Когато се размие границата между истината и лъжата
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на " Дневник ".
Чудили ли сте се по какъв начин писателите тайничко мерят триумфите си в края на деня? В продажби? В пари? В министър председатели и писма от фенове?
Преди време цитира Мартин Еймис, казвайки че " Това, което има значение, е да оставиш след себе си един рафт с книги ". Когато влезеш в книжарница да се доближиш до някой рафт и да можеш да кажеш: " От тук до тук съм аз. " Рафт с истории, въображения, персонажи, смисъл и магия.
По този аршин Рушди сигурно е сполучлив публицист, който след десетки бестселъри, през днешния ден ни сервира своето екстравагантно и щуро пренаписване на " Дон Кихот ", който хваща за ръката и от XVII век го повежда чак до днешната действителност.
Всъщност не пренаписва, а префантазира. Измисля отначало, основава отначало. " Кишот " (изд. Колибри) е самоуверен и дръзновен разказ, в който популярният идалго, въображаемият Санчо и читателите се сблъскват със свят на бърза просвета, подправени полезности и царство, в което господства напудрената картина на малкия екран, подправените вести и измислените герои.
КишотС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Не се намираме в Ла Манча, а сме в земята на Тръмп. Нашият рицар Кишот е поостарял през вековете романтик, който потегля на странствуване из Америка с въображаемия си наследник младеж на име Санчо. Целта на пътешествието е Кишот да стигне телевизионната водеща Салма, " Опра 2.0 ", в която е влюбен и чието сърце желае да покори. Е, въпреки и в никакъв случай досега да не я е срещал онлайн, цялото му създание наивно се вълнува при мисълта за нея, а нетърпеливите пръсти й пишат сантиментални писма, подписани с " Кишот ", който сляпо, самоуверено и безусловно има вяра, че любовта ще откри своя път и най-сетне ще ги събере.
Както смелият идалго на Сервантес изгубва мозъка си сред романите, четейки прекомерно доста истории, по този начин и Кишот е изтрил връзката си с действителността, гледайки прекалено много развлекателни телевизионни излъчвания. Но може би даже и най-невъзможната романтика наподобява допустима във времената на неограничените благоприятни условия?
Кишот и Санчо се изправят против расисти, говорещи оръжия, щурци, които владеят италиански и са подготвени да се изправят пред всички компликации, единствено и единствено да стигнат там, където са тръгнали - при обичта.
" Дон Кихот " на Сервантес е популярен и незагиващ разказ, в който реализмът е мощно емфатичен и върви сред илюзията и действителността. Едно от най-коварните и тежки тествания по пътя към сърцето на Дулсинея е това човек да напасне своите идеали към света. Кишот също се бори с това и, заклещен в XXI век, препуска с рицарски доспехи по наклонената повърхност на свят, в който чистотата на смислените послания е заглушена от прекомерно мощния тон на тв приемника. Звучи съвсем обречено, нали?
Романът на Рушди би задоволил капризите и на най-развинтеното читателско въображение. В последните страници се озоваваме в голяма литературна зала с огледала, в която повествованието флиртува с " Алиса в Страната на чудесата ", " Моби Дик ", " Пинокио " и " Лолита ", а прозата танцува вихрен танц с културни намеци като Candy Crush Saga, The Real Housewives of Atlanta, Хайди Клум, " Мъже в черно " и така нататък
Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча - том 1С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Вместо да ни пусне в лабиринта от обилие и обстоятелства на дебелите енциклопедии, Рушди ни изстрелва в бездната на Гугъл и ни кани на нeудобна среща с псевдо културата и подправените полезности... които всички ние доста добре познаваме. Единственият ни вероятен ход насетне е през изкусната литература да се присмеем с горчив смях и да продължим тихичко да се борим с вятърни мелници.
А по отношение на Кишот... по какъв начин да обобщим Кишот? Нека просто ви поканим на странствуване, по време на което той самият ще ви опише повече за себе си.
Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча - том 2С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" въпросният човек стана жертва на все по-масово психологично разстройство, което замъглява и разсейва границата сред истината и лъжата, по тази причина все по-често беше некадърен да разграничи едното от другото, действителността от фиктивната действителност, и започваше да се мисли за натурален жител (и евентуален обитател) на въображаемия свят оттатък екрана, на който се бе посветил всецяло и който съгласно непоклатимото му разбиране даваше на него, и затова на всички останали, нравствените, обществените и практическите упътвания, съгласно които би трябвало да живеят мъжете и дамите.
С течение на времето той потъваше все по-дълбоко в плаващите пясъци на това, което бихме могли да определим като нереалното действително, и усещаше прочувствена обязаност с жителите на оня другия, по-яркия свят, принадлежността към който той смяташе, че му се поставя по право - като че ли модерна Дороти обмисля дали да не се реалокира за непрекъснато в страната Оз.
Незнайно тъкмо по кое време той разви нездрава заради своята едностранност пристрастеност към съответен ефирен персонаж - красивата, остроумна и обожавана девойка Салма Р., въодушевление, което той определяше изцяло неправилно като обич. В името на тази по този начин наречена обич индивидът взе фанатичното решение да откри тази своя " обичана " от телевизионния екран във възвишената действителност с висока резолюция, която и да беше тя, населявана от нея и сходните ѝ същества, и да завоюва сърцето ѝ както с делата си, по този начин и със своето достойнство. "
Чудили ли сте се по какъв начин писателите тайничко мерят триумфите си в края на деня? В продажби? В пари? В министър председатели и писма от фенове?
Преди време цитира Мартин Еймис, казвайки че " Това, което има значение, е да оставиш след себе си един рафт с книги ". Когато влезеш в книжарница да се доближиш до някой рафт и да можеш да кажеш: " От тук до тук съм аз. " Рафт с истории, въображения, персонажи, смисъл и магия.
По този аршин Рушди сигурно е сполучлив публицист, който след десетки бестселъри, през днешния ден ни сервира своето екстравагантно и щуро пренаписване на " Дон Кихот ", който хваща за ръката и от XVII век го повежда чак до днешната действителност.
Всъщност не пренаписва, а префантазира. Измисля отначало, основава отначало. " Кишот " (изд. Колибри) е самоуверен и дръзновен разказ, в който популярният идалго, въображаемият Санчо и читателите се сблъскват със свят на бърза просвета, подправени полезности и царство, в което господства напудрената картина на малкия екран, подправените вести и измислените герои.
Не се намираме в Ла Манча, а сме в земята на Тръмп. Нашият рицар Кишот е поостарял през вековете романтик, който потегля на странствуване из Америка с въображаемия си наследник младеж на име Санчо. Целта на пътешествието е Кишот да стигне телевизионната водеща Салма, " Опра 2.0 ", в която е влюбен и чието сърце желае да покори. Е, въпреки и в никакъв случай досега да не я е срещал онлайн, цялото му създание наивно се вълнува при мисълта за нея, а нетърпеливите пръсти й пишат сантиментални писма, подписани с " Кишот ", който сляпо, самоуверено и безусловно има вяра, че любовта ще откри своя път и най-сетне ще ги събере.
Както смелият идалго на Сервантес изгубва мозъка си сред романите, четейки прекомерно доста истории, по този начин и Кишот е изтрил връзката си с действителността, гледайки прекалено много развлекателни телевизионни излъчвания. Но може би даже и най-невъзможната романтика наподобява допустима във времената на неограничените благоприятни условия?
Кишот и Санчо се изправят против расисти, говорещи оръжия, щурци, които владеят италиански и са подготвени да се изправят пред всички компликации, единствено и единствено да стигнат там, където са тръгнали - при обичта.
" Дон Кихот " на Сервантес е популярен и незагиващ разказ, в който реализмът е мощно емфатичен и върви сред илюзията и действителността. Едно от най-коварните и тежки тествания по пътя към сърцето на Дулсинея е това човек да напасне своите идеали към света. Кишот също се бори с това и, заклещен в XXI век, препуска с рицарски доспехи по наклонената повърхност на свят, в който чистотата на смислените послания е заглушена от прекомерно мощния тон на тв приемника. Звучи съвсем обречено, нали?
Романът на Рушди би задоволил капризите и на най-развинтеното читателско въображение. В последните страници се озоваваме в голяма литературна зала с огледала, в която повествованието флиртува с " Алиса в Страната на чудесата ", " Моби Дик ", " Пинокио " и " Лолита ", а прозата танцува вихрен танц с културни намеци като Candy Crush Saga, The Real Housewives of Atlanta, Хайди Клум, " Мъже в черно " и така нататък
Вместо да ни пусне в лабиринта от обилие и обстоятелства на дебелите енциклопедии, Рушди ни изстрелва в бездната на Гугъл и ни кани на нeудобна среща с псевдо културата и подправените полезности... които всички ние доста добре познаваме. Единственият ни вероятен ход насетне е през изкусната литература да се присмеем с горчив смях и да продължим тихичко да се борим с вятърни мелници.
А по отношение на Кишот... по какъв начин да обобщим Кишот? Нека просто ви поканим на странствуване, по време на което той самият ще ви опише повече за себе си.
" въпросният човек стана жертва на все по-масово психологично разстройство, което замъглява и разсейва границата сред истината и лъжата, по тази причина все по-често беше некадърен да разграничи едното от другото, действителността от фиктивната действителност, и започваше да се мисли за натурален жител (и евентуален обитател) на въображаемия свят оттатък екрана, на който се бе посветил всецяло и който съгласно непоклатимото му разбиране даваше на него, и затова на всички останали, нравствените, обществените и практическите упътвания, съгласно които би трябвало да живеят мъжете и дамите.
С течение на времето той потъваше все по-дълбоко в плаващите пясъци на това, което бихме могли да определим като нереалното действително, и усещаше прочувствена обязаност с жителите на оня другия, по-яркия свят, принадлежността към който той смяташе, че му се поставя по право - като че ли модерна Дороти обмисля дали да не се реалокира за непрекъснато в страната Оз.
Незнайно тъкмо по кое време той разви нездрава заради своята едностранност пристрастеност към съответен ефирен персонаж - красивата, остроумна и обожавана девойка Салма Р., въодушевление, което той определяше изцяло неправилно като обич. В името на тази по този начин наречена обич индивидът взе фанатичното решение да откри тази своя " обичана " от телевизионния екран във възвишената действителност с висока резолюция, която и да беше тя, населявана от нея и сходните ѝ същества, и да завоюва сърцето ѝ както с делата си, по този начин и със своето достойнство. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ