Кой би поискал да свали такова сговорчиво правителство
Текстът е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Покрай театралния арест ( " политическото ликвидиране " ) на министъра на околната среда този сюжет сякаш остана подценен. Като подобаващ пролог към него може да послужи една замяна на реплики по време на последното за предходната година съвещание на държавното управление на 27 декември. " Когато накараш някого да си заплати за дадена услуга, в никакъв случай няма да е удовлетворен ", споделя министър-председателят. И подрежда: " Тол системата би трябвало да работи от 15 януари, никакъв март ". Ще тръгне още на 6 януари, бодро дава обещание министърката на районното развиване. " Добре, изненадайте ме ", отвръща удовлетворен той.
Без изненади
След това обаче засегнатите заплашиха със стачка и никакви изненади не последваха – нито министърката изненада премиера (6 януари мина и нищо не " потегли " ), нито той изненада нас. Миналия петък, тъкмо две седмици след съвещанието, на което раздаваше нареждания, министър председателят одобри превозвачите и покорно одобри всичките им претенции, до едно. Като на процедура анулира към този момент гласуваното от личното му държавно управление разпореждане. Така тол системата, избрана от самия него като " печатница за пари ", няма да проработи и на 15 януари, а (евентуално) на 1 март. При това ще проработи тъкмо в обсега и тъкмо с цените, подбудени от тези, които ще ги заплащат.
Някои дефинират сговорчивостта на премиера като демонстрация на диалогичност и търсене на баланс в полза на обществото. Или пък като тъничък политически ход и управническо изкуство. Да забележим.
Предисторията
Идеята за въвеждане на тол системата е пътната инфраструктура да стартира да се самоиздържа – т.е. тол таксите от тежките транспортни средства (които в този момент заплащат алегорични суми), допълнени с приходите от електронните винетки на леките коли, да покриват разноските за поддържане на съществуващите и за създаване на нови пътища. Принципът е обективен: който разрушава и замърсява повече (заради тежестта и изминатите километри), заплаща повече. В момента ситуацията е тъкмо противоположното: над 70% от приходите идват от леките коли.
За тази промяна се приказва най-малко от десетина години. Както при всяка друга българска промяна, и тук приказките са доста, а дейностите (ако изобщо се стигне до тях) – мудни, непоследователни и комплицирани. Въвеждането на системата бе неведнъж насрочвано и отлагано, а първичните гръмки обещания и упования последователно се спихваха. Ето къс лист. Отначало платени трябваше да бъдат към 10 800 километра пътища (при 40 хиляди обща и 20 хиляди километра републиканска пътна мрежа), а предлаганите цени трябваше да обезпечат годишни доходи от 1 милиард лв.. После под натиска на превозвачите числата се свиха почти двойно – малко над 6 000 километра и цени, които биха обезпечили не повече от 600 милиона на година. Тези параметри бяха заложени в средата на декември и в постановлението на Министерския съвет.
След срещата при премиера предишния петък последната (засега) отстъпка планува още едно съвсем двойно редуциране на обсега – до 3 118 километра. И още едно доста намаляване на цените – с към 40%. Може да се допусна, че и възможните годишни доходи ще паднат почти в същата съразмерност.
Да, допустимо е първичните цифри да са били голословно повишени. Но пък крайните наподобяват не толкоз като баланс в полза на цялото общество, колкото като капитулация пред бизнес ползите на дребна част от него. " Печатницата за пари " ще работи на толкоз мудни обороти, че смисълът от самото ѝ стартиране, както и от вложените до момента старания и средства, стартира да наподобява подозрителен. Във всеки случай огромната концепция на тол системата за самоиздръжка на пътната инфраструктура отиде, както се споделя, на кино. Заедно със справедливия принцип " който разрушава повече, заплаща повече ".
Кому е нужно такова държавно управление?
На пръв взор повода за това развиване е явна – министър председателят постъпи както постоянно, когато се зададат митинги. Превозвачите заплашиха да спрат зареждането на магазините и транспорта на пасажери – и министър председателят отстъпи. Правил го е и в надалеч по-безобидни обстановки.
Този случай обаче е по-специален. На фона на взривоопасната за властта рецесия с безводието в Перник министър председателят по никакъв метод не можеше да си разреши по пътищата да се появят и стачкуващи камиони и рейсове. Така така и така мъчителната промяна в пътния бранш стана косвена жертва на дългогодишното групово безхаберие във водния бранш. Затова отстъпката този път беше още по-голяма, а завоят – още по-внезапен и изострен.
Но този завой мъчно може да бъде избран като политическо изкуство. Защото политиката значи да решаваш проблемите на обществото, а не да ги забатачваш още повече поради личното си успокоение и оцеляване във властта.
Миналата седмица, обявявайки стачните си планове, превозвачите обявиха, че " митингът не е политически и няма за цел събаряне на държавното управление ". Има си хас – че кой би изискал да смъкна такова сговорчиво държавно управление? От друга страна – защо му е на обществото такова държавно управление?
Покрай театралния арест ( " политическото ликвидиране " ) на министъра на околната среда този сюжет сякаш остана подценен. Като подобаващ пролог към него може да послужи една замяна на реплики по време на последното за предходната година съвещание на държавното управление на 27 декември. " Когато накараш някого да си заплати за дадена услуга, в никакъв случай няма да е удовлетворен ", споделя министър-председателят. И подрежда: " Тол системата би трябвало да работи от 15 януари, никакъв март ". Ще тръгне още на 6 януари, бодро дава обещание министърката на районното развиване. " Добре, изненадайте ме ", отвръща удовлетворен той.
Без изненади
След това обаче засегнатите заплашиха със стачка и никакви изненади не последваха – нито министърката изненада премиера (6 януари мина и нищо не " потегли " ), нито той изненада нас. Миналия петък, тъкмо две седмици след съвещанието, на което раздаваше нареждания, министър председателят одобри превозвачите и покорно одобри всичките им претенции, до едно. Като на процедура анулира към този момент гласуваното от личното му държавно управление разпореждане. Така тол системата, избрана от самия него като " печатница за пари ", няма да проработи и на 15 януари, а (евентуално) на 1 март. При това ще проработи тъкмо в обсега и тъкмо с цените, подбудени от тези, които ще ги заплащат.
Някои дефинират сговорчивостта на премиера като демонстрация на диалогичност и търсене на баланс в полза на обществото. Или пък като тъничък политически ход и управническо изкуство. Да забележим.
Предисторията
Идеята за въвеждане на тол системата е пътната инфраструктура да стартира да се самоиздържа – т.е. тол таксите от тежките транспортни средства (които в този момент заплащат алегорични суми), допълнени с приходите от електронните винетки на леките коли, да покриват разноските за поддържане на съществуващите и за създаване на нови пътища. Принципът е обективен: който разрушава и замърсява повече (заради тежестта и изминатите километри), заплаща повече. В момента ситуацията е тъкмо противоположното: над 70% от приходите идват от леките коли.
За тази промяна се приказва най-малко от десетина години. Както при всяка друга българска промяна, и тук приказките са доста, а дейностите (ако изобщо се стигне до тях) – мудни, непоследователни и комплицирани. Въвеждането на системата бе неведнъж насрочвано и отлагано, а първичните гръмки обещания и упования последователно се спихваха. Ето къс лист. Отначало платени трябваше да бъдат към 10 800 километра пътища (при 40 хиляди обща и 20 хиляди километра републиканска пътна мрежа), а предлаганите цени трябваше да обезпечат годишни доходи от 1 милиард лв.. После под натиска на превозвачите числата се свиха почти двойно – малко над 6 000 километра и цени, които биха обезпечили не повече от 600 милиона на година. Тези параметри бяха заложени в средата на декември и в постановлението на Министерския съвет.
След срещата при премиера предишния петък последната (засега) отстъпка планува още едно съвсем двойно редуциране на обсега – до 3 118 километра. И още едно доста намаляване на цените – с към 40%. Може да се допусна, че и възможните годишни доходи ще паднат почти в същата съразмерност.
Да, допустимо е първичните цифри да са били голословно повишени. Но пък крайните наподобяват не толкоз като баланс в полза на цялото общество, колкото като капитулация пред бизнес ползите на дребна част от него. " Печатницата за пари " ще работи на толкоз мудни обороти, че смисълът от самото ѝ стартиране, както и от вложените до момента старания и средства, стартира да наподобява подозрителен. Във всеки случай огромната концепция на тол системата за самоиздръжка на пътната инфраструктура отиде, както се споделя, на кино. Заедно със справедливия принцип " който разрушава повече, заплаща повече ".
Кому е нужно такова държавно управление?
На пръв взор повода за това развиване е явна – министър председателят постъпи както постоянно, когато се зададат митинги. Превозвачите заплашиха да спрат зареждането на магазините и транспорта на пасажери – и министър председателят отстъпи. Правил го е и в надалеч по-безобидни обстановки.
Този случай обаче е по-специален. На фона на взривоопасната за властта рецесия с безводието в Перник министър председателят по никакъв метод не можеше да си разреши по пътищата да се появят и стачкуващи камиони и рейсове. Така така и така мъчителната промяна в пътния бранш стана косвена жертва на дългогодишното групово безхаберие във водния бранш. Затова отстъпката този път беше още по-голяма, а завоят – още по-внезапен и изострен.
Но този завой мъчно може да бъде избран като политическо изкуство. Защото политиката значи да решаваш проблемите на обществото, а не да ги забатачваш още повече поради личното си успокоение и оцеляване във властта.
Миналата седмица, обявявайки стачните си планове, превозвачите обявиха, че " митингът не е политически и няма за цел събаряне на държавното управление ". Има си хас – че кой би изискал да смъкна такова сговорчиво държавно управление? От друга страна – защо му е на обществото такова държавно управление?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ