ЦУМгейт, Яневагейт, Пеевски. Защо да отпада мониторингът?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Полина Паунова е политически публицист в медията. Тя е създател на седмичния подкаст " Превод в ефир " и рубриката " Говори Полина ".
След съвсем 13 години наблюдаване на правосъдната система у нас Европейската комисия разгласи, че предлага отпадането на мониторинговия механизъм.
През целия интервал в нито един собствен отчет Брюксел не означи, че в София се следи необратима воля за битка с корупцията по високите етажи на властта. Нямаше и еднопосочно изказване, че са изпълнени рекомендациите за реализиране на самостоятелност на съда и за определяне на механизми за надзор на основния прокурор.
Въпреки това отпадането на мониторинговия механизъм беше предстоящо, защото актуалният ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание на своя " другар Бойко ", че до края на месец октомври 2019 година наблюдението ще бъде отстранено.
Може би точно на това заричане се дължат и последните думи на премиера Бойко Борисов по тази тематика: " Оптимист съм, тъй като безусловно всичко, което желаеха, ние с решения на Министерски съвет, с нарочни писма до Европейската комисия, с поети задължения за Венецианската комисия, сме го създали ", сподели той.
Дали обаче България е изпълнила всичко?
Фактите сочат противоположното: политическото въздействие във Висш съдебен съвет е непроменено, а съветът от своя страна намира за несъществено да ревизира дали депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски има въздействие в правосъдната системи, даже когато това са изказвания на настоящи магистрати. Прокуратурата в България все по този начин е от " постъветски вид ", а следствията за корупция и търговия с въздействие (ако бъдат образувани) не стигат до съд.
Корупция и търговия с въздействие
България се свързва с постоянно с " корупция по високите етажи на властта " и " търговия с въздействие ". Наред с медийните изявления по тематиката, тези изрази участваха непроменяемо в отчетите на Брюксел за София.
На този стадий обаче шумните кавги остават не просто неразплетени, а някои от тях даже не са разследвани, до момента в който други са напълно провалени.
Едно от емблематичните следствия за търговия с въздействие просто изчезна. Става дума за случая с някогашния ръководител на комисията за спор на ползи Филип Златанов, който беше записал в тефтерчето си емблематичната формула за " удряне " на неуместни " ИФ→ЦЦ→ББ ". Там участваха и други две букви: " Директива за птиците ", поправени след това на цифрата 10.
Столичното разследване съумя да загуби главното доказателство – бележника на Златанов. И по този начин следствието изчезна, а публичният спор към разгадаването на буквите последователно изтля.
Тихият завършек на " Яневагейт "
Тихомълком беше прекъснато досъдебното произвеждане, формирано за изтеклите в медиите диалози сред съдийките Владимира Янева (бивш ръководител на Софийски градски съд СГС), Румяна Ченалова (бивш комерсиалния съдия) и юриста Момчил Мондешки. Мотивите до ден сегашен остават мистерия.
В края на 2015 година уеб сайтът " Биволъ " стартира да разгласява елементи от диалози, в които вземат участие Янева, Ченалова и Мондешки, водени при започване на същата година. По това време ръководеният от Янева съд беше разтресен от корупционен скандал, а против нея бяха повдигнати обвинявания за нарушавания при издаването на позволения за подслушване.
В диалозите се загатват имената на основния прокурор Сотир Цацаров, тогавашния ръководител на Върховния административен съд Георги Колев и членове на Висшия правосъден съвет (ВСС), близки до тях. Всички те, по думите на Янева, са я " обгрижвали " по време на абсурда, а основният прокурор даже е поел ангажимент да " завоалира " нещата по следствието за нелегално подслушване, станало известно като следствието " Червей ". По него Янева беше наказана на две инстанции, само че в границите на процеса стана ясно, че прокуратурата е икономисала да повдигне редица обвинявания.
След излизането на записите и Висш съдебен съвет, и прокуратурата отказваха да се занимават с тях. В последна сметка прокуратурата образува досъдебно произвеждане за противозаконен запис, а не за наличието му. Разследването бе прекъснато от наблюдаващия прокурор Димитър Франтишек. През юли тази година той пък беше определен от Висш съдебен съвет за началник на профилираната прокуратура.
А задачата на европейските прокурори?
В мониторинговия отчет от 2017 година ясно се посочваше, че към оня миг България не е свършила нищо и по отчета на европейските прокурори от края на 2016 година. Документът предлагаше основна структурна промяна на държавното обвиняване и преустановяване на безотчетността на неговия шеф. Мисията на европейските прокурори тогава посочи, че е належащо да се сътвори транспарантна процедура, ако в бъдеще настоящ основен прокурор бъде " упрекнат в осъществяване на тежко незаконно действие ". Заключенията бяха възприети и от Европейската комисия.
Процедура обаче до ден сегашен няма.
Министърът на правораздаването Данаил Кирилов предложи по-рано тази година вид за следствието и отстраняването на основния прокурор, само че към него добави и ръководителите на двете висши съдилища. Идеите му бяха подложени на голям брой рецензии от специалисти.
" Прокуратура от постсъветски вид "
Сега България чака оценката на Венецианската комисия към Съвета на Европа за тези нови процедури. Именно на Венецианската комисия пък е констатацията, че обвиняването у нас би трябвало да се демократизира, тъй като сега е от " постсъветски вид ".
Междувременно неразплетено остана и едно от най-съществените доказателства за какво има потребност от сходни законодателни промени. В обществото казусът стана прочут като ЦУМгейт. Става дума за среща сред основния прокурор, предприемача и издател на вестник " Сега " Сашо Дончев и към този момент някогашния заместник-председателят на Българска социалистическа партия Красимир Гергов в ЦУМ.
За срещата стана известно от изказване на Дончев, като той твърдеше, че Цацаров го е питал за позицията му, за наличието на вестника и на карикатурите на Христо Комарницки в него, както и дали финансира партия " Да, България " и за какво го прави, откакто има прекрасен бизнес. Освен това, съгласно Дончев, Цацаров го е попитал: " Нима се съмнявате, че вашите телефони и връзки са под надзор? "
Висшият правосъден съвет (ВСС) изрично отхвърли да обясни дали казусът съставлява нарушаване на етичните стандарти за държание, към които основният прокурор е задължен да се придържа като магистрат. Инспекторатът към съвета пък направи някаква инспекция, приключила с формалното умозаключение, че проблем няма, тъй като въпреки срещата в ЦУМ да е потвърден факт, не е ясно какво тъкмо са си говорили участниците в нея.
Политическата квота във Висш съдебен съвет
Досега Европейска комисия настояваше безуспешно структурната промяна на Висш съдебен съвет да продължи с понижаване на политическата квота в колегията, която ръководи съда. Нещо, което ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отхвърлиха да създадат при приемането на конституционните ремонти през 2016 година.
" Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската гилдия, остава висок ", установи Европейска комисия в последващите си отчети.
От това не последва нищо, като се изключи че точно политическата квота в правосъдната гилдия на Висш съдебен съвет това лято сподели, че употребява атестирането на съдии, с цел да санкционира неуместни и да насърчава тези, които може и редовно да правят нарушавания, само че най-малко си мълчат и не показват обществено мнение. Става въпрос за случая от лятото на тази година, когато Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет даде разнообразни оценки на съдийките Мирослава Тодорова и Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС), макар че и двете имат забавени каузи.
Начинът, по който бяха гласувани оценките на Тодорова и Крънчева, е индикативен за най-малко две неща. Първото е, че сходно на други предходни сформира на съвета и този ползва двоен критерий по основни за съдиите кадрови въпроси.
Второто е, че този жанр на работа се изповядва от представителите на политическата квота в Съдийската гилдия. Става въпрос за шестима от нейните членове, а за взимане на решение е небходимо болшинство от 8 гласа.
Точно толкоз от тях поддържаха оценката на Тодорова да бъде понижена от 94 на 89 точки, а тази на Крънчева да бъде увеличена от 91 на 98 от оптималните 100 точки. И в двата случая в болшинството бяха и шестимата членове на колегията, определени от Народното събрание – Боян Магдалинчев (номиниран от ГЕРБ), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Драгомир Кояджиков (БСП), Боян Новански ( " Обединени патриоти " ) и Стефан Гроздев (ДПС).
Но до момента в който при разискването на атестацията на Тодорова бе упоменато, че против нея има висящо дисциплинарно произвеждане, същият факт бе неизречен за Крънчева. Именно съществуването на " дисциплинарка " бе претекстът на Новански да предложи понижаване на оценката Тодорова.
С това разликите сред двете не свършват. Първата от години е разпознаваема с обществените си позиции в отбрана на независимостта на съда от политически напън. Втората бе част от компрометираното управление на Софийски градски съд, отпред с наказаната условно за противозаконни позволения за специфични разследващи средства (СРС) Владимира Янева.
Бонус: Влиянието на Пеевски
Отпадането на мониторинга се случва също на фона на систематичния отвод на Висш съдебен съвет и прокуратурата да се занимават с изказванията за въздействието на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски върху основни кадрови въпроси в правосъдната система. Дори и когато те идват от настоящи магистрати, заемали виновни постове.
Такъв беше казусът с някогашния ръководител на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов преди 5 години. Такъв беше и казусът от тази година, когато някогашният ръководител на Софийския областен съд (СРС) Методи Лалов разкри, че изборът му на тази позиция станал вероятен едвам след среща с тогавашния ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, проведена от Янева. На този диалог обаче се е появил и самият Пеевски, с който Колев е споделил кой е Лалов и какъв е мотивът за срещата им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродоклад 2019 (15)
След съвсем 13 години наблюдаване на правосъдната система у нас Европейската комисия разгласи, че предлага отпадането на мониторинговия механизъм.
През целия интервал в нито един собствен отчет Брюксел не означи, че в София се следи необратима воля за битка с корупцията по високите етажи на властта. Нямаше и еднопосочно изказване, че са изпълнени рекомендациите за реализиране на самостоятелност на съда и за определяне на механизми за надзор на основния прокурор.
Въпреки това отпадането на мониторинговия механизъм беше предстоящо, защото актуалният ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание на своя " другар Бойко ", че до края на месец октомври 2019 година наблюдението ще бъде отстранено.
Може би точно на това заричане се дължат и последните думи на премиера Бойко Борисов по тази тематика: " Оптимист съм, тъй като безусловно всичко, което желаеха, ние с решения на Министерски съвет, с нарочни писма до Европейската комисия, с поети задължения за Венецианската комисия, сме го създали ", сподели той.
Дали обаче България е изпълнила всичко?
Фактите сочат противоположното: политическото въздействие във Висш съдебен съвет е непроменено, а съветът от своя страна намира за несъществено да ревизира дали депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски има въздействие в правосъдната системи, даже когато това са изказвания на настоящи магистрати. Прокуратурата в България все по този начин е от " постъветски вид ", а следствията за корупция и търговия с въздействие (ако бъдат образувани) не стигат до съд.
Корупция и търговия с въздействие
България се свързва с постоянно с " корупция по високите етажи на властта " и " търговия с въздействие ". Наред с медийните изявления по тематиката, тези изрази участваха непроменяемо в отчетите на Брюксел за София.
На този стадий обаче шумните кавги остават не просто неразплетени, а някои от тях даже не са разследвани, до момента в който други са напълно провалени.
Едно от емблематичните следствия за търговия с въздействие просто изчезна. Става дума за случая с някогашния ръководител на комисията за спор на ползи Филип Златанов, който беше записал в тефтерчето си емблематичната формула за " удряне " на неуместни " ИФ→ЦЦ→ББ ". Там участваха и други две букви: " Директива за птиците ", поправени след това на цифрата 10.
Столичното разследване съумя да загуби главното доказателство – бележника на Златанов. И по този начин следствието изчезна, а публичният спор към разгадаването на буквите последователно изтля.
Тихият завършек на " Яневагейт "
Тихомълком беше прекъснато досъдебното произвеждане, формирано за изтеклите в медиите диалози сред съдийките Владимира Янева (бивш ръководител на Софийски градски съд СГС), Румяна Ченалова (бивш комерсиалния съдия) и юриста Момчил Мондешки. Мотивите до ден сегашен остават мистерия.
В края на 2015 година уеб сайтът " Биволъ " стартира да разгласява елементи от диалози, в които вземат участие Янева, Ченалова и Мондешки, водени при започване на същата година. По това време ръководеният от Янева съд беше разтресен от корупционен скандал, а против нея бяха повдигнати обвинявания за нарушавания при издаването на позволения за подслушване.
В диалозите се загатват имената на основния прокурор Сотир Цацаров, тогавашния ръководител на Върховния административен съд Георги Колев и членове на Висшия правосъден съвет (ВСС), близки до тях. Всички те, по думите на Янева, са я " обгрижвали " по време на абсурда, а основният прокурор даже е поел ангажимент да " завоалира " нещата по следствието за нелегално подслушване, станало известно като следствието " Червей ". По него Янева беше наказана на две инстанции, само че в границите на процеса стана ясно, че прокуратурата е икономисала да повдигне редица обвинявания.
След излизането на записите и Висш съдебен съвет, и прокуратурата отказваха да се занимават с тях. В последна сметка прокуратурата образува досъдебно произвеждане за противозаконен запис, а не за наличието му. Разследването бе прекъснато от наблюдаващия прокурор Димитър Франтишек. През юли тази година той пък беше определен от Висш съдебен съвет за началник на профилираната прокуратура.
А задачата на европейските прокурори?
В мониторинговия отчет от 2017 година ясно се посочваше, че към оня миг България не е свършила нищо и по отчета на европейските прокурори от края на 2016 година. Документът предлагаше основна структурна промяна на държавното обвиняване и преустановяване на безотчетността на неговия шеф. Мисията на европейските прокурори тогава посочи, че е належащо да се сътвори транспарантна процедура, ако в бъдеще настоящ основен прокурор бъде " упрекнат в осъществяване на тежко незаконно действие ". Заключенията бяха възприети и от Европейската комисия.
Процедура обаче до ден сегашен няма.
Министърът на правораздаването Данаил Кирилов предложи по-рано тази година вид за следствието и отстраняването на основния прокурор, само че към него добави и ръководителите на двете висши съдилища. Идеите му бяха подложени на голям брой рецензии от специалисти.
" Прокуратура от постсъветски вид "
Сега България чака оценката на Венецианската комисия към Съвета на Европа за тези нови процедури. Именно на Венецианската комисия пък е констатацията, че обвиняването у нас би трябвало да се демократизира, тъй като сега е от " постсъветски вид ".
Междувременно неразплетено остана и едно от най-съществените доказателства за какво има потребност от сходни законодателни промени. В обществото казусът стана прочут като ЦУМгейт. Става дума за среща сред основния прокурор, предприемача и издател на вестник " Сега " Сашо Дончев и към този момент някогашния заместник-председателят на Българска социалистическа партия Красимир Гергов в ЦУМ.
За срещата стана известно от изказване на Дончев, като той твърдеше, че Цацаров го е питал за позицията му, за наличието на вестника и на карикатурите на Христо Комарницки в него, както и дали финансира партия " Да, България " и за какво го прави, откакто има прекрасен бизнес. Освен това, съгласно Дончев, Цацаров го е попитал: " Нима се съмнявате, че вашите телефони и връзки са под надзор? "
Висшият правосъден съвет (ВСС) изрично отхвърли да обясни дали казусът съставлява нарушаване на етичните стандарти за държание, към които основният прокурор е задължен да се придържа като магистрат. Инспекторатът към съвета пък направи някаква инспекция, приключила с формалното умозаключение, че проблем няма, тъй като въпреки срещата в ЦУМ да е потвърден факт, не е ясно какво тъкмо са си говорили участниците в нея.
Политическата квота във Висш съдебен съвет
Досега Европейска комисия настояваше безуспешно структурната промяна на Висш съдебен съвет да продължи с понижаване на политическата квота в колегията, която ръководи съда. Нещо, което ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отхвърлиха да създадат при приемането на конституционните ремонти през 2016 година.
" Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската гилдия, остава висок ", установи Европейска комисия в последващите си отчети.
От това не последва нищо, като се изключи че точно политическата квота в правосъдната гилдия на Висш съдебен съвет това лято сподели, че употребява атестирането на съдии, с цел да санкционира неуместни и да насърчава тези, които може и редовно да правят нарушавания, само че най-малко си мълчат и не показват обществено мнение. Става въпрос за случая от лятото на тази година, когато Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет даде разнообразни оценки на съдийките Мирослава Тодорова и Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС), макар че и двете имат забавени каузи.
Начинът, по който бяха гласувани оценките на Тодорова и Крънчева, е индикативен за най-малко две неща. Първото е, че сходно на други предходни сформира на съвета и този ползва двоен критерий по основни за съдиите кадрови въпроси.
Второто е, че този жанр на работа се изповядва от представителите на политическата квота в Съдийската гилдия. Става въпрос за шестима от нейните членове, а за взимане на решение е небходимо болшинство от 8 гласа.
Точно толкоз от тях поддържаха оценката на Тодорова да бъде понижена от 94 на 89 точки, а тази на Крънчева да бъде увеличена от 91 на 98 от оптималните 100 точки. И в двата случая в болшинството бяха и шестимата членове на колегията, определени от Народното събрание – Боян Магдалинчев (номиниран от ГЕРБ), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Драгомир Кояджиков (БСП), Боян Новански ( " Обединени патриоти " ) и Стефан Гроздев (ДПС).
Но до момента в който при разискването на атестацията на Тодорова бе упоменато, че против нея има висящо дисциплинарно произвеждане, същият факт бе неизречен за Крънчева. Именно съществуването на " дисциплинарка " бе претекстът на Новански да предложи понижаване на оценката Тодорова.
С това разликите сред двете не свършват. Първата от години е разпознаваема с обществените си позиции в отбрана на независимостта на съда от политически напън. Втората бе част от компрометираното управление на Софийски градски съд, отпред с наказаната условно за противозаконни позволения за специфични разследващи средства (СРС) Владимира Янева.
Бонус: Влиянието на Пеевски
Отпадането на мониторинга се случва също на фона на систематичния отвод на Висш съдебен съвет и прокуратурата да се занимават с изказванията за въздействието на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски върху основни кадрови въпроси в правосъдната система. Дори и когато те идват от настоящи магистрати, заемали виновни постове.
Такъв беше казусът с някогашния ръководител на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов преди 5 години. Такъв беше и казусът от тази година, когато някогашният ръководител на Софийския областен съд (СРС) Методи Лалов разкри, че изборът му на тази позиция станал вероятен едвам след среща с тогавашния ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, проведена от Янева. На този диалог обаче се е появил и самият Пеевски, с който Колев е споделил кой е Лалов и какъв е мотивът за срещата им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродоклад 2019 (15)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ