Текстът е препечатан от сайта ТерминалНО. До днес, когато и

...
Текстът е препечатан от сайта ТерминалНО. До днес, когато и
Коментари Харесай

Още за футболното хулиганство, Англия и България

Текстът е препечатан от уеб страницата " ТерминалНО ".

До през днешния ден, когато и където по света се спомене терминът " футболно безчинство ", първата страна, с която той се асоциира, несъмнено е Англия.

В това няма нищо изненадващо, защото историята на футбола в тази страна надалеч предшества основаването на самото Обединено кралство на Англия и Северна Ирландия. Предшества даже нахлуването на севернофренските нормански и бретонски рицари в Англия, успеха им в борбата при Хейстингс през 1066 година и възцаряването в Англия на норманската феодална господстваща класа. В последна сметка футболът на Острова е по-стар даже от англо-саксонската страна, обединена през 927 година в Кралство Англия от крал Етелстан. Първите исторически извори от английските острови, в които се загатва тази игра, са в действителност от IX в.

Тя е по този начин вкоренена в съзнанието на британците, че непознаването й основава неизпълним проблем

на всеки задграничен откривател на историята, народопсихологията и публичните връзки в страната.

Още от ранното Средновековие датират опитите да се контролира провеждането на футболната игра. Типичен образец в Англия е организирането на локални шампионати на Сирни Заговезни (на британски език – Shrove Tuesday), деня преди началото на Великденските пости. В шампионатите е вземало участия съвсем цялото население и нормално са завършвали с всеобщ пердах. Интересно е, че съвсем постоянно мотивите футболът да се загатва в средновековните исторически извори, не са положителни. Обикновено става въпрос за протести, безредици, че даже и дребни местни войни, които се водят сред последователи на тимовете на прилежащи села или градове. На дневния ред на средновековното общество, още тогава се появява с гръм и тропот явлението " футболно безчинство ". Въпреки това, футболните шампионати преди постите скоро се популяризират и в цяла Европа, а най-много във Франция.

Не закъсняват и опитите на хегемона да забрани играта, причиняваща толкоз пакости, безпорядък, повреди на движимости и благосъстоятелност – футбола. Представяте ли си, че

първата възбрана на футболната игра датира, още отпреди малко повече от 700 (!) години.

Издава я британският крал Едуард II през 1314 година Знаете кой е той, гледали сте холивудския филм! Това е синът на " неприятния " британски крал Едуард I " Дългия джолан " или " Чукът за шотландците " (Longshanks или Hammer of the Scots – на латински Malleus Scotorum) от " Смело сърце " (Braveheart) на режисьора и реализатор на основната роля на шотландския родолюбец Уилям Уолъс – австралиеца Мел Гибсън. Във кино лентата, евентуално си спомняте, престолонаследникът е умишлен за " проблематичен " в осъзнаването на своята половост и се постанова татко му ( " Дългия джолан " ) да го вкарва в правия път, с цел да обезпечи продължението на династията. Действително, това не е напълно холивудска небивалица и историята удостоверява, че бащата изгонва (а не убива, както във кино лентата!) от страната любимеца на сина си, британския аристократ от френско-гасконски генезис – Пиер Гавстон. С днешна дата науката в действителност напълно не е единомислеща, че крал Едуард II и гасконецът са били любовници, само че това не пречи на сценариста и режисьора на " Смело сърце " да показват точно тази версия в извънредно сполучливия си филм.

Отклонихме се.

Та, Едуард II през 1314 година, действайки посредством лорд-кмета на Ситито в Лондон, Никълъс дьо Фарндън, издава декрет за възбрана на футбола на френски език, употребен от тогавашната британска висша класа. Преводът гласи: " защото в града има огромен звук, породен от боричкане на огромни топки с крайници в полетата, употребявани от обществеността, от които може да зародят доста несгоди, не дай си, Боже: ние заповядваме и забраняваме от името на Краля, под боязън от затвор, такава игра да се играе в града в бъдеще. "

Това е единствено първата възбрана на играта с, може би, най-вече буйни последователи по света. След нея следват доста други. Футболът ще бъде неразрешен и от адашите на Едуард II – Едуард III (1349 г.) и Едуард IV (1477 г.).

Дори геният на британската и международна литература, Уилям Шекспир, загатва играта с отрицателно отношение

в своите пиеси " Крал Лир " и " Комедия от неточности ". Личи си, че безсмъртният бард на британската литература, въвел, с изключение на всичко друго, в актуалния език на страната не по-малко от 2000 нови думи, няма изключително положително отношение към тази игра. Въпреки всичко, футболът продължава да съществува и до през днешния ден и се радва на френетично поклонничество.

Истинският проблем с футболното безчинство стартира да се демонстрира едвам в края на XIX и началото на XX в., когато последователите на обособените тимове – клубни или национални – стартират да пътуват по-лесно, откакто научно-техническата гражданска война вкарва във всекидневието на хората такива придобивки като железопътния, а по-късно – и автобусния превоз. През XX в. идва и гражданската авиация.

В началото на XX в. Англия е освен водеща във футболната игра в международен мащаб, само че тя има и най-големи проблеми с футболното безчинство.

През 60-те години явлението се назовава по света " Английската болест ".

Това в действителност е прилика на " Френската болест ", както е именуван сифилисът, от края на XV в. в Неапол, когато локалните поданици го изпитали персонално, след военно навлизане на френските войски в града.

В средата на XX в. и в идващите няколко десетилетия в Англия се основават десетина така наречен компании на футболните хулигани. Основно, те са съсредоточени към следните клубни футболни тимове в страната – Арсенал, Челси, Астън Вила, Лийдс Юнайтед, Милуол, Бирмингам Сити, Тотнъм Хотспър, Портсмут, Уест Хам, Лестър Сити, Бристъл Сити, Улвърхамптън Уондърърс, Кардиф сити и други Освен, че тези " компании " си провеждат боеве с " компаниите " на противникови футболни тимове, те са типичен проведени незаконни групи, свързани с разпространяване на опиати, обири и грабежи, рекет и други доста съществени закононарушения. " Фирмите " набират голяма известност и са предмет на стотици " градски митове ". Знаете ли, да вземем за пример, що е то " Усмивка от Глазгоу " или " Усмивка от Челси "? Това е прорез от двата края на устата към двете уши, която на процедура " усилва " усмивката на жертвата на футболната агитка. " Разкрасяването " се практикува във втората половина на XX в. от почитатели на двата клуба в Глазгоу – " Селтик " и " Рейнджърс " – както и от лондонските " Челси ". Това е тяхна запазена марка. Ако не вярвате, гледайте отново " Смело сърце ", където играе шотландският артист Томи Фланаган, който в младостта си е получил сходен белег след сборичкване в механа в родната си Шотландия. Фланаган, прочее, играе по-запомняща се роля в " Гладиатор " – Цицерон – най-довереният асистент на основния воин – военачалник Максимус (роля на различен австралиец – Ръсел Кроу).

Има два преломни момента във Англия, свързани с футболното безчинство.

Първият, естествено, е нещастието на стадион " Хейзъл " в Брюксел, Белгия (на френски език – Stade du Heysel, в този момент преименуван на " Стадиона на Крал Бодуен " ) от 29 май 1985 година. На тази дата и на този стадион би трябвало да се играе Европейският край за тогавашната Купа на европейските първенци (КЕШ – в този момент преименувана в " Шампионска лига " ). До него са достигнали италианският първенец " Ювентус ", Торино, (трети край за КЕШ, като предните два са загубени) и британският първенец, " Ливърпул " от едноименния град (пети край за КЕШ, като тимът е спечелил всички четири финала, на които се е явявал до тогава, в това число е и настоящият притежател на КЕШ от предната 1984 г.). Италианският тим печели мача с минималното 1-0 след гол от дузпа на считания тогава за най-хубав състезател в Европа, французина Мишел Платини (доскоро президент на европейската футболна федерация). Дузпата е за нарушаване против един от най-резултатните нападатели на торинския тим – поляка, Збигнев Боньек. Именно Боньек от 2012 година досега е ръководител на Полската футболна асоциация.

Никой в действителност не е запомнил или не се интересува от резултата и от КЕШ за " Ювентус ", Торино. Светът тогава бе покъртен от напълно друго. В резултат на конфликти сред почитателите на двата тима, почнали още един час преди мача, на стадиона умират 39 души (предимно последователи на " Ювентус " и единствено един на " Ливърпул " – момче от Северна Ирландия), а други 600 са ранени.

Причината за гибелта на толкоз доста спортни почитатели е, че англичаните съумяват да нахлуят

в бранша, предопределен за италианците, а последните бягат през редовете към стена, която под натиска на човешкия поток рухва. Мачът се играе макар нещастието и значително даже до момента в който тя трае.

Реакцията на английския министър председател Маргарет Тачър е незабавна. Тя приканва британската Футболна асоциация сама да отдръпна тимовете на страната от присъединяване в европейските клубни шампионати, както и на британския народен тим в интернационалните шампионати. Малко по-късно точно тези ограничения са подхванати от УЕФА (Европейската футболна асоциация), освен това за " несигурно време ". Следва намесата и на международната футболна федерация ФИФА със възбрана за мачове на британски клубни тимове и на националния състав по целия свят. Забраната е анулирана едвам след 5 години, като ембаргото за клуба " Ливърпул " продължава 6 години.

Това е единствено реакцията на международната и континенталната организации във футбола. Допълнителни ограничения взема английската страна. Премиерът Тачър сформира " боен кабинет ", който да се бори с футболното безчинство и афишира бъдещите си законодателни начинания в региона, както и целите на вътрешното министерство на Обединеното кралство – цялостното справяне с футболното безчинство. Действително, ограниченията са драконовски. Най-сериозните са Законът за футболните фенове (Football Spectators Act 1989) и по-късният Закон за футболните нарушавания и безредици (Football (Offences and Disorder) Act 1999).

Изискванията към стадионите в Обединеното кралство се покачиха фрапантно – въведени бяха:

– наложителното съществуване единствено на седящи места,

– уместно обособяване на последователите на двата тима, в това число по време на идването им до и отдръпването им от стадиона,

– цялостна възбрана на пушенето и потреблението на алкохол на стадиона и даже наоколо до него,

– съответен достъп до противопожарна защита и незабавна здравна помощ,

– системата на стюардите, които дават отговор за реда на местата за осъществяване на футболните игри и са на послушание на съответните клубове, а точно последните са държани виновни при произшествия

– доста в детайли видеонаблюдение на стадионите и към тях.

Контролът върху футболните почитатели се усили неимоверно.

Въведена беше така наречен Заповед за футболна възбрана (Football Banning Order). Тя може да се ползва единствено когато нарушението/престъплението е " обвързвано с футбола ". Това не значи, че актът би трябвало да се извърши на футболен стадион или измежду фенове, които гледат футболен мач. Като такива нарушавания или закононарушения постоянно могат да се причислят осъществените в публичния превоз или на други места, отдалечени от футболен стадион. Необходимо е обаче обвиняването да може да показва, че държанието на обвинения по някакъв метод е било обвързвано с футбола. " Свързано с футбола " нарушение/престъпление може да бъде осъществено до 24 часа преди или след мача и към момента би се смятало за " обвързвано с футбола ". " Свързано с футбола " нарушение/престъпление е тежка подготовка на съответното нарушение/престъпление и наказването, планувано за него, е в пъти по-тежко.

В допълнение идва и налагането на " заповедта за футболна възбрана ". С нея се планува възбрана за посещаване на футболни срещи от 2 до 10 години, както и може да има и следните ограничавания:

– възбрана за посещаване на избрани публични заведения,

– възбрана за визити на зони наоколо до игрища 2 часа преди и 2 часа след футболни мачове,

– наложително показване на английския паспорт в полицейско ръководство минимум 5 дни преди избрани интернационалните футболни изяви,

– наложителна подписка за лицата с наложена " заповед за футболна възбрана " в съответното полицейско ръководство.

Още едно събитие форсира въвеждането на ограниченията – нещастието на стадион " Хилсбъро "

в британския град Шефийлд от 15 април 1989 година Стадионът е определен като безпристрастен терен за полуфинала на шампионата на британската Футболна асоциация за следните тимове: " Ливъпрул " (отново, както и в драмата на " Хейзъл " в Брюксел!) и " Нотингам Форест ". За да се форсира влизането на феновете по трибуните на стадиона, полицията подрежда да бъдат отворени повече входове. Феновете са препълнени на стадиона в заградени тераси, без седалки, където доста от тях са безусловно премазани от напиращата извън във вътрешността навалица. Загиват 96 души, а 766 са ранени. Не можем да не отбележим, че сходна причина докара София до 7-те жертви на входа на дискотека " Индиго " през декември 2001 година

В резултат на взетите драконовски ограничения Англия изцяло се оправи с футболното безчинство в страната. Всеки, който е имал опцията да посети футболна среща на британски стадион, ще Ви каже същото. Да си фен на футболен мач в тази страна е фамилно преживяване и цели фамилии посещават срещите и за тях това е отлично преживяване. Няма нищо рисково на трибуните. Направиш ли и най-дребен жест или деяние, с което да застрашиш близките, изхърлят те като запушалка от стадиона. Стюардите са най-вече на няколко метра от теб и от самото начало внимателно управляват обстановката. Не се търпи език на омразата, ругатните са редки и носят последици. Гарантирано, всяко едно лице се управлява от многочислените камери на видеонаблюдението.

Проблемът с английските футболни хулигани съществува към момента единствено отвън страната –

тогава когато има интернационалните мачове на клубни или национални тимове. Тогава и единствено тогава към момента могат да зародят вълнения и произшествия с присъединяване на английски хулигани. Ако същите мачове се играеха в Обединеното кралство, английската полиция и правораздавателна система щяха да се оправят мигновено, както това става постоянно там след въвеждането на изключителното " футболно " законодателство в края на предишния век. Англия е международен пример в това отношение сега, колкото и да е неприятна славата на британския ентусиаст. Полагат се и неимоверни старания от страна на британците за съдействие с полицейските сили на други страни, изключително в границите на Европейския съюз. Но в случай че сега има английски футболни хулигани, то те имат поле за деяние единствено отвън страната си, само че не и вътре в нея. Защото рискуват да получат тежки санкции.

Ще завърша с една преживелица от началото на този век, когато България също стартира да поставя плахи старания за битка с футболното безчинство. За началник на едноименната комисия тогава бе назначен полк. Минко Брайков (по-късно заместник-главен комисар в Дирекция " Национална работа Полиция " на МВР). По стичане на събитията по това време проведох негова среща с шефа на " Футболния отдел " на английското министерство на вътрешните работи – Патрик Боханън. В българското посолство в Лондон пристигна колосален, само че доста благосклонен и дружелюбен служител на реда с тежък ирландски акцент. Брайков обстойно и нашироко се похвали с достиженията на българското Министерство на вътрешните работи за справяне с футболното безчинство. В края на ревюто му британецът попита какъв брой чиновници има в българската Комисия за битка с футболното безчинство. Брайков гордо отговори, че към този момент има назначени 14 полицейски чиновници. И попита на собствен ред какъв брой са те във " Футболния отдел " на английското министерство на вътрешните работи. " 2000 единствено в Лондон, " отговори с пренебрежителна усмивка Боханън.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Скандалът след мача България - Англия (29)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР