10 традиции, свързани с Димитровден
Текстът на една национална ария гласи, че Свети Димитър изгорил манастирът в Света гора и с цел да го накаже, Господ го заточил в Джендем (в превод от турски – ад). Тогава паднала тежка зима, мъгли и знойни студове. Света Петка и Света Неделя, неговите лели – покровителки на мъртвите, отишли да молят Бог да го пусне и да се оправи времето. Той обаче отказал да извърши молбата им. Тогава те помолили Божията майка за помощ и тя се застъпила за пандизчията пред сина си. След като Свети Димитър излязъл от пъкъла, настъпила пролетта.
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
Димитровден е национален и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски. Представям ви 10 обичаи, свързани с празника.
Дойде ли Димитровден, идва и снегът. Със зимата идва и късият ден, по тази причина Свети Димитър е предвестител на мрака – дългите зимни нощи. Мракът значи и гибел, по тази причина Свети Димитър се свързва и с умрелите. Съботата преди Димитровден е одобрявана за задушница. Ходи се на гробища. Хората почистват гробовете на своите близки, преливат ги с вино, раздават самун и жито “за господ да елементарни ”.
Традициите повеляват на Димитровден да се наемат новите служащи, като дружно с тях стопаните правят оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат огромни позлатени ябълки. След това всеки прави реверанс пред по този начин украсената жертва и чорбаджиите церемониално подаряват прислужниците си.
Музиката свири през целия ден и всички честват, без да не помнят, че на другия ден още веднъж би трябвало да запретнат ръкави за работа. Според тогавашното устройство на трудовия пазар, служащите се спазарявали на Гергьовден. В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще правят и какви пари да чакат на 26 октомври, когато изтичал устният контракт. Някои господари наемали служащи за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж “оглавени ”, ратаите не можели да изоставен по никаква причина. Ако господарят се случел добър и обективен – хубаво. Ако не – прислужникът теглел черно теглило, съгласно националния израз. Затова в миналото казвали, че на Димитровден “едни се заробват, а други – отробват ”.
Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – по този начин го разказва националната визия. Денят му се смята за начало на второто полугодие – завършек на стопанските действия, завършек на градежите. Ето за какво Димитровден се празнува и като формален празник на строителните служащи. На някои места у нас назовават празника Разпуст. На този ден в миналото освобождавали ратаите и прислужниците. Това е денят, в който им се заплаща за миналата година, само че отново тогава се разписват уговорките им за идната година. Господарите им давали обещаната заплата, следвали огромни трапези, хорà и забавление. 
От този ден нататък може да завали и първият сняг, защото светецът приспива природата, раздрусва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, с цел да са на изсъхнало и подреждат дървата за огрев.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели “сглядно хоро ” (от “сгляда, сгледа ” – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до през днешния ден се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменима част от тях.
На Димитровден се прави и обичаят “полазване ” – старинна процедура да се гадае в този ден по първия посетител в дома. Вярва се, че в случай че в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, умел и заможен човек, годината ще е здрава, богата и сполучлива.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел в случай че именника е мъж и с кокошка, в случай че е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. 
Именниците носят в църквата обредна храна арта или артос – петохлебие, сурово жито или брашно, олио и вино. Храната се назовава за здраве. На петте дребни хлебчета, украсени с просфора, се поставя по една свещ. Свещеникът прекадява трапезата и прочита молитва. На него се дава едното хлебче, а останалите се раздават. Олиото и виното се оставят в църквата, а житото се резервира и се поставя в семената за посев. С брашното дамите месят самун, който свещеникът раздава.
От Димитровден стадата потеглят на зимуване. Реколтата към този момент е прибрана и се слага началото на неделните хора на площада. Хорото на празника се назовава “чобанско ”, защото се повежда от овчар. В идващите два дни наемните овчари почиват и стопаните сами излизат да пасат стадата си. Затова тези дни се назовават “чобански празници ”.
Денят след празника – 27 октомври – се назовава Мишовден и се уважава от дамите за предотвратяване от мишки. Названието им е табуирано – по тази причина ги назовават поганци. За да се предпазят от тях дамите не работят нищо този ден. Те замазват с глина или тиня някоя дупка в стената или четирите ъгъла и споделят, че лепят на мишките очите.
