Куриоз - главният прокурор единствен може да повдигне обвинение срещу себе си
Текстът е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
" Правовата страна " не е нереален принцип. Тя не е някаква " екстра " към демократичното ръководство, с която може да се разделим за да създадем икономии. Всъщност върховенството на правото (или по-точно неговата липса на моменти) може да се окаже основният фактор, който маргинализира България в Европейски Съюз и й затваря вратата освен към Шенген, само че и към доста по-важната еврозона.
Общите настроения в Европейски Съюз са, че страните, които не съблюдават върховенството на правото, би трябвало да бъдат подложени на по-строги форми на мониторинг и санкциониране от досегашните: неотдавна Европейска комисия излезе със специфичен програмен документ в тази посока. Срещу две страни от нашия район – Полша и Унгария – текат процедури по член 7 от Договора за Европейски Съюз, които теоретично могат да приключат с ограничение на членските им права. Бюджетните правила на съюза са към този момент изменени, с цел да позволяват опция за ограничение финансирането на страни, в които правилата на правовата страна се нарушават. В една такава среда България не може да се надява на засилена и интензивна интеграция в ядрото на Европейски Съюз, в случай че не реши проблемите си във връзка с правовата страна.
А част от българския проблем е, че ръководещите не го признават: те избират да настояват, че Европейски Съюз ни дискриминира и не ни приема в Шенген и другите си клубове, макар че сме " изпълнили всички условия ".
Върховенство на правото при дребен веществен интерес
На извършения неотдавна Пловдивски стопански конгрес бележит български банкер сподели нещо показателно – българската правосъдна система работи относително добре при каузи с дребен веществен интерес. При огромните разногласия обаче системата блокира и дава съществени изкривявания. Делото за банкрута на КТБ може да служи като доказателство на тази теза. Пет години след затварянето на банката търсенето на наказателна отговорност за причинителите на " източването " на еквивалент на 5% от българския Брутният вътрешен продукт е още в начална фаза (а това източване накърни значително и обществените финанси посредством парите, изплатени от Гаранционния фонд). Нещо повече, делото се води на процедура единствено против Цветан Василев, най-тесния му кръг, двама регулатори от Българска народна банка и частни инспектори. Прави усещане неналичието на всяка съгласуваност с политици, макар че за всички е ясно какъв брой авторитетен измежду политическата класа беше Василев. " Влиятелен " дори е слаба дума за човек, за който се приказва, че в кабинета му е редено най-малко едно от държавните управления през последните 10 години.
Практиката на други страни в сходни случаи акцентира българския проблем. През декември 2008 година в Съединени американски щати гръмна " пирамидата " на Бърнард Мадоф, посредством която вложители бяха завлечени с десетки милиарди долари. През юли 2009 година Мадоф към този момент имаше 150-годишна присъда и правосъдно доказана санкция от над 100 милиарда $. Може би по-близък до нашия проблем е португалският с огромната банка Еспирито Санто, която банкрутира (също както КТБ) през 2014 година и имаше потребност от държавна поддръжка от над 4 милиарда евро. Нейният притежател Рикардо Салгадо бе най-дългогодишният и почитан банкер в Португалия. Срещу него бяха заведени голям брой наказателни каузи, множеството от които не престават и до през днешния ден. Но по някои от тях към този момент има дефинитивни присъди (всъщност с опция за апелация единствено пред Конституционния съд на доста лимитирани основания). Той е наказан да заплати многомилионни санкции за нарушение на банковите правила и отговорността му за банкрута на банката е правосъдно доказана. Нещо повече, обвиняванията против Салгадо непрестанно се уголемяват и към този момент включват предоставяне на подкупи на министри. В цялата спекулация обвинен е и някогашен министър-председател на Португалия – всичко това в българския подобен проблем чудодейно отсъства.
Nemo judex in causa sua
Принцип на правовата страна е, че никой не може да бъде самичък на себе си арбитър или обвинител. У нас обаче основният прокурор единствен може да повдигне обвиняване против себе си или най-малко може да спре всяко обвиняване, което подчинените му прокурори се опитат да задвижат. Тази куриозна обстановка от дълго време е видяна от европейските ни партьори. В едно неоправдателно по отношение на България решение на съда в Страсбург (делото Колеви), неналичието на процедура за търсене на наказателна отговорност на шефа на българското обвиняване е категорично посочено като сериозен проблем. Това решение се отнася за мандата на Никола Филчев. Два други седемгодишни мандата на основни прокурори към този момент изтичат (на Б. Велчев и С. Цацаров) без този проблем да бъде решен. А в мандата на Цацаров имаше случаи, в които сходна процедура би могла да бъде задействана, с цел да се ревизира дали няма корист с пълномощия. " Цум-гейт ", " Костинбродската спекулация " и дейностите на прокуратурата при банкрута на КТБ са явни образци в тази посока.
Министър Данаил Кирилов внесе оферти за законови промени за въвеждане на такава процедура във връзка с основния прокурор. Те се оказаха много спорни обаче заради два обстоятелството. Първо, към казуса с основния прокурор изкуствено бяха пришити и другите двама " огромни " – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които и в този момент могат да бъдат разследвани. " Пришиването " им прави механизмът муден и ненужно комплициран. От една страна, съществуват терзания, че този механизъм не изключва благоприятни условия за кавга и може да се употребява за премахване на политически неуместни за ръководещите – като Лозан Панов, да вземем за пример. От друга страна, този механизъм основава специфичен имунитет против следствие на " тримата огромни ": т.е. в желанието си да бетонират основния прокурор, ръководещите са на път да основат нови спънки пред каналите за търсене на отговорност. И не на последно място, процедурата не взема решение до дъно казуса с безконтролността на шефа на обвиняването и по друга причина: в нея няма гаранции за автономност на обособените прокурори, които ще би трябвало да управляват следствие против основния прокурор. Без сходни гаранции те може и да не са доста старателни в дейностите си, макар краткотрайното му премахване. Все отново ще имат едно мислено, че той би могъл да се върне, и да им го " върне ".
Изправен пред всички тези компликации, министър Кирилов несъмнено ще отсрочи приемането на текстовете за наесен. Не е изключено да бъде сезиран и Конституционният съд за пояснение статуса на " тримата огромни ". Всичко това затвърждава усещането, че топката се тупа и относително елементарен проблем, обвързван с основния прокурор, обраства с други цели и задания, с цел да стане нерешим.
Конституционализъм и въздържание
За да има правова страна, е належащо ръководещите политици да се самоограничават и да не се намесват в работата на самостоятелните органи. В Полша и Унгария тази интервенция е директна: трансформират се конституцията и законите, с цел да се уволнят неуместни съдии. В скорошно мнение Генералният юрист на Съда на Европейски Съюз Евгени Танчев с право подлага на критика Полша като извършител на правовата страна. По отношение на проблемите в личната ни страна сме по склонни да си затваряме очите обаче. У нас политическата интервенция при магистратите е непряка, основана на неофициални сделки. Например ръководещите резервират недосегаемостта на основния прокурор, а той резервира благосклонността си по отношение на тях (и непримиримостта си против съперниците и неуместните им). Т.е. правовата страна у нас съществува при невисок веществен интерес за ръководещите.
" Правовата страна " не е нереален принцип. Тя не е някаква " екстра " към демократичното ръководство, с която може да се разделим за да създадем икономии. Всъщност върховенството на правото (или по-точно неговата липса на моменти) може да се окаже основният фактор, който маргинализира България в Европейски Съюз и й затваря вратата освен към Шенген, само че и към доста по-важната еврозона.
Общите настроения в Европейски Съюз са, че страните, които не съблюдават върховенството на правото, би трябвало да бъдат подложени на по-строги форми на мониторинг и санкциониране от досегашните: неотдавна Европейска комисия излезе със специфичен програмен документ в тази посока. Срещу две страни от нашия район – Полша и Унгария – текат процедури по член 7 от Договора за Европейски Съюз, които теоретично могат да приключат с ограничение на членските им права. Бюджетните правила на съюза са към този момент изменени, с цел да позволяват опция за ограничение финансирането на страни, в които правилата на правовата страна се нарушават. В една такава среда България не може да се надява на засилена и интензивна интеграция в ядрото на Европейски Съюз, в случай че не реши проблемите си във връзка с правовата страна.
А част от българския проблем е, че ръководещите не го признават: те избират да настояват, че Европейски Съюз ни дискриминира и не ни приема в Шенген и другите си клубове, макар че сме " изпълнили всички условия ".
Върховенство на правото при дребен веществен интерес
На извършения неотдавна Пловдивски стопански конгрес бележит български банкер сподели нещо показателно – българската правосъдна система работи относително добре при каузи с дребен веществен интерес. При огромните разногласия обаче системата блокира и дава съществени изкривявания. Делото за банкрута на КТБ може да служи като доказателство на тази теза. Пет години след затварянето на банката търсенето на наказателна отговорност за причинителите на " източването " на еквивалент на 5% от българския Брутният вътрешен продукт е още в начална фаза (а това източване накърни значително и обществените финанси посредством парите, изплатени от Гаранционния фонд). Нещо повече, делото се води на процедура единствено против Цветан Василев, най-тесния му кръг, двама регулатори от Българска народна банка и частни инспектори. Прави усещане неналичието на всяка съгласуваност с политици, макар че за всички е ясно какъв брой авторитетен измежду политическата класа беше Василев. " Влиятелен " дори е слаба дума за човек, за който се приказва, че в кабинета му е редено най-малко едно от държавните управления през последните 10 години.
Практиката на други страни в сходни случаи акцентира българския проблем. През декември 2008 година в Съединени американски щати гръмна " пирамидата " на Бърнард Мадоф, посредством която вложители бяха завлечени с десетки милиарди долари. През юли 2009 година Мадоф към този момент имаше 150-годишна присъда и правосъдно доказана санкция от над 100 милиарда $. Може би по-близък до нашия проблем е португалският с огромната банка Еспирито Санто, която банкрутира (също както КТБ) през 2014 година и имаше потребност от държавна поддръжка от над 4 милиарда евро. Нейният притежател Рикардо Салгадо бе най-дългогодишният и почитан банкер в Португалия. Срещу него бяха заведени голям брой наказателни каузи, множеството от които не престават и до през днешния ден. Но по някои от тях към този момент има дефинитивни присъди (всъщност с опция за апелация единствено пред Конституционния съд на доста лимитирани основания). Той е наказан да заплати многомилионни санкции за нарушение на банковите правила и отговорността му за банкрута на банката е правосъдно доказана. Нещо повече, обвиняванията против Салгадо непрестанно се уголемяват и към този момент включват предоставяне на подкупи на министри. В цялата спекулация обвинен е и някогашен министър-председател на Португалия – всичко това в българския подобен проблем чудодейно отсъства.
Nemo judex in causa sua
Принцип на правовата страна е, че никой не може да бъде самичък на себе си арбитър или обвинител. У нас обаче основният прокурор единствен може да повдигне обвиняване против себе си или най-малко може да спре всяко обвиняване, което подчинените му прокурори се опитат да задвижат. Тази куриозна обстановка от дълго време е видяна от европейските ни партьори. В едно неоправдателно по отношение на България решение на съда в Страсбург (делото Колеви), неналичието на процедура за търсене на наказателна отговорност на шефа на българското обвиняване е категорично посочено като сериозен проблем. Това решение се отнася за мандата на Никола Филчев. Два други седемгодишни мандата на основни прокурори към този момент изтичат (на Б. Велчев и С. Цацаров) без този проблем да бъде решен. А в мандата на Цацаров имаше случаи, в които сходна процедура би могла да бъде задействана, с цел да се ревизира дали няма корист с пълномощия. " Цум-гейт ", " Костинбродската спекулация " и дейностите на прокуратурата при банкрута на КТБ са явни образци в тази посока.
Министър Данаил Кирилов внесе оферти за законови промени за въвеждане на такава процедура във връзка с основния прокурор. Те се оказаха много спорни обаче заради два обстоятелството. Първо, към казуса с основния прокурор изкуствено бяха пришити и другите двама " огромни " – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които и в този момент могат да бъдат разследвани. " Пришиването " им прави механизмът муден и ненужно комплициран. От една страна, съществуват терзания, че този механизъм не изключва благоприятни условия за кавга и може да се употребява за премахване на политически неуместни за ръководещите – като Лозан Панов, да вземем за пример. От друга страна, този механизъм основава специфичен имунитет против следствие на " тримата огромни ": т.е. в желанието си да бетонират основния прокурор, ръководещите са на път да основат нови спънки пред каналите за търсене на отговорност. И не на последно място, процедурата не взема решение до дъно казуса с безконтролността на шефа на обвиняването и по друга причина: в нея няма гаранции за автономност на обособените прокурори, които ще би трябвало да управляват следствие против основния прокурор. Без сходни гаранции те може и да не са доста старателни в дейностите си, макар краткотрайното му премахване. Все отново ще имат едно мислено, че той би могъл да се върне, и да им го " върне ".
Изправен пред всички тези компликации, министър Кирилов несъмнено ще отсрочи приемането на текстовете за наесен. Не е изключено да бъде сезиран и Конституционният съд за пояснение статуса на " тримата огромни ". Всичко това затвърждава усещането, че топката се тупа и относително елементарен проблем, обвързван с основния прокурор, обраства с други цели и задания, с цел да стане нерешим.
Конституционализъм и въздържание
За да има правова страна, е належащо ръководещите политици да се самоограничават и да не се намесват в работата на самостоятелните органи. В Полша и Унгария тази интервенция е директна: трансформират се конституцията и законите, с цел да се уволнят неуместни съдии. В скорошно мнение Генералният юрист на Съда на Европейски Съюз Евгени Танчев с право подлага на критика Полша като извършител на правовата страна. По отношение на проблемите в личната ни страна сме по склонни да си затваряме очите обаче. У нас политическата интервенция при магистратите е непряка, основана на неофициални сделки. Например ръководещите резервират недосегаемостта на основния прокурор, а той резервира благосклонността си по отношение на тях (и непримиримостта си против съперниците и неуместните им). Т.е. правовата страна у нас съществува при невисок веществен интерес за ръководещите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ