"Направени от вина" - роман за домашното насилие, понасяно от жените
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на " Дневник ".
" Направени от виновност " на Йоанна Елми е разказ за домашното принуждение, понасяно от дамите в едно семейство - с безмълвие, боязън, отводи, фикс идея за надзор и саморазрушително смирение (защото " за хората, които не знаят какво да вършат със себе си, обичаната дума е " би трябвало " ).
Със същата мощ " Направени от виновност " е и разказ за емиграцията, която се осъзнава през неналичията, само че и през носталгиите. Независимо че етимологията на думата може да се изведе от тъгуването по завръщането вкъщи (а съгласно М. Кундера в " Незнанието " и въобще от тъгуването, което той напомня през известните Weltschmerz или saudade), прочувствената ни умелост постоянно ни слага в обстановка да носталгираме по огромния архетип на детството - все едно щастливо или недотам.
Детството на героинята (пък и на самата авторка) принадлежи на 90-те години и България от първите години на прехода. Затова дебютната книга на Йоанна Елми е и текст, фиксиращ острия, леден и гладен свят на децата , отглеждани в буренясалите ни градове през последното десетилетие на ХХ век. Или ръждивите първи години на ХХI век. Наративът на болката, поредно удържан в целия разказ, възкресява столицата ни мръсна и настръхнала, само че обичана по този начин, както се обича нещо " осакатено ": " напук, от страдание, само че и абсолютно ".
Главната героиня има две имена - Яна в българските си мемоари и Джейн, до момента в който живее и търси мястото си в Америка. И тази двойна номинация е знак за избавителния трамплин на емиграцията, за скока оттатък Океана, благодарение на който тя мечтае да се еманципира от фамилията си и да построи различен живот. Но и за принадлежността ѝ към две култури - и за предвидимо последвалото " на всички места ничия ".
Направени от винаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Яна-Джейн има два езика, два конструкта, които работят по едно и също време - британският я интегрира , пришива я към повърхността на битийното, дава ѝ опция да работи и поддържа връзка в Съединени американски щати, само че българският на детството и фамилията ѝ я дефинира . Българският е единственият език, на който тя съумява да премълчи или избълва в къси фрази контузиите си. Разказвайки ги. Формулирайки неналичието - тъй като (оказва се) само през това, което ти липсва в социокултурния код, успяваш да усетиш на субатомно ниво, че си бежанец, че си вкоренен.
Въпреки плътния си, отлично построен екстериор, " Направени от виновност " подчертава главно върху персоналните истории на три генерации дами - Ева, бабата на Яна; Лилия - майка ѝ; и самата Яна-Джейн. През " гласа " на Яна чуваме историята на фамилията ѝ. Тайният свят на възрастните е напоен от принуждение, хули и алкохол. Действащият традиционен модел с съвсем ритуална акуратност възпроизвежда ежедневните битови унижения, които дамите в тази част на света, през недалечния ХХ век, постоянно са възприемали като норма(лност). И те в действителност не се бунтуват изключително - нито майката, нито бабата на Яна. Точно тази примирителност нагнетява чувството за безотрадност, за несвършваща неправда.
НезнаниетоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Ево, подай ми солта. Ево, подай ми предишното " е ритуалът, който разиграват бабата и дядото на героинята. И в него няма нито човешка благосклонност, нито опит за превъзмогване. Има семейство, зациклило върху възпроизвеждането на еднакъв ядосан диалог.
Майката на героинята е доктор и брачна половинка на мъж с проблеми с алкохола. Целият ѝ живот минава в онази унизителна липса на средства, в която фактически живееха огромна част от образованите хора през първото десетилетие на прехода. Лилия обаче постоянно е поставяла акцента оттатък бита: " Това ми липсва най-вече. Свободата да предпочитам. Сега съм свободна единствено да умра ". Нейната педантична суровост не просто лишава щерка ѝ от чувството, че е обичана, а даже не умее да я отбрани от бащата-насилник. През цялото си детство Яна получава главно забрани. Вменява ѝ се възприятие за боязън и виновност, тя пораства със знанието, че светът е застрашителен и неправдив. И когато пораства задоволително, Яна-Джейн бяга от този конструкт. Бяга в Съединени американски щати поради смътната концепция, че желае да премине " умерено през инцидентната, неведома естетика на света ".
Романът на Йоана Елми е безкомпромисно прецизен в назоваването на методите, по които може да бъде унищожено едно детство. Отвъд благоприличието, толкоз значимо за поколението на родителите ни, оттатък допустимото и публично допустимото. Детството на героинята ѝ е разпнато сред страха и безмълвното несъгласи е. Но има една основна отлика спрямо излезлите неотдавна на български и други текстове, свързани с травматични детски прекарвания ( " Неудобството на вечерта " на Марийке Лукас Райнефелд, " Разкази " на Мешчанинова, " Топи се " на Лизе Спит) - и това е фактът, че Яна е до известна степен охранявана, защитавана от останалите дами в фамилията си, които в действителност са беззащитни съвсем колкото нея пред пияния ѝ татко.
И тази двойствена, плашещо-похотлива и разрушителна обстановка (напомняща Константин-Павловите бебета с мустаци и бради) е колкото предизвикана от балканския, по-близък до Изтока модел на фамилна подчиненост, толкоз и от публичните договорености, от отхвърли на институциите да се месят в връзките вътре в прословутата " клетка на обществото ".
Неудобството на вечертаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Затова и по този начин мощно се претърпява - на всички равнища - безконечният за всички генерации раздор сред виновността и свободата. Твоето благополучие коства болката на тези преди теб, затворените в личното си време. Твоето еманципиране коства да обърнеш тил на упоритостите и желанията на родителите си, на тяхното " за твое положително ". Да познаеш от вътрешната страна тайния свят на възрастните и да простиш, тъй като носиш роднините и контузиите им в себе си.
А " от време на време истината е толкоз сложна, че човек си измисля друга ", с цел да се избави от суровото страдалчество.
Стегнат, ослепителен, лиричен, само че и мъчително персонален е разказът на " Направени от виновност ", само че авторката съумява да реализира умиротворяване и катарзис във финала. И въпреки че не постоянно се случва, съпричастието и обичта са тези, които лекуват, даже рационално не знаем, че сме подготвени за сходна промяна.
" Направени от виновност " на Йоанна Елми е разказ за домашното принуждение, понасяно от дамите в едно семейство - с безмълвие, боязън, отводи, фикс идея за надзор и саморазрушително смирение (защото " за хората, които не знаят какво да вършат със себе си, обичаната дума е " би трябвало " ).
Със същата мощ " Направени от виновност " е и разказ за емиграцията, която се осъзнава през неналичията, само че и през носталгиите. Независимо че етимологията на думата може да се изведе от тъгуването по завръщането вкъщи (а съгласно М. Кундера в " Незнанието " и въобще от тъгуването, което той напомня през известните Weltschmerz или saudade), прочувствената ни умелост постоянно ни слага в обстановка да носталгираме по огромния архетип на детството - все едно щастливо или недотам.
Детството на героинята (пък и на самата авторка) принадлежи на 90-те години и България от първите години на прехода. Затова дебютната книга на Йоанна Елми е и текст, фиксиращ острия, леден и гладен свят на децата , отглеждани в буренясалите ни градове през последното десетилетие на ХХ век. Или ръждивите първи години на ХХI век. Наративът на болката, поредно удържан в целия разказ, възкресява столицата ни мръсна и настръхнала, само че обичана по този начин, както се обича нещо " осакатено ": " напук, от страдание, само че и абсолютно ".
Главната героиня има две имена - Яна в българските си мемоари и Джейн, до момента в който живее и търси мястото си в Америка. И тази двойна номинация е знак за избавителния трамплин на емиграцията, за скока оттатък Океана, благодарение на който тя мечтае да се еманципира от фамилията си и да построи различен живот. Но и за принадлежността ѝ към две култури - и за предвидимо последвалото " на всички места ничия ".
Яна-Джейн има два езика, два конструкта, които работят по едно и също време - британският я интегрира , пришива я към повърхността на битийното, дава ѝ опция да работи и поддържа връзка в Съединени американски щати, само че българският на детството и фамилията ѝ я дефинира . Българският е единственият език, на който тя съумява да премълчи или избълва в къси фрази контузиите си. Разказвайки ги. Формулирайки неналичието - тъй като (оказва се) само през това, което ти липсва в социокултурния код, успяваш да усетиш на субатомно ниво, че си бежанец, че си вкоренен.
Въпреки плътния си, отлично построен екстериор, " Направени от виновност " подчертава главно върху персоналните истории на три генерации дами - Ева, бабата на Яна; Лилия - майка ѝ; и самата Яна-Джейн. През " гласа " на Яна чуваме историята на фамилията ѝ. Тайният свят на възрастните е напоен от принуждение, хули и алкохол. Действащият традиционен модел с съвсем ритуална акуратност възпроизвежда ежедневните битови унижения, които дамите в тази част на света, през недалечния ХХ век, постоянно са възприемали като норма(лност). И те в действителност не се бунтуват изключително - нито майката, нито бабата на Яна. Точно тази примирителност нагнетява чувството за безотрадност, за несвършваща неправда.
" Ево, подай ми солта. Ево, подай ми предишното " е ритуалът, който разиграват бабата и дядото на героинята. И в него няма нито човешка благосклонност, нито опит за превъзмогване. Има семейство, зациклило върху възпроизвеждането на еднакъв ядосан диалог.
Майката на героинята е доктор и брачна половинка на мъж с проблеми с алкохола. Целият ѝ живот минава в онази унизителна липса на средства, в която фактически живееха огромна част от образованите хора през първото десетилетие на прехода. Лилия обаче постоянно е поставяла акцента оттатък бита: " Това ми липсва най-вече. Свободата да предпочитам. Сега съм свободна единствено да умра ". Нейната педантична суровост не просто лишава щерка ѝ от чувството, че е обичана, а даже не умее да я отбрани от бащата-насилник. През цялото си детство Яна получава главно забрани. Вменява ѝ се възприятие за боязън и виновност, тя пораства със знанието, че светът е застрашителен и неправдив. И когато пораства задоволително, Яна-Джейн бяга от този конструкт. Бяга в Съединени американски щати поради смътната концепция, че желае да премине " умерено през инцидентната, неведома естетика на света ".
Романът на Йоана Елми е безкомпромисно прецизен в назоваването на методите, по които може да бъде унищожено едно детство. Отвъд благоприличието, толкоз значимо за поколението на родителите ни, оттатък допустимото и публично допустимото. Детството на героинята ѝ е разпнато сред страха и безмълвното несъгласи е. Но има една основна отлика спрямо излезлите неотдавна на български и други текстове, свързани с травматични детски прекарвания ( " Неудобството на вечерта " на Марийке Лукас Райнефелд, " Разкази " на Мешчанинова, " Топи се " на Лизе Спит) - и това е фактът, че Яна е до известна степен охранявана, защитавана от останалите дами в фамилията си, които в действителност са беззащитни съвсем колкото нея пред пияния ѝ татко.
И тази двойствена, плашещо-похотлива и разрушителна обстановка (напомняща Константин-Павловите бебета с мустаци и бради) е колкото предизвикана от балканския, по-близък до Изтока модел на фамилна подчиненост, толкоз и от публичните договорености, от отхвърли на институциите да се месят в връзките вътре в прословутата " клетка на обществото ".
Затова и по този начин мощно се претърпява - на всички равнища - безконечният за всички генерации раздор сред виновността и свободата. Твоето благополучие коства болката на тези преди теб, затворените в личното си време. Твоето еманципиране коства да обърнеш тил на упоритостите и желанията на родителите си, на тяхното " за твое положително ". Да познаеш от вътрешната страна тайния свят на възрастните и да простиш, тъй като носиш роднините и контузиите им в себе си.
А " от време на време истината е толкоз сложна, че човек си измисля друга ", с цел да се избави от суровото страдалчество.
Стегнат, ослепителен, лиричен, само че и мъчително персонален е разказът на " Направени от виновност ", само че авторката съумява да реализира умиротворяване и катарзис във финала. И въпреки че не постоянно се случва, съпричастието и обичта са тези, които лекуват, даже рационално не знаем, че сме подготвени за сходна промяна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ