ГЕРБ и ДПС ще си изберат верен главен прокурор
Текстът е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
В България всеки познава всеки и изборът на висши държавни чиновници минава главно през проби за персонална преданост. Обикновено номинираните претенденти не блестят с дипломи и професионални умения, а с други качества и най-много с доверието, което имат в тях мощните на деня.
В един съвършен свят нещата би трябвало да се случват по различен метод и съображения като начетеност, експертност, гражданска позиция и почитание към правилата на конституционализма да бъдат решаващи. По отношение на основния прокурор да вземем за пример претендентите би трябвало като най-малко да имат следната характерност, с цел да бъдат обсъждани съществено:
Независимост
Веднъж определен, основният прокурор е на процедура закрепостен за седем години. Тъй като той има огромна власт, изкушението на политиците да сложат някого, комфортен за тях, е голямо. Поне до момента всички основни прокурори (за съжаление) са били комфортни, като наклонността през последните години се ускорява. Парадоксално еднакъв основен прокурор е обръщал позицията си при промяната на властта и се е опитвал да засвидетелства преданост към новите ръководещи. " Костинбродската спекулация " да вземем за пример беше подобен тест за преданост.
И при избора на идващия титуляр на поста, наподобява, персоналното доверие сред претендента и ядрото на властта - ГЕРБ и Движение за права и свободи - ще е от водещо значение. Вместо хора, отстояващи самостоятелното си мнение и някаква гражданска позиция, се търсят и оферират " хора от системата ", които са доказвали неведнъж своята честност.
Авторитет
Главни прокурори до момента са били хора като Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров, които от професионална позиция са се употребили със сериозен престиж. Той се е дължал на университетски достижения в правото и на впечатляваща кариера като съдии или други магистрати. Поне до момента професионалният престиж е бил sine qua non* за избора на този пост. Както вървят нещата дотук обаче, и този принцип може да бъде подценен.
Отговорност
Главният прокурор може да стартира наказателно гонене против всеки и в продължение на години да " разкарва " почтени хора по съдилищата. И нещо още по-важно - той може и да не стартира наказателно гонене против избрани (виновни) хора. Тази голяма власт не може да бъде безотчетна и безотговорна, само че в българската система тя към момента за жалост е тъкмо такава. Един аспект на тази безнаказаност е невъзможността против самия основен прокурор да се стартира следствие (ако той не го разреши) при подозрения за корист с власт. През последните години демонстрации на този недостатък на българската система имаше при " Костинбродската спекулация ", " Цумгейт " и банкрута на КТБ.
Вторият аспект на неналичието на институционална отговорност на основния прокурор е неговата доминация в прокурорския панел на Висш съдебен съвет. В този панел болшинството се държи от хора, които са кариерно и професионално подвластни от основния прокурор. Проблемът беше обсъждан при конституционните ремонти от 2015 година, само че все пак беше взето неверното решение, което бетонира прокурорската безнаказаност.
Един добър претендент за основен прокурор би трябвало да има схващане за тези проблеми и да търси интензивно тяхното решение.
Безпристрастност
Главният прокурор не може да е политически привързан и да работи с терминологията на жълто-кафявата преса. Той не може да си разреши да прави описи на евентуални нарушители по партийна линия по малкия екран и да им насочва закани. Такова държание автоматизирано би го дисквалифицирало като сериозен магистрат.
Привързаност към конституционализма (ограничението на властта)
Конституционализмът като политическо обучение не е орнамент на актуалната народна власт, а е част от нейната същина. Конституционализмът е синтез от три съществени правилото: господство на правото, отбрана на правата на индивида и разделяне на властта. И трите правилото лимитират властта и заобикалят основаването на безконтролни и безотговорни нейни носители.
Главният прокурор би трябвало да бъде основен бранител на тези правила. В България през последните години прокуратурата е станала де факто орган на държавното управление и непрестанно " спява " и координира активността си с него. Ежеседмичните срещи сред основния прокурор и министър-председателя са знак на това обединение. Заради него прокуратурата не може да извършва ролята си на коректив на висшето управление на изпълнителната власт, а е по-скоро неин инструмент. (По различен метод казано, българската антикорупционна система не работи по отношение на " високите етажи " на властта - нещо, което е неведнъж отбелязвано в европейските отчети.)
Един добър претендент за основен прокурор би бил парещ бранител на правилото за разделянето на управляващите.
Смелост
Добрият претендент за основен прокурор би трябвало да бъде самоуверен човек, подготвен да се изправи против ядрото на властта в България. Засега прокурорите са събирали храброст за акции против опозицията, неуместните и политическите маргинали. Да подхванеш акция против Иванчева да вземем за пример - оправдана или не - не е белег за храброст. Както не е и следствието на всички министри от Реформаторския блок, изключително откакто паднаха от власт. Смело е държание, което не се нуждае от одобрителния взор на политически мощните.
Почтеност
Голямата власт изисква голяма честност. Главният прокурор не може да си разреши да хвърля политически клевети и фантастично-неправдоподобни обвинявания в общественото пространство. Той не може да си разреши от висотата на ситуацията си да жигосва хора и по всякакъв начин да се пробва да ги злепоставя. Дори когато е сигурен, че е осъществено закононарушение, достолепието на обвинените и обвинените не трябва да бъде уронвано с показни акции, медиен звук, преброяване на пари по тротоарите и така нататък Главният прокурор би трябвало да бъде стожер на публичната честност - да не се поддава на популистки импулси и напън.
Мяра
И не на последно място основният прокурор елементарно може да се трансформира в медиен шериф, раздаващ правораздаване в телевизионни изявленията. Българските малките екрани към този момент сътвориха необикновен род - " изявление с основния прокурор ". То е стилистична композиция сред медиийните изяви на министър-председателя (монолог, преустановяван от комфортни въпроси) и коледното послание на президента към нацията (отправено от величествен кабинет на фона на знамена, патриотични изображения и шахматни фигури).
Добрият претендент за основен прокурор би имал проблем с цялата тази хармония, издаваща базова липса на мяра.
Защитниците на към този момент издигнатата кандидатура за основен прокурор имат забавен мотив: за какво съперниците им не излъчат собствен претендент, който да дава отговор на гореизложените качества по-добре от дотук препоръчаното? Като оставим настрани процедурните компликации за различна номинация (в последна сметка и министърът на правораздаването, и прокуроският панел във Висш съдебен съвет отхвърлят да повдигнат такава), в действителност ли в България има изострен недостиг на самостоятелност, авторитетност, отговорност и честност? Едва ли. Просто политическите практики на селекция на претенденти са съзнателно нечувствителни към сходни характерности.
Спасение от Европейски Съюз по този въпрос няма и не може да пристигна. Европа може да подкрепи и поддържа, само че не и да размени избора на източноевропейците. Когато те гласоподават всеобщо за популистки партии и играчи, които употребяват правосъдната система за кавга с съперниците си, Европейски Съюз мъчно може радикално да промени нещата. Така че изборът на виновни магистрати минава през народен избор на виновни политици. Кратки пътища и чудодейна интервенция от Брюксел за тези проблеми няма.
*от лат: наложително изискване
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (30)
В България всеки познава всеки и изборът на висши държавни чиновници минава главно през проби за персонална преданост. Обикновено номинираните претенденти не блестят с дипломи и професионални умения, а с други качества и най-много с доверието, което имат в тях мощните на деня.
В един съвършен свят нещата би трябвало да се случват по различен метод и съображения като начетеност, експертност, гражданска позиция и почитание към правилата на конституционализма да бъдат решаващи. По отношение на основния прокурор да вземем за пример претендентите би трябвало като най-малко да имат следната характерност, с цел да бъдат обсъждани съществено:
Независимост
Веднъж определен, основният прокурор е на процедура закрепостен за седем години. Тъй като той има огромна власт, изкушението на политиците да сложат някого, комфортен за тях, е голямо. Поне до момента всички основни прокурори (за съжаление) са били комфортни, като наклонността през последните години се ускорява. Парадоксално еднакъв основен прокурор е обръщал позицията си при промяната на властта и се е опитвал да засвидетелства преданост към новите ръководещи. " Костинбродската спекулация " да вземем за пример беше подобен тест за преданост.
И при избора на идващия титуляр на поста, наподобява, персоналното доверие сред претендента и ядрото на властта - ГЕРБ и Движение за права и свободи - ще е от водещо значение. Вместо хора, отстояващи самостоятелното си мнение и някаква гражданска позиция, се търсят и оферират " хора от системата ", които са доказвали неведнъж своята честност.
Авторитет
Главни прокурори до момента са били хора като Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров, които от професионална позиция са се употребили със сериозен престиж. Той се е дължал на университетски достижения в правото и на впечатляваща кариера като съдии или други магистрати. Поне до момента професионалният престиж е бил sine qua non* за избора на този пост. Както вървят нещата дотук обаче, и този принцип може да бъде подценен.
Отговорност
Главният прокурор може да стартира наказателно гонене против всеки и в продължение на години да " разкарва " почтени хора по съдилищата. И нещо още по-важно - той може и да не стартира наказателно гонене против избрани (виновни) хора. Тази голяма власт не може да бъде безотчетна и безотговорна, само че в българската система тя към момента за жалост е тъкмо такава. Един аспект на тази безнаказаност е невъзможността против самия основен прокурор да се стартира следствие (ако той не го разреши) при подозрения за корист с власт. През последните години демонстрации на този недостатък на българската система имаше при " Костинбродската спекулация ", " Цумгейт " и банкрута на КТБ.
Вторият аспект на неналичието на институционална отговорност на основния прокурор е неговата доминация в прокурорския панел на Висш съдебен съвет. В този панел болшинството се държи от хора, които са кариерно и професионално подвластни от основния прокурор. Проблемът беше обсъждан при конституционните ремонти от 2015 година, само че все пак беше взето неверното решение, което бетонира прокурорската безнаказаност.
Един добър претендент за основен прокурор би трябвало да има схващане за тези проблеми и да търси интензивно тяхното решение.
Безпристрастност
Главният прокурор не може да е политически привързан и да работи с терминологията на жълто-кафявата преса. Той не може да си разреши да прави описи на евентуални нарушители по партийна линия по малкия екран и да им насочва закани. Такова държание автоматизирано би го дисквалифицирало като сериозен магистрат.
Привързаност към конституционализма (ограничението на властта)
Конституционализмът като политическо обучение не е орнамент на актуалната народна власт, а е част от нейната същина. Конституционализмът е синтез от три съществени правилото: господство на правото, отбрана на правата на индивида и разделяне на властта. И трите правилото лимитират властта и заобикалят основаването на безконтролни и безотговорни нейни носители.
Главният прокурор би трябвало да бъде основен бранител на тези правила. В България през последните години прокуратурата е станала де факто орган на държавното управление и непрестанно " спява " и координира активността си с него. Ежеседмичните срещи сред основния прокурор и министър-председателя са знак на това обединение. Заради него прокуратурата не може да извършва ролята си на коректив на висшето управление на изпълнителната власт, а е по-скоро неин инструмент. (По различен метод казано, българската антикорупционна система не работи по отношение на " високите етажи " на властта - нещо, което е неведнъж отбелязвано в европейските отчети.)
Един добър претендент за основен прокурор би бил парещ бранител на правилото за разделянето на управляващите.
Смелост
Добрият претендент за основен прокурор би трябвало да бъде самоуверен човек, подготвен да се изправи против ядрото на властта в България. Засега прокурорите са събирали храброст за акции против опозицията, неуместните и политическите маргинали. Да подхванеш акция против Иванчева да вземем за пример - оправдана или не - не е белег за храброст. Както не е и следствието на всички министри от Реформаторския блок, изключително откакто паднаха от власт. Смело е държание, което не се нуждае от одобрителния взор на политически мощните.
Почтеност
Голямата власт изисква голяма честност. Главният прокурор не може да си разреши да хвърля политически клевети и фантастично-неправдоподобни обвинявания в общественото пространство. Той не може да си разреши от висотата на ситуацията си да жигосва хора и по всякакъв начин да се пробва да ги злепоставя. Дори когато е сигурен, че е осъществено закононарушение, достолепието на обвинените и обвинените не трябва да бъде уронвано с показни акции, медиен звук, преброяване на пари по тротоарите и така нататък Главният прокурор би трябвало да бъде стожер на публичната честност - да не се поддава на популистки импулси и напън.
Мяра
И не на последно място основният прокурор елементарно може да се трансформира в медиен шериф, раздаващ правораздаване в телевизионни изявленията. Българските малките екрани към този момент сътвориха необикновен род - " изявление с основния прокурор ". То е стилистична композиция сред медиийните изяви на министър-председателя (монолог, преустановяван от комфортни въпроси) и коледното послание на президента към нацията (отправено от величествен кабинет на фона на знамена, патриотични изображения и шахматни фигури).
Добрият претендент за основен прокурор би имал проблем с цялата тази хармония, издаваща базова липса на мяра.
Защитниците на към този момент издигнатата кандидатура за основен прокурор имат забавен мотив: за какво съперниците им не излъчат собствен претендент, който да дава отговор на гореизложените качества по-добре от дотук препоръчаното? Като оставим настрани процедурните компликации за различна номинация (в последна сметка и министърът на правораздаването, и прокуроският панел във Висш съдебен съвет отхвърлят да повдигнат такава), в действителност ли в България има изострен недостиг на самостоятелност, авторитетност, отговорност и честност? Едва ли. Просто политическите практики на селекция на претенденти са съзнателно нечувствителни към сходни характерности.
Спасение от Европейски Съюз по този въпрос няма и не може да пристигна. Европа може да подкрепи и поддържа, само че не и да размени избора на източноевропейците. Когато те гласоподават всеобщо за популистки партии и играчи, които употребяват правосъдната система за кавга с съперниците си, Европейски Съюз мъчно може радикално да промени нещата. Така че изборът на виновни магистрати минава през народен избор на виновни политици. Кратки пътища и чудодейна интервенция от Брюксел за тези проблеми няма.
*от лат: наложително изискване
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (30)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ