България - царството на некадърността
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
С приключването на данни от Национална агенция за приходите незаконният свят към този момент разполага вкупом с персоналните данни на цялото интензивно население и може да развихри още повече въображението си. Това е единствено следващото доказателство, че българската страна не се оправя със отговорностите си. За да замаже гафа си, тя отклонява вниманието на публиката в две направления. Че станалото не е ужасно, още по-малко - пагубно. И че тя е направила вероятното за отбрана на данните, само че хакери-факири са пробили тази отбрана.
" Уникални мозъци " и ниски заплати
Както постоянно, като факир в спешния пи ар се прояви министър председателят. Той сплоти двете защитни тези в общ родолюбив сюжет, който да ни успокои, като ни накара да се почувстваме горди, че сме българи: киберзащитите ни са " тежки ", единствено че нашите хакери с " толкоз мощни познания и умения " са " над международно равнище ". Имаме " същински вълшебници " и " неповторими мозъци ", единствено че те не работят за страната, тъй като заплатите ѝ са дребни. Разбира се, този сюжет издиша отвред. Защото не е несъмнено дали атакувалите Национална агенция за приходите са някакви кибер-факири. Както написа анонимният " съветски хакер ": " Правителството ви е бавноразвиващо се. Състоянието на киберсигурността ви е пародийно ". Освен това " неповторими мозъци " има на всички места, въпросът е кой, по какъв начин и дали изобщо ги употребява.
Така или другояче, министър председателят е напипал казуса: в България по-способните и способените рядко попадат на държавна работа. Но се е разминал с повода. Тя е освен и не толкоз в заплатите (които, прочее, към този момент напълно не са толкоз ниски, колкото сме привикнали да си мислим) или в неналичието на задоволително пари по принцип. Както се видя в случаи като този в Национална агенция за приходите и преди този момент с блокирането на Търговския указател, пари има, само че те се харчат неефективно поради схемата с няколкото едни и същи компании на " наши хора ", които от години са абонирани за публичните поръчки. А тази скица е допустима, тъй като по високите места, където се вземат решенията, са настанени други безхаберни и некомпетентни " наши хора ".
Тъй че не " неповторимите мозъци " отбягват държавната администрация, а тя отбягва тях. Нещо повече - отблъсква ги, с цел да не ѝ пречат.
Повсеместна процедура
Разбира се, практиката на кадровия асортимент, който се основава не толкоз на професионализма и компетентността, колкото на връзкарството, послушанието и готовността за осъществяване на всевъзможни поръчки, не е от през вчерашния ден. С годините обаче тя превземаше нови територии и към този момент наподобява повсеместна. Критериите пък се снижаваха от ден на ден, вследствие на което равнището на хората по другите етажи на държавната подчиненост се срина пагубно. За прегледност можем да създадем някои исторически съпоставения. Някога един вицепремиер се прочу с израза " Е...и страната, щом аз съм ѝ вицепремиер! ". А един народен представител даде изявление за връзките ни с несъществуваща страна, поради което си завоюва прякора " Нубиеца ".
На фона на някои днешни пародийни министри, депутати и други управленци вицепремиерът и депутатът отпреди 25 години наподобяват рационални и просветени. На днешния декор даже прословутата " Калинка " с подправената тапия отпреди десетина години към този момент наподобява способна и способена. Днес негативният кадрови асортимент наподобява не инцидентен и епизодичен, а целеустремен, умишлен, нахален и безсъвестен.
Ето образец от последната седмица, който на фона на приключването на информация от Национална агенция за приходите може да наподобява незначителен, само че не е. Защото скриването и манипулирането на значима за обществото информация е не по-малко рисково. А точно това става все по-видно в така наречен социална телевизия, инструментът за чието завземане се назовава Съвет за електронни медии (СЕМ).
Медиен надзирател от аграрния бранш
Следя работата на този орган от самото му начало преди близо 20 години и съм очевидец на това по какъв начин равнището на членския му състав последователно се сриваше. Каквито и да са били минусите и грешките на тогавашните му членове, в професионално (и не само) отношение те се извисяват на светлинни години спрямо днешните медийни надзорници.
Сега, дни откакто извърши поръчката с избора на новия общоприет шеф на Българска национална телевизия, Съвет за електронни медии се снабди с нов скъп кадър. Тя се показва като " млад и просветен човек ", който се " абстрахира от всевъзможни политически намеси ". Но, строго видяно, не дава отговор даже на формалните законови условия като: висше обучение и опит в някоя, обвързвана с медиите, сфера и съществуване на " публичен престиж и професионално самопризнание ". Завършила е земеделска стопанска система във врачанския филиал на УНСС със междинен триумф и за медиите не е учила нищо. Опитът ѝ е насъбран като телефонен оператор в административния отдел на една телевизия и като съветник " продажби " в малко известни телекомуникационни компании. Нито обществото, нито професионалната общественост са чували нещо за нея, така че не може да става и дума за " престиж " и " самопризнание ".
Ако за някого това не е задоволително, дано се опита да прочете следната " мисъл ", дефинирана от новия член на Съвет за електронни медии пред Народното събрание: " Ако фундаментът е обучение, то кое ни учи на хъс и мотивация за развиване? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да вземам участие, като дам своята полза, тъй като за мен резултатът се мери с % полза. Да, можех да употребявам времето си по отношение на убеждението на това вие да вземете решение, само че убеждението е предоставяне на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не допуска изпитателен период в осъществяването на един план, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. "
Разбира се, в медиите незабавно могат да се намерят доста хора, които също биха изпълнявали всевъзможни поръчки без никакви скрупули и със същата подготвеност. Но очевидно избиращите към този момент даже нямат потребност от дегизировка. Така, загърбили и най-елементарното възпитание, близо 100 депутати инсталираха в орган с значими публични функционалности човек, който не би могъл да влезе, камо ли да се задържи, в който и да било естествен университет по света. Едни непригодни за поста си хора избират и назначават други сходни. А те - трети. И по този начин нататък...
Тази процедура трансформира страната в царство на некадърността. Последиците се виждат.
С приключването на данни от Национална агенция за приходите незаконният свят към този момент разполага вкупом с персоналните данни на цялото интензивно население и може да развихри още повече въображението си. Това е единствено следващото доказателство, че българската страна не се оправя със отговорностите си. За да замаже гафа си, тя отклонява вниманието на публиката в две направления. Че станалото не е ужасно, още по-малко - пагубно. И че тя е направила вероятното за отбрана на данните, само че хакери-факири са пробили тази отбрана.
" Уникални мозъци " и ниски заплати
Както постоянно, като факир в спешния пи ар се прояви министър председателят. Той сплоти двете защитни тези в общ родолюбив сюжет, който да ни успокои, като ни накара да се почувстваме горди, че сме българи: киберзащитите ни са " тежки ", единствено че нашите хакери с " толкоз мощни познания и умения " са " над международно равнище ". Имаме " същински вълшебници " и " неповторими мозъци ", единствено че те не работят за страната, тъй като заплатите ѝ са дребни. Разбира се, този сюжет издиша отвред. Защото не е несъмнено дали атакувалите Национална агенция за приходите са някакви кибер-факири. Както написа анонимният " съветски хакер ": " Правителството ви е бавноразвиващо се. Състоянието на киберсигурността ви е пародийно ". Освен това " неповторими мозъци " има на всички места, въпросът е кой, по какъв начин и дали изобщо ги употребява.
Така или другояче, министър председателят е напипал казуса: в България по-способните и способените рядко попадат на държавна работа. Но се е разминал с повода. Тя е освен и не толкоз в заплатите (които, прочее, към този момент напълно не са толкоз ниски, колкото сме привикнали да си мислим) или в неналичието на задоволително пари по принцип. Както се видя в случаи като този в Национална агенция за приходите и преди този момент с блокирането на Търговския указател, пари има, само че те се харчат неефективно поради схемата с няколкото едни и същи компании на " наши хора ", които от години са абонирани за публичните поръчки. А тази скица е допустима, тъй като по високите места, където се вземат решенията, са настанени други безхаберни и некомпетентни " наши хора ".
Тъй че не " неповторимите мозъци " отбягват държавната администрация, а тя отбягва тях. Нещо повече - отблъсква ги, с цел да не ѝ пречат.
Повсеместна процедура
Разбира се, практиката на кадровия асортимент, който се основава не толкоз на професионализма и компетентността, колкото на връзкарството, послушанието и готовността за осъществяване на всевъзможни поръчки, не е от през вчерашния ден. С годините обаче тя превземаше нови територии и към този момент наподобява повсеместна. Критериите пък се снижаваха от ден на ден, вследствие на което равнището на хората по другите етажи на държавната подчиненост се срина пагубно. За прегледност можем да създадем някои исторически съпоставения. Някога един вицепремиер се прочу с израза " Е...и страната, щом аз съм ѝ вицепремиер! ". А един народен представител даде изявление за връзките ни с несъществуваща страна, поради което си завоюва прякора " Нубиеца ".
На фона на някои днешни пародийни министри, депутати и други управленци вицепремиерът и депутатът отпреди 25 години наподобяват рационални и просветени. На днешния декор даже прословутата " Калинка " с подправената тапия отпреди десетина години към този момент наподобява способна и способена. Днес негативният кадрови асортимент наподобява не инцидентен и епизодичен, а целеустремен, умишлен, нахален и безсъвестен.
Ето образец от последната седмица, който на фона на приключването на информация от Национална агенция за приходите може да наподобява незначителен, само че не е. Защото скриването и манипулирането на значима за обществото информация е не по-малко рисково. А точно това става все по-видно в така наречен социална телевизия, инструментът за чието завземане се назовава Съвет за електронни медии (СЕМ).
Медиен надзирател от аграрния бранш
Следя работата на този орган от самото му начало преди близо 20 години и съм очевидец на това по какъв начин равнището на членския му състав последователно се сриваше. Каквито и да са били минусите и грешките на тогавашните му членове, в професионално (и не само) отношение те се извисяват на светлинни години спрямо днешните медийни надзорници.
Сега, дни откакто извърши поръчката с избора на новия общоприет шеф на Българска национална телевизия, Съвет за електронни медии се снабди с нов скъп кадър. Тя се показва като " млад и просветен човек ", който се " абстрахира от всевъзможни политически намеси ". Но, строго видяно, не дава отговор даже на формалните законови условия като: висше обучение и опит в някоя, обвързвана с медиите, сфера и съществуване на " публичен престиж и професионално самопризнание ". Завършила е земеделска стопанска система във врачанския филиал на УНСС със междинен триумф и за медиите не е учила нищо. Опитът ѝ е насъбран като телефонен оператор в административния отдел на една телевизия и като съветник " продажби " в малко известни телекомуникационни компании. Нито обществото, нито професионалната общественост са чували нещо за нея, така че не може да става и дума за " престиж " и " самопризнание ".
Ако за някого това не е задоволително, дано се опита да прочете следната " мисъл ", дефинирана от новия член на Съвет за електронни медии пред Народното събрание: " Ако фундаментът е обучение, то кое ни учи на хъс и мотивация за развиване? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да вземам участие, като дам своята полза, тъй като за мен резултатът се мери с % полза. Да, можех да употребявам времето си по отношение на убеждението на това вие да вземете решение, само че убеждението е предоставяне на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не допуска изпитателен период в осъществяването на един план, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. "
Разбира се, в медиите незабавно могат да се намерят доста хора, които също биха изпълнявали всевъзможни поръчки без никакви скрупули и със същата подготвеност. Но очевидно избиращите към този момент даже нямат потребност от дегизировка. Така, загърбили и най-елементарното възпитание, близо 100 депутати инсталираха в орган с значими публични функционалности човек, който не би могъл да влезе, камо ли да се задържи, в който и да било естествен университет по света. Едни непригодни за поста си хора избират и назначават други сходни. А те - трети. И по този начин нататък...
Тази процедура трансформира страната в царство на некадърността. Последиците се виждат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ