"Опозорени". Как расизмът излезе на светло, докато се правехме, че го няма
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
" Гнусен и объркващ токсичен театър в София ".
" Една от най-отвратителните вечери в историята на футбола ".
" Опозорени ".
Така наподобяват заглавията в медии от цяла Европа във връзка деянията на расизъм по време на квалификационния мач за Евро 2020 сред националните тимове по футбол на България и Англия.
Българите изгубиха с 0:6, само че поради положението на двата тима загубата, даже и с подобен резултат, надали е огромна изненада. Големият " разгром " на стадион " Васил Левски ", както българските медии разказват резултата от мача, в действителност се случи не на терена, а на трибуните.
През първото полувреме се наложи срещата на два пъти да бъде прекъсвана поради расистки викания. Мачът в последна сметка се доигра. След края му старши треньорът на Англия Гарет Саутгейт съобщи, че играчите му не са били сигурни дали ще излязат за вторите 45 минути.
Как се стигна до това, че вместо за спорт, приказваме за расизъм и нацистки жестове и за какво не би трябвало да се изненадваме?
Когато единствено ние гледаме
Въпросът с държанието по трибуните на футболните игрища в България тлее от години. Въпреки че у нас фокусът е попадал главно върху футболното безчинство, евентуално на всеки фен, отишъл наживо на мач от родното състезание, се е случвало да чуе расистки викания.
Освен маймунските звуци, определенията " печка ", " мангал ", " замърсен чернокож ", " кюрд ", " евреин " и впрочем, постоянно са включени в " репертоара " на част от агитките. Не са рядка панорама и знамената със свастики, буквите на Секретен сътрудник или сходни нацистки знаци.
В емблематичен за сериозността на казуса се трансформира епизод от финала за купата на България през 2018 година, когато две невръстни деца бяха снимани да насочат нацистки привет, голи до кръста, с надписи срещу полицията и букви на крайната секта " София-Запад ".
Понякога футболните клубове получават санкции за тези прегрешения на почитателите. Такива са да вземем за пример случаите от 2015 и 2017 година, когато Българският футболен съюз (БФС) постанова съществени санкции - първо на ЦСКА, а след това на " Левски " - за издигане на свастики.
По голяма част от провиненията обаче рядко има реакция, защото глобите могат да бъдат наложени единствено след нужния набор от доказателства, изискващи документи, свидетелства и впрочем. Това има двойнствен резултат, защото от една страна неналичието на глоба не предизвика клубовете да подхващат дейности, с които да лимитират сходни случки, а от друга случаите се замитат и остават надалеч от фокуса на медиите.
Когато ни гледат извън
Ситуацията с " Левски " и дейностите на крайните почитатели на клуба още през 2012 година влезе в полезрението на европейските медии. Това стана откакто по време на мач от европейските клубни шампионати против босненския ФК " Сараево " беше повдигнат надпис " Ратко Младич и Аркан ви е..ха. Сега на ред сме ние ".
Няколко години по-късно в мач от вътрешното състезание беше издигнато знаме на УЕФА, само че вместо " Не на расизма ", на него беше изписано " Кажете " да " на расизма ". От европейската футболна организация неколкократно затваряха стадион " Георги Аспарухов " поради провиненията на почитателите и постановяваха съществени финансови наказания. На управлението на " синия " клуб се постанова и да приканва почитателите да се въздържат от " експанзия, принуждение, расизъм и ксенофобия " по време на мачове.
Проблемът обаче не е единствено в ултрасите на " Левски ".
Мачовете на националния тим не остават по-назад от тези трендове. Дори в този цикъл от квалификационни мачове България към този момент получи санкции за прояви на расизъм. Заради държанието на почитателите от семейството на Косово и гостуването на Чехия, Дисциплинарната комисия на УЕФА наложи на БФС отчасти затваряне на трибуните точно по време на злощастното домакинство на Англия. Според голям брой мнения това е било и по-лекото наказване, защото в такива случаи е допустимо даже и затварянето на стадиона.
През 2011 година, когато още веднъж Англия гостува в София, още веднъж се появиха недоволства от страна на футболистите на гостуващия отбор, свързани с расистки възгласи.
Предизвестената драма
Всъщност за това, което в понеделник вечер се случи на " Васил Левски " като че ли се знаеше от няколко седмици. Още след мача сред Англия и България в Лондон при започване на месец септември, когато се появиха информации за обиди на расистка основа, отправени от български ентусиаст, мениджърът на англичаните Гарет Саутгейт съобщи терзанието си, че това може да се случи и по време на гостуването в София. Тогава той съобщи, че футболистите му обмислят да изоставен терена, в случай че чуят сходни викания против себе си.
" Притесняваме се от расизъм. Правим си проекти. Ще го обсъдим с играчите, преди да заминем. С България си имаме история. Искам да съм сигурен, че можем да реагираме по най-хубавия метод, каквото и да се случи ", сподели тогава Саутгейт.
Няколко седмици по-късно в изявление за медиите един от тъмнокожите футболисти в отбора на Саутгейт Тами Ейбрахам пък показа, че в тима са взели решение при случай на расизъм дружно да изоставен терена без да съблюдават процедурите на УЕФА.
Според правилника има 3 стъпки – спиране и предизвестие от диктора на стадиона, прибиране на тимовете в съблекалнята и дефинитивно преустановяване на срещата. В понеделник вечер видяхме първите две стъпки, като изключение направи прибирането в съблекалнята при повторното нарушение.
На тези две реакции от британския щаб БФС отговори с две писма от страна на Борислав Михайлов до управлението на УЕФА, с които бе изразена позиция, че дейностите на англичаните нагнетяват ситуацията към срещата и че сходни изявления са обидни за българските почитатели.
" Наистина сме шокирани от опитите българските ентусиасти да бъдат посочени с пръст като евентуални извършители на реда и разпоредбите " се споделя в писмо на Михайлов до генералния секретар на УЕФА Теодор Теодоридис. Според президента отношението към българските почитатели и общност е било незаслужено.
Други ограничения, най-малко обществено, не бяха оповестени
Ултрасите като огледало
Позицията на Михайлов е показателна за отношението към казуса с неравенството и расизма в България. Подобна беше и реакцията на старши треньора на България Красимир Балъков, който след мача в понеделник съобщи, че не е чул расистки викания и настояваше да приказва за футбол. Много медии, на собствен ред, се концентрираха върху спортния резултат.
Този метод наподобява разумно разследване от сигналите, които обществото получава, в това число и от представители на държавното ръководство.
През 2017 година стана ясно, че чиновник от министерството на защитата е разгласил в обществените мрежи фотография с 10-годишна отминалост, на която насочва нацистки привет на фона на Военноисторическия музей в София. По-късно той беше уволнен за дейностите си и се извини.
В началото на 2019 година пък изявление на вицепремиера Красимир Каракачанов провокира митинг с искане за оставката му. След случай с военнослужещ в пловдивското село Войводиново Каракачанов съобщи, че " ромите в България станаха извънредно нагли към този момент " и, че " търпимостта на българското общество се е изчерпала ".
Единственият претендент за основен прокурор Иван Гешев също прави сходни изявления и те също не са последвани от глоба. В изявление пред Българска национална телевизия наскоро той съобщи, че " ромите по този начин вършат " - като коментар на смяната на показанията на очевидец по делото " Иванчева ".
Случаят от стадион " Васил Левски " по-скоро ще има друго развиване, в случай че съдим по силата на публичния отзив и по обстоятелството, че следствията за футболния съюз и националния тим ще бъдат съществени. Оставка на управлението на БФС сама по себе си едва ли ще е задоволителна смяна, защото въпросът не е единствено футболен.
На фона на цялата реакция на омаловажаване на казуса се открои държанието на капитана Ивелин Попов. В полувремето на мача той се опита да призове почитателите да спрат виковете си и дълго приказва с тях. Тази негова постъпка заслужи единствената хвалба от страна на футболистите и медиите в Англия. Остава въпросът кой ще последва неговия образец.
" Гнусен и объркващ токсичен театър в София ".
" Една от най-отвратителните вечери в историята на футбола ".
" Опозорени ".
Така наподобяват заглавията в медии от цяла Европа във връзка деянията на расизъм по време на квалификационния мач за Евро 2020 сред националните тимове по футбол на България и Англия.
Българите изгубиха с 0:6, само че поради положението на двата тима загубата, даже и с подобен резултат, надали е огромна изненада. Големият " разгром " на стадион " Васил Левски ", както българските медии разказват резултата от мача, в действителност се случи не на терена, а на трибуните.
През първото полувреме се наложи срещата на два пъти да бъде прекъсвана поради расистки викания. Мачът в последна сметка се доигра. След края му старши треньорът на Англия Гарет Саутгейт съобщи, че играчите му не са били сигурни дали ще излязат за вторите 45 минути.
Как се стигна до това, че вместо за спорт, приказваме за расизъм и нацистки жестове и за какво не би трябвало да се изненадваме?
Когато единствено ние гледаме
Въпросът с държанието по трибуните на футболните игрища в България тлее от години. Въпреки че у нас фокусът е попадал главно върху футболното безчинство, евентуално на всеки фен, отишъл наживо на мач от родното състезание, се е случвало да чуе расистки викания.
Освен маймунските звуци, определенията " печка ", " мангал ", " замърсен чернокож ", " кюрд ", " евреин " и впрочем, постоянно са включени в " репертоара " на част от агитките. Не са рядка панорама и знамената със свастики, буквите на Секретен сътрудник или сходни нацистки знаци.
В емблематичен за сериозността на казуса се трансформира епизод от финала за купата на България през 2018 година, когато две невръстни деца бяха снимани да насочат нацистки привет, голи до кръста, с надписи срещу полицията и букви на крайната секта " София-Запад ".
Понякога футболните клубове получават санкции за тези прегрешения на почитателите. Такива са да вземем за пример случаите от 2015 и 2017 година, когато Българският футболен съюз (БФС) постанова съществени санкции - първо на ЦСКА, а след това на " Левски " - за издигане на свастики.
По голяма част от провиненията обаче рядко има реакция, защото глобите могат да бъдат наложени единствено след нужния набор от доказателства, изискващи документи, свидетелства и впрочем. Това има двойнствен резултат, защото от една страна неналичието на глоба не предизвика клубовете да подхващат дейности, с които да лимитират сходни случки, а от друга случаите се замитат и остават надалеч от фокуса на медиите.
Когато ни гледат извън
Ситуацията с " Левски " и дейностите на крайните почитатели на клуба още през 2012 година влезе в полезрението на европейските медии. Това стана откакто по време на мач от европейските клубни шампионати против босненския ФК " Сараево " беше повдигнат надпис " Ратко Младич и Аркан ви е..ха. Сега на ред сме ние ".
Няколко години по-късно в мач от вътрешното състезание беше издигнато знаме на УЕФА, само че вместо " Не на расизма ", на него беше изписано " Кажете " да " на расизма ". От европейската футболна организация неколкократно затваряха стадион " Георги Аспарухов " поради провиненията на почитателите и постановяваха съществени финансови наказания. На управлението на " синия " клуб се постанова и да приканва почитателите да се въздържат от " експанзия, принуждение, расизъм и ксенофобия " по време на мачове.
Проблемът обаче не е единствено в ултрасите на " Левски ".
Мачовете на националния тим не остават по-назад от тези трендове. Дори в този цикъл от квалификационни мачове България към този момент получи санкции за прояви на расизъм. Заради държанието на почитателите от семейството на Косово и гостуването на Чехия, Дисциплинарната комисия на УЕФА наложи на БФС отчасти затваряне на трибуните точно по време на злощастното домакинство на Англия. Според голям брой мнения това е било и по-лекото наказване, защото в такива случаи е допустимо даже и затварянето на стадиона.
През 2011 година, когато още веднъж Англия гостува в София, още веднъж се появиха недоволства от страна на футболистите на гостуващия отбор, свързани с расистки възгласи.
Предизвестената драма
Всъщност за това, което в понеделник вечер се случи на " Васил Левски " като че ли се знаеше от няколко седмици. Още след мача сред Англия и България в Лондон при започване на месец септември, когато се появиха информации за обиди на расистка основа, отправени от български ентусиаст, мениджърът на англичаните Гарет Саутгейт съобщи терзанието си, че това може да се случи и по време на гостуването в София. Тогава той съобщи, че футболистите му обмислят да изоставен терена, в случай че чуят сходни викания против себе си.
" Притесняваме се от расизъм. Правим си проекти. Ще го обсъдим с играчите, преди да заминем. С България си имаме история. Искам да съм сигурен, че можем да реагираме по най-хубавия метод, каквото и да се случи ", сподели тогава Саутгейт.
Няколко седмици по-късно в изявление за медиите един от тъмнокожите футболисти в отбора на Саутгейт Тами Ейбрахам пък показа, че в тима са взели решение при случай на расизъм дружно да изоставен терена без да съблюдават процедурите на УЕФА.
Според правилника има 3 стъпки – спиране и предизвестие от диктора на стадиона, прибиране на тимовете в съблекалнята и дефинитивно преустановяване на срещата. В понеделник вечер видяхме първите две стъпки, като изключение направи прибирането в съблекалнята при повторното нарушение.
На тези две реакции от британския щаб БФС отговори с две писма от страна на Борислав Михайлов до управлението на УЕФА, с които бе изразена позиция, че дейностите на англичаните нагнетяват ситуацията към срещата и че сходни изявления са обидни за българските почитатели.
" Наистина сме шокирани от опитите българските ентусиасти да бъдат посочени с пръст като евентуални извършители на реда и разпоредбите " се споделя в писмо на Михайлов до генералния секретар на УЕФА Теодор Теодоридис. Според президента отношението към българските почитатели и общност е било незаслужено.
Други ограничения, най-малко обществено, не бяха оповестени
Ултрасите като огледало
Позицията на Михайлов е показателна за отношението към казуса с неравенството и расизма в България. Подобна беше и реакцията на старши треньора на България Красимир Балъков, който след мача в понеделник съобщи, че не е чул расистки викания и настояваше да приказва за футбол. Много медии, на собствен ред, се концентрираха върху спортния резултат.
Този метод наподобява разумно разследване от сигналите, които обществото получава, в това число и от представители на държавното ръководство.
През 2017 година стана ясно, че чиновник от министерството на защитата е разгласил в обществените мрежи фотография с 10-годишна отминалост, на която насочва нацистки привет на фона на Военноисторическия музей в София. По-късно той беше уволнен за дейностите си и се извини.
В началото на 2019 година пък изявление на вицепремиера Красимир Каракачанов провокира митинг с искане за оставката му. След случай с военнослужещ в пловдивското село Войводиново Каракачанов съобщи, че " ромите в България станаха извънредно нагли към този момент " и, че " търпимостта на българското общество се е изчерпала ".
Единственият претендент за основен прокурор Иван Гешев също прави сходни изявления и те също не са последвани от глоба. В изявление пред Българска национална телевизия наскоро той съобщи, че " ромите по този начин вършат " - като коментар на смяната на показанията на очевидец по делото " Иванчева ".
Случаят от стадион " Васил Левски " по-скоро ще има друго развиване, в случай че съдим по силата на публичния отзив и по обстоятелството, че следствията за футболния съюз и националния тим ще бъдат съществени. Оставка на управлението на БФС сама по себе си едва ли ще е задоволителна смяна, защото въпросът не е единствено футболен.
На фона на цялата реакция на омаловажаване на казуса се открои държанието на капитана Ивелин Попов. В полувремето на мача той се опита да призове почитателите да спрат виковете си и дълго приказва с тях. Тази негова постъпка заслужи единствената хвалба от страна на футболистите и медиите в Англия. Остава въпросът кой ще последва неговия образец.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ