Реквизит, мизансцен, телевизия. Няколко въпроса за ареста на Нено Димов
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Полина Паунова е политически публицист, създател на седмичния подкаст " Превод в ефир " и рубриката " Говори Полина ".
" Невиждани дейности на прокуратурата ".
" За първи път е задържан настоящ министър ".
" Държавното обвиняване търси виновника за рецесията в Перник и стигна до Нено Димов ".
" Прецедент в българската политика - управленец е арестуван ".
Такива са единствено част от мненията след акцията на прокуратурата в Перник и София, която приключи с арест на министъра на околната среда Нено Димов.
Без да оповестява детайлности, малко преди централните вести на малките екрани, говорителката на държавното обвиняване удостовери, че Димов е точно арестуван, макар че към обед сякаш беше единствено отведен за разпит. Самото му извеждане от постройката на министерството е значителен детайл от сюжета, защото то беше зрелищно: заобиколен от представители на правоприлагащите органи, министърът се качи в черен бус с бял бранд " Прокуратура на Република България ". Отвеждането му протече постепенно, което улесни медиите да създадат положителни фрагменти.
За неуспелите да снимат акцията пресцентърът на държавното обвиняване качи и фотоси на уеб страницата си. Веднага по-късно издания, известни с проправителствените си настройки, приветстваха протичащото се. Довчерашни бранители на министъра взеха да напомнят предишното му в ДСБ – партията, посочвана от тях като притежател на политическото зло у нас. Още от тези заглавия стана ясно: брандираният бус ще откара Димов към края на кариерата му.
Очакваният арест и разумните въпроси
Измежду всички въпроси, които следват оттук насетне, преди всичко е очевидният: откакто Нено Димов неколкократно е заявил, че ще спомага на следствието по водната рецесия в Перник, за какво беше отведен за разпит по този начин показно?
И не беше ли много по-просто, дейно и не на последно място запазващо достолепието му, изпращането на призовка, какъвто в действителност е редът?
Веднага по-късно идва идващ въпрос: откакто прокуратурата е водещата по следствието, какво наложи Димов да бъде арестуван по Закона за Министерство на вътрешните работи, а не съгласно наредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК)?
Когато държавното обвиняване проверява закононарушение и в границите на углавен развой някой би трябвало да се разпита, към него се вземат ограничения точно по Наказателно-процесуален кодекс - такова е правилото. Ако прокурорите не могат да открият използвана мярка от процесуалния закон, то просто няма мярка. И точно тъй като обвиняването не работи по Закона за Министерство на вътрешните работи, задържането на Димов по наредбите на този нормативен акт наподобява като прибягване до ловкост.
Защо (и как) е арестуван?
Текстовете, регламентиращи 24-часовото полицейско задържане, дефинират 6 учредения за това човек да бъде арестуван: в случай че има данни, че той е направил престъпление; след предизвестие, че той умишлено пречи на полицейските органи да извършват отговорностите си; в случай че той демонстрира тежки душевен отклонения; когато не може да се откри самоличността му; когато се е отклонил от изтърпяване на наказване или е разгласен за търсене.
Най-вероятно министърът е арестуван по първата догадка, тъй като останалите са неприложими. Тогава обаче от Министерство на вътрешните работи би трябвало да посочат категорично защо закононарушение става дума. А това не се случи. В същото време в четвъртък от прокуратурата, под чийто надзор работи Министерство на вътрешните работи сега, твърдяха че занапред ще се обяснява дали има осъществено закононарушение.
Ето за какво всички изяви по тематиката и полицейският арест приказват, че прокурорите не са подготвени с обвиняването. Целите им пък въобще не наподобяват на процесуални, а на медийна проява, в която, от една страна, е замесен атрибут (бусът) и мизансцен (отвеждането на министър), а от друга е добавено разяснение - с изявление на основния прокурор Иван Гешев пред медиите за това какъв брой тежко се живее в Перник без вода, " а въпреки всичко това е град, в който има дребни деца и възрастни хора ".
И още веднъж най-същественото: в случай че цялата акция не беше проява, тя, преди всичко, щеше да се развива по описаното в Наказателно-процесуален кодекс. Тогава нормативният ред щеше да е следният: обвиняване против Димов; и вероятно прокурорско разпореждане за задържане до 72 часа, а след това и вероятно искане до съда за непрекъсната мярка на министъра.
Цонев, Иванчева... и Димов
В обстановката има и различен колорит. Вярно е, че в последно време е съвременно да се бяга в калъфи на музикални принадлежности, както направи някогашният началник на " Рено-Нисан ", само че Нено Димов е тъкмо противоположният случай – той дни наред обясняваше, че спомага на следствието. Което ще рече, че няма данни той да избяга. Ако ли пък е подготвял бягство, обвиняването би следвало да заяви, че е разкрило желанията му. Но щом не го прави, то кое, с изключение на медийна проява, може да наложи задържането му? Разбира се, в случай че има заплаха той да извърши закононарушение в качеството му на министър, то законът планува друго следство – откакто го привлекат като обвинен, може да бъде поискано съдът да го в профил от служба.
Разбира се, някои биха споделили, че Нено Димов би трябвало да е признателен, че не го сложиха на колене с думите, че е " безспорен нарушител ", както се случи с някогашния министър на защитата Николай Цонев или пък да се радва, че не заставам 7 часа с белезници на улицата, както стана при ареста на някогашната кметица на Младост Десислава Иванчева. Но в действителност, сред тези случаи има нещо доста общо: те наподобяват на умишлено търсени бомбастични вести, от които след това нищо не излиза. Или и да излиза, това са неоправдателни решения на съда в Страсбург.
" Невиждани дейности на прокуратурата ".
" За първи път е задържан настоящ министър ".
" Държавното обвиняване търси виновника за рецесията в Перник и стигна до Нено Димов ".
" Прецедент в българската политика - управленец е арестуван ".
Такива са единствено част от мненията след акцията на прокуратурата в Перник и София, която приключи с арест на министъра на околната среда Нено Димов.
Без да оповестява детайлности, малко преди централните вести на малките екрани, говорителката на държавното обвиняване удостовери, че Димов е точно арестуван, макар че към обед сякаш беше единствено отведен за разпит. Самото му извеждане от постройката на министерството е значителен детайл от сюжета, защото то беше зрелищно: заобиколен от представители на правоприлагащите органи, министърът се качи в черен бус с бял бранд " Прокуратура на Република България ". Отвеждането му протече постепенно, което улесни медиите да създадат положителни фрагменти.
За неуспелите да снимат акцията пресцентърът на държавното обвиняване качи и фотоси на уеб страницата си. Веднага по-късно издания, известни с проправителствените си настройки, приветстваха протичащото се. Довчерашни бранители на министъра взеха да напомнят предишното му в ДСБ – партията, посочвана от тях като притежател на политическото зло у нас. Още от тези заглавия стана ясно: брандираният бус ще откара Димов към края на кариерата му.
Очакваният арест и разумните въпроси
Измежду всички въпроси, които следват оттук насетне, преди всичко е очевидният: откакто Нено Димов неколкократно е заявил, че ще спомага на следствието по водната рецесия в Перник, за какво беше отведен за разпит по този начин показно?
И не беше ли много по-просто, дейно и не на последно място запазващо достолепието му, изпращането на призовка, какъвто в действителност е редът?
Веднага по-късно идва идващ въпрос: откакто прокуратурата е водещата по следствието, какво наложи Димов да бъде арестуван по Закона за Министерство на вътрешните работи, а не съгласно наредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК)?
Когато държавното обвиняване проверява закононарушение и в границите на углавен развой някой би трябвало да се разпита, към него се вземат ограничения точно по Наказателно-процесуален кодекс - такова е правилото. Ако прокурорите не могат да открият използвана мярка от процесуалния закон, то просто няма мярка. И точно тъй като обвиняването не работи по Закона за Министерство на вътрешните работи, задържането на Димов по наредбите на този нормативен акт наподобява като прибягване до ловкост.
Защо (и как) е арестуван?
Текстовете, регламентиращи 24-часовото полицейско задържане, дефинират 6 учредения за това човек да бъде арестуван: в случай че има данни, че той е направил престъпление; след предизвестие, че той умишлено пречи на полицейските органи да извършват отговорностите си; в случай че той демонстрира тежки душевен отклонения; когато не може да се откри самоличността му; когато се е отклонил от изтърпяване на наказване или е разгласен за търсене.
Най-вероятно министърът е арестуван по първата догадка, тъй като останалите са неприложими. Тогава обаче от Министерство на вътрешните работи би трябвало да посочат категорично защо закононарушение става дума. А това не се случи. В същото време в четвъртък от прокуратурата, под чийто надзор работи Министерство на вътрешните работи сега, твърдяха че занапред ще се обяснява дали има осъществено закононарушение.
Ето за какво всички изяви по тематиката и полицейският арест приказват, че прокурорите не са подготвени с обвиняването. Целите им пък въобще не наподобяват на процесуални, а на медийна проява, в която, от една страна, е замесен атрибут (бусът) и мизансцен (отвеждането на министър), а от друга е добавено разяснение - с изявление на основния прокурор Иван Гешев пред медиите за това какъв брой тежко се живее в Перник без вода, " а въпреки всичко това е град, в който има дребни деца и възрастни хора ".
И още веднъж най-същественото: в случай че цялата акция не беше проява, тя, преди всичко, щеше да се развива по описаното в Наказателно-процесуален кодекс. Тогава нормативният ред щеше да е следният: обвиняване против Димов; и вероятно прокурорско разпореждане за задържане до 72 часа, а след това и вероятно искане до съда за непрекъсната мярка на министъра.
Цонев, Иванчева... и Димов
В обстановката има и различен колорит. Вярно е, че в последно време е съвременно да се бяга в калъфи на музикални принадлежности, както направи някогашният началник на " Рено-Нисан ", само че Нено Димов е тъкмо противоположният случай – той дни наред обясняваше, че спомага на следствието. Което ще рече, че няма данни той да избяга. Ако ли пък е подготвял бягство, обвиняването би следвало да заяви, че е разкрило желанията му. Но щом не го прави, то кое, с изключение на медийна проява, може да наложи задържането му? Разбира се, в случай че има заплаха той да извърши закононарушение в качеството му на министър, то законът планува друго следство – откакто го привлекат като обвинен, може да бъде поискано съдът да го в профил от служба.
Разбира се, някои биха споделили, че Нено Димов би трябвало да е признателен, че не го сложиха на колене с думите, че е " безспорен нарушител ", както се случи с някогашния министър на защитата Николай Цонев или пък да се радва, че не заставам 7 часа с белезници на улицата, както стана при ареста на някогашната кметица на Младост Десислава Иванчева. Но в действителност, сред тези случаи има нещо доста общо: те наподобяват на умишлено търсени бомбастични вести, от които след това нищо не излиза. Или и да излиза, това са неоправдателни решения на съда в Страсбург.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ