Абдулразак Гурна. Как един "игнориран писател" получи Нобелова награда за литература
Текстът е препубликуван от
През 1964 година революционерите в Занзибар стартират да преследват хора от арабски генезис. Затова двайсетинагодишният Абдулразак Гурна емигрира във Англия.
Може да се каже, че в резултат на това събитие през 2021 година той завоюва Нобеловата премия за литература.
" Никога не ми е хрумвало. Това не беше нещо, което можеше да кажеш - " желая да съм публицист ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс ". Всъщност Гурна е възнамерявал да работи " нещо потребно, да вземем за пример инженер ".
Роден през 1948 година в Занзибар, през днешния ден част от територията на Танзания, Гурна идва в Кентърбъри в края на 60-те.
В опит да осмисли отчуждението и последствията от насилствената миграция той лека-полека стартира да написа истории. И то на британски език, макар че майчиният му е суахили.
" Онова, което ме мотивираше да пиша, беше концепцията да загубиш мястото си в света ", споделя още Гурна.
Световен ли е „ Нобел “?С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Писателят има 10 книги, които досега не са превеждани на български. В тях доминират тематиките за колониализма, миграцията, войната.
" Тези неща са с нас всеки ден. Умират хора, други биват наранени по целия свят, би трябвало да се оправим с тези проблеми по най-добросърдечния метод ", споделя той пред Би Би Си.
Гурна е към този момент пенсиониран професор по британска и постколониална литература в университета " Кент ", Кентърбъри, като досега не е получавал огромни литературни награди. По думите на редакторката му това е " най-заслужената премия " за публицист, който " просто беше пренебрегнат ".
" Неговият жанр е изключително хубав и величествен, също комичен и добър, и сензитивен ", споделя Александра Прингъл пред " Гардиън ". " Той е извънреден публицист, който написа за в действителност значими неща ".
През 1964 година революционерите в Занзибар стартират да преследват хора от арабски генезис. Затова двайсетинагодишният Абдулразак Гурна емигрира във Англия.
Може да се каже, че в резултат на това събитие през 2021 година той завоюва Нобеловата премия за литература.
" Никога не ми е хрумвало. Това не беше нещо, което можеше да кажеш - " желая да съм публицист ", споделя той пред " Ню Йорк Таймс ". Всъщност Гурна е възнамерявал да работи " нещо потребно, да вземем за пример инженер ".
Роден през 1948 година в Занзибар, през днешния ден част от територията на Танзания, Гурна идва в Кентърбъри в края на 60-те.
В опит да осмисли отчуждението и последствията от насилствената миграция той лека-полека стартира да написа истории. И то на британски език, макар че майчиният му е суахили.
" Онова, което ме мотивираше да пиша, беше концепцията да загубиш мястото си в света ", споделя още Гурна.
Писателят има 10 книги, които досега не са превеждани на български. В тях доминират тематиките за колониализма, миграцията, войната.
" Тези неща са с нас всеки ден. Умират хора, други биват наранени по целия свят, би трябвало да се оправим с тези проблеми по най-добросърдечния метод ", споделя той пред Би Би Си.
Гурна е към този момент пенсиониран професор по британска и постколониална литература в университета " Кент ", Кентърбъри, като досега не е получавал огромни литературни награди. По думите на редакторката му това е " най-заслужената премия " за публицист, който " просто беше пренебрегнат ".
" Неговият жанр е изключително хубав и величествен, също комичен и добър, и сензитивен ", споделя Александра Прингъл пред " Гардиън ". " Той е извънреден публицист, който написа за в действителност значими неща ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ