектант. Тази мярка пресича контактно-битовия път на предаване. Също по този начин, би трябвало да упражняваме обществена отдалеченост: да стоим у дома (включително под домашна карантина в случай че сме пътували в друга страна или имаме симптоми), да не посещаваме близки и другари, да не се струпваме на открито, да съблюдаваме 2 метра разстояние между тях, да не пътуваме сред областите в случай че не е незабавно. Тази мярка пък пресича въздушно-капковия път.
Но има една мярка, която може по едно и също време да пресече в зародиш и двата пътя на заразяване. И това е изолирането/покриването на лицето, от където по този начин или другояче потеглят всички дихателни капчици, нужни и за двата съществени канала на разпространяване на ковид. Блокирайки тези капчици още на изхода (носа и устата), те нямат огромен късмет да попаднат нито върху някого другиго, нито върху повърхности. Поне не и в такива дози, които да доближат прага, нужен за дейно заразяване.
Защо тогава всички споделят да не носим маски?
Преди всичко, дано отбележим, че българското държавното управление провежда спешен щаб още преди да има първи регистриран случай на COVID-19 у нас. Тази ранна реакция е образец за съответно държание за доста европейски страни, а и освен. Мерките, които се взимат тук са в сходство с рекомендациите на СЗО. Една от тях е защитни маски да не се носят от здрави хора. Изключение се прави единствено в случай че имаме признаци или се грижим за болен.
Всъщност, не е чудно, че СЗО е възприела политика да не се предлага носенето на маски от видимо здрави хора. В изискванията на международна зараза, съпроводена от международен недостиг на маски, е разумно последните да бъдат непокътнати за тези, които се нуждаят най-спешно от тях – медицинския личен състав и болните. Нещо, което СЗО не крият и даже загатват в материалите си. За тези две групи маските в действителност са на живот и гибел.
Част от лекарите също заболяват заради непрекъснатото излагане на високи концентрации от вируса. А когато здравните служащи понижават, обстановката единствено се утежнява в допълнение.
От СЗО настояват също, че маската дава лъжливо чувство за сигурност. Според тях, сама по себе си тя не пази задоволително, в случай че не се комбинира с останалите хигиенични рекомендации и най-много старателното миене на ръцете. И са прави – маската не пази. Поне не и този, който я носи. Тя защищава близките от носещия я – нещо, което самият ген. Мутафчийски също съобщи пред медиите.
Това е и замисълът на доста от маските на пазара – да бъдат носени от заболели или евентуално инфектирани, с цел да не излагат останалите на заплаха. За да сме в същински предпазена от ковид среда, би трябвало ВСИЧКИ да покриваме носа и устата си когато сме измежду други хора – било то с маска, шал или друго. Така няма да има кой да разпръсква респираторни капчици при дишане, говорене, кихане и кашляне.
За страдание, доста хора в България към момента не поставят маска. Веднъж, тъй като тук няма открита традиция на носене, и повторно, тъй като непрекъснато биват уверявани отвред, че няма потребност да го вършат в случай че са здрави. Работата е там, че няма по какъв начин да са сигурни дали са здрави.
Причината е в това, че може да попадат в някой от сюжетите, за които стана дума по-рано. Първо, допустимо е да са в инкубационен интервал, през който още не демонстрират признаци. Второ, може да са от тези 81% заболели, които изкарват Коронавирус леко. Част от тях въобще не оповестяват на персоналния си доктор и по този начин не стигат до тест и диагноза, а единствено до няколко дни чай и парацетамол у дома. И трето, може да са измежду инфектираните без затруднения, които дори не подозират, че са преносители. Те също остават недокументирани.
Представителите и на трите групи могат да заразят нови хора. Според изследване за Китай, точно неидентифицираните случаи са причинители на цели 79% от разпознатите! Като четвърто, можем да споменем, че в България не се практикува всеобщо тестване на популацията за ковид, даже в регионите с потвърдено разпространяване. Именно заради тези 4 фактора, всеки един от нас би трябвало да преглежда себе си като евентуален преносител на вируса и АБСОЛЮТНО ВИНАГИ да покрива лицето си преди контакт с други хора.
Вършат ли работа маските?
Неслучайно едно от първите неща, които прави всяка страна, включително и на нашата, е да забрани износа на наличните защитните средства, както и да провежда по опция производството на нови такива. Ако погледнете тук ( https://bit.ly/3abJ827 ) също ще видите, че първото нещо, което СЗО са създали, е да закупят и изпратят над 600 000 маски към 57 страни. Но най-безспорното доказателство за значимостта на маските ще открием в случай че обърнем взор на Изток – там, откъдето пандемията потегля и заплахата е непосредствена.
Жителите на източните страни от десетилетия имат построена просвета да носят защитни маски по ред аргументи – превантивно през грипния сезон, с цел да пазят топло на лицето си през зимата, носене от заболели с цел да пазят здравите, срещу нечист въздух, даже като фешън аксесоар. Текущата пандемия трансформира този потребен табиет в норма.
В Китай маските стават наложителни за всички на открито, като даже у дома носенето на минимална отбрана е целесъобразно. Публикувана е публична таблица, обясняваща кой тип маска за какви хора и обстановки е подобаваща. Япония пък задължава своите производители да продават маските на държавното управление, което от своя страна ги доставя на жителите на засегнатите региони. Южна Корея и Хонконг също поучават жителите си да поставят маска когато излизат, а във Виетнам носенето е наложително. Сингапур раздава маски на всяко домакинство благодарение на армията. В Тайланд дефицитът на маски кара държавното управление да създаде 50 милиона текстилни такива, които съгласно извършените проби блокират дихателните капчици. Тайван вкарва режим на продажбите (против презапасяване) и ангажира военните в производството на нови маски, достигайки скорост от 10 милиона броя дневно.
И назад към Европа. От седмица в Чехия носенето на маски на открито е наложително. При липса на маска, носът и устата би трябвало да бъдат покрити с подръчни средства, да вземем за пример шал или забрадка. В Словакия се поставя маска/шал на обществени места – хора с незащитени лица не се обслужват. Мярката е наложителна в столицата и огромните градове, въпреки още да не е въведена на национално равнище. Здравният министър изяснява в ефир (носейки маска, както останалите посетители и водещите), че когато човек покрива устата и носа си, той защищава близките от своите респираторни капчици, а той самият е предпазен, с помощта на маските на другите. После добавя, че когато всеки е с покрито лице, резултатът е все едно всички са имунизирани. Поради привършване на маските в аптеките, персонално министър председателят предлага на популацията изработката на такива от плат в домашни условия.
Има международен теоретичен консенсус, че главният метод за заразяване с ковид е посредством дихателните капчици, излизащи от устата или носа при издишване, говорене, кихане, кашляне и храчене. Дали това ще стане непосредствено по въздушно-капков път при непосредствен контакт или косвено по контактно-битов път, не е от значително значение. Поради огромния си размер от най-малко 5 микрона, тези капчици са тежки и скоро падат на земята, привлечени от гравитацията.
Макар че при кихване или изкашляне броят им може да доближи десетки хиляди и да пропътуват цели 6-9 метра преди да стигнат земята, най-опасната зона е в обсега 1-2 метра, оттова и рекомендацията за отдалеченост. Съществува и минимална опция за предаване посредством аерозоли – това са най-фините изхвърлени капчици или чисти вирусни частици, разпръснати из въздуха, сходно на спрей. Те са с размер под 5 микрона и са прекомерно леки, заради което остават да се носят във въздуха. Под тази си форма на аерозол, вирусът може да бъде рисков в продължение на часове, само че това не е прекомерно евентуален сюжет на заразяване отвън болнична среда.
Ефективността на маските за блокиране на изходящия поток от респираторни капчици не стои под въпрос. Здравният личен състав нормално употребява известните сини хирургически маски (наричани още медицински, еднократни или обикновени), както и по-скъпите и пречистващи маски вид респиратор, като N95. Според проучване, разликата в тяхната дарба да защищават от грип е едвам 1% – т.е., те са съвсем еднообразно ефикасни.
Като имаме поради, че вирусните частици на грипа и короновируса имат сходни размери (съответно 80–120 nm и 50–200 nm), можем да заключим, че двата модела ще имат близка успеваемост и при Коронавирус. Маски от тези два вида обаче към този момент се намират мъчно, а и те са по-необходими на медиците и болните. В всекидневието даже текстилните биха свършили работа.
Така или другояче, допреди към 50 години различен вид не е имало дори за лекарите. Според проби, платнените маски стопират капчиците с размер над 1 микрон, което е изцяло задоволително при изискване, че вирусът се популяризира най-вече посредством капчиците с размер над 5 микрона. Текстилните маски за многократна приложимост изискват съответна поддръжка преди да бъдат сложени още веднъж, като някои от тях имат и джоб за заменяем филтър. В краен случай, даже подръчни аксесоари като шал, бъф, забрадка, бандана могат да бъдат от изгода.
Най-важното е просто всеки да покрива носа и устата си преди допир с други хора. Ако към момента имате подозрения в изгодата от бариера пред носа и устата си, направете следния елементарен опит. Поставете дланта си на няколко сантиметра пред устата и започнете да говорите. Ще усетите топлината на дъха си и механичната мощ на излизащата бликам въздух, изключително когато изричате избухливи съгласни като Б и П, или се прокашляте. Това точно е изходящият дихателен поток, съдържащ респираторните капчици.
След това сложете маска и повторете теста – надали ще усетите нещо. Допълнително преимущество при покриването на лицето е, че няма да можете да го докоснете непосредствено с ръка, която би могла да е нечиста с вирус. Този резултат може да се ускори с носенето на очила и шапка/качулка, тъй че да не остават непокрити елементи от лицето.
Неприятният факт е, че към момента доста хора нямат навика да поставят маска. Други не знаят за какво би трябвало да го вършат. Трети се въздържат заради опасения, че ще бъдат посочени с пръст или гледани присмехулно. Всички обаче би трябвало да разберем, че предпазването на лицето е основно, с цел да не пренасяме болестта и да не трансформираме непознати в жертва на нашата безнаказаност.
Посоката на обществено напрежение би трябвало да се обърне – хората, които не носят маска би следвало да се тормозят от тези, които носят. Последният път, когато в България е оповестено изключително състояние, е било по време на Втората международна война. Времена, в които хората с подготвеност са се разделяли кой с крайник, кой с ръка, кой с живота си.
Днес се изисква да се разделим единствено с комфорта си и да слагаме маска когато излизаме на открито. Това не лишава повече време от миенето на зъбите заран или почистването на обувките преди да излезете. Ако носенето на маска в България беше наложително (както в Словакия, Чехия, Азия) и органите на реда концентрираха силите си върху съблюдаването на това просто предписание, може би щяхме да избегнем някои от по-крайните ограничения, които през днешния ден лимитират всички нас, а и бизнеса.
Ако и вие мислите, че би трябвало да сме виновни и да носим маски с цел да преживеем допустимо най-бързо и най-леко пандемията, може да споделите този текст. Така повече хора биха разбрали за какво покриването на лицето е толкоз значимо. /tribune.bg
#сложимаска
* След написването на текста в листата с страни влизат още Австрия, Украйна, Турция, Израел (задължително носене), както и Съединени американски щати, Индия (препоръчително)
Защо, все пак, маска би трябвало да носи ВСЕКИ
(както е в Словакия, Чехия, Китай, Хонконг, Южна Корея и др.) *
Кратък отговор: с цел да завърши всичко това час по-скоро и с най-малко жертви, да се върнем към естествен метод на живот (включително икономически), още веднъж да се разхождаме свободно на открито, да се събираме, да се любуваме на настъпилата пролет и идващото лято. А по отношение на маската – даже няма потребност да бъде здравна или скъпа. Следва цялостната версия на този отговор.
" Голямата неточност на Европа и Съединени американски щати е, че хората не носят маски " (Джордж Гао, шеф на Китайския център по болестите)
Първо, едно малко терминологично конкретизиране, тъй като даже огромни медии и публични държавни уеб сайтове от време на време смесват понятията, а това е объркващо за доста хора. Коронавирус (SARS-CoV-2, означаван първоначално като 2019-nCoV или HCoV-19) е самият вирус, който се придвижва от човек на човек, до момента в който COVID-19 (съкращение от COronaVIrus Disease 2019) е заболяването, която човек може да развие при излагане на задоволителна доза от вируса.
Коронавирусите са група от вируси, познати на медицината от над 50 години. Наречени са по този начин, тъй като върху сферичната си обвивка имат шиповидни израстъци, наподобяващи корона. В края на 2019 година в Китай (гр. Ухан, провинция Хубей) се появява нов вариант. Той е кръстен SARS-CoV-2, точно като правоприемник на първия SARS-CoV, предизвикал епидемията през 2003 година, която започва още веднъж от Китай. Настоящата пандемия е ненапълно предсказана от СЗО (Световната Здравна Организация) още през 2016 година
С какво тази зараза е по-различна? Не е ли като баналния сезонен грип, от който всяка година също се заразяват доста хора и има смъртни случаи?
Не е. Смъртността при грипа е към 0,1%, до момента в който при Коронавирус на този стадий се прави оценка приблизително на 1%, т.е. 10 пъти повече. По сходен метод стоят и нещата с хоспитализацията – близо 20% от случаите на Коронавирус изискват болнична помощ, по отношение на макс. 2% от диагностицираните със сезонен грип.
От тук идва и огромното предизвикателство за здравната система, чийто запас може да се окаже непълен като кревати, съоръжение и медици. Затова и постоянно може да чуете, че е належащо „ равнене на кривата “ (в графиката с общия брой случаи). Тоест, оптимално закъснение на разпространяването за лечебните заведения да завоюват време – да съумеят да поемат всички заболели и да има най-малко жертви.
Заразността на болесттите се мери посредством коефициента R0, който демонстрира какъв брой здрави индивида би заразил един болен. При грипа този показател е към 1,3 (един човек би заразил 1,3 други), а при Коронавирус е почти двоен – 2,5%-2,8%.
За грипа има добре проучени лекуване и ваксина, за Коронавирус към момента няма нито едно от двете.
Грипът отшумява през топлия сезон – нещо, за което няма гаранция при настоящата зараза. Също по този начин, една зараза би трябвало да дава отговор на избрани критерии, с цел да бъде оповестена от СЗО като пандемия (глобална епидемия), както е сега. Друго нещо, което постоянно се не помни, е че сезонните грипни епидемии годишно „ рестартират “ от многочислени и обособени местни огнища във всяка страна, до момента в който тук приказваме за пускане на чисто нова болест, освен това тръгнала от една-единствена точка (гр. Ухан) през декември и към този момент стигнала на всички места.
Хората, съгласно които броя на заболелите и жертвите в международен мащаб е пренебрежима по отношение на статистиките за грипа, би трябвало да си напомнят, че това е резултат от невиждани ограничения по целия свят. Иначе щяхме да сме очевидци на много по-страшни числа. Също по този начин, при сезонния грип не се строят рисково лечебни заведения за една седмица, нито спонтанни палаткови клиники по паркинги, нито са се преустройвали хотели в карантинни центрове и лаборатории.
Медицинската инсталация стига за всички, лекарите също, като на последните не се постанова да избират кого да лекуват и кого да оставят да почине, а труповете не се извозват с военни камиони. Това, което се случва сега, е повече от медиен звук.
Как се популяризира болестта?
Предимно по въздушно-капков път, само че също и по контактно-битов. Първият метод се реализира посредством така наречен респираторни (дихателни) капчици – дребни и невидими с просто око капки течност, които изхвърляме от устата и носа си при издишване, говорене, кихане, кашляне. Така, в случай че сме инфектирани, вирусът съдържащ се в капчиците може да се придвижи върху различен човек, попадайки на лицето му, и по-точно върху лигавицата (уста, нос, очи), откъдето прониква в организма.
При контактно-битовия път на предаване, преместването става посредством пипане с ръка на инфектирана повърхнина, и по-късно допиране със същата ръка, нормално несъзнателно, на личната лигавица на лицето (уста, нос, очи). Този метод е ненапълно продължение на първия, тъй като вирусът по всяка възможност е попаднал на въпросната повърхнина посредством нечии респираторни капчици преди този момент.
Според проучване, вирусните частици (вириони) могат да оцелеят върху разнообразни материали, и надлежно да съставляват опасност, от няколко часа във въздуха до няколко дни по твърди повърхности. Важна специфичност e и дългият инкубационен интервал на заболелите, който може да трае до към 14-21 дни – това е времето, през което човек е към този момент инфектиран с ковид, само че към момента не демонстрира забележими признаци на COVID-19.
През това време той е евентуален преносител на болестта. Освен това, при 81% от случаите болестта минава леко, което усилва вероятността болни да не потърсят лекарска помощ и да популяризират вируса. Отделно се допуска, че част от инфектираните в никакъв случай не развиват съществени положения – тези хора остават недокументирани и даже не подозират, че може да предават вируса на останалите.
Какви са формалните рекомендации за отбрана?
Както знаем, би трябвало да имаме висока персонална хигиена, да дезинфекцираме дома, да си мием постоянно ръцете със сапун за най-малко 20 секунди, а при неспособност – с дезинфектант. Тази мярка пресича контактно-битовия път на предаване. Също по този начин, би трябвало да упражняваме обществена отдалеченост: да стоим у дома (включително под домашна карантина в случай че сме пътували в друга страна или имаме симптоми), да не посещаваме близки и другари, да не се струпваме на открито, да съблюдаваме 2 метра разстояние между тях, да не пътуваме сред областите в случай че не е незабавно. Тази мярка пък пресича въздушно-капковия път.
Но има една мярка, която може по едно и също време да пресече в зародиш и двата пътя на заразяване. И това е изолирането/покриването на лицето, от където по този начин или другояче потеглят всички дихателни капчици, нужни и за двата съществени канала на разпространяване на ковид. Блокирайки тези капчици още на изхода (носа и устата), те нямат огромен късмет да попаднат нито върху някого другиго, нито върху повърхности. Поне не и в такива дози, които да доближат прага, нужен за дейно заразяване.
Защо тогава всички споделят да не носим маски?
Преди всичко, дано отбележим, че българското държавното управление провежда спешен щаб още преди да има първи регистриран случай на COVID-19 у нас. Тази ранна реакция е образец за съответно държание за доста европейски страни, а и освен. Мерките, които се взимат тук са в сходство с рекомендациите на СЗО. Една от тях е защитни маски да не се носят от здрави хора. Изключение се прави единствено в случай че имаме признаци или се грижим за болен.
Всъщност, не е чудно, че СЗО е възприела политика да не се предлага носенето на маски от видимо здрави хора. В изискванията на международна зараза, съпроводена от международен недостиг на маски, е разумно последните да бъдат непокътнати за тези, които се нуждаят най-спешно от тях – медицинския личен състав и болните. Нещо, което СЗО не крият и даже загатват в материалите си. За тези две групи маските в действителност са на живот и гибел.
Част от лекарите също заболяват заради непрекъснатото излагане на високи концентрации от вируса. А когато здравните служащи понижават, обстановката единствено се утежнява в допълнение.
От СЗО настояват също, че маската дава лъжливо чувство за сигурност. Според тях, сама по себе си тя не пази задоволително, в случай че не се комбинира с останалите хигиенични рекомендации и най-много старателното миене на ръцете. И са прави – маската не пази. Поне не и този, който я носи. Тя защищава близките от носещия я – нещо, което самият ген. Мутафчийски също съобщи пред медиите.
Това е и замисълът на доста от маските на пазара – да бъдат носени от заболели или евентуално инфектирани, с цел да не излагат останалите на заплаха. За да сме в същински предпазена от ковид среда, би трябвало ВСИЧКИ да покриваме носа и устата си когато сме измежду други хора – било то с маска, шал или друго. Така няма да има кой да разпръсква респираторни капчици при дишане, говорене, кихане и кашляне.
За страдание, доста хора в България към момента не поставят маска. Веднъж, тъй като тук няма открита традиция на носене, и повторно, тъй като непрекъснато биват уверявани отвред, че няма потребност да го вършат в случай че са здрави. Работата е там, че няма по какъв начин да са сигурни дали са здрави.
Причината е в това, че може да попадат в някой от сюжетите, за които стана дума по-рано. Първо, допустимо е да са в инкубационен интервал, през който още не демонстрират признаци. Второ, може да са от тези 81% заболели, които изкарват Коронавирус леко. Част от тях въобще не оповестяват на персоналния си доктор и по този начин не стигат до тест и диагноза, а единствено до няколко дни чай и парацетамол у дома. И трето, може да са измежду инфектираните без затруднения, които дори не подозират, че са преносители. Те също остават недокументирани.
Представителите и на трите групи могат да заразят нови хора. Според изследване за Китай, точно неидентифицираните случаи са причинители на цели 79% от разпознатите! Като четвърто, можем да споменем, че в България не се практикува всеобщо тестване на популацията за ковид, даже в регионите с потвърдено разпространяване. Именно заради тези 4 фактора, всеки един от нас би трябвало да преглежда себе си като евентуален преносител на вируса и АБСОЛЮТНО ВИНАГИ да покрива лицето си преди контакт с други хора.
Вършат ли работа маските?
Неслучайно едно от първите неща, които прави всяка страна, включително и на нашата, е да забрани износа на наличните защитните средства, както и да провежда по опция производството на нови такива. Ако погледнете тук ( https://bit.ly/3abJ827 ) също ще видите, че първото нещо, което СЗО са създали, е да закупят и изпратят над 600 000 маски към 57 страни. Но най-безспорното доказателство за значимостта на маските ще открием в случай че обърнем взор на Изток – там, откъдето пандемията потегля и заплахата е непосредствена.
Жителите на източните страни от десетилетия имат построена просвета да носят защитни маски по ред аргументи – превантивно през грипния сезон, с цел да пазят топло на лицето си през зимата, носене от заболели с цел да пазят здравите, срещу нечист въздух, даже като фешън аксесоар. Текущата пандемия трансформира този потребен табиет в норма.
В Китай маските стават наложителни за всички на открито, като даже у дома носенето на минимална отбрана е целесъобразно. Публикувана е публична таблица, обясняваща кой тип маска за какви хора и обстановки е подобаваща. Япония пък задължава своите производители да продават маските на държавното управление, което от своя страна ги доставя на жителите на засегнатите региони. Южна Корея и Хонконг също поучават жителите си да поставят маска когато излизат, а във Виетнам носенето е наложително. Сингапур раздава маски на всяко домакинство благодарение на армията. В Тайланд дефицитът на маски кара държавното управление да създаде 50 милиона текстилни такива, които съгласно извършените проби блокират дихателните капчици. Тайван вкарва режим на продажбите (против презапасяване) и ангажира военните в производството на нови маски, достигайки скорост от 10 милиона броя дневно.
И назад към Европа. От седмица в Чехия носенето на маски на открито е наложително. При липса на маска, носът и устата би трябвало да бъдат покрити с подръчни средства, да вземем за пример шал или забрадка. В Словакия се поставя маска/шал на обществени места – хора с незащитени лица не се обслужват. Мярката е наложителна в столицата и огромните градове, въпреки още да не е въведена на национално равнище. Здравният министър изяснява в ефир (носейки маска, както останалите посетители и водещите), че когато човек покрива устата и носа си, той защищава близките от своите респираторни капчици, а той самият е предпазен, с помощта на маските на другите. После добавя, че когато всеки е с покрито лице, резултатът е все едно всички са имунизирани. Поради привършване на маските в аптеките, персонално министър председателят предлага на популацията изработката на такива от плат в домашни условия.
Има международен теоретичен консенсус, че главният метод за заразяване с ковид е посредством дихателните капчици, излизащи от устата или носа при издишване, говорене, кихане, кашляне и храчене. Дали това ще стане непосредствено по въздушно-капков път при непосредствен контакт или косвено по контактно-битов път, не е от значително значение. Поради огромния си размер от най-малко 5 микрона, тези капчици са тежки и скоро падат на земята, привлечени от гравитацията.
Макар че при кихване или изкашляне броят им може да доближи десетки хиляди и да пропътуват цели 6-9 метра преди да стигнат земята, най-опасната зона е в обсега 1-2 метра, оттова и рекомендацията за отдалеченост. Съществува и минимална опция за предаване посредством аерозоли – това са най-фините изхвърлени капчици или чисти вирусни частици, разпръснати из въздуха, сходно на спрей. Те са с размер под 5 микрона и са прекомерно леки, заради което остават да се носят във въздуха. Под тази си форма на аерозол, вирусът може да бъде рисков в продължение на часове, само че това не е прекомерно евентуален сюжет на заразяване отвън болнична среда.
Ефективността на маските за блокиране на изходящия поток от респираторни капчици не стои под въпрос. Здравният личен състав нормално употребява известните сини хирургически маски (наричани още медицински, еднократни или обикновени), както и по-скъпите и пречистващи маски вид респиратор, като N95. Според проучване, разликата в тяхната дарба да защищават от грип е едвам 1% – т.е., те са съвсем еднообразно ефикасни.
Като имаме поради, че вирусните частици на грипа и короновируса имат сходни размери (съответно 80–120 nm и 50–200 nm), можем да заключим, че двата модела ще имат близка успеваемост и при Коронавирус. Маски от тези два вида обаче към този момент се намират мъчно, а и те са по-необходими на медиците и болните. В всекидневието даже текстилните биха свършили работа.
Така или другояче, допреди към 50 години различен вид не е имало дори за лекарите. Според проби, платнените маски стопират капчиците с размер над 1 микрон, което е изцяло задоволително при изискване, че вирусът се популяризира най-вече посредством капчиците с размер над 5 микрона. Текстилните маски за многократна приложимост изискват съответна поддръжка преди да бъдат сложени още веднъж, като някои от тях имат и джоб за заменяем филтър. В краен случай, даже подръчни аксесоари като шал, бъф, забрадка, бандана могат да бъдат от изгода.
Най-важното е просто всеки да покрива носа и устата си преди допир с други хора. Ако към момента имате подозрения в изгодата от бариера пред носа и устата си, направете следния елементарен опит. Поставете дланта си на няколко сантиметра пред устата и започнете да говорите. Ще усетите топлината на дъха си и механичната мощ на излизащата бликам въздух, изключително когато изричате избухливи съгласни като Б и П, или се прокашляте. Това точно е изходящият дихателен поток, съдържащ респираторните капчици.
След това сложете маска и повторете теста – надали ще усетите нещо. Допълнително преимущество при покриването на лицето е, че няма да можете да го докоснете непосредствено с ръка, която би могла да е нечиста с вирус. Този резултат може да се ускори с носенето на очила и шапка/качулка, тъй че да не остават непокрити елементи от лицето.
Неприятният факт е, че към момента доста хора нямат навика да поставят маска. Други не знаят за какво би трябвало да го вършат. Трети се въздържат заради опасения, че ще бъдат посочени с пръст или гледани присмехулно. Всички обаче би трябвало да разберем, че предпазването на лицето е основно, с цел да не пренасяме болестта и да не трансформираме непознати в жертва на нашата безнаказаност.
Посоката на обществено напрежение би трябвало да се обърне – хората, които не носят маска би следвало да се тормозят от тези, които носят. Последният път, когато в България е оповестено изключително състояние, е било по време на Втората международна война. Времена, в които хората с подготвеност са се разделяли кой с крайник, кой с ръка, кой с живота си.
Днес се изисква да се разделим единствено с комфорта си и да слагаме маска когато излизаме на открито. Това не лишава повече време от миенето на зъбите заран или почистването на обувките преди да излезете. Ако носенето на маска в България беше наложително (както в Словакия, Чехия, Азия) и органите на реда концентрираха силите си върху съблюдаването на това просто предписание, може би щяхме да избегнем някои от по-крайните ограничения, които през днешния ден лимитират всички нас, а и бизнеса.
Ако и вие мислите, че би трябвало да сме виновни и да носим маски с цел да преживеем допустимо най-бързо и най-леко пандемията, може да споделите този текст. Така повече хора биха разбрали за какво покриването на лицето е толкоз значимо. /tribune.bg
#сложимаска
* След написването на текста в листата с страни влизат още Австрия, Украйна, Турция, Израел (задължително носене), както и Съединени американски щати, Индия (препоръчително)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ