Призракът на ОФ и промяната
Текстът е оповестен в портала " Култура ".
Съвпадението по време сред последните избори и трийсетгодишнината от политическите промени в България не може да не подтиква към размисъл. Дори, в случай че щете, за българското развиване " в кръг ". Неслучайно заимствам като политическа метафора заглавието на новия филм на Стефан Командарев, който потегли по кината, тъй като в него през протичащото се в три полицейски коли – в нощта на 9 против 10 ноември 2019 година – зейва (и то на битово равнище) оголената драма на така наречен преход. С безконечните нашенски разногласия сред русофили и русофоби, сред незаминаващи и (не)заминали, отекващи в подножието на Паметника на руската войска, с който (както и с непреработената си памет) продължаваме да не знаем какво да вършим.
Има ли всичко това връзка с последните локални избори? Има, по какъв начин да няма. Ако погледнем на тях не просто " линеарно " ( " от " - " до " ), а " в кръг ". И най-много " в подробност ". Защото в детайла цялото се вижда най-добре, той прояснява най-много неяснотите му, както е обичал да повтаря Ф. Скот Фицджералд.
Ето за какво във тип на къси бележки ще се спра единствено на по-особеното в тези избори – най-малко по отношение на досегашните трендове в българската политика. А няма да разисквам дали резултатите от тях са следващо закрепване на ГЕРБ (дори с редуцираща нормализация), размърдване на Българска социалистическа партия или поръчка на " Демократична България " (но и на свеждането ѝ единствено до софийска партия). Затова ще стартира с новата фрагментация на политическото, с цел да стигна до появяването на някои остарели призраци – като този на ОФ-то.
Новото поле на раздялите: " млади " против " остарели "
Това е най-видимото и то е напълно отчетливо. Новото на тези избори е, че " поколението на 1989 година " (от рухването на Живков до държавното управление на Иван Костов) към този момент декларира себе си. И при него историческите " червени линии " – леви против десни, демократи против популисти (националисти) – не (винаги) сработват, доколкото определящо е недоверието против " партиите ". Впрочем по този начин е било постоянно, от Освобождението насам. Още доктор Кръстев изследва разделянето " млади-стари " като културен феномен, описвайки го по доста забавен метод – в това число като опит на " фикцията, илюзията и желанието на новия (нефолклорен) човек да се любува ".
Същият " културен хедонизъм " се прояви и на изборите в София, когато поколението на щерка ми всеобщо гласоподава за Борис Бонев и " Спаси София " без листа – единствено за претенденти. Всъщност гласоподава против " системата " (на партиите) и който не го е схванал, занапред ще го разбере. Дни наред разговарях с такива младежи по улиците на София. Питаха ме: " А не може ли без партии? ". Обяснявах им до какво е довел 19 май 1934 година в българската политика, че е неуместно да се гласоподава " без листа ", с цел да се преразпределят (и подаряват!) гласовете им. Отговаряха ми: " в случай че е с листа, никой няма да гласоподава ". И ето ни още веднъж " в кръг ".
А резултатът е добре прочут – Борис Бонев влезе в Столичния общински съвет с избор, съвсем еднакъв на този на цялата " Демократична България ". И гласовете за " Спаси София " ускориха ГЕРБ, извадиха Българска социалистическа партия крачка напред и реанимираха " Атака ". Това е истината.
Знам, че казвайки го, някои ще подскочат: " В какво ни обвинявате? ". В нищо не ви упреквам, единствено установявам. Гласуването е политически акт, след който интернет деятелите престават да бъдат такива и стават политици. Съгласно разпоредбите на демокрацията и в сходство с Изборния кодекс, писан от " гражданския претендент " Мая Манолова. Ако някой не е удовлетворен – да ѝ го каже в лицето.
Тук обаче стигаме до гласуването на втория тур. А там (не единствено в София, само че и другаде), се случиха неща, някои от които не могат да не будят паника.
" Единни и неделими " или призракът на Отечествен фронт
Започвам с Варна. Разбирам вота против статуквото и убеждението, че успеха на Иван Портних е била така и така " в забрадка вързана ". Но, почтено казано, още не мога да допускам на социологическите разбивки от които излиза, че шестима от всеки 10 последователи на " Демократична България " във Варна са дали своят вот за проруски и искрено фашизоиден претендент. Това изисква сериозен размисъл. И политическа позиция на една партия, отстояваща себе си като демократична.
Още по-показателен е вотът в Пловдив. Там конфликтът сред претендента на ГЕРБ Здравко Димитров и Славчо Атанасов от " Патриотите " измести обратно фигурата на " гражданския претендент " – Дани Каназирева. Гледах телевизионните диспути и от самото начало имах някакво чувство за " размиване ". Ала в интернет патосът за пловдивския " цивилен претендент " струеше отвред, до момента в който аз имах спомен за прелитания от партия в партия. И не щеш ли тези дни " гражданският претендент " внезапно бе назначен за регионален шеф – на мястото, освободено от новия кмет Здравко Димитров. Честито на " жителите ", сплотили редиците си зад следващата " гражданска кандидатура ".
С което стигаме и до Мая Манолова – главният " цивилен претендент " на тези избори. И още: " анти-партиен претендент " против статуквото, герой за въжделената " независимост ", към която – по замисъла на нейния пълководец Андрей Райчев – би трябвало и да се образува и новото Отечествен фронт.
За по-младите читатели може би е редно да отбележа, че Отечествен фронт беше казионна организация, която се изпари в края на 1989 година Или по-точно прерасна в някакъв Отечествен съюз, чийто водач, починалият към този момент Гиньо Ганев (зет на Кимон Георгиев), умееше освен да споделя с мил звук лакърдии, само че и да реализира частични консенсуси в заблатения парламентарен пейзаж, вследствие на което станаха вероятни ръководства от вида на държавното управление на Любен Беров, където не постоянно бе ясно " кой пие ", само че плащаха всички. И то на " солена цена ".
Става дума за остарялата и казионна ОФ-мечта за " единните и неделими жители ", неразделяни между тях от " неприятните " партии " (нали партията е таман pars, част от цялото). Ето за какво и в детството ми всякакви лелки обикаляха из квартала с бележки от Отечествен фронт и все повтаряха тези думи – " единни и неделими ". И бяхме " единни и неделими " (но не и жители!) до рухването на Берлинската стена, която ни освести и " раздели " дефинитивно.
В основата на ОФ-начинанието, несъмнено, са и пророческите визии на други Георги Димитров за " единните фронтове " против диктатурата, прераснали в " забележителната платформа " на Отечествения фронт през 1944 година Наблягам на " забележителна ", тъй като по-старите още помнят какъв брой " солена " излезе тази платформа на главните български партии, на социалдемократите и земеделците след 1944 година и по какъв начин Българска комунистическа партия се разправи с наивните си " единни " съдружници.
Целта ми в тази ситуация не е да описвам тази история в елементи. А по-скоро в този " подробност " да видя новия-стар план – доколкото в тази ситуация нищо ново не е измислено, както и нищо не би трябвало да е забравено.
Накратко, Мая Манолова (по съвета на нейния идеолог) към този момент мисли себе си единствено като " цивилен претендент " (което е нейно право, схваща се). И като " протестърка ", което е още по-интересно.
Тук се крие и обяснението за какво тя настойчиво отхвърля да отговори за коя листа е гласувала на първия тур на изборите. В което, единствено по себе си, няма нищо " ужасно ". Гласувала била за " листата на смяната "! Ала коя е листата на смяната? Ами " листата на смяната " е " листата на смяната " И по този начин до една досадна безконечност.
И за какво е всичко това? Защото не трябва намерено да каже, че е гласувала за Българска социалистическа партия. Защото това е " партийно гласоподаване ", а нали тя е към този момент друга, " друга Мая " – " цивилен претендент ", " непартийка " и " протестър ", която постоянно е протестирала и несъмнено би протестирала и на митингите против Орешарски, в случай че не беше заместник-председател на Народното събрание и народен представител от Българска социалистическа партия. Както би протестирала и против избора на Иван Гешев, в случай че беше схванала за него по-рано, единствено да беше схванала, че " има жители на улицата " или на " Орлов мост ". О, тя, несъмнено, би била там, тя даже е била там " в душата си ", само че е била заета с акцията си, по тази причина е " подкрепила " протестиращите единствено на втория тур и то във фейсбук.
Спокойно, има време. И ще го видите оттук насетне. Мая Манолова към този момент ще поддържа всеки митинг. И освен: тя ще бъде самият " митинг ". Тя ще е олицетворение на " протестиращия против статуквото жител ". Тя ще е самият " жител ". Нещо повече: единствено тя ще е " жител ". Защото няма " леви " и няма " десни " жители. Има единствено " гневни " от всичко жители, които " единни и неделими ", загърбвайки разликите си, ще се влеят в единна " Гражданска платформа " с цветовете на дъгата и по този начин (и единствено така) ще стигнем до " светлото бъдеще ".
Иначе – какъв брой му е да управляваш София! Само държиш отворена входната врата на Голямата община и жителите ти споделят всичко. Едни – едно, други – друго. И ти, нали си " цивилен претендент ", правиш каквото желаят жителите.
Е, правилно, не може да няма сложни моменти. Например, когато богатите и бедните квартали на София по едно и също време (но по разнообразни аргументи!) се отопляват на твърдо гориво и упорстват в това, а в това време ти мрънкат за чистотата на въздуха.
Ама кой кмет е съвършен? Важното е да си " претендент на жителите ". Нали това е " сигналът на смяната "!
Така че всичко следва. Чака ни " Гражданска платформа ", преливаща от всевъзможни разцветки, в комбиниране (пак " единни и неделими "!) с партията 7/8 на Слави Трифонов и още куп чудесии.
А що се отнася до " смяната в София ", тя към този момент се състоя. Макар към момента всички да не го осъзнават.
Разпъването на " Зелената шатра " на самостоятелния " цивилен претендент " Мая Манолова прогони от нормалното му място един от присъщите за духа на София улични музиканти, който пее с неудържимата си скоропоговорка сантиментални градски песни. Той се реалокира пред Алма Матер и към този момент оттова оглася забързаните минувачи с " Плачат сърцата, раздирани към този момент от пристрастеност ".
Спрях се и му споделих, че остарялото място е свободно. И той откровено се зарадва на смяната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (458)
Съвпадението по време сред последните избори и трийсетгодишнината от политическите промени в България не може да не подтиква към размисъл. Дори, в случай че щете, за българското развиване " в кръг ". Неслучайно заимствам като политическа метафора заглавието на новия филм на Стефан Командарев, който потегли по кината, тъй като в него през протичащото се в три полицейски коли – в нощта на 9 против 10 ноември 2019 година – зейва (и то на битово равнище) оголената драма на така наречен преход. С безконечните нашенски разногласия сред русофили и русофоби, сред незаминаващи и (не)заминали, отекващи в подножието на Паметника на руската войска, с който (както и с непреработената си памет) продължаваме да не знаем какво да вършим.
Има ли всичко това връзка с последните локални избори? Има, по какъв начин да няма. Ако погледнем на тях не просто " линеарно " ( " от " - " до " ), а " в кръг ". И най-много " в подробност ". Защото в детайла цялото се вижда най-добре, той прояснява най-много неяснотите му, както е обичал да повтаря Ф. Скот Фицджералд.
Ето за какво във тип на къси бележки ще се спра единствено на по-особеното в тези избори – най-малко по отношение на досегашните трендове в българската политика. А няма да разисквам дали резултатите от тях са следващо закрепване на ГЕРБ (дори с редуцираща нормализация), размърдване на Българска социалистическа партия или поръчка на " Демократична България " (но и на свеждането ѝ единствено до софийска партия). Затова ще стартира с новата фрагментация на политическото, с цел да стигна до появяването на някои остарели призраци – като този на ОФ-то.
Новото поле на раздялите: " млади " против " остарели "
Това е най-видимото и то е напълно отчетливо. Новото на тези избори е, че " поколението на 1989 година " (от рухването на Живков до държавното управление на Иван Костов) към този момент декларира себе си. И при него историческите " червени линии " – леви против десни, демократи против популисти (националисти) – не (винаги) сработват, доколкото определящо е недоверието против " партиите ". Впрочем по този начин е било постоянно, от Освобождението насам. Още доктор Кръстев изследва разделянето " млади-стари " като културен феномен, описвайки го по доста забавен метод – в това число като опит на " фикцията, илюзията и желанието на новия (нефолклорен) човек да се любува ".
Същият " културен хедонизъм " се прояви и на изборите в София, когато поколението на щерка ми всеобщо гласоподава за Борис Бонев и " Спаси София " без листа – единствено за претенденти. Всъщност гласоподава против " системата " (на партиите) и който не го е схванал, занапред ще го разбере. Дни наред разговарях с такива младежи по улиците на София. Питаха ме: " А не може ли без партии? ". Обяснявах им до какво е довел 19 май 1934 година в българската политика, че е неуместно да се гласоподава " без листа ", с цел да се преразпределят (и подаряват!) гласовете им. Отговаряха ми: " в случай че е с листа, никой няма да гласоподава ". И ето ни още веднъж " в кръг ".
А резултатът е добре прочут – Борис Бонев влезе в Столичния общински съвет с избор, съвсем еднакъв на този на цялата " Демократична България ". И гласовете за " Спаси София " ускориха ГЕРБ, извадиха Българска социалистическа партия крачка напред и реанимираха " Атака ". Това е истината.
Знам, че казвайки го, някои ще подскочат: " В какво ни обвинявате? ". В нищо не ви упреквам, единствено установявам. Гласуването е политически акт, след който интернет деятелите престават да бъдат такива и стават политици. Съгласно разпоредбите на демокрацията и в сходство с Изборния кодекс, писан от " гражданския претендент " Мая Манолова. Ако някой не е удовлетворен – да ѝ го каже в лицето.
Тук обаче стигаме до гласуването на втория тур. А там (не единствено в София, само че и другаде), се случиха неща, някои от които не могат да не будят паника.
" Единни и неделими " или призракът на Отечествен фронт
Започвам с Варна. Разбирам вота против статуквото и убеждението, че успеха на Иван Портних е била така и така " в забрадка вързана ". Но, почтено казано, още не мога да допускам на социологическите разбивки от които излиза, че шестима от всеки 10 последователи на " Демократична България " във Варна са дали своят вот за проруски и искрено фашизоиден претендент. Това изисква сериозен размисъл. И политическа позиция на една партия, отстояваща себе си като демократична.
Още по-показателен е вотът в Пловдив. Там конфликтът сред претендента на ГЕРБ Здравко Димитров и Славчо Атанасов от " Патриотите " измести обратно фигурата на " гражданския претендент " – Дани Каназирева. Гледах телевизионните диспути и от самото начало имах някакво чувство за " размиване ". Ала в интернет патосът за пловдивския " цивилен претендент " струеше отвред, до момента в който аз имах спомен за прелитания от партия в партия. И не щеш ли тези дни " гражданският претендент " внезапно бе назначен за регионален шеф – на мястото, освободено от новия кмет Здравко Димитров. Честито на " жителите ", сплотили редиците си зад следващата " гражданска кандидатура ".
С което стигаме и до Мая Манолова – главният " цивилен претендент " на тези избори. И още: " анти-партиен претендент " против статуквото, герой за въжделената " независимост ", към която – по замисъла на нейния пълководец Андрей Райчев – би трябвало и да се образува и новото Отечествен фронт.
За по-младите читатели може би е редно да отбележа, че Отечествен фронт беше казионна организация, която се изпари в края на 1989 година Или по-точно прерасна в някакъв Отечествен съюз, чийто водач, починалият към този момент Гиньо Ганев (зет на Кимон Георгиев), умееше освен да споделя с мил звук лакърдии, само че и да реализира частични консенсуси в заблатения парламентарен пейзаж, вследствие на което станаха вероятни ръководства от вида на държавното управление на Любен Беров, където не постоянно бе ясно " кой пие ", само че плащаха всички. И то на " солена цена ".
Става дума за остарялата и казионна ОФ-мечта за " единните и неделими жители ", неразделяни между тях от " неприятните " партии " (нали партията е таман pars, част от цялото). Ето за какво и в детството ми всякакви лелки обикаляха из квартала с бележки от Отечествен фронт и все повтаряха тези думи – " единни и неделими ". И бяхме " единни и неделими " (но не и жители!) до рухването на Берлинската стена, която ни освести и " раздели " дефинитивно.
В основата на ОФ-начинанието, несъмнено, са и пророческите визии на други Георги Димитров за " единните фронтове " против диктатурата, прераснали в " забележителната платформа " на Отечествения фронт през 1944 година Наблягам на " забележителна ", тъй като по-старите още помнят какъв брой " солена " излезе тази платформа на главните български партии, на социалдемократите и земеделците след 1944 година и по какъв начин Българска комунистическа партия се разправи с наивните си " единни " съдружници.
Целта ми в тази ситуация не е да описвам тази история в елементи. А по-скоро в този " подробност " да видя новия-стар план – доколкото в тази ситуация нищо ново не е измислено, както и нищо не би трябвало да е забравено.
Накратко, Мая Манолова (по съвета на нейния идеолог) към този момент мисли себе си единствено като " цивилен претендент " (което е нейно право, схваща се). И като " протестърка ", което е още по-интересно.
Тук се крие и обяснението за какво тя настойчиво отхвърля да отговори за коя листа е гласувала на първия тур на изборите. В което, единствено по себе си, няма нищо " ужасно ". Гласувала била за " листата на смяната "! Ала коя е листата на смяната? Ами " листата на смяната " е " листата на смяната " И по този начин до една досадна безконечност.
И за какво е всичко това? Защото не трябва намерено да каже, че е гласувала за Българска социалистическа партия. Защото това е " партийно гласоподаване ", а нали тя е към този момент друга, " друга Мая " – " цивилен претендент ", " непартийка " и " протестър ", която постоянно е протестирала и несъмнено би протестирала и на митингите против Орешарски, в случай че не беше заместник-председател на Народното събрание и народен представител от Българска социалистическа партия. Както би протестирала и против избора на Иван Гешев, в случай че беше схванала за него по-рано, единствено да беше схванала, че " има жители на улицата " или на " Орлов мост ". О, тя, несъмнено, би била там, тя даже е била там " в душата си ", само че е била заета с акцията си, по тази причина е " подкрепила " протестиращите единствено на втория тур и то във фейсбук.
Спокойно, има време. И ще го видите оттук насетне. Мая Манолова към този момент ще поддържа всеки митинг. И освен: тя ще бъде самият " митинг ". Тя ще е олицетворение на " протестиращия против статуквото жител ". Тя ще е самият " жител ". Нещо повече: единствено тя ще е " жител ". Защото няма " леви " и няма " десни " жители. Има единствено " гневни " от всичко жители, които " единни и неделими ", загърбвайки разликите си, ще се влеят в единна " Гражданска платформа " с цветовете на дъгата и по този начин (и единствено така) ще стигнем до " светлото бъдеще ".
Иначе – какъв брой му е да управляваш София! Само държиш отворена входната врата на Голямата община и жителите ти споделят всичко. Едни – едно, други – друго. И ти, нали си " цивилен претендент ", правиш каквото желаят жителите.
Е, правилно, не може да няма сложни моменти. Например, когато богатите и бедните квартали на София по едно и също време (но по разнообразни аргументи!) се отопляват на твърдо гориво и упорстват в това, а в това време ти мрънкат за чистотата на въздуха.
Ама кой кмет е съвършен? Важното е да си " претендент на жителите ". Нали това е " сигналът на смяната "!
Така че всичко следва. Чака ни " Гражданска платформа ", преливаща от всевъзможни разцветки, в комбиниране (пак " единни и неделими "!) с партията 7/8 на Слави Трифонов и още куп чудесии.
А що се отнася до " смяната в София ", тя към този момент се състоя. Макар към момента всички да не го осъзнават.
Разпъването на " Зелената шатра " на самостоятелния " цивилен претендент " Мая Манолова прогони от нормалното му място един от присъщите за духа на София улични музиканти, който пее с неудържимата си скоропоговорка сантиментални градски песни. Той се реалокира пред Алма Матер и към този момент оттова оглася забързаните минувачи с " Плачат сърцата, раздирани към този момент от пристрастеност ".
Спрях се и му споделих, че остарялото място е свободно. И той откровено се зарадва на смяната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (458)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ