Текстът е препечатан от Свободна Европа. Надежда Цекулова дълги години

Текстът е препечатан от Свободна Европа. Надежда Цекулова дълги години ...

Липсващият пациент. Как парите за медицинските сестри станаха история с надвикване.



Текстът е препечатан от "Свободна Европа". Надежда Цекулова дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма "Кампании и комуникации" в Българския хелзинкски комитет.

"Каква заплата искате?"

Напориста репортерка на голяма телевизия повтаря неколкократно въпроса към една от медицинските сестри, дошли на протест в понеделник. Събеседничката се опитва да обясни, че парите далеч не изчерпват поводите за протест, но репортерката губи интерес и ѝ отнема думата.

Нивото на дебата за продължаващия вече половин година протест на медицинските сестри трудно успява да надхвърли обещаните 900-950 лв. за основна заплата в Колективния трудов договор за сектор здравеопазване за 2019 г. и клишета като "уважение към професията" или "достойно заплащане".

Историята на едно надвикване

Масло в огъня на спора "кой сега ще ни даде пари" наля и скандалът с 50-те милиона лева, отпуснати от Министерския съвет през май за заплати на медицинските сестри, които през октомври изведнъж се оказаха 6 млн. Така в надвикването между работещи, министерство, синдикати и здравна каса потънаха най-важните въпроси за незавидните условия, при които медицинските специалисти работят, но и за спорното качество на грижите, които могат да осигурят на пациентите си при тези условия.

По данни на НСИ към 31.12.2018 г. в страната работят над 46 000 медицински специалисти, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.

Лесно може да се изчисли, че това прави 437 сестри на 100 000 души население, а една акушерка се пада на 20 жени, родили през годината.

Анализ на Евростат поставя страната ни на пето място сред държавите с недостиг на медицински сестри, като най-тежко е положението в Румъния с 66 на 100 000. Най-добре обгрижени би следвало да са пациентите в Люксембург, Ирландия и Швеция с над 1100 сестри на 100 000 души население.

Очаква се обаче страната ни да изпадне още в класацията, тъй като по данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) близо половината работещи в системата са или пенсионери, или ще се пенсионират в близките 2 години. Тези тревожни числа не са новина – сривът настъпва с новото хилядолетие, когато броят на медицинските сестри у нас намалява рязко с повече от 30% - от малко над 45 хиляди през 1999 г. на около 28 500 през 2002 г.

Абстрактното искане на медицинските специалисти за "уважение към професията" им години наред превратно се тълкува (включително често и от самите тях) като изискване към пациентите. Преведено на езика на реалните проблеми в системата обаче, то е по-важно от моментните финансови условия, и представлява изискване към институциите да създадат регламент, който да постави в невъзможност системата да функционира без минимално ниво на здравните грижи – както количествено, така и качествено. Казано по-просто – да определят колко медицински специалисти са нужни и какви резултати трябва да имат грижите им за пациентите.

Системата е жива, а би трябвало да фалира

Според икономиста Калоян Стайков, щом липсата на сестри не мотивира болниците да им предлагат по-високи заплати, явно системата не е застрашена: "Ние говорим за дефицит повече от 10 години. Системата обаче не е спряла да функционира, броят на лечебните заведения дори се увеличи, а заплатите останаха ниски. Това означава, че или няма истински дефицит, или има някакъв вътрешен механизъм, по който мениджърите на лечебни заведения се справят с недостига на сестри, за да не стане той причина за спиране на дейността."

Обяснението идва от Веселина Ганчева, представител на Асоциацията на българските медицински сестри: "Сестринската работа понякога се върши от лекари специализанти, или пък от болногледачи без никакво медицинско образование. А една сестра е принудена да работи на две и повече места, за да си осигури приличен доход."

При така поставените условия, дискусията изобщо не стига до осъвременяването на знанията и повишаването на квалификацията на медицинските специалисти, съответно и до качеството на грижите, които всички ние получаваме.

А изходът от омагьосания кръг изглежда е именно в поставянето на пациента в картината. "Няма как заплатите да се повишат, докато като платци нямаме ясен разчет - в цената на една клинична пътека колко е предвидено за труд, колко от този труд е лекарски, колко е сестрински и каква е цената му. И докато нямаме измерители за качеството на лечението", обяснява Калоян Стайков, и допълва: "нелогично е да има изискване за минимален престой по клинична пътека, но да няма изискване какви здравни цели си поставяме в лечението на един болен".

Изследване на английската Национална здравна служба (NHS) например показва, че в отделенията, където една сестра се грижи за 6 или по-малко пациенти, смъртността е с 20% по-ниска, отколкото в тези, в които на една сестра се падат десет или повече пациенти. Подобно изследване никой не е провеждал у нас.

Нещо повече – в българските регулативни документи броят на сестрите е само препоръчителен и е съотнесен към броя на лекарите – две сестри на един лекар. Колко пациенти се падат на това (пожелателно) трио и колко качествено се лекуват те, остава неясно. А не можем да очакваме цената на труда да е важен елемент в здравна система, която не се интересува дали с този труд наистина се произвежда здраве.

Източник: dnevnik.bg