Какво всъщност искат европейците
Текстът на Иван Кръстев е оповестен в портал " Култура ". Англоезичната версия на текста е оповестена в Ню Йорк таймс.
След по-малко от месец европейците ще изберат идващия Европейски парламент. Ако четете огромните вестници и слушате политическите водачи, ще останете с убеждението, че европейските гласоподаватели са коренно поляризирани и изправени пред съдбоносен избор. Често може да се чуе, че изборите този месец ще бъдат истински референдум. Крайната десница чака това да бъде референдум по въпроса за миграцията (или по-точно за неуспеха на Брюксел да се оправи с нея), до момента в който прогресивните проевропейци виждат в тези избори референдум за самото оцеляване на Европейския съюз. Крайнодесните стратези се надяват тези изборите да наподобяват на успеха на Доналд Тръмп от 2016 година, до момента в който прогресивните проевропейци се надяват изборите да бъдат като втория тур от президентските избори във Франция през 2017 година, когато Еманюел Макрон победи Марин Льо Пен. Ала и двата лагера са съгласни в едно. Изправени сме пред племенна война сред популисти националисти и ревностни проевропейци.
Само че нищо от това не наподобява правилно.
Едно дълбинно социологическо изследване за изборите, извършено измежду 50 000 души в 14-те най-многобройните страни от Европейския съюз, осъществено от организация YouGov от името на Европейския съвет за външна политика, откри, че съществува същинска бездна сред изгражданите от медиите показа за настройките в Европа в навечерието на изборите и действителността.
Това не значи безусловно, че ситуацията е по-обнадеждаващо, а единствено, че е друго. Представата за надълбоко поляризирани гласоподаватели е вярна единствено за Полша, където прекосяването на границата, разделяща популисткото националистическо държавно управление и опозицията, е също толкоз евентуално, колкото промяната на лагерите във време на война. За останалите страни казусът не е, че гласоподавателите не могат да бъдат уверени да трансформират мнението си, казусът е, че те не могат да вземат решение.
Наблюдавайки акцията за изборите, си припомних стиховете от една смешна брошура от детството си: " Лорд Роналд не сподели нищо, изскочи от стаята, метна се върху коня си и препусна бясно във всички направления ".
Голямо болшинство от европейците желаят смяна, само че това предпочитание може да откри разнообразни изрази. В Холандия да вземем за пример през март на локалните избори гласоподавателите дадоха поддръжката си на една антиемигрантска, дясна партия. Същият месец словаците избраха за президент жена либерал, откакто дълги години страната беше считана за цитадела на популистите. И двата избора бяха против статуквото, само че до момента в който в Холандия за статукво се одобряват обичайните партии, в Словакия за такова се одобряват популистите.
Важното през днешния ден не е, че обичайните политически партии се придвижват към крайностите, а че гласоподавателите се движат във всички направления – отляво надясно или от антисистемни към обичайни партии. Постоянното секване на идеологически граници през 2019 година е новата европейска версия на миграционната рецесия. Ала в тази ситуация с миграцията на гласоподавателите процентът на тези, които се връщат назад, наподобява доста по-висок. Повече от половината от гласоподавателите, твърдящи, че обмислят опцията да гласоподават за радикални партии, споделят също, че е допустимо да трансформират мнението си.
Тези избори се характеризират с цялостна неустановеност. Според нашето изследване половината от гласоподавателите обмислят да си останат по домовете. Поне 15% не са взели даже това решение. А измежду решилите да гласоподават 70% се двоумят за кого да гласоподават. Следователно 97 милиона гласоподаватели не престават да се двоумят.
Ала има и нещо, което сплотява гласоподавателите от цяла Европа.
През 1688 година швейцарският доктор Йоханес Хофер вкарва термина " носталгия ", с който разказва една нова болест. Симптомите ѝ са потиснатост, провокирана от копнежа по завръщане в родната земя. Страдащите от тази болест постоянно се оплакват, че чуват гласове и виждат привидения. Днес Европа е застрашена от зараза на носталгия. Европейските гласоподаватели са ядосани, комплицирани и носталгични. Мнозина имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добро място от през днешния ден, само че не са уверени по кое време тъкмо е било това славно през вчерашния ден. Опасяват се, че децата им ще живеят по-зле от тях самите, само че не знаят по какъв начин да предотвратят това.
Парадоксът на Европа се състои в това, че европейците са единомислещи в мнението си, че светът през вчерашния ден е бил по-добър, само че са разграничени по въпроса по кое време е бил този златен интервал. Антиемигрантските партии мечтаят за връщане към времето на етнически хомогенните страни – като че ли те в миналото са съществували – до момента в който доста от левите са носталгични към прогресивността, трансформирала се в определяща линия на европейската интеграция.
Европейските гласоподаватели са разкъсвани сред желанието си за смяна и носталгията си към предишното. Европа не е разграничена сред тези, които имат вяра в Брюксел, и тези, които имат вяра в своите национални страни. Най-голяма група измежду европейците са тези, които са скептични по едно и също време към Европейския съюз, и към националната страна. Ала те значително са обединени от страха, че вчерашният ден е бил по-добър от днешния, както и че днешният ден ще бъде по-добър от утрешния.
Не е ясно дали изборите за Европейски парламент ще изострят заболяването, ще задълбочат обърнатото обратно страдалчество или ще бъдат началото на възобновяване, обърнато към бъдещето. Сигурно е единствено едно: границата сред обичайните проевропейски партии и радикалните евроскептични партии е най-слабо охраняваната през днешния ден граница в Европа. Следващите седмици ще са от огромно значение, с цел да решат гласоподавателите от коя страна на тази граница болшинството ще откри заслон.
След по-малко от месец европейците ще изберат идващия Европейски парламент. Ако четете огромните вестници и слушате политическите водачи, ще останете с убеждението, че европейските гласоподаватели са коренно поляризирани и изправени пред съдбоносен избор. Често може да се чуе, че изборите този месец ще бъдат истински референдум. Крайната десница чака това да бъде референдум по въпроса за миграцията (или по-точно за неуспеха на Брюксел да се оправи с нея), до момента в който прогресивните проевропейци виждат в тези избори референдум за самото оцеляване на Европейския съюз. Крайнодесните стратези се надяват тези изборите да наподобяват на успеха на Доналд Тръмп от 2016 година, до момента в който прогресивните проевропейци се надяват изборите да бъдат като втория тур от президентските избори във Франция през 2017 година, когато Еманюел Макрон победи Марин Льо Пен. Ала и двата лагера са съгласни в едно. Изправени сме пред племенна война сред популисти националисти и ревностни проевропейци.
Само че нищо от това не наподобява правилно.
Едно дълбинно социологическо изследване за изборите, извършено измежду 50 000 души в 14-те най-многобройните страни от Европейския съюз, осъществено от организация YouGov от името на Европейския съвет за външна политика, откри, че съществува същинска бездна сред изгражданите от медиите показа за настройките в Европа в навечерието на изборите и действителността.
Това не значи безусловно, че ситуацията е по-обнадеждаващо, а единствено, че е друго. Представата за надълбоко поляризирани гласоподаватели е вярна единствено за Полша, където прекосяването на границата, разделяща популисткото националистическо държавно управление и опозицията, е също толкоз евентуално, колкото промяната на лагерите във време на война. За останалите страни казусът не е, че гласоподавателите не могат да бъдат уверени да трансформират мнението си, казусът е, че те не могат да вземат решение.
Наблюдавайки акцията за изборите, си припомних стиховете от една смешна брошура от детството си: " Лорд Роналд не сподели нищо, изскочи от стаята, метна се върху коня си и препусна бясно във всички направления ".
Голямо болшинство от европейците желаят смяна, само че това предпочитание може да откри разнообразни изрази. В Холандия да вземем за пример през март на локалните избори гласоподавателите дадоха поддръжката си на една антиемигрантска, дясна партия. Същият месец словаците избраха за президент жена либерал, откакто дълги години страната беше считана за цитадела на популистите. И двата избора бяха против статуквото, само че до момента в който в Холандия за статукво се одобряват обичайните партии, в Словакия за такова се одобряват популистите.
Важното през днешния ден не е, че обичайните политически партии се придвижват към крайностите, а че гласоподавателите се движат във всички направления – отляво надясно или от антисистемни към обичайни партии. Постоянното секване на идеологически граници през 2019 година е новата европейска версия на миграционната рецесия. Ала в тази ситуация с миграцията на гласоподавателите процентът на тези, които се връщат назад, наподобява доста по-висок. Повече от половината от гласоподавателите, твърдящи, че обмислят опцията да гласоподават за радикални партии, споделят също, че е допустимо да трансформират мнението си.
Тези избори се характеризират с цялостна неустановеност. Според нашето изследване половината от гласоподавателите обмислят да си останат по домовете. Поне 15% не са взели даже това решение. А измежду решилите да гласоподават 70% се двоумят за кого да гласоподават. Следователно 97 милиона гласоподаватели не престават да се двоумят.
Ала има и нещо, което сплотява гласоподавателите от цяла Европа.
През 1688 година швейцарският доктор Йоханес Хофер вкарва термина " носталгия ", с който разказва една нова болест. Симптомите ѝ са потиснатост, провокирана от копнежа по завръщане в родната земя. Страдащите от тази болест постоянно се оплакват, че чуват гласове и виждат привидения. Днес Европа е застрашена от зараза на носталгия. Европейските гласоподаватели са ядосани, комплицирани и носталгични. Мнозина имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добро място от през днешния ден, само че не са уверени по кое време тъкмо е било това славно през вчерашния ден. Опасяват се, че децата им ще живеят по-зле от тях самите, само че не знаят по какъв начин да предотвратят това.
Парадоксът на Европа се състои в това, че европейците са единомислещи в мнението си, че светът през вчерашния ден е бил по-добър, само че са разграничени по въпроса по кое време е бил този златен интервал. Антиемигрантските партии мечтаят за връщане към времето на етнически хомогенните страни – като че ли те в миналото са съществували – до момента в който доста от левите са носталгични към прогресивността, трансформирала се в определяща линия на европейската интеграция.
Европейските гласоподаватели са разкъсвани сред желанието си за смяна и носталгията си към предишното. Европа не е разграничена сред тези, които имат вяра в Брюксел, и тези, които имат вяра в своите национални страни. Най-голяма група измежду европейците са тези, които са скептични по едно и също време към Европейския съюз, и към националната страна. Ала те значително са обединени от страха, че вчерашният ден е бил по-добър от днешния, както и че днешният ден ще бъде по-добър от утрешния.
Не е ясно дали изборите за Европейски парламент ще изострят заболяването, ще задълбочат обърнатото обратно страдалчество или ще бъдат началото на възобновяване, обърнато към бъдещето. Сигурно е единствено едно: границата сред обичайните проевропейски партии и радикалните евроскептични партии е най-слабо охраняваната през днешния ден граница в Европа. Следващите седмици ще са от огромно значение, с цел да решат гласоподавателите от коя страна на тази граница болшинството ще откри заслон.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ