Държавен монопол върху лотарията? Може. Но само след промяна в конституцията
Текстът е препечатан от уеб страницата " ТерминалНО ". Румен Петров е правист.
За страдание, след демократичните промени в страната ни през 1989 година непрестанно сме очевидци на прогресивната обезценка на качеството на законотворчеството в България, както и на юридическото обучение. В Народното събрание летвата е свалена дотолкоз, че елементарно я прескача даже първокурсник в двуцифреното число юридически факултети, пръкнали се през 90-те години на предишния век, та и до през днешния ден.
Предложеният от Валери Симеонов и група народни представители проектозакон за изменение и допълнение на Закона за хазарта от 16 януари тази година не прави никакво изключение в това отношение. Едва ли за някого в България има подозрение, че целият проектозакон е препоръчан поради една-единствена наредба (§ 4 от проектозакона). Заслужава си да я цитираме в нейната целокупност:
" § 4. Създава се член 48а:
Ограничение за образуване на лотарийни игри
Чл. 48а Лотарийни игри, като се изключи лотария, бинго, кено и техни разновидности, могат да се провеждат единствено от Държавно дружество " Български състезателен тотализатор " след приемане на съответния лиценз. "
Целта на този проектозакон е кристално ясна – да се откри държавен монопол върху лотарийните игри и
да се сложи отвън закона активността на един частен оператор – " Национална лотария " АД
с автентичен притежател, осъществяващ надзор върху сдружението – Васил Божков. Защо се прави това и в чия изгода, можем единствено да спекулираме. Други експерти биха могли по-точно да проучват същинските цели на законопроекта.
В претекстовете му, несъмнено, ще прочетете друго – че задачата била " обезпечаването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите стратегии: за развиване и поощряване на физическата интензивност и практикуването на спорт от разнообразни възрастови групи от популацията " и така нататък и тъй наречените Лъжата в претекстовете към проектозаконите в България е институционализирана процедура не занапред. И по време на " зрелия " (и не толкоз!) социализъм беше по този начин. Променят се единствено устойчивите кухи изречения. По времето на комунистическия режим беше " с цел да се увеличи благосъстоянието на трудещите се от града и селото ". Сега е за " обезпечаването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите стратегии ". Казано ребром – проектозаконът, импортиран от Симеонов е искрено лобистки и планува премахването от пазара на лотарийните игри на тъкмо избран икономически индивид. В България от много време законите сe основават intuitu personae (с оглед на съответната личност).
Много " водачи на мнение " към този момент побързаха да напишат, че стъпката е в " вярната " посока. " Националната лотария " развращавала и " зарибявала " младите, превръщала народа в търкащо талончета стадо, хазартът развивал взаимозависимост, сходно на тази от опиати, алкохол и цигари. С множеството от тези изказвания аз даже съм склонен. Никога в живота си не съм купувал талони за игра на шанса – каквито и да било и където и да било. Няма да стартира и в този момент. Напротив, познавам хора, чийто живот е бил безусловно убит поради взаимозависимост от хазарта. Но познам (и познавах) и доста повече други хора, чийто живот и животът на фамилиите им е бил трагично белязан от взаимозависимост от опиати, цигари и алкохол. Много повече
Мисълта ми е другаде. Като правист не мога да не виждам един " миличък " проблем с проектозакона, импортиран от Валери Симеонов.
Противоконституционен е. Дори на повече от едно конституционно съображение.
Конституцията на Република България съдържа обстоен лист на обектите, върху които може да бъде установяван държавен монопол. Възпроизвеждам напълно съответната наредба на конституцията за леснота на възприемането:
Чл. 18 (4) Конституция на Република България " Със закон може да се открива държавен монопол върху железопътния превоз, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, потреблението на нуклеарна сила, производството на радиоактивни артикули, оръжие, взривни и биологично мощно настоящи субстанции. "
В тази наредба са категорично изброени обектите, върху които може да бъде открит държавен монопол. И измежду тях не са хазартът и/или лотарийните игри. Конституцията не ги загатва. Не загатва и доста други действия, които обективно вредят на обществото и изключително на подрастващите доста повече. Примери са производството и търговията на дребно с алкохол и цигари. Предствяте ли си каква би била публичната реакция, в случай че депутат внесе проектозакон за определяне на държавен монопол върху производството и търговията на дребно с алкохол и цигари?
В случай, че се прибавя друго, с изключение на изброеното в член 18, алинея 4 Конституция на Република България, Валери Симеонов и народните представители,
подписали се като вносители на законопроекта, в действителност " дописват " конституцията.
В общественото право (в чийто дял попада и конституционното) важи общ принцип, който е изцяло противопоставен на този в частното право – " Това, което не е категорично позволено, е неразрешено ". В частното право правилото е " Това, което не е категорично неразрешено, е позволено. "
Съществуват редица страни по света, освен това едни от най-благоденстващите, в които производството и продажбата на алкохол е държавен монопол. Сред тях са всички скандинавски страни. В Швеция няма, от кое място другаде законно да си купиш алкохол, с изключение на от Systembolaget ( " Системболагет " ). Същото се отнася за Норвегия. Там държавният монопол се споделя Vinmonopolet ( " Винмонополет " ). Така е и във Финландия, и в Исландия. Може би по-малко от Вас знаят, че държавен монопол върху продажбата на алкохол съществува до ден-днешен и в Канада, като се изключи федералния щат Албърта (Alberta). Все страни, които са знак на висок витален стандарт и благополучие. Можем ли да установим подобен държавен монопол и в България? Не. Действащата Конституция го не разрешава.
Съществуват голям брой специалисти, които считат, че пагубното положение, в което се намират българското опазване на здравето и обучение, са точно частните лечебни заведения и частните учебни заведения. И това, макар обстоятелството, че те са водещите институции в двата бранша в България спрямо държавните.
Можем ли да забраним частните лечебни заведения и частните учебни заведения и да установим държавен монопол?
Не. Действащата конституция го не разрешава. Създаването на привилегировано състояние на държавния оператор пред частния в региона на хазарта е също противоконституционно.
Проектозаконът, импортиран от Валери Симеонов и група народни представители, нарушава още една наредба на конституцията, която, както и нагоре упоменатата, е включена в нейната глава първа с основното название " Основни начала ". Тази рапоредба, дефинирана във втора алинея на член 19, утвърждава, че " законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя ". Съвсем явно е, че в случай че законопроектът се пробва да сътвори привилегировано състояние за държавното дружество " Български състезателен тотализатор " пред частните оператори в нарушаване на Конституцията, това съставлява корист с монополизма и нелоялна конкуренция, реализирана от страна на същата тази страна.
Обратното деяние на законопроекта
Ако мислите, че несъвършенствата в законопроекта свършват дотук, лъжете се. В преходните и заключителни разпореждания от законопроекта на Валери Симеонов излиза наяве, че лицензът на частните оператори на лотарии ще бъде преустановен до 3 месеца след влизането на закона в действие. След като изтече този период, те са длъжни да върнат своя съответно публикуван лиценз. На процедура това значи, че законопроектът
планува приемането на закон, който има назад деяние.
Лесно е да се открие и е обществено налична информацията за това, по кое време сдружението, опериращо под комерсиалната марка " Национална лотария " е придобило лиценз за образуване на хазартна игра. Това става преди 3 години и до приключване на периода, очакван в този лиценз, остават 7 години. Законопроектът лишава на частното сдружение правото да работи според този лиценз и го задължава да го върне три месеца след приемането на закона. Това, в действителност на всички места по света се назовава реквизиция (отнемане) на частна благосъстоятелност. Лицензът не се лишава заради неговото нарушение от страна на лицензополучателя, а тъй като страната по свое убеждение взема решение, че би трябвало да откри върху тази активност държавен монопол. При това отнемането става в нарушаване на конституцията
Вярно е, че нашата конституция не не разрешава изцяло противоположното деяние на закона (действие на закона ex tunc – от някакъв миг в миналото). Единствената експлицитна възбрана за назад деяние се съдържа в конституционната наредба на член 5, алинея 3 и се отнася до възбраната да се търси наказателна отговорност за деяние или безучастие, което не е било оповестено от закона за закононарушение все още на осъществяването му. Правната теория в България, обаче, е единомислеща, че това не може да става за сметка на нарушаване на съответни конституционни разпореждания или още по-малко на дефинираните в глава първа правила, озаглавени " Основни начала " в конституцията.
Не става въпрос за това дали утвърждаваме или не хазарта и държавната политика в тази област.
Всеки от нас може да има позиция за това би трябвало ли в България хазартът, лотарийните игри, продажбата на алкохол и цигари, опазването на здравето и образованието да са либерализирани или не, дали да се развиват от частни и/или единствено от държавни оператори. Можем да дебатираме и за това кои политики са " верни " или " целесъобразни ". Можем да сме последователи на " Левски " или на ЦСКА. Но когато в Народното събрание се внася законопроект, първият тест за годността му е дали е съгласуван с конституцията, или ѝ опонира. Защото и в клетвата си всеки депутат дава обещание да съблюдава конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлява от ползите на народа.
А към този момент важи казаното от по-умен от мен човек: " Дано най-сетне издадат тази конституция на DVD, тъй че всички народни представители да могат да се срещнат с нея! "
За страдание, след демократичните промени в страната ни през 1989 година непрестанно сме очевидци на прогресивната обезценка на качеството на законотворчеството в България, както и на юридическото обучение. В Народното събрание летвата е свалена дотолкоз, че елементарно я прескача даже първокурсник в двуцифреното число юридически факултети, пръкнали се през 90-те години на предишния век, та и до през днешния ден.
Предложеният от Валери Симеонов и група народни представители проектозакон за изменение и допълнение на Закона за хазарта от 16 януари тази година не прави никакво изключение в това отношение. Едва ли за някого в България има подозрение, че целият проектозакон е препоръчан поради една-единствена наредба (§ 4 от проектозакона). Заслужава си да я цитираме в нейната целокупност:
" § 4. Създава се член 48а:
Ограничение за образуване на лотарийни игри
Чл. 48а Лотарийни игри, като се изключи лотария, бинго, кено и техни разновидности, могат да се провеждат единствено от Държавно дружество " Български състезателен тотализатор " след приемане на съответния лиценз. "
Целта на този проектозакон е кристално ясна – да се откри държавен монопол върху лотарийните игри и
да се сложи отвън закона активността на един частен оператор – " Национална лотария " АД
с автентичен притежател, осъществяващ надзор върху сдружението – Васил Божков. Защо се прави това и в чия изгода, можем единствено да спекулираме. Други експерти биха могли по-точно да проучват същинските цели на законопроекта.
В претекстовете му, несъмнено, ще прочетете друго – че задачата била " обезпечаването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите стратегии: за развиване и поощряване на физическата интензивност и практикуването на спорт от разнообразни възрастови групи от популацията " и така нататък и тъй наречените Лъжата в претекстовете към проектозаконите в България е институционализирана процедура не занапред. И по време на " зрелия " (и не толкоз!) социализъм беше по този начин. Променят се единствено устойчивите кухи изречения. По времето на комунистическия режим беше " с цел да се увеличи благосъстоянието на трудещите се от града и селото ". Сега е за " обезпечаването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите стратегии ". Казано ребром – проектозаконът, импортиран от Симеонов е искрено лобистки и планува премахването от пазара на лотарийните игри на тъкмо избран икономически индивид. В България от много време законите сe основават intuitu personae (с оглед на съответната личност).
Много " водачи на мнение " към този момент побързаха да напишат, че стъпката е в " вярната " посока. " Националната лотария " развращавала и " зарибявала " младите, превръщала народа в търкащо талончета стадо, хазартът развивал взаимозависимост, сходно на тази от опиати, алкохол и цигари. С множеството от тези изказвания аз даже съм склонен. Никога в живота си не съм купувал талони за игра на шанса – каквито и да било и където и да било. Няма да стартира и в този момент. Напротив, познавам хора, чийто живот е бил безусловно убит поради взаимозависимост от хазарта. Но познам (и познавах) и доста повече други хора, чийто живот и животът на фамилиите им е бил трагично белязан от взаимозависимост от опиати, цигари и алкохол. Много повече
Мисълта ми е другаде. Като правист не мога да не виждам един " миличък " проблем с проектозакона, импортиран от Валери Симеонов.
Противоконституционен е. Дори на повече от едно конституционно съображение.
Конституцията на Република България съдържа обстоен лист на обектите, върху които може да бъде установяван държавен монопол. Възпроизвеждам напълно съответната наредба на конституцията за леснота на възприемането:
Чл. 18 (4) Конституция на Република България " Със закон може да се открива държавен монопол върху железопътния превоз, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, потреблението на нуклеарна сила, производството на радиоактивни артикули, оръжие, взривни и биологично мощно настоящи субстанции. "
В тази наредба са категорично изброени обектите, върху които може да бъде открит държавен монопол. И измежду тях не са хазартът и/или лотарийните игри. Конституцията не ги загатва. Не загатва и доста други действия, които обективно вредят на обществото и изключително на подрастващите доста повече. Примери са производството и търговията на дребно с алкохол и цигари. Предствяте ли си каква би била публичната реакция, в случай че депутат внесе проектозакон за определяне на държавен монопол върху производството и търговията на дребно с алкохол и цигари?
В случай, че се прибавя друго, с изключение на изброеното в член 18, алинея 4 Конституция на Република България, Валери Симеонов и народните представители,
подписали се като вносители на законопроекта, в действителност " дописват " конституцията.
В общественото право (в чийто дял попада и конституционното) важи общ принцип, който е изцяло противопоставен на този в частното право – " Това, което не е категорично позволено, е неразрешено ". В частното право правилото е " Това, което не е категорично неразрешено, е позволено. "
Съществуват редица страни по света, освен това едни от най-благоденстващите, в които производството и продажбата на алкохол е държавен монопол. Сред тях са всички скандинавски страни. В Швеция няма, от кое място другаде законно да си купиш алкохол, с изключение на от Systembolaget ( " Системболагет " ). Същото се отнася за Норвегия. Там държавният монопол се споделя Vinmonopolet ( " Винмонополет " ). Така е и във Финландия, и в Исландия. Може би по-малко от Вас знаят, че държавен монопол върху продажбата на алкохол съществува до ден-днешен и в Канада, като се изключи федералния щат Албърта (Alberta). Все страни, които са знак на висок витален стандарт и благополучие. Можем ли да установим подобен държавен монопол и в България? Не. Действащата Конституция го не разрешава.
Съществуват голям брой специалисти, които считат, че пагубното положение, в което се намират българското опазване на здравето и обучение, са точно частните лечебни заведения и частните учебни заведения. И това, макар обстоятелството, че те са водещите институции в двата бранша в България спрямо държавните.
Можем ли да забраним частните лечебни заведения и частните учебни заведения и да установим държавен монопол?
Не. Действащата конституция го не разрешава. Създаването на привилегировано състояние на държавния оператор пред частния в региона на хазарта е също противоконституционно.
Проектозаконът, импортиран от Валери Симеонов и група народни представители, нарушава още една наредба на конституцията, която, както и нагоре упоменатата, е включена в нейната глава първа с основното название " Основни начала ". Тази рапоредба, дефинирана във втора алинея на член 19, утвърждава, че " законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя ". Съвсем явно е, че в случай че законопроектът се пробва да сътвори привилегировано състояние за държавното дружество " Български състезателен тотализатор " пред частните оператори в нарушаване на Конституцията, това съставлява корист с монополизма и нелоялна конкуренция, реализирана от страна на същата тази страна.
Обратното деяние на законопроекта
Ако мислите, че несъвършенствата в законопроекта свършват дотук, лъжете се. В преходните и заключителни разпореждания от законопроекта на Валери Симеонов излиза наяве, че лицензът на частните оператори на лотарии ще бъде преустановен до 3 месеца след влизането на закона в действие. След като изтече този период, те са длъжни да върнат своя съответно публикуван лиценз. На процедура това значи, че законопроектът
планува приемането на закон, който има назад деяние.
Лесно е да се открие и е обществено налична информацията за това, по кое време сдружението, опериращо под комерсиалната марка " Национална лотария " е придобило лиценз за образуване на хазартна игра. Това става преди 3 години и до приключване на периода, очакван в този лиценз, остават 7 години. Законопроектът лишава на частното сдружение правото да работи според този лиценз и го задължава да го върне три месеца след приемането на закона. Това, в действителност на всички места по света се назовава реквизиция (отнемане) на частна благосъстоятелност. Лицензът не се лишава заради неговото нарушение от страна на лицензополучателя, а тъй като страната по свое убеждение взема решение, че би трябвало да откри върху тази активност държавен монопол. При това отнемането става в нарушаване на конституцията
Вярно е, че нашата конституция не не разрешава изцяло противоположното деяние на закона (действие на закона ex tunc – от някакъв миг в миналото). Единствената експлицитна възбрана за назад деяние се съдържа в конституционната наредба на член 5, алинея 3 и се отнася до възбраната да се търси наказателна отговорност за деяние или безучастие, което не е било оповестено от закона за закононарушение все още на осъществяването му. Правната теория в България, обаче, е единомислеща, че това не може да става за сметка на нарушаване на съответни конституционни разпореждания или още по-малко на дефинираните в глава първа правила, озаглавени " Основни начала " в конституцията.
Не става въпрос за това дали утвърждаваме или не хазарта и държавната политика в тази област.
Всеки от нас може да има позиция за това би трябвало ли в България хазартът, лотарийните игри, продажбата на алкохол и цигари, опазването на здравето и образованието да са либерализирани или не, дали да се развиват от частни и/или единствено от държавни оператори. Можем да дебатираме и за това кои политики са " верни " или " целесъобразни ". Можем да сме последователи на " Левски " или на ЦСКА. Но когато в Народното събрание се внася законопроект, първият тест за годността му е дали е съгласуван с конституцията, или ѝ опонира. Защото и в клетвата си всеки депутат дава обещание да съблюдава конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлява от ползите на народа.
А към този момент важи казаното от по-умен от мен човек: " Дано най-сетне издадат тази конституция на DVD, тъй че всички народни представители да могат да се срещнат с нея! "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ