Венецианската комисия: Истанбулската конвенция не узаконява еднополовите бракове
Текстът е препечатан от marginalia.bg.
Органът на Съвета на Европа даде мнение по молба на арменския министър на правораздаването, в което се споделя:
Истанбулската спогодба не изисква узаконяването на еднополови бракове и не замества концепцията за " пол ", закрепена в арменската конституция. Същевременно тя надгражда над към този момент съществуващите принадлежности за отбрана от домашно принуждение и принуждение против дами, дава спомагателни гаранции в добавка към съществуващата национална уредба и ще бъде в огромна изгода за жертвите на домашно и джендър основано принуждение.
До тези заключения стига Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия) в показания си по-рано този месец разбор на конституционните последствия от възможната ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба.
Анализът на комисията е направен по молба на арменския правосъден министър
и слага въпросите, които бяха предмет на спор и в България през първата половина на 2018 година, когато държавното управление направи опит да ратифицира конвенцията. Сред тях е и централният мотив, послужил на Конституционния съд на Република България да се произнесе за несъответственост на конвенцията с българската конституция — че понятието джендър, използвано в текста на конвенцията, e " обратно на [конституционното] схващане за пола като биологична категория " и защото посредством него " в действителност се релативизират границите на двата пола — мъж и жена като биологично детерминирани " това води до заплаха " обществото [да] загуби способността да прави разлика сред жена и мъж ", което ще наруши правилото на правната сигурност.
Съгласно разбора на Венецианската комисия, тази интерпретация, повдигана като аргумент в арменското общество и употребена от българския парламентарен съд, е голословна (параграфи 55 – 63). Комисията намира, че е допустимо тя да се дължи на недоумение, че понятията пол и джендър значат разнообразни концепции; едното не замества другото. Понятието за пол, според мнението, значи биологичните действителности, до момента в който понятието джендър значи публичните упования, свързани с тези действителности. Второто не подменя първото, сочи комисията, като акцентира също по този начин, че Истанбулската спогодба не съдържа условие второто разбиране да бъде въвеждано във вътрешния юридически ред, а е инструмент за по-добро интерпретиране, схващане и използване на нормите на конвенцията. Употребата на понятието джендър е ориентирано към тези джендър стандарти и предубеждения (стереотипи и предубеждения за функциите на половете в обществото), които
подтикват и подхранват насилието по отношение на дами.
Комисията дава за образец за подобен стандарт концепцията, че дамите са по-долупоставени от мъжете, заради което би трябвало да бъдат дисциплинирани посредством пердах.
Съгласно мнението Истанбулската спогодба ни минимум не изхожда от разбирането, че всяко принуждение по отношение на дамите е джендър учредено, а че публичните упования за това какво са и какво не са мъжете и дамите, както и какво би трябвало да се въздържат да вършат, са измежду аргументите за принуждение над дамите и домашното принуждение. Комисията акцентира също, че обичайно на насилието по отношение на дами, изключително в домашни условия, е гледано като на нещо публично задоволително.
Комисията сочи също, че определението на понятието джендър в член 3(c) от конвенцията единствено признава, че насилието над дами не изхожда единствено от биологичните разлики сред дамите и мъжете, само че и от " обществено конструирани функции, държания и атрибути, които обещано общество счита за подобаващи за дамите и мъжете ". И акцентира, че отговорности да се изкоренят тези стандарти, които водят до принуждение над дамите и домашно принуждение, се съдържа и в член 5 и в по-малка степен в член 2 (е) от Конвенция за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите, която към този момент е утвърдена от Армения през 1993 година, а по този начин също и от България през 1981 година
Комисията отбелязва също, че понятието джендър (или полова) еднаквост в антидискриминационната уговорка на конвенцията
не изисква признаването на специфични права на променилите пола си транссексуални лица
и другите лица, които са избрали други способи да показват пола си, а единствено изключва опцията на тези лица да бъде отказвана отбрана от принуждение (параграфи 64 и 65).
Венецианската комисия е съвещателен орган по конституционно право, основан към Съвета на Европа — междуправителствена организация друга от Европейския съюз и обхващаща съвсем всички европейски страни. Становището на комисията по сходството на Истанбулската спогодба с арменската конституция е направено от членовете на комисията от Албания, Чешката република, България, Швейцария и Нидерландия.
Органът на Съвета на Европа даде мнение по молба на арменския министър на правораздаването, в което се споделя:
Истанбулската спогодба не изисква узаконяването на еднополови бракове и не замества концепцията за " пол ", закрепена в арменската конституция. Същевременно тя надгражда над към този момент съществуващите принадлежности за отбрана от домашно принуждение и принуждение против дами, дава спомагателни гаранции в добавка към съществуващата национална уредба и ще бъде в огромна изгода за жертвите на домашно и джендър основано принуждение.
До тези заключения стига Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия) в показания си по-рано този месец разбор на конституционните последствия от възможната ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба.
Анализът на комисията е направен по молба на арменския правосъден министър
и слага въпросите, които бяха предмет на спор и в България през първата половина на 2018 година, когато държавното управление направи опит да ратифицира конвенцията. Сред тях е и централният мотив, послужил на Конституционния съд на Република България да се произнесе за несъответственост на конвенцията с българската конституция — че понятието джендър, използвано в текста на конвенцията, e " обратно на [конституционното] схващане за пола като биологична категория " и защото посредством него " в действителност се релативизират границите на двата пола — мъж и жена като биологично детерминирани " това води до заплаха " обществото [да] загуби способността да прави разлика сред жена и мъж ", което ще наруши правилото на правната сигурност.
Съгласно разбора на Венецианската комисия, тази интерпретация, повдигана като аргумент в арменското общество и употребена от българския парламентарен съд, е голословна (параграфи 55 – 63). Комисията намира, че е допустимо тя да се дължи на недоумение, че понятията пол и джендър значат разнообразни концепции; едното не замества другото. Понятието за пол, според мнението, значи биологичните действителности, до момента в който понятието джендър значи публичните упования, свързани с тези действителности. Второто не подменя първото, сочи комисията, като акцентира също по този начин, че Истанбулската спогодба не съдържа условие второто разбиране да бъде въвеждано във вътрешния юридически ред, а е инструмент за по-добро интерпретиране, схващане и използване на нормите на конвенцията. Употребата на понятието джендър е ориентирано към тези джендър стандарти и предубеждения (стереотипи и предубеждения за функциите на половете в обществото), които
подтикват и подхранват насилието по отношение на дами.
Комисията дава за образец за подобен стандарт концепцията, че дамите са по-долупоставени от мъжете, заради което би трябвало да бъдат дисциплинирани посредством пердах.
Съгласно мнението Истанбулската спогодба ни минимум не изхожда от разбирането, че всяко принуждение по отношение на дамите е джендър учредено, а че публичните упования за това какво са и какво не са мъжете и дамите, както и какво би трябвало да се въздържат да вършат, са измежду аргументите за принуждение над дамите и домашното принуждение. Комисията акцентира също, че обичайно на насилието по отношение на дами, изключително в домашни условия, е гледано като на нещо публично задоволително.
Комисията сочи също, че определението на понятието джендър в член 3(c) от конвенцията единствено признава, че насилието над дами не изхожда единствено от биологичните разлики сред дамите и мъжете, само че и от " обществено конструирани функции, държания и атрибути, които обещано общество счита за подобаващи за дамите и мъжете ". И акцентира, че отговорности да се изкоренят тези стандарти, които водят до принуждение над дамите и домашно принуждение, се съдържа и в член 5 и в по-малка степен в член 2 (е) от Конвенция за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите, която към този момент е утвърдена от Армения през 1993 година, а по този начин също и от България през 1981 година
Комисията отбелязва също, че понятието джендър (или полова) еднаквост в антидискриминационната уговорка на конвенцията
не изисква признаването на специфични права на променилите пола си транссексуални лица
и другите лица, които са избрали други способи да показват пола си, а единствено изключва опцията на тези лица да бъде отказвана отбрана от принуждение (параграфи 64 и 65).
Венецианската комисия е съвещателен орган по конституционно право, основан към Съвета на Европа — междуправителствена организация друга от Европейския съюз и обхващаща съвсем всички европейски страни. Становището на комисията по сходството на Истанбулската спогодба с арменската конституция е направено от членовете на комисията от Албания, Чешката република, България, Швейцария и Нидерландия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ