Защо президентът може да сезира КС за избора на главен прокурор
Текстът е препечатан от " Капитал " със съкращения.
Президентът Румен Радев има всички учредения да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) за това по какъв начин би трябвало да реагира Висшият правосъден съвет (ВСС) след връщането на определения за нов основен прокурор Иван Гешев. Това е мнението на конституционалисти, до които " Капитал " се допита по въпроса, като някои от тях считат, че президентът към този момент дори е просрочен с питането.
Един от сериозните причини, че Конституционен съд би трябвало да бъде питан, преди да продължи процедурата, е фактът, че допреди три години законът предвиждаше, че когато президентът върне кандидатурата (на определения за основен прокурор или ръководител на висш съд), Висш съдебен съвет наложително стартира изначало нова процедура по желание. През август 2016 година законът бе изменен тъкмо в противоположния смисъл, въпреки и с много усукана и неразбираема дефиниция - върнатата номинация единствено се прегласува и единствено в случай че не събере нужната поддръжка, се стартира нова процедура.
Това катурване на закона наобратно е направено, без да има съответна смяна в конституцията,
което слага редица въпроси за смисъла на процедурата и ролята на президента в нея.
В четвъртък Румен Радев разгласи, че отхвърля да подпише декрет за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и върна кандидатурата му на Висш съдебен съвет с претекст, че процедурата по избора му е била официална и на практика лишена от бистрота, а негативните мнения на гражданското общество са били заглушени с " масирана служебна институционална поддръжка ". Две седмици по-рано, незабавно след избора на Гешев, представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев съобщи, че в случай че президентът върне номинацията, съветът напряко ще я прегласува още веднъж, без да отваря нова процедура. Подобно мнение изрекоха и други от болшинството на съвета, в това число основният прокурор Сотир Цацаров.
Указът на Радев беше оповестен в Държавен вестник във вторник, а тематиката е включена в дневния ред на пленума на Висш съдебен съвет за четвъртък. Очаква се тогава кандидатурата на Гешев да бъде прегласувана.
Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев президентът
Радев към този момент е трябвало да сезира Конституционен съд – освен за пояснение на конституцията,
само че даже и за вероятно за оповестяване на противоконституционност на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт, който позволява върнатата кандидатура просто да бъде прегласувана, без да се отваря нова процедура по желание с нови претенденти.
Според преподавателя по конституционно право доцент доктор Атанас Славов президентът има и още един мощен коз: да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор.
Тезата, че президентът би трябвало да сезира Конституционен съд, показват и други адвокати. В петък членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, която е и една от четиримата, дали своят вот срещу кандидатурата на Гешев, съобщи пред Дарик радио: " Надявах се, че президентът ще сезира Конституционния съд, тъй като това щеше да даде една изясненост по отношение на това какво би трябвало да направи Висш съдебен съвет и какво има право да направи ". По думите ѝ макар че президентът не е сезирал Конституционен съд за пояснение, той може и би трябвало да го направи, в случай че Висш съдебен съвет прегласува избора на Гешев. " За да е пореден в решенията си,
президентът е задължен, в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж господин Гешев за основен прокурор, той да сезира Конституционен съд с запитване
по какъв начин да действа ", съобщи Атанаска Дишева.
На противоположно мнение по въпроса е някогашният парламентарен арбитър, проф. Пламен Киров, като пред Нова тв той направи съмнение за институционална рецесия, в случай че президентът забави втория си декрет, в случай че му бъде върната кандидатурата на Гешев. " Има гласове, които пошепват още веднъж на президента за едно такова бъдещо деяние за опълчване на Висшия правосъден съвет. Нищо трагично няма да се случи и тогава, само че ще влезем още веднъж в една такава рецесия, която не вещае нищо положително ", съобщи Киров.
Процедурата
Досегашният зам. основен прокурор Иван Гешев бе повдигнат като единствен претендент за идващ основен прокурор, а при гласуването във Висш съдебен съвет на 24 октомври бе подсилен с 20:4 гласа макар множеството рецензии и към процедурата по избора, и към самия претендент. По конституция номинацията на определения претендент се изпраща на президента, в чиито пълномощия е да подпише указа за назначението на новия основен прокурор. Президентът обаче има право да върне на Висш съдебен съвет кандидатурата, което Радев направи, като се стимулира с формалната процедура, неналичието на състезателност и множеството сериозни към единствения претендент мнения от организации, които по закон имат право на такива.
Проблемът е какво би трябвало да е дължимото държание на Висш съдебен съвет, когато президентът върне номинацията на съвета. Дали Висш съдебен съвет е задължен да стартира нова процедура по желание на основен прокурор, в която да взе участие в това число и към този момент оферти, само че невърнат претендент, или може просто да прегласува кандидатурата и да я върне назад на президента, без да се преценява с претекстовете му.
Конституцията споделя, че " президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение " (чл.129, ал.2). Въпросът е по какъв начин би трябвало да бъде дефинирано повторното предложение, изключително когато президентът е стимулирал връщането със съществени недостатъци на процедурата
и дали фактически смисълът на конституционното пълномощие на президента се свежда до механично присъединяване.
До 2016 година законът предвиждаше наложително започване на нова процедура.
През август 2016 година Народното събрание приема огромни промени в Закона за правосъдната власт по законопроект, направен под егидата на правосъдния министър Екатерина Захариева. В него е включена и въпросната смяна в процедурата, откакто президентът върне предлагането за предопределение на някой от " тримата огромни ". Новият текст планува, че нова процедура се стартира единствено в случай че Висш съдебен съвет не върне на президента същото предложение, т.е. дава се опция на съвета да прегласува решението си.
Текстът минава без никакъв спор в Народното събрание, никоя от парламентарните партии не се опълчва на предлагането на държавното управление, което на процедура обезсмисля присъединяване на президента в процеса по назначение на тримата огромни. Предложението не е коментирано нито в претекстовете, нито при разискванията в правната комисия и в пленарна зала.
Текстът е оповестен в Държавен вестник през юли 2016 година и е " пробван " след година при избора на ръководител на Върховния административен съд. Тогава в края на мандата си болшинството в предходния Висш съдебен съвет избра на поста Георги Чолаков, само че президентът Румен Радев отхвърли да подпише декрет с претекст, че е редно кандидатурата да бъде " утвърдена " и от новоизбрания правосъден съвет, т.е. от настоящия Висш съдебен съвет. При разискването на върнатото предложение болшинството в новия Висш съдебен съвет приема тезата, че изборът не би трябвало да стартира изначало, а би трябвало да се организира само ново гласоподаване.
Според Благовест Пунев самият факт на двете радикално противоположни редакции на закона върху еднакъв парламентарен текст
единствено по себе си е мотив за искане за оповестяване на противоконституционност
на актуалната редакция, която трансформира всичко в един безусловно фиктивен обред. А в случай че сегашната редакция на закона бъде оповестена за противоконституционна, това значи автоматизирано връщане на действието на миналата, разяснява Пунев.
Съвсем различен въпрос е, несъмнено, на какво е кадърен актуалният Конституционен съд и какво може да се чака от него. В петък Румен Радев отхвърли да отговори на въпроса дали ще го сезира: " Нека не спекулираме, нито желаеме да влияем с планирани дейности. На ход в този момент е Висш съдебен съвет. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (172)
Президентът Румен Радев има всички учредения да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) за това по какъв начин би трябвало да реагира Висшият правосъден съвет (ВСС) след връщането на определения за нов основен прокурор Иван Гешев. Това е мнението на конституционалисти, до които " Капитал " се допита по въпроса, като някои от тях считат, че президентът към този момент дори е просрочен с питането.
Един от сериозните причини, че Конституционен съд би трябвало да бъде питан, преди да продължи процедурата, е фактът, че допреди три години законът предвиждаше, че когато президентът върне кандидатурата (на определения за основен прокурор или ръководител на висш съд), Висш съдебен съвет наложително стартира изначало нова процедура по желание. През август 2016 година законът бе изменен тъкмо в противоположния смисъл, въпреки и с много усукана и неразбираема дефиниция - върнатата номинация единствено се прегласува и единствено в случай че не събере нужната поддръжка, се стартира нова процедура.
Това катурване на закона наобратно е направено, без да има съответна смяна в конституцията,
което слага редица въпроси за смисъла на процедурата и ролята на президента в нея.
В четвъртък Румен Радев разгласи, че отхвърля да подпише декрет за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и върна кандидатурата му на Висш съдебен съвет с претекст, че процедурата по избора му е била официална и на практика лишена от бистрота, а негативните мнения на гражданското общество са били заглушени с " масирана служебна институционална поддръжка ". Две седмици по-рано, незабавно след избора на Гешев, представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев съобщи, че в случай че президентът върне номинацията, съветът напряко ще я прегласува още веднъж, без да отваря нова процедура. Подобно мнение изрекоха и други от болшинството на съвета, в това число основният прокурор Сотир Цацаров.
Указът на Радев беше оповестен в Държавен вестник във вторник, а тематиката е включена в дневния ред на пленума на Висш съдебен съвет за четвъртък. Очаква се тогава кандидатурата на Гешев да бъде прегласувана.
Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев президентът
Радев към този момент е трябвало да сезира Конституционен съд – освен за пояснение на конституцията,
само че даже и за вероятно за оповестяване на противоконституционност на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт, който позволява върнатата кандидатура просто да бъде прегласувана, без да се отваря нова процедура по желание с нови претенденти.
Според преподавателя по конституционно право доцент доктор Атанас Славов президентът има и още един мощен коз: да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор.
Тезата, че президентът би трябвало да сезира Конституционен съд, показват и други адвокати. В петък членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, която е и една от четиримата, дали своят вот срещу кандидатурата на Гешев, съобщи пред Дарик радио: " Надявах се, че президентът ще сезира Конституционния съд, тъй като това щеше да даде една изясненост по отношение на това какво би трябвало да направи Висш съдебен съвет и какво има право да направи ". По думите ѝ макар че президентът не е сезирал Конституционен съд за пояснение, той може и би трябвало да го направи, в случай че Висш съдебен съвет прегласува избора на Гешев. " За да е пореден в решенията си,
президентът е задължен, в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж господин Гешев за основен прокурор, той да сезира Конституционен съд с запитване
по какъв начин да действа ", съобщи Атанаска Дишева.
На противоположно мнение по въпроса е някогашният парламентарен арбитър, проф. Пламен Киров, като пред Нова тв той направи съмнение за институционална рецесия, в случай че президентът забави втория си декрет, в случай че му бъде върната кандидатурата на Гешев. " Има гласове, които пошепват още веднъж на президента за едно такова бъдещо деяние за опълчване на Висшия правосъден съвет. Нищо трагично няма да се случи и тогава, само че ще влезем още веднъж в една такава рецесия, която не вещае нищо положително ", съобщи Киров.
Процедурата
Досегашният зам. основен прокурор Иван Гешев бе повдигнат като единствен претендент за идващ основен прокурор, а при гласуването във Висш съдебен съвет на 24 октомври бе подсилен с 20:4 гласа макар множеството рецензии и към процедурата по избора, и към самия претендент. По конституция номинацията на определения претендент се изпраща на президента, в чиито пълномощия е да подпише указа за назначението на новия основен прокурор. Президентът обаче има право да върне на Висш съдебен съвет кандидатурата, което Радев направи, като се стимулира с формалната процедура, неналичието на състезателност и множеството сериозни към единствения претендент мнения от организации, които по закон имат право на такива.
Проблемът е какво би трябвало да е дължимото държание на Висш съдебен съвет, когато президентът върне номинацията на съвета. Дали Висш съдебен съвет е задължен да стартира нова процедура по желание на основен прокурор, в която да взе участие в това число и към този момент оферти, само че невърнат претендент, или може просто да прегласува кандидатурата и да я върне назад на президента, без да се преценява с претекстовете му.
Конституцията споделя, че " президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение " (чл.129, ал.2). Въпросът е по какъв начин би трябвало да бъде дефинирано повторното предложение, изключително когато президентът е стимулирал връщането със съществени недостатъци на процедурата
и дали фактически смисълът на конституционното пълномощие на президента се свежда до механично присъединяване.
До 2016 година законът предвиждаше наложително започване на нова процедура.
През август 2016 година Народното събрание приема огромни промени в Закона за правосъдната власт по законопроект, направен под егидата на правосъдния министър Екатерина Захариева. В него е включена и въпросната смяна в процедурата, откакто президентът върне предлагането за предопределение на някой от " тримата огромни ". Новият текст планува, че нова процедура се стартира единствено в случай че Висш съдебен съвет не върне на президента същото предложение, т.е. дава се опция на съвета да прегласува решението си.
Текстът минава без никакъв спор в Народното събрание, никоя от парламентарните партии не се опълчва на предлагането на държавното управление, което на процедура обезсмисля присъединяване на президента в процеса по назначение на тримата огромни. Предложението не е коментирано нито в претекстовете, нито при разискванията в правната комисия и в пленарна зала.
Текстът е оповестен в Държавен вестник през юли 2016 година и е " пробван " след година при избора на ръководител на Върховния административен съд. Тогава в края на мандата си болшинството в предходния Висш съдебен съвет избра на поста Георги Чолаков, само че президентът Румен Радев отхвърли да подпише декрет с претекст, че е редно кандидатурата да бъде " утвърдена " и от новоизбрания правосъден съвет, т.е. от настоящия Висш съдебен съвет. При разискването на върнатото предложение болшинството в новия Висш съдебен съвет приема тезата, че изборът не би трябвало да стартира изначало, а би трябвало да се организира само ново гласоподаване.
Според Благовест Пунев самият факт на двете радикално противоположни редакции на закона върху еднакъв парламентарен текст
единствено по себе си е мотив за искане за оповестяване на противоконституционност
на актуалната редакция, която трансформира всичко в един безусловно фиктивен обред. А в случай че сегашната редакция на закона бъде оповестена за противоконституционна, това значи автоматизирано връщане на действието на миналата, разяснява Пунев.
Съвсем различен въпрос е, несъмнено, на какво е кадърен актуалният Конституционен съд и какво може да се чака от него. В петък Румен Радев отхвърли да отговори на въпроса дали ще го сезира: " Нека не спекулираме, нито желаеме да влияем с планирани дейности. На ход в този момент е Висш съдебен съвет. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (172)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ