Агентите на ЩАЗИ днес. Имат ли право да говорят?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
30 години след рухването на Берлинската стена покаянието е невероятно, само че е липсващ и страхът от ЩАЗИ. Ето две истории, които демонстрират лицето на един нов диалог за предишното.
Щефан Шварц. Как живее през днешния ден, откакто е работил за ЩАЗИ?
Днес Щефан Шварц е язвителен публицист, изкарва си хляба с писане на комедии и развлекателни четива за свободното време. През 2016 година, когато е на 51 години, става сценарист на 6-серийната телевизионна комедия " Седвиц ", излъчена по публичната телевизия ARD. Тя съставлява роман за живота в Германска демократична република, изпълнен с вицове. Хората на ЩАЗИ са показани като индивиди с възприятие за комизъм.
Има ли право някой, който е работил за ЩАЗИ, да ни споделя за това време? Или, както риторично пита тогава списанието Zeit Magazine –
" може ли дяволът да ни споделя вицове за пъкъла? "
Щефан Шварц е бил на 17 години, когато по лично разбиране е почнал образованието си в Министерството за държавна сигурност на Германска демократична република, получило популярност като ЩАЗИ. Когато пада Берлинската стена, е бил на 24 и е траял да учи. Получил е стипендия от ЩАЗИ и е почнал да следва публицистика в Лайпциг. Напуска централата на източногерманските секрети служби през 1990 година, с последните уволнени. Точно тогава, като млад публицист, стартира да работи като сътрудник от Саксония за новооснованото източно издание на известния западногермански вестник TAZ.
Вестникът си слага за цел да споделя точно за нарушаванията на гражданските права в Източна Германия. Шварц написа. Започва и лична графа като коментатор за новооснования опозиционен лайпцигски вестник DAZ. Никой не знае за неговата активност при ЩАЗИ. Докато напролет на 1991 година TAZ не се снабдява с досиетата на дузина някогашни офицери на ЩАЗИ. Там редакцията открива и името на личния си сътрудник – Щефан Шварц.
Още в идващия брой DAZ разгласява диалог с него. Както постоянно, такива диалози стартират с класическите въпроси: Защо изчака да бъдеш изобличен, а не си призна пред нас? Защо излъга доверието ни? Шварц дава отговор следното: " Така завоювах една подарена година. Година, в която всички ме одобряваха като човек, без етикета " Щази ". Благодарен съм, че имах тази година. Повече няма да ми се случи
Не бях и помислял, че повеждам двоен живот.
Времето беше необикновено, всичко беше отворено, а аз – подготвен публицист. "
В обширния портрет на Шварц, който " Zeit Magazine " прави, някогашният офицер споделя за най-тежкия интервал от живота си, след тази преживелица – където и да отиде, каквото и да се опита да напише или разгласява – бива отритнат. " Този е Щази-Шварц, остави го ". Това продължава години. Обръща се към сатирата и стартира да написа занимателни, неполитически, хумористични книги. " Това ме избави ", споделя той пред " Zeit Magazine ". Едва преди няколко години, през 2015, вижда, че към този момент не е отхвърлян и руган поради предишното си в тайните служби.
Именно това е и огромният въпрос, който списанието през 2016 слага – дали 25 години след края на комунизма можем да дадем опция на тези, които са направили неправди и са подкрепяли режима, да приказват, в случай че желаят да приказват? " Не е ли това историческият миг на нашето обединяване – когато сме в положение освен да демонизираме хора като Шварц, само че и да им задаваме въпроси? "
Този въпрос, 30 години по-късно, звучи по същия метод. Защото хората, които желаят да приказват, се броят на пръсти. И тъй като това, което споделят, се разграничава от това, което множеството чакат.
Бернд Рот. Агентът на ЩАЗИ, който не намира издател
Бернд Рот, да вземем за пример, е различен подобен случай. Роден е през 1951 година в Тюрингия, през 1967 година става всекидневен помощник на ЩАЗИ в Гера, през 1973 година към този момент е формален чиновник. През 1990 година стига до ранга майор. През 2011 година написа автобиографичната книга " Сведения на един причинител от ЩАЗИ или животът е само възприятие " [2].
Интересно е, че за книгата по този начин и не се намира издател, само че тя може да бъде четена като Kindle издание. Части от нея могат да бъдат прочетени и на много известния и влиятелен уебсайт на централата за гражданско и политическо обучение bpb. Рот взима присъединяване в редица политически полемики, в това число с хора като Роналд Ян, ръководителят на Комисията по досиетата.
" За мен е значимо да отворя биографията си и да стартира личното си преосмисляне. От един офицер на ЩАЗИ се чакат постоянно две неща – да се разкае обществено и на висок глас да признае, че Германска демократична република не е била правова страна
Но покаянието и помиряването са доста персонални неща.
Срещал съм се няколко пъти с хора, които са били подложени на репресии от ЩАЗИ. С някои имам към този момент другарски връзки. Подобно развиване е допустимо единствено при взаимно почитание. Никога въпросът за покаянието не е бил тематика на диалог. Това, за което скърбя, е че не съм имал силата да се опълчва в моментите, когато съм изпитвал вътрешни съмнения. "
Щефан Шварц също не приказва за смирение и персонална виновност. " За какво си отговорен, когато си на 20? Можеш ли да носиш виновност за цялата система? " За най-тежко свое провинение приема предлагането, което прави на трима души, да станат сътрудници. И тримата отхвърлят. След рухването на Берлинската стена е съумял да приказва и с тримата. Фактът, че режисьорът на кино лентата " Седвиц " му се доверява за сюжета, че му дават опция да написа, че сериалът е излъчен, вижда като нова историческа опция. Сякаш към този момент има задоволително отдалеченост. Няма ги пристрастеностите на 90-те. Никой не го сочи към този момент с пръст – " Щази-Шварц ".
Архив на куража
Кога сходна отдалеченост става допустима и по кое време за предишното може да се приказва диференцирано? Вероятно, всяко общество дава свои отговори на тези въпроси. В Германия, наподобява, от дълго време го няма страхът от ЩАЗИ. Историческите проучвания през последните години демонстрираха, че надалеч не всички на изток са били ченгета и сътрудници на ЩАЗИ. Точно противоположното – Комисията по досиетата в Мекленбург-Форпромен да вземем за пример потвърди, че от всеки петима души трима са отказвали да сътрудничат. Тези отводи също са част от документите на Комисията, които я трансформират освен в списък на съдействието и послушанието, само че и в списък на гражданския кураж.
Подобна отдалеченост, която 30 години по-късно дава право на причинителите да дават отговор на въпроси, идва евентуално и поради сериозното отношение към тематиката ЩАЗИ на самите ръководещи. Преди по-малко от месец, на 15 май, съвсем неусетно, немското държавно управление взе едно значимо решение - удължи периода, до който ще продължат да бъдат проверявани за публични или неофициални връзки със ЩАЗИ избрани лица, изключително заемащите обществени длъжности. Този период трябваше да изтече на 31 декември 2019, само че с новото решение е продължен до 31 декември 2030 година. Министърката на културата Моника Грютерс изяснява решението с " почит към хората, които не престават и до през днешния ден да страдат от репресиите и другите психически способи за тормоз на ЩАЗИ. "
30 години след рухването на Берлинската стена покаянието е невероятно, само че е липсващ и страхът от ЩАЗИ. Ето две истории, които демонстрират лицето на един нов диалог за предишното.
Щефан Шварц. Как живее през днешния ден, откакто е работил за ЩАЗИ?
Днес Щефан Шварц е язвителен публицист, изкарва си хляба с писане на комедии и развлекателни четива за свободното време. През 2016 година, когато е на 51 години, става сценарист на 6-серийната телевизионна комедия " Седвиц ", излъчена по публичната телевизия ARD. Тя съставлява роман за живота в Германска демократична република, изпълнен с вицове. Хората на ЩАЗИ са показани като индивиди с възприятие за комизъм.
Има ли право някой, който е работил за ЩАЗИ, да ни споделя за това време? Или, както риторично пита тогава списанието Zeit Magazine –
" може ли дяволът да ни споделя вицове за пъкъла? "
Щефан Шварц е бил на 17 години, когато по лично разбиране е почнал образованието си в Министерството за държавна сигурност на Германска демократична република, получило популярност като ЩАЗИ. Когато пада Берлинската стена, е бил на 24 и е траял да учи. Получил е стипендия от ЩАЗИ и е почнал да следва публицистика в Лайпциг. Напуска централата на източногерманските секрети служби през 1990 година, с последните уволнени. Точно тогава, като млад публицист, стартира да работи като сътрудник от Саксония за новооснованото източно издание на известния западногермански вестник TAZ.
Вестникът си слага за цел да споделя точно за нарушаванията на гражданските права в Източна Германия. Шварц написа. Започва и лична графа като коментатор за новооснования опозиционен лайпцигски вестник DAZ. Никой не знае за неговата активност при ЩАЗИ. Докато напролет на 1991 година TAZ не се снабдява с досиетата на дузина някогашни офицери на ЩАЗИ. Там редакцията открива и името на личния си сътрудник – Щефан Шварц.
Още в идващия брой DAZ разгласява диалог с него. Както постоянно, такива диалози стартират с класическите въпроси: Защо изчака да бъдеш изобличен, а не си призна пред нас? Защо излъга доверието ни? Шварц дава отговор следното: " Така завоювах една подарена година. Година, в която всички ме одобряваха като човек, без етикета " Щази ". Благодарен съм, че имах тази година. Повече няма да ми се случи
Не бях и помислял, че повеждам двоен живот.
Времето беше необикновено, всичко беше отворено, а аз – подготвен публицист. "
В обширния портрет на Шварц, който " Zeit Magazine " прави, някогашният офицер споделя за най-тежкия интервал от живота си, след тази преживелица – където и да отиде, каквото и да се опита да напише или разгласява – бива отритнат. " Този е Щази-Шварц, остави го ". Това продължава години. Обръща се към сатирата и стартира да написа занимателни, неполитически, хумористични книги. " Това ме избави ", споделя той пред " Zeit Magazine ". Едва преди няколко години, през 2015, вижда, че към този момент не е отхвърлян и руган поради предишното си в тайните служби.
Именно това е и огромният въпрос, който списанието през 2016 слага – дали 25 години след края на комунизма можем да дадем опция на тези, които са направили неправди и са подкрепяли режима, да приказват, в случай че желаят да приказват? " Не е ли това историческият миг на нашето обединяване – когато сме в положение освен да демонизираме хора като Шварц, само че и да им задаваме въпроси? "
Този въпрос, 30 години по-късно, звучи по същия метод. Защото хората, които желаят да приказват, се броят на пръсти. И тъй като това, което споделят, се разграничава от това, което множеството чакат.
Бернд Рот. Агентът на ЩАЗИ, който не намира издател
Бернд Рот, да вземем за пример, е различен подобен случай. Роден е през 1951 година в Тюрингия, през 1967 година става всекидневен помощник на ЩАЗИ в Гера, през 1973 година към този момент е формален чиновник. През 1990 година стига до ранга майор. През 2011 година написа автобиографичната книга " Сведения на един причинител от ЩАЗИ или животът е само възприятие " [2].
Интересно е, че за книгата по този начин и не се намира издател, само че тя може да бъде четена като Kindle издание. Части от нея могат да бъдат прочетени и на много известния и влиятелен уебсайт на централата за гражданско и политическо обучение bpb. Рот взима присъединяване в редица политически полемики, в това число с хора като Роналд Ян, ръководителят на Комисията по досиетата.
" За мен е значимо да отворя биографията си и да стартира личното си преосмисляне. От един офицер на ЩАЗИ се чакат постоянно две неща – да се разкае обществено и на висок глас да признае, че Германска демократична република не е била правова страна
Но покаянието и помиряването са доста персонални неща.
Срещал съм се няколко пъти с хора, които са били подложени на репресии от ЩАЗИ. С някои имам към този момент другарски връзки. Подобно развиване е допустимо единствено при взаимно почитание. Никога въпросът за покаянието не е бил тематика на диалог. Това, за което скърбя, е че не съм имал силата да се опълчва в моментите, когато съм изпитвал вътрешни съмнения. "
Щефан Шварц също не приказва за смирение и персонална виновност. " За какво си отговорен, когато си на 20? Можеш ли да носиш виновност за цялата система? " За най-тежко свое провинение приема предлагането, което прави на трима души, да станат сътрудници. И тримата отхвърлят. След рухването на Берлинската стена е съумял да приказва и с тримата. Фактът, че режисьорът на кино лентата " Седвиц " му се доверява за сюжета, че му дават опция да написа, че сериалът е излъчен, вижда като нова историческа опция. Сякаш към този момент има задоволително отдалеченост. Няма ги пристрастеностите на 90-те. Никой не го сочи към този момент с пръст – " Щази-Шварц ".
Архив на куража
Кога сходна отдалеченост става допустима и по кое време за предишното може да се приказва диференцирано? Вероятно, всяко общество дава свои отговори на тези въпроси. В Германия, наподобява, от дълго време го няма страхът от ЩАЗИ. Историческите проучвания през последните години демонстрираха, че надалеч не всички на изток са били ченгета и сътрудници на ЩАЗИ. Точно противоположното – Комисията по досиетата в Мекленбург-Форпромен да вземем за пример потвърди, че от всеки петима души трима са отказвали да сътрудничат. Тези отводи също са част от документите на Комисията, които я трансформират освен в списък на съдействието и послушанието, само че и в списък на гражданския кураж.
Подобна отдалеченост, която 30 години по-късно дава право на причинителите да дават отговор на въпроси, идва евентуално и поради сериозното отношение към тематиката ЩАЗИ на самите ръководещи. Преди по-малко от месец, на 15 май, съвсем неусетно, немското държавно управление взе едно значимо решение - удължи периода, до който ще продължат да бъдат проверявани за публични или неофициални връзки със ЩАЗИ избрани лица, изключително заемащите обществени длъжности. Този период трябваше да изтече на 31 декември 2019, само че с новото решение е продължен до 31 декември 2030 година. Министърката на културата Моника Грютерс изяснява решението с " почит към хората, които не престават и до през днешния ден да страдат от репресиите и другите психически способи за тормоз на ЩАЗИ. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ