Текстът на Силвия Зарева е от бюлетина на фондация " Америка за България ".
Испания туристически обекти са освен чудесата на природата и на човешкия талант, само че и местата, които дават на посетителя най-хубав аспект към тях – така наречен " мирадори " (от испански, " наблюдателници " ). Да посетите крепостта Алхамбра в Гранада не е задоволително, би трябвало да отидете до другояче неугледния площад " Сан Николас " – El Mirador de San Nicolas, за най-удивителната панорама към мавърския шедьовър. Като
бонус ще видите крепостта на фона на непрестанно заснежените хребети на Сиера Невада. В туристическите гидове " мирадорите " постоянно са също толкоз известни, колкото и гледките, които разкриват.
Именно подобен " мирадор " оформят Ива Таралежкова и съдружие " Деветашко плато " на пътя сред селата Крушуна и Кърпачево. Мястото е познато на локалните като " Завоя " или " Каньона " и допреди няколко години е било бунище, само че макар безславното си минало и неотличителните си названия, отваря запаметяваща се панорама в три направления – от панорамата към скалистия каньон на югоизток (вижте горе) ще ви секне дъхът, а в случай че пресечете пътя, на север, при ясно време, погледът ви ще обгърне немалка част от Дунавската низина. Късметлиите, които погледнат нагоре в верния миг, могат да зърнат единствената двойка черни щъркели на Деветашкото плато (и една от дребното в България), както и съседите им – двойка скални орли, които населяват мястото от години.
Обособяването на този натурален мирадор – на туристическите карти е обозначен като погледно място " Каньона ", а на място е указан с беседка и чакълени пътеки, е една от многото промени, за които съдружие " Деветашко плато " способства.
Самото Деветашко плато – което допреди 2006 година съществува единствено като разбиране в учебниците по география, е разпознаваема дестинация съвсем напълно с помощта на активността на едноименната организация.
Всичко стартира, когато през 2006 година Ива и колежката ѝ Велислава Чилингирова стартират да обикалят деветте села на платото, с цел да изготвят проект за неговото развиване. С изненада откриват, че хора от прилежащи села и със сходни ползи не се познават. " Наложи се ние да срещаме ловните дружини ", смее се Ива. Тъй като селата са в три разнообразни общини – Ловеч, Севлиево и Летница, тактика за взаимното им развиване не съществува. През 2006 година в цялата околност няма нито една къща за посетители, има единствено една хижа с 12 кревати, а трите забележителности – Къкринското ханче, Крушунските водопади и Деветашката пещера, не са изключително добре стопанисвани. Ако се съди по броя на продадените билети за водопадите, посетителите на платото до тогава са приблизително по 15 000 на година.
Днес над четвърт милион туристи посещават Крушунските водопади и Деветашката пещера (на снимките) годишно. На разположение на решилите да прекарат повече от един ден на Деветашкото плато са 50 къщи за посетители и голям брой обичайни гостилници. През остатъка от престоя им за вниманието им ще си съперничат останките от болярския палат край Крамолин, най-малкото село на платото – Тепава, за чийто кристално чист въздух се приказва, че е лековит, както и връх Чуката край село Брестово – най-високата точка на платото и различен превъзходен " мирадор ".
Пещерите, които към този момент могат да бъдат посетени, са най-малко една дузина. Сред тях е най-дългата плавателна пещера в България (Бонинската), пещерата с най-незабележимия вход, за която се споделя, че крие богатство (Футьовата), и пещерата с най-причудливата форма (Стълбицата). До пещерата Гарваница пък се организира годишният за платото джаз фестивал през юни. За карта на региона и повече информация, посетете уеб страницата на съдружие " Деветашко плато " – https://www.devetakiplateau.org/
На какво се дължат осезаемите промени на Деветашкото плато през последното десетилетие?
Ива е родом от Габрово, само че посещава платото за първи път едвам през 2000 година – години, откакто е напуснала района, с цел да се засели в столицата. Веднъж разкрила го обаче, тя в никакъв случай не си потегля изцяло. Велислава живее в Троян. От съдействието им се ражда визията за развиването на района – обединяването на деветте села от платото като туристическа дестинация, само че още през цялото време основно за триумфа на начинанието им е дейното присъединяване на локалната общественост. След първичните срещи с локални хора, през 2007 година Ива и Велислава провеждат " Конференция за бъдещето на Деветашкото плато ", която събира представители на всяко от селата. Предизвикателството, което двете насочат към присъстващите – " Дайте да забележим какво може да създадем дружно ", е посрещнато с навсякъде вдъхновение.
Същинската работа идва по-късно, само че основите на съдружие " Деветашко плато " са сложени. От локални митове и спомените на живущите в региона се набелязват най-интересните обекти, а техните истории се разказват в туристически гидове. Сформират се екипи, които да почистят и облагородят местата – множеството, от които се разрушават или служат за бунища. Поставят се указателни табели, обособяват се еко пътеки, автобусни спирки и места за паркиране. Създават се единна туристическа карта, общ културен календар и уеб страница на платото. Проектите се реализират с финансиране от европейски и американски фондации, Европейски Съюз и трите общини в региона. Но както споделя Ива, " концепциите и познанието идват от хората. Стига да можеш да ги накараш да мечтаят ". Чувства се горда точно тъй като съумяват да отключат фантазиите на локалните.
Много от задачите, набелязани през 2007 година, към този момент са реализирани. Факт са годишният джаз фестивал до Горско Сливово, лятното кино в Къкрина и фолклорният събор в Тепава през септември. Някои от достиженията надалеч надвишават проектите – къщите за посетители са не в началото плануваните три, а цели 50, а посетителите могат да избират сред десетки благоприятни условия за културен и кулинарен туризъм, отдих навън и рискови спортове.
Днес членовете на съдружие " Деветашко плато " са 140 – което го прави едно от най-големите в страната.
С поддръжката на Фондация " Америка за България " сред 2012 и 2014 се образуват и образоват девет локални екипа за развиване и се финансират планове във всяко от селата. Пътуваща галерия с фотографии на известни фотографи показват хубостта на Деветашкото плато пред света, а от 2014 година стартира провеждането на национално съревнование по спортно насочване за купата " Деветашко плато ".
Чудесата и " мирадорите " на Деветашкото плато притеглят от ден на ден задгранични туристи. Както споделя туристка в испаноезичния Tripadvisor, " Струва си да се отиде до Ловеч, с цел да се посети Деветашката пещера. А там те чакат още доста открития. Какво прекарване! " И тя не е единствената, която прави оценка прекарването с пет звезди.
След триумфа на съдружие " Деветашко плато ", Ива сполучливо приспособява и ползва модела в Благоевград, Кърджали и Велики Преслав, където също се основават локални екипи за развиване. През 2018 година Ива се причисли към напъните на Фондация " Америка за България " да насърчи активизирането на локалните общности във Враца, Габрово и Разград. Фондацията поддържа трите града с дарения за развиване на локални планове за интервала 2019 – 2022 на стойност от половин милион лв.. 
